- Може ли да се молим на Духовете?
„Може да се молите на добрите Духове, като пратеници на Бога и изпълнители на неговата воля. Тяхната сила обаче зависи от нивото на извисеност, което са достигнали и винаги произлиза от Господа на всички неща, без чието разрешение не се върши нищо. Ето защо
молитвите, отправени към тях, са ефективни само ако са добре приети от Бог.“
ПОЛИТЕИЗЪМ
- По каква причина, независимо, че е грешно като вярване, политеизма е едно от най-старите и най-разпространени?
„Концепцията за един единствен Бог не би могла да съществува у човека, освен ако не е резултат на развитието на неговите идеи. Неспособен, поради своето невежество, да си представи идеята за едно нематериално същество, без определена форма, което въздейства върху материята, човекът му придал характеристики от телесно естество, т.е. една форма и един вид, и оттогава насетне всичко, което изглежда, че надхвърля границите на обикновения интелект за него беше едно божество. Всичко, което той не разбираше, трябваше да е дело на една свръхестествена сила. От там до това да повярва в толкова различни сили, колкото са и ефектите, които наблюдава, имаше само една стъпка. Във всички времена, обаче, съществуваха образовани хора, които разбираха, че е невъзможно тези множество сили да управляват света без едно по-висше ръководство, което, в последствие, се издигна до концепцията за един единствен Бог.“ - Проявяващи се във всички времена и познати от първите векове на света, спиритистките явления не са ли допринесли за разпространяване на вярата в множеството божества?
„Несъмнено, защото, наричайки бог всичко, което беше свръхчовешко, хората вземаха Духовете за богове. От там дойде това, че когато един човек се отличаваше от останалите чрез своите действия, поради своя гений или поради една скрита сила, която обикновеният човек не успяваше да разбере, те го превръщаха в един бог и след смъртта му го почитаха.“ (603)
Коментар на Кардек: Думата бог сред древните имаше едно много широко значение. Тя не показва, както понастоящем, едно олицетворение на Властелинът на Природата. Това беше една широко приложима квалификация, която се даваше на всяко създание, което съществува извън условията на Човечеството. Щом духовните прояви разкриха съществуването на безтелесни същества, които действат като сила на Природата, на тях хората дадоха името богове, както ние днес ги наричаме Духове. Чисто и просто въпрос на думи, с единствената разлика, че в невежеството, в което са се намирали, умишлено поддържано от онези, които са имали интерес в това, те издигат храмове и олтари за тези богове, които, поради приношенията, са много печеливши, докато днес ние смятаме Духовете за прости същества като нас, повече или по-малко съвършени, и лишени от земната си обвивка. Ако внимателно проучим различни характеристики на езическите божества, ще разпознаем без усилие всичко, което виждаме у Духовете, надарени в различни степени на духовната скала, физическото състояние, в което се намират те във висшите светове, всички свойства на периспирита и ролите, които те играят в нещата от живота на Земята.
Идвайки да озари света със своята божествена светлина, Християнството не предлага да унищожи едно нещо, което е в Природата. То обаче ни насочва към поклонение на Онзи, на когото се дължи. Колкото до Духовете, тяхната памет е увековечена, в зависимост от народите, под различни имена, и техните проявления, които никога не преставаха да се случват, бяха интерпретирани по различни начини, като за религията тези прояви бяха чудодейни явления, а за неверниците те винаги са били измама. Днес, благодарение на едно по-сериозно изучаване, направено с повече яснота, Спиритизмът, освободен от суеверните идеи, които го засенчваха от векове, ни разкрива един от най-великите и възвишени принципи на Природата.
ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ
- Използването на човешки жертвоприношения датира от най-дълбока древност. Как може да се обясни, че човекът е стигнал до вярването, че подобни неща могат да угодят на Бог?
„Първо, защото не е разбирал Бог като извор на доброта. При първобитните народи материята
надделява над духа; те се предават на дивите животински инстинкти. Ето защо по принцип те са жестоки; у тях моралния усет все още не се е развил. На второ място, естествено е първобитните хора да вярват, че едно живо същество има много по-голяма ценност в Божиите очи, отколкото един материален предмет. Това ги кара да умъртвяват, в началото животни, а по-късно и хора. В съответствие с тяхното грешно убеждение, те мислели, че стойността на жертвоприношението е пропорционална на важността на жертвата. В материалния живот, както обикновено правите, ако искате да предложите на някого един подарък, вие го избирате винаги с толкова по-голяма стойност, колкото повече обич и внимание искате да засвидетелствате на този човек. По същия начин беше и по отношение на Бога сред невежите народи.“
а) Значи ли това, че жертвоприношенията на животни предшестват тези на човешките същества?
„В това не може да имате и най-малкото съмнение.“
б) Тогава, според обяснението, което ни давате, човешки жертвоприношения не произхождат от чувство на жестокост?
„Не; те произхождат от една погрешна идея как да се угоди на Бог. Помислете какво се е случило с Авраам. С течение на времето хората започнаха да злоупотребяват с тези практики, като убиваха техните общи врагове, а дори също и техни лични врагове. Бог, обаче,
никога не е изисквал жертвоприношения, нито на хора, нито дори на животни. Как си представяте, че можете да му отдавате почит, чрез безполезно унищожаване на неговите създания! ”
- Човешките жертвоприношения, които са практикувани с благочестиво намерение, възможно ли е някога да са били богоугодни?
„Не, никога. Бог обаче съди според намерението. Бидейки невежи хора, за тях беше естествено да предположат, че убивайки своите събратя извършват похвално действие. В такива случаи Бог взема предвид единствено идеята, която ръководи акта, но не и самия него. Пропорционално на своето подобрение хората трябваше да признаят грешката, която правят и да отхвърлят подобни жертвоприношения, които не съответстват на идеите на просветените Духове. Казвам – просветени, защото макар и увити в материалния воал около себе си, Духовете чрез свободната си воля бяха способни да зърнат своя произход и цел, и мнозина по интуиция вече разбираха злото, което вършат, макар и тази причина да не беше достатъчна да ги спре да го вършат, за да задоволяват своите страсти.“
- Какво трябва да мислим за така наречените „свещени“ (религиозни) войни?
Чувството, което подтиква фанатичните народи, имайки за цел да угодят на Бога, унищожавайки колкото е възможно повече от онези, които не споделят техните вярвания, еднакво ли е по произход на чувството, което ги е подбуждало в миналото да правят жертвоприношения на себеподобните си?
„Те са водени от зли Духове и воювайки със своите събратя, противоречат на волята на Бог, който заповядва да обичате всеки един от своите братя, както себе си. Всички религии, или по-точно, всички народи почитат един и същи Бог, с каквото и име да го наричат. Защо тогава да е нужно един народ да води война с друг, на база, че неговата религия е различна от вашата или защото все още не сте достигнали степента на напредък на образованите народи? Ако е простено на народите, които не са го виждали и не са били свидетели на неговите дела, че не са повярвали на словото на онзи, когото Божият Дух е оживявал и когото Бог изпраща, как може да имате претенцията, че ще ги накарате да повярват на това слово за мир, когато искате да го постигнете с меч в ръка? Те трябва да бъдат просветлени и ние трябва да се стремим да ги запознаем с учението на Спасителя чрез убедителност и нежност, но никога с желязо и огън. Повечето от вас не вярват в комуникациите, които провеждаме с определени смъртни; как бихте искали едни непознати да повярват на вашата дума, когато с действията си опровергавате доктрината, която проповядвате?“
- Приношението, принесено на Бог, от плодовете на земята, има ли в неговите
очи повече заслуги, отколкото жертвоприношението на животни?
„Вече ви отговорих, заявявайки, че Бог съди според намерението и че за него външния акт има малко значение. Очевидно би било по-приятно за Бог да му предложите плодове на земята, вместо кръвта на жертвите. Както сме казвали и винаги ще повтаряме, молитвата изречена от дъното на душата е сто пъти по-угодна за Бог от всички приношения, които можете да му направите. Повтарям, че намерението е всичко, че самия акт не струва нищо.
673. Няма ли тези приношения да станат по-угодни на Бога, ако ги посветим за облекчение на страданията на онези, на които им липсва най-необходимото, и в такъв случай няма ли жертвоприношението на животни, практикувано с полезна цел, да стане достойно, колкото и да е било осъдително, когато не е служело за нищо, или е ползвало само онези, които не са имали нужда от нищо? Няма ли нещо наистина благочестиво в това да принесем в името на бедните първите блага, които Бог ни дава на Земята?
„Бог винаги благославя онези, които правят добро. Най-добрия начин да го почитате се състои в това да облекчавате страданията на бедните и страдащите. С това не искам да кажа, че той не одобрява церемониите, които правите, за да отправяте своите молитви към него. Там обаче се харчат много пари, които биха могли да се използват по-полезно, отколкото правите. Бог обича простотата във всичко. Човекът, който държи на външните неща, а не на това, което е в сърцето, е един Дух с тесногръдо виждане. Сами си отговорете на своята съвест – дали Бог трябва да обръща повече внимание на формата отколкото на същността.“
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ
Може да изглежда странно, че е било така, но суеверието, което надделяваше над разума през Средновековието, все още е силно сред много култури. Поради това как да си представим един Бог – творец, справедлив и добър, и нематериален, когато живеем в един свят с толкова много липси, несправедливости и неравенства? Беше необходимо прогреса с течение на времето да осигури на човека средства да си направи изводи за някои характеристики на Бог.
Политеизма в Египет, знанието за Единния Бог и ролята на духовете-пратеници на Исус
Духовния автор Еммануел, в книгата „По пътя към светлината“ на медиума Шико Шавиер, когато разглежда политеизма в Египет, ни казва, че:
„В езотеричните кръгове, където преобладаваше просветленото слово на великите учители, беше известно съществуването на Единния и Абсолютен Бог, Отец на всички създания и Провидение на всички същества, но свещениците също знаеха за ролята на Духовете пратеници на Исус при изпълнение на всички физически и социални закони на планетарното съществуване, с оглед на придобития предишен опит.
„Тогава от тази среда, запазена за окултни учения, тръгна политеистичната идея за многобройните богове, които щяха да бъдат господари на Земята и Небето, на Човека и на Природата.
„Народните маси изискваха този символичен политеизъм на големите външни религиозни чествания. Жреците на епохата вече осъзнаваха тази слабост на младите души за всички времена …
„От тази идея за почитане на невидимите сили, които контролират природните явления, класифицирани от народите като богове, се роди Гръцката митология, с ароматът на дърветата и звукът на овчарските флейти, в постоянен контакт с Природата.“
Все още по темата за политеизма, нека използваме примера на гръцкия бог Аполон.
След като победил чудовището, той получил от Зевс регентството на храма в Делфи, където заповядал да се гравира надписа: „Познай себе си“, който Сократ щеше да завещае на поколенията.
Там богът говорел на смъртните чрез Пития – жрицата пророчица.
Тази история е един прост пример за това как действието на духовете се смесва с легенди и суеверия, обикновено поради липса на разбиране на законите, които регулират отношенията между материалния свят и духовния свят.
Въпроса за човешкото жертвоприношение е толкова отблъскващ, че през Историята Духовните Водачи на човечеството често изпращаха пратеници, за да просветлят народа, а също и законодатели, които се бореха с подобни практики.
Семирамида
Такъв е случаят със Семирамида, кралицата на Асирия, построила висящите градини на Вавилон. Според книгата „Семирамида“ на Камило Шавес, която получи признание за автентичност от медиума Шико Шавиер, тя се е преродила като една от основните ѝ мисии е да премахне жертвоприношенията на деца на бог Ваал, задача, която тя за съжаление не успя да постигне.
Тъй като Бог използва тези, които са на разположение, а не винаги най-добрите, римляните бяха тези, които допринесоха решително, особено в древен Картаген, за постепенното намаляване на тази престъпна практика, резултат от невежеството на човека през Античността. Този факт е описан в книгата „От Марио до Тирандес“(„De Mario a Tiradentes“) на духовния автор Томас Антонио Гонзага.
Може да се възрази, че тази практика все още съществува и днес.
Да, наясно сме, че жертвоприношението все още може да съществува, но коя държава ще му осигури легално право? Нито една.
Дори днес повечето хора изпитват трудности да се справят с духовния свят.
Мнозина все още палят свещи за любимите си светци. Но всичко това, макар и уважително, характеризира нашата материалност.
Тази истина е добре илюстрирана в следния текст на автора Ричард Симонети от книгата „От другата страна на улицата“ – Глава 36 Магически средства
0 Коментара