ГЛАВА II
Законът за поклонението
ЦЕЛ НА ПОКЛОНЕНИЕТО
- В какво се състои поклонението?
„В извисяване на мисълта към Бог. Посредством поклонението човек приближава своята душа към Бога.“ - Поклонението произхожда ли от едно вродено чувство или е плод на възпитанието?
„Вродено чувство е, както чувството за съществуването на Бог. Съзнателността за неговата слабост кара човека да се поклони пред този, който може да го защити.“ - Съществуват ли народи, лишени от всякакво чувство за поклонение?
„Не, защото никога не e съществувал народ на атеистите. Всички чувстват, че над всичко има едно Върховно Същество.“
Дори сред суровите народи имаше страх от Бога. Асирийците, които станаха известни с жестокостта си, почитаха не по-малко жестоки богове. И все пак обаче, факт е, че никога не е имало напълно атеистични народи.
- Природния закон може ли да се разглежда като първоизточник на поклонението?
„Поклонението е в природния закон, защото е резултат от едно вродено чувство у човека. Поради тази причина то съществува сред всички народи, макар и в различни форми.“
ВЪНШНО ПОКЛОНЕНИЕ
- Поклонението има ли нужда от външни проявления?
„Истинското поклонение е от сърцето. Във всички ваши действия винаги помнете, че очите на Господ винаги ви гледат.“
а) Полезно ли е външното поклонение?
„Да, ако не представлява една празна претенция. Винаги е полезно да се дава един добър пример. Но тези, които го правят само от преструвка и себелюбие, опровергават процеса,
действайки само с привидно благочестие, дават лош пример и не могат да си представят злото, което причиняват.“
Ирмао X, в книгата „Приказки и апологети“ („Contos e Apólogos“), в глава ни разказва следния случай
Отхвърлените лаври
„На духовния план се казва, че Винсент де Пол (1581-1660) служил в един аристократичен храм на Франция, на голяма гала церемония, пред богати колониални господари, капитани на морето, украсени с медали воини, безделни и алчни политици, когато в определен тържествен момент, пред олтара се случила неочаквана публична похвала.
Стар корсар се приближил до масата и извикал:
– Господи, благодаря ти за скъпоценните кораби, които сложи на моя маршрут! Моя бизнес благоденства благодарение на теб, който ми определи една добра плячка. Не позволявай, Господи, твоя верен слуга да се изгуби в мизерия. Ще ти даря ценни десятъци. Ще построя една нова църква в твоя чест.
Друг поклонник излязъл напред и заговорил на висок глас:
– Господи, благодаря ти за наследството, което изпрати на моя дом чрез смъртта на дядо ми, който в едно друго време ти е служил славно на бойното поле. Сега най-накрая можем да си починем под твоята защита, без да е необходимо да работим! Нека името ти да бъде възхвалявано завинаги!
Един господин с набръчкано лице благодарил:
– Божествен Учителю, нося ти моята пламенна благодарност за победата! Аз знаех, че твоята доброта няма да ме пренебрегне. Благодарение на твоята мощ моите земи бяха разширени. Затова ще построя едно светилище в твоя благословена памет, за да отбележа триумфа, с който ме дари по справедливост.
Една накичена с украшения дама заела позиция и възкликнала:
– Божествен Спасителю, моите полета от далечната колония, с твоя помощ, сега вече произвеждат задоволително! Благодаря ти за здравите и покорни чернокожи хора, които ми изпрати, и, в знак на искрената си благодарност ще дам на твоята църква добра част от своите доходи!
Един мъж с богато украсена униформа се приближил до олтара и извикал:
– На теб, Учителю на Безкрайната Доброта, дължа ликуването си за компенсациите, които ми разпредели!
Моите латифундии*1 идват от вашата благословия.
(*1 – Латифундия – Голяма аристократична селска собственост, чието производство се случва за сметка на труда на крепостни селяни, които, макар и подчинени на феодала, не са били считани за роби и не могат да бъдат търгувани.)
Вярно е, че за да ги запазя, аз подкрепих боя и някои нещастници бяха убити, но кой, освен ти самия вложи силата в ръцете ми за неотменната защита? Оттук нататък няма да ми се налага да мисля за бъдещето … От спокойствието на креслото си ще правя горещи молитви, избягвайки отблъскващите взаимоотношения с грешниците. За да ти се отплатя, О Вечен Изкупителю, в селото, където властва моето богатство, ще построя един достоен храм за твоето призоваване, за възпоменание на жертвите на кръста!
Благодарностите продължили, когато Винсент де Пол, изумен, забелязал, че образът на Исус придобива живот и движение …
В екстаз, той се озовал пред самия Господ, който в сълзи слезе от украсения с цветя олтар.
Отдадения свещеник забелязал, че Исус се отдалечава бързо; обаче когато се почувствал близо до него, той, също в сълзи, го попитал:
– Господи, защо си тръгваш от нас?
Небесният Приятел повдигнал меланхолично лице към духовника и обяснил:
– Винсент, срам ме е да получа похвалата на могъщите, които презират слабите; на трудоспособните хора, които не работят; на щастливите, които изоставят нещастните …
Чувствителният събеседник не чул повече нищо друго. Мозъкът му бил в смут, той припаднал точно там, пред заинтригуваното събрание. Тогава бил незабавно заменен и няколко дена бълнувал в треска, пленник на видения, които никой не разбрал.
Когато се вдигнал от неразбраната болест, той облякъл туниката на бедността и работил
безспирно в милосърдие до края на дните си.
Поклонниците на храма обаче продължавали да благодарят за трофеите от кръв, злато и
лъжа, пред същия олтар, като твърдели, че Винсент де Пол е полудял … „
- Има ли Бог предпочитание към тези, които му се покланят по този или онзи начин?
„Бог предпочита онези, които му се покланят от дълбините на сърцето си, с искреност, правейки добро и избягвайки злото, в сравнение с онези, които решават да го почетат с церемонии, които не ги правят по-добри към техните събратя.
„Всички хора са братя и деца на Бог. Той привлича към себе си всички, които спазват законите, независимо от формата, под която се молят.
„Лицемер е човекът, чието благочестие се свежда до външни действия. Лош пример дава всеки един, чието поклонение е самонадеяно и претенциозно, и противоречи на неговото поведение.
„Заявявам ви, че само на устните, а не в душата е религиозен онзи, който изповядва поклонение на Христос, но който е горд, завистлив и ревнив, твърд и безмилостен към другите, или амбициозен към благата от този свят. Бог, който вижда всичко, ще му каже: онзи, който познава истината, е сто пъти повече виновен за злото, което прави, от невежия дивак, който живее в пустинята. И като такъв ще се отнесат към него в съдния ден.
Ако един слепец преминавайки ви бутне, вие ще му простите; но ако е един човек, който вижда много добре, вие ще се оплачете и с право.
„Затова не питайте дали някоя форма на поклонение е по-подходяща, защото би било равносилно да питате Бог дали му е по-угодно да бъде почитан на един език, отколкото на друг. Още веднъж ви казвам: до него не достигат химните, освен ако не те не преминат през вратата на сърцето.“ - Този, който изповядва една религия, в която не вярва от дъното на душата си, заслужава ли порицание, когато го прави само за да го уважават хората и за да не скандализира тези, които мислят по различен начин?
„В това, както и в много други неща, намерението е определящо. Този, който действа така, не прави лошо, когато има за цел само да уважават вярванията на другите. Той се държи по-добре от онзи, който ги осмива, защото тогава липсва милосърдие. Който обаче практикува религията от интерес и от амбиция, става презрян в очите на Бог и на хората. Бог не може да е доволен от онези, които се преструват на смирени пред него, единствено за да спечелят аплодисментите на хората.“ - Индивидуалното поклонение за предпочитане ли е пред общото поклонение?
„Хората имат повече сила да привлекат към себе си добрите Духове, когато са обединени от споделеност на мисли и чувства. Същото важи и когато се събират да се поклонят на Бог. Но все пак не си мислете, че индивидуалното поклонение е по-малко ценно, тъй като всеки един човек може да се покланя на Бог в своите мисли за него.“
ЖИВОТ В СЪЗЕРЦАНИЕ
- Тези, които се посвещават на един живот в съзерцание, имат ли някаква заслуга пред Бог, тъй като не причиняват никаква вреда и мислят само за Бог?
„Не, защото, както е сигурно, че не правят зло, то също и добро не правят и са безполезни. Нещо повече, да не правиш добро вече е едно зло. Бог иска човек да мисли за него, но не иска единствено за него да мисли, защото му е наложил задължения за изпълнение на Земята. Онзи, който прекарва цялото си време в медитация и съзерцание не прави нищо полезно в Божиите очи, защото живее един живот изцяло личен и безполезен за Човечеството и Бог ще му потърси сметка за доброто, което не е сторил.“ (640)
Красив пример за подражание ни дава живота на Франциск от Асизи, Тереза Де Авила и Майка Тереза от Калкута.
МОЛИТВАТА
- Молитвата радва ли Бог?
„Молитвата винаги е угодна на Бог, когато е продиктувана от сърцето, защото за него намерението е всичко. За това за него молитвата, която идва от вътре е за предпочитане пред прочетената молитва, колкото и красива да е тя, ако тя е прочетена повече с устните, отколкото със сърцето.
Молитвата го радва, когато се произнася с вяра, плам и искреност. Но не вярвайте, че молитвата на безполезния, горд и егоистичен човек го трогва, освен ако това от негова страна не представлява един акт на искрено покаяние и истинско смирение.“ - Какъв е общия характер на молитвата?
„Молитвата е един акт на поклонение. Да се молиш на Бог означава да мислиш
за него; да се приближиш до него; и да се поставиш в комуникация с него. Чрез молитва можем да предложим три неща: да хвалим, да искаме, да благодарим.“ - Молитвата прави ли човека по-добър?
„Да, защото онзи, който се моли с плам и увереност става по-силен срещу изкушенията на злото и Бог му изпраща добри Духове, за да му помогнат. Това е една помощ, която
никога не му бива отказвана, когато е измолена искрено.“
а) Как става така, че определени хора, които се молят много, въпреки това имат лош характер, показват ревност, завист, нахалство, липсва им доброжелателност и снизходителност и дори понякога са порочни?
„Основното е не да се молим много, а да се молим добре. Тези хора приемат, че цялата заслуга е в продължителността на молитвата и затварят очите си за собствените си дефекти. Те правят
от молитвата едно занимание, ангажиране на времето, никога обаче не го превръщат в изучаване на самите себе си. Неефикасността в такива случаи не е поради лекарството, а от начинът, по който го прилагат.“
- Можем ли в своя полза да помолим Бог да опрости нашите грешки?
„Бог умее да различава доброто от злото; молитвата не прикрива грешките ви. Този, който моли Бог за прошка за грешките му, ще я получи променяйки поведението си. Добрите дела са най-добрата молитва, защото действията струват повече от думите.“ - Има ли полза в това да се молим за другите?
„Духът на този, който се моли, действа по своя воля за да стори добро. И така чрез молитвата той привлича към себе си добрите Духове, а те са свързани с доброто, което той желае да стори.“
Коментар на Кардек: Мисълта и волята представляват в нас една сила на действие, която достига далеч отвъд границите на нашата телесна сфера. Молитвата, която отправяме за другите, е един акт на тази воля. Ако тя е пламенна и искрена, можем да повикаме в помощ на онзи, за когото се молим, добрите Духове, които ще дойдат да му подскажат добри мисли и да му дадат сили, от които се нуждае тялото и душата му. Но и тук всичко опира до молитва от сърце, докато молитвата изречена просто с уста е безполезна.
- Могат ли молитвите, които правим за самите себе си, да променят характера на нашите изпитания и да ги отклонят от техния курс?
„Вашите изпитания са в ръцете на Бог и някои от тях трябва да се изтърпят до края; но Бог винаги взема предвид смирението. Молитвата довежда край вас добрите Духове и тъй като ви дават сила да издържите изпитанията смело, те ви се струват не чак толкова тежки. Вече ви казахме, че молитвата никога не е безполезна, когато е направена добре, защото този, който се моли става по-силен, което вече представлява един голям резултат. „Помогни си сам и Господ ще ти помогне“, добре знаете това.
Освен това не е възможно Бог да промени естествения ред на нещата според вкуса на всеки един, защото това, което от вашата тесногръда гледна точка и от позицията на вашия ефимерен живот, ви се струва едно голямо зло, то почти винаги е едно голямо добро в общия ред на Вселената. Освен това не е ли самия човек автор на толкова злини поради неговите непредпазливост или поради неговите грешки? Той е наказан в това, в което е съгрешил.
И все пак правдивите молби получават отговор по-често отколкото предполагате. Обикновено вие мислите точно обратното, че Бог не ви е чул, тъй като не е направил едно чудо във ваше име, докато Той ви помага с толкова естествени средства, че на вас ви се струват дело на шанса или нормалното стечение на нещата. Много пъти, и дори в повечето случаи, Той ви предлага идеята, чрез която да се измъкнете от трудностите чрез вашите собствени усилия.“ - Полезно ли е да се молим за мъртвите и за страдащите Духове? И в този случай, как могат нашите молитви да осигурят облекчение и да съкратят страданието? Имат ли те силата да смекчават Божията справедливост?
„Молитвата не може да доведе до промяна на Божия замисъл, но душата, за която се молят, изпитва облекчение, защото получава едно свидетелство за интереса, който вдъхва у онзи, който се моли за нея, а също и защото нещастният винаги чувства едно освежаване, когато намери милосърдни души, които съжаляват за неговите болки. От друга страна, чрез молитва този, който се моли, приканва нещастника към покаяние и към желанието да направи това, което е необходимо за да бъде щастлив. В този смисъл неговото наказание може да се съкрати, ако той от своя страна прави молитва на добра воля. Желанието за подобрение, пробудено от молитвата, привлича край страдащия Дух едни по-добри Духове, които ще го разяснят, утешат и ще му дадат надежда. Исус се молеше за заблудените овце, показвайки ви по този начин, че ще бъдете виновни, ако не направите същото за онези, които най-много се нуждаят от вашите молитви.“
* – Отговор от духа на св. Луи. - Какво трябва да се мисли за мнението на онези, които отхвърлят молитвата в полза на мъртвите, тъй като не е предписана в Евангелието?
„Христос каза на хората: Обичайте се един друг. Тази препоръка означава човек да впрегне всички възможни средства за да засвидетелства пред другите хора привързаност, без да се навлиза в подробности относно начина, по който той да постигане тази цел. Ако е сигурно, че нищо не може да спре Твореца, образ на съвършена справедливост, да продължи да я прилага върху Духа за всички негови действия, не по-малко сигурно е, че молитва, която му отправяте за онзи, който вдъхновява вашата обич, представлява едно свидетелство, че го помните, свидетелство, което неизбежно ще допринесе за смекчаване на неговите страдания и ще го утеши. Само когато той изрази дори най-слабото съжаление, само тогава бива подпомогнат. И все пак никога не бива оставян в неведение, че една приятелска душа се грижи за него. Точно обратното, у него ще остане утешителната вяра, че застъпничеството на тази душа е в негова полза. Това непременно води у него едно усещане на благодарност и на обич към приятеля, който му е засвидетелствал по този начин приятелство или милост. В резултат на това и в единия и в другия взаимно ще порасте любовта, която Христос препоръчва на хората. По този начин и двамата се подчиняват на закона на любовта и единството на всички същества, Божествен закон, от който ще произтекат единството, целта и предназначението на Духа.“
* – Отговор, даден от духа на г-н Монод, протестантски пастор в Париж, починал през Април 1856г.
0 Коментара