Урок 72 – Добро и зло

ДОБРО И ЗЛО

629. Какво определение може да се даде на морала?
     „Моралът е правилото да действаш добре, тоест да разграничаваш доброто от злото. Той се базира на спазване на Божия закон. Човек действа добре, когато прави всичко за доброто на всички, защото тогава изпълнява Божия закон.“
630. Как може да се различи доброто от злото?
     „Добро е всичко, което е в съответствие с Божия закон; злото е всичко, което е противно на него. И така, да правиш добро означава да действаш според Божия закон. Да правиш зло означава да го нарушаваш.“
631. Човекът има ли средства да различи сам какво е добро и какво е зло?
     „Да, когато вярва в Бог и иска да знае. Бог му е дал интелекта за да различава едното от другото.“
632. Тъй като е обект на грешка, не може ли човек да се заблуди в преценката си за добро и зло, и да вярва, че прави добро, когато в действителност върши зло?
     „Исус е казал: вижте какво бихте искали хората да ви сторят или да не ви сторят. Всичко се свежда до това. Няма да сгрешите.“
633. Правилото за доброто и злото, което би могло да се нарече на реципрочността или на солидарността, е неприложимо при личното поведение на човека към самия себе си. Ще намери ли той в природния закон правило за това действие и едно безопасно ръководство?
     „Когато ядете прекалено много, установявате, че това ви вреди. Тогава Бог е този, който ви дава мярката за това, от което имате нужда. Когато надвишите тази мярка, вие сте наказани. Във всичко е така. Природния закон очертава за човека лимита на неговите нужди. Ако той надхвърли тази граница, той е наказан със страдание. Ако винаги обръщаше внимание на гласа, който му казваше – достатъчно, той би избегнал повечето злини, за които обвинява Природата.“
634. Защо злото е в природата на нещата? Говорим за моралното зло. Не можеше ли Бог да създаде Човечеството в по-добро състояние?
     „Вече ви казахме: Духовете са създадени прости и невежи (115). Бог оставя човека да избира пътя. Толкова по-лошо за него, ако поеме по лошия път: по-дълго ще бъде неговото пътуване. Ако не съществуваха планини, човекът не би разбрал, че може да се изкачва нагоре и да слиза надолу; ако не съществуваха камъните, не би разбрал, че има твърди тела. Необходимо е Духът да придобие опит; следователно той трябва да познава доброто и злото. Ето защо се обединява с тялото.“ (119)
635. От различното социално положение се раждат потребности, които не са идентични за всички хора. Сякаш от това може да се направи извод, че природният закон не съставлява единно правило?
     „Това различно социално положение е в природата на нещата и отговаря на закона за прогреса. Това не подкопава единството на природния закон, който се прилага за всичко.“

Коментар на Кардек: Условията на съществуване на човека се променят според епохите и местата, водейки до различни нужди и социално положение, подходящо за тези нужди. Тъй като е в реда на нещата, такова многообразие е в съответствие със закона на Господ, закон, който не е спирал да бъде един в своя принцип. Разума е необходимо да разграничи реалните от изкуствените или конвенционалните нужди.

636. Доброто и злото абсолютни ли са за всички хора?
     „Божият закон е един и същ за всички; злото обаче зависи главно от желанието да се извърши. Доброто винаги е добро, а злото винаги е зло, независимо от положението на човека. Разлика има само по отношение степента на отговорност.“
637. Ще бъде ли виновен дивакът, който, отстъпвайки пред своя инстинкт, се храни с човешка плът?
     „Казах, че злото зависи от волята. Добре тогава! Толкова по-виновен е човек, колкото по-добре знае какво прави.“

Коментар на Кардек: Обстоятелствата придават относителна тежест на доброто и злото. Много пъти човек прави грешки, които дори бидейки следствие от положението, в което го е поставило обществото, стават по-малко осъдителни. Но неговата отговорност е пропорционална на средствата, с които той разполага да разбере доброто и злото. Така в очите на Бога по-виновен е образованият човек, който върши една проста несправедливост, отколкото невежия дивак, който се предава на своите инстинкти.

РАЗДЕЛЕНИЕ НА ПРИРОДНИЯ ЗАКОН

638. Понякога изглежда, че злото е едно следствие от силата на нещата. Такава, например, е необходимостта, в която човек се оказва, в някои случаи, да унищожава, дори до степен да отнеме живота на своя ближен. Може ли да се каже, че тогава има нарушение на Божия закон?
     „Макар и необходимо, злото не спира да бъде зло. Тази нужда изчезва обаче, заедно с пречистването на душата, преминавайки от едно съществуване в друго. Тогава човек е по-виновен, когато го върши, защото по-добре го разбира.“
639. Не се ли случва често злото, което човек върши, да бъде резултат от позицията, в която другите хора го поставят? Кои в този случай са виновните?
     „Злото пада върху онзи, който го е причинил. В тези условия онзи, който е принуден да върши зло поради позицията, в която го поставят неговите ближни, има по-малко вина отколкото онези, които правейки така го причиняват. Защото всеки един ще бъде наказан не само за вредата, която е нанесъл, но също и за вредата, която е подбудил друг да извърши.“
640. Този, който не прави зло, но който се възползва от злото практикувано от другите, толкова колкото тях ли е виновен?
     „Все едно го е извършил. Възползването от злото е участие в него. Може би не е бил в състояние да го извърши; но, след като, намирайки го за направено, той се възползва от него, значи той го одобрява; следователно той би го извършил, ако можеше или ако имаше смелостта.“
641. Толкова ли е осъдително да пожелаеш злото, колкото да го направиш?
     „Може да бъде. Проява на добродетел е човек доброволно да устои на злото, което иска да направи, особено когато има възможност да задоволи това желание. Ако не го извърши просто
     поради липса на повод, този, който го желае е виновен.“
642. За да зарадва Бог и да осигури своята бъдеща позиция, достатъчно ли е човек да не прави зло?
     „Не; той трябва да върши добро до предела на силите си, защото той ще отговаря за всичкото зло, което е следствие от това, че не е правил добро.“ ( Как е получен този отговор имаме описанието на духовния автор Ирмао Х от книга „Cartas e Crônicas“, чрез медиума Шико Шавиер – Сънят на Кардек)
643. Ще има ли такива, които поради положението си няма да имат възможност да правят добро?
     „Няма човек, който да не може да прави добро. Само егоистът никога не намира възможност да го практикува. Достатъчно е бъдете във връзки с други хора, за да имате възможност да правите добро и няма ден от съществуването, който да не предлага на онези, които не са заслепени от егоизма, възможност да го вършат. Защото правенето на добро не се състои само в това човек да е благотворителен, но и в това да е полезен, доколкото е възможно, всички пъти, когато помощта му е необходима.
644. За някои хора средата, в която се намират поставени не представлява ли основната причина за много зависимости и престъпления?
     „Да, но там също има едно изпитание, което Духът е избрал, когато е бил свободен, воден от желанието да се изложи на изкушението за да се сдобие със заслугата на устойчивостта.“
645. Когато човек по някакъв начин е потопен в атмосферата на пристрастяване, злото не се ли превръща в едно почти неустоимо привличане?
     „Привличане, да; неустоимо, не; защото дори в атмосферата на пристрастяване, понякога се натъквате на големи добродетели. Те са Духове, които са получили силата да устоят и на които същевременно беше дадена мисията да упражняват добро влияние върху техните себеподобни.“
646. Заслугата за доброто, което се върши, подчинява ли се на определени условия? От друга страна: заслугата, която произтича от вършенето на добро, варира ли в различни степени?
     „Заслугата за доброто се крие в трудността при прилагането му. Няма никаква заслуга, ако го правите без усилие и когато не струва нищо. По-добра сметка пред Бог има бедният, който разделя с другиго единственото си парче хляб, отколкото богаташът, който дава само това, което му е в излишък, ни казва Исус чрез Лептата на Вдовицата.“

647. Законът на Бог целият ли се съдържа в предписанието да обичаме ближния, преподавано от Исус?
     „Това правило със сигурност обхваща всички задължения на хората едни към други. Гледайте обаче да им покажете приложението, което то съдържа, в противен случай те ще спрат да се придържат към него, както правят в момента. Освен това природният закон обхваща всички житейски обстоятелства и това предписание съдържа само една част от закона. На хората са
     им необходими точни правила; общите и много неясни предписания оставят голям брой отворени за тълкувание врати.“
648. Какво мислите за разделянето на природния закон на десет части, включвайки законите за поклонението, за работата, за репродукцията, за самосъхранението, за унищожението, за обществото, за прогреса, за равенството, за свободата и накрая за справедливостта, за любовта и за милосърдието?
     „Това деление на Божия закон на десет части е на Мойсей и по характер обхваща всички обстоятелства от живота, което е от съществено значение. Следователно можете да го заимствате, без поради това да приемате, което и да е нещо за абсолютно, както и от никоя от другите системи за класификация, които всички зависят от призмата, през която се разглежда всяко нещо. Последният закон е най-важен, тъй като способства човека да напредне повече в духовния живот, тъй като той обобщава всички останали.“

ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ

Да видим два красиви примера за хора, които са знаели как да ограничат собствените си нужди, за да помогнат на нуждаещите се:

1) Джоан Роулинг, създателката на Хари Потър, която много добре познава и нищетата и богатството, спечелила мястото си сред милиардерите в света чрез писателски труд, дарява толкова много пари за благотворителност, че от милиардер става милионер, и бива изключена от списъка на списание Форбс за най-богатите хора в света. Това бяха 160 милиона долара, което представлява около 16% от общото ѝ състояние. Роулинг написва няколко книги именно за да дари приходите от продажби (около 30 милиона долара) на различни фондации. Освен това тя притежава и собствена благотворителна фондация: Lumos.

2) Сезария Евора, босата дива „(както наричаха певицата от Кабо Верде заради навика ѝ да се появява боса на сцената) е чудесен пример за това как един човек може да направи много неща за хиляди други. Тя финансира системата за начално образование в страната си, част от средното и висшето образование, както и половината от националната здравна система, благодарение на което хиляди нейни сънародници се научават да четат и пишат и получават медицинска помощ.

Тук искаме да споделим един ефективен инструмент за разграничаване на това, което е излишно, от това, което ни е необходимо.

Американската журналистка Сузи Уелч в книгата си „10 минути, 10 месеца, 10 години“ описва простото правило 10-10-10, което помага на всеки да вземе трудно решение.
Задайте си трите въпроса:
Какво ще мислите за това решение 10 минути след като го вземете?
Какво ще мислите за това решение 10 месеца след като го вземете?
Как ще реагирате на това след 10 години?

Тази техника ще покаже дългосрочните последици от избора; така че решението ще бъде осъзнато.

Спирали ли сме се някога да размислим върху вредата, която причиняваме на другите, като ги използваме, за да задоволим нашите желания? Например: като се храни с месо, Обществото принуждава хора да заколват животни. Вие бихте ли могли да вършите такава работа? По същия начин една държава, в която има смъртно наказание, принуждава хора да работят като екзекутори.

Това ни напомня за един интересен епизод, който се разиграва в една провинция на Индия преди няколко години. Имаше една обява, че се търси да се наеме екзекутор, но никой не кандидатства за работата. Каква красива постъпка сториха тези граждани!

По същия начин една германска фабрика отказа да изпрати в САЩ химическия компонент, с който се произвеждат смъртоносни инжекции за осъдените на смърт. Не е ли това един голям акт на уважение към живота?

В едно не толкова далечното бъдеще никой няма да заема такава длъжност екзекутор.

НЯМА ЧОВЕК КОЙТО ДА НЕ МОЖЕ ДА ПРАВИ ДОБРО

Препоръчваме да си припомните глава 20 Исус у дома – Тайното милосърдие – как да проявим състрадание без пари

Пример от една от директорките на СЕЛД Деуза от нейния професионален живот като учителка в училище:
Някога Деуза работила в един беден квартал край Рио де Жанейро в планината. Когато започнала учебната година тя срещнала едно 10 годишно момиче, която било много добра ученичка и получавала стипендия, въпреки че живеела в един крайно беден регион. Така минали 2 години, когато навършвайки 12 години ученичката поискала да говори с директора на училището.
И както бил заобиколен от няколко свои колеги ученичката му казала следното:
„Имам нужда от къща, където да живея, защото майка ми има връзка с трафиканти. Тя употребява наркотици.
Попитах мама: майко трябва да избереш между тях и мен, защото аз съм малко момиче и се страхувам от тях.“
Тогава майка ми отговори: „Аз предпочитам тях, защото те ми дават пари.“
И така аз реших да напусна своя дом.“

Когато чуват нейния разказ няколко учители обещават да ѝ помогнат, да се погрижат за нея и да не допуснат тя да се връща в дома на майка си. И те наистина удържат на обещанието си.
Няколко години по-късно момичето на свой ред става учителка в това училище.
Тогава тя получава една новина: Майка ѝ е болна от спин и е в тежко състояние.
Порасналото вече момиче благодари на семейството, което досега се е грижило за нея, и отива да се погрижи за своята майка.
Тя казва: „Това е моята задача сега! За това съм родена!“
И тя остава да се грижи за майка си до нейната смърт.

Това е само един пример за изпитанията за развитие на един дух по пътя му към съвършенството. Момиченцето действително е един много развит вече дух, който докосвайки се до всички хора в нейния живот оставя една незабравима следа, учи ги без да е назована духовен учител чрез личния си пример. Със сигурност тя е оставила дълбока следа и в душата на своята майка, която след едно известно време на лутане в ниските зони на духовния свят ще осмисли дарът на това дете, който ѝ е бил даден, докосването до висшата енергия на Божията любов чрез дъщеря си и ще стартира своята промяна към доброто.

От сайта incrivel.club взехме следните примери:

1) До мен се приближи един просяк и ме помоли за пари, за да купи храна за себе си и негов приятел, който беше много зле. Не му дадох пари, но му купих сандвич. Реших да отида след него, за да се видя с този приятел. Той зави зад ъгъла, отхапа една хапка от сандвича си, а останалото даде на едно куче, което лежеше със счупена лапа.

2) Аз съм учител и преди няколко дни забелязах, че учениците излизат от училище по време на междучасието. Помислих, че искат да пушат и реших да тръгна след тях. Това, което видях, ме впечатли. Те отнасяха дрехи и храна на един просяк, който живееше близо до училището. Харчеха собствените си пари, за да му помогнат. Решихме да поговорим с директора и просякът беше назначен за охрана на училището. Сега той има къде да живее и има работа.

Милосърдието действително обобщава всичко в себе си – но когато говорим за милосърдие трябва да го прилагаме на всички нива в живота.

Милосърдие е, когато сте великодушни и снизходителни към грешките на другите към вас, когато допуснете дълбоко в себе си разбирането, че човека, който в този момент ви казва груба дума или се опитва да ви навреди реално е един брат или сестра пред Бога, който в този момент и в дадената област, в която действа, е като едно невежо дете – и прави това от незрялост и липса на опит, а не защото е създаден зъл.

И онзи, който претендира, че е по-зрял и по-мъдър трябва да постъпи именно със зрялост. Нека сме снизходителни към ближните ни признавайки, че не е нужно ние да учим никой на нищо, дори да искаме не бихме могли, живота е съвършения учител.

Нека си дадем ясно сметка, че ние не сме по-добри от ближните си – единствено се различават областите, в които са нашите силни и слаби страни, и нека си дадем сметка, че и тези наши събратя са обичани деца на Бог и ще имат шанс с течение на времето и преражданията да натрупат опит и зрялост на духа.

И тогава милосърдието, снизхождението, прошката няма да останат само студени думи без съдържание, а ще се превърнат в начин на съществуване.

Но за да успеем да го прилагаме е нужно да се стремим да помним, че живеем сред безсмъртни Духове, облечени в тяло и всеки от тях е в различен етап от своя напредък в различните области.

Ако днес един наш събрат постъпва грешно към нас от незрялост, то утре той може да е пример за нас в някоя друга област, в която е постигнал по-голям напредък от самите нас.

За да проявяваме истинско милосърдие и добро към ближния винаги трябва да мислим какво е дългосрочно добро, онова което е добро за Духа, а не да се ограничаваме до онова „добро“, което човешкото същество тук настоява да получи на момента, като едно разглезено дете, което издевателства над родителите си за поредната скъпа играчка.

Нека коригираме своя начин на мислене към тези два фактора – дългосрочни последици за духа и приемане, че съществуването продължава след смъртта = тогава много по лесно ще преценяваме какво е добро и какво зло и собствените си реакции и постъпки към околните.