- Животните подчинени ли са, подобно на човека, на един закон на прогреса?
„Да; и затова в по-висшите светове, къде хората са по-напреднали, животните също са по-напреднали, и притежават едни по-обширни средства за комуникация. Те обаче винаги са по-ниско ниво от човека и са му подчинени, като в тяхно лице човек винаги има едни интелигентни слуги.“
Коментар на Кардек: В това няма нищо необикновено. Да вземем например нашите най-интелигентни животни, кучето, слона, коня и да си ги представим екипирани с една подходяща телесна форма за ръчна работа. Какво ли не биха направили под ръководството на човека?
В подкрепа може да си припомните видеото, направено от Би Би Си, което споменахме в урок 69, достъпно на линка: https://www.youtube.com/watch?v=IFACrIx5SZ0
- Животните напредват ли, подобно на човека, чрез действието на собствената воля или по силата на нещата?
„По силата на нещата, поради което те не подлежат на изкупление.“ - Във висшите светове, животните познават ли Бог?
„Не. За тях човекът е един Бог, както в миналото Духовете бяха богове за човека.“ - Тъй като животните, дори усъвършенствани, когато са в по-висшите светове, винаги са по-ниско от човека, следва ли, че Бог е създал разумни същества завинаги предназначени за едно положение на непълноценност, което изглежда в противоречие с единството на замисъла и прогреса, който разкриват всичките му творби?
„Всичко в Природата е взаимосвързано в едни връзки, които все още са не можете да изучите. Така нещата, които привидно са много-различни, имат допирни точки, които човекът, в сегашното си състояние, никога няма да успее да разбере. С едно усилие на своя интелект би могъл да ги види; но само когато този интелект се намира в максимална степен на развитие и е освободен от предразсъдъците на гордостта и невежеството, тогава той ще може да вижда ясно в Божието дело. Дотогава вашите много ограничени идеи ще ви накарат да наблюдавате нещата през една нищожна и оскъдна призма. Знайте, че не е възможно Бог да си противоречи и че в Природата всичко се хармонизира чрез общи закони, които по никоя от своите точки не отстъпват на възвишената мъдрост на Създателя.“
а) Интелекта тогава едно общо свойство ли е, допирна точка между душите на животните и на човека?
„Да, но животните притежават единствено интелекта на материалния живот. В човека интелекта прави достъпен моралния живот.“ - Като се вземат предвид всички допирни точки, които съществуват между човека и животните, не би ли било допустимо да се мисли, че човекът има две души: животинска душа и духовна душа и, ако последната не съществува, може ли той да живее само като един звяр? От друга страна: че животното е същество, подобно на човека, на което му липсва духовна душа? От тази гледна точка би следвало, че добрите и лошите инстинкти на човека са ефект на преобладаването на едната или другата от тези души?
„Не, човекът няма две души. Тялото обаче има своите инстинкти, произтичащи от специфичната сетивност на органите. Само природата е двойнствена у човека. У него има животинска природа и духовна природа. Чрез тялото си той участва в природата на животните и техните инстинкти. А чрез своята душа, участва в природата на Духовете.“
а) Освен своите собствени несъвършенства, от които зависи от самия Дух да се освободи, все пак трябва ли човек да се бори срещу влиянието на материята?
„Колкото по-нисш е Духът, толкова по-плътни са връзките, които го свързват с материята. Не го ли виждате? Човекът не притежава две души; душата винаги е едничка във всяко същество. Душите на животното и на човека са различни, до степен, че едната не може да оживи тяло, създадено за другата. Но дори човек да няма животинска душа, която чрез страстите си да го приравнява към животните, то той има тяло, което понякога го принизява до тяхното ниво, защото тялото е същество, надарено с жизненост и инстинкти, колкото и неинтелигентни да са те и ограничени до грижата, която се изисква за тяхното опазване.“
Коментар на Кардек: Инкарниран в тялото на човека, Духът му донася интелектуалния и моралния принцип, което го поставя в превъзхождаща животните позиция. Двойнствената природа, която съществува у него дава на неговите страсти два различни източника: някои идват от инстинктите на животинската природа, други от нечистите аспекти на Духа, чиято инкарнация той изобразява и които повече или по-малко симпатизират на грубите животински апетити. Пречиствайки се, Духът се освобождава малко по малко от влиянието на материята. Под това влияние той се доближава до звяра. Освободен от влиянието на материята, той се издига до своето истинско предназначение.
- Откъде животните получават интелигентния принцип, който съставлява специфичната по своята природа душа, с която са надарени?
„От вселенския разумен елемент.“
а) Следователно, интелекта на човека и на животните произтичат от един единствен принцип?
„Без никакво съмнение, обаче, у човека той преминава една разработка, която го поставя над това, което съществува у животното.“
- Вие казахте (190), че състоянието на душата на човека, в своя произход, съответства на състоянието на детството в телесния живот, и че нейния интелект тепърва се разгръща и се упражнява за живота. Къде преминава Духът тази първа фаза на неговото развитие?
„В една поредица от съществувания, предшестващи периода, който вие наричате Човечество.“
а) Изглежда тогава душата може да се приеме, че е била интелигентен принцип на нисшите същества на творението, така ли?
„Не казахме ли вече, че всичко в Природата е свързано и клони към единство? В тези същества, чиято цялостност далеч не познавате, интелигентният принцип се разработва, индивидуализира се малко по малко и се упражнява за живота, както току-що казахме. Това, в известен смисъл, е една подготвителна работа, подобно на покълването, чрез което интелигентният принцип претърпява една трансформация и се превръща в Дух. След това той навлиза в периода на хуманизация, като започва да има съзнание за бъдещето си, способност да различава доброто от злото и отговорност за своите действия.
По този начин фазата на детството е последвана от юношеството, последвана после от младостта и зрелостта. В този произход няма нищо унизително за човека. Дали биха се почувствали унизени великите гении, че са били безформени фетуси в утробите, които са ги създали? Ако съществува нещо, което е унизително за тях, това е тяхната малоценност пред Бог и тяхната неспособност да изследват в дълбочина неговия замисъл и да оценят мъдростта на законите, които управляват хармонията на Вселена. Признайте величието на Бог в тази възхитителна хармония, чрез която всичко е солидарно в Природата.
Вярването, че Бог е направил, каквото и да било, без някаква цел, и е създал интелигентни същества без бъдеще, би било богохулство срещу неговата доброта, която се простира над всичките му създания.“
б) Този период на хуманизация на Земята ли започва?
„Земята не е начална точка на първата човешка инкарнация. Периодът на хуманизация обикновено започва в светове, които все още са по-нисши от Земята. Това обаче не представлява абсолютно правило, тъй като може да се случи един Дух да бъде способен да живее на Земята от своето човешко начало. Това не е често срещан случай; по-скоро е едно изключение.“ - Има ли Духът на човека след смъртта съзнание за своите предишни съществувания от преди периода на човешките му инкарнации?
„Не, защото Духа започва своя живот след този период. Толкова трудно е да си спомни първите си човешки съществувания, колко трудно е човек да си припомни ранните дни на своето детство и още по-малко времето, прекарано в утробата на майка си. Това е причината поради която Духовете казват, че не знаят как са започнали своето съществуване.“ - Веднъж достигнал периода на човечеството, Духът запазва ли следи от това, което е бил преди, т.е.: от състоянието, в което се е намирал в периода, който може да бъде наречен пред-човешки?
„Да, в зависимост от разстоянието между двата периода и постигнатия напредък. За няколко поколения Духът може да запази повече или по-малко изразени следи от първобитното състояние, тъй като в Природата нищо не прави внезапен преход. Винаги има пръстени, които свързват краищата на веригата от същества и събития. Тези следи обаче изчезват с развитието на свободната воля. Първите стъпки на напредък се случват много бавно, защото все още не са подкрепени от волята. Те напредват все по-бързо и по-бързо, колкото повече Духа придобива по-съвършено съзнание за самия себе си.“ - Сгрешиха ли Духовете, които твърдяха, че човекът представлява едно отделно същество в реда на творението?
„Не, но въпросът не беше развит. Освен това, има неща, които могат да бъдат изяснени единствено в подходящото време. Човекът в действителност е едно отделно същество, тъй като има способности, които го отличават от всички останали и има друга съдба. Човешкият вид е този, който Бог избра за инкарнация на съществата, които могат да го опознаят.“
МЕТЕМПСИХОЗА
- Наличието на общ произход на живите същества в интелигентния принцип не легитимира ли учението за метемпсихозата?
„Две неща могат да имат един и същ произход и по-късно въобще да не си приличат. Кой би разпознал дървото с неговите листа, цветя и плодове в безформения зародиш, който се съдържа в семето, откъде произлиза? От началото, когато интелигентния принцип достига степента, необходима да бъде Дух и навлизането му в периода на хуманизация, той вече няма връзка със своето първобитно състояние и вече не представлява душа на животните, тъй както дървото вече не представлява семето. От животното у човека е само тялото и страстите, пораждащи се от влиянието на тялото и инстинкта за самосъхранение, присъщ на материята. Следователно не може да се каже, че даден човек е инкарнация на Духа на еди кое си животно. Следователно метемпсихозата, както я разбират, е невярна.“ - Може ли Духът, който е оживявал едно човешко тяло, да се инкарнира в едно животно?
„Това би било ретроградно движение, а Духът не регресира. Реката не се връща към извора си.“ (118) - Макар и напълно погрешна, идеята, свързана с метемпсихозата, не е ли резултат от интуитивното усещане, че човекът има различни съществувания?
„В това, както и в много други вярвания, се открива това интуитивно усещане. Човекът обаче го представя погрешно като обикновено прави с повечето свои интуитивни идеи.“
Коментар на Кардек: Метемпсихозата би била вярна, ако показваше прогресът на душата, преминаваща от едно по-ниско към едно по-висше състояние, където тя придобива развитие, което преобразява нейната същност. Тя обаче е погрешна в значението си на пряко преселване на душата на животното към човека и обратно, което би предполагало идеята за един регрес, или за сливане. Фактът, че подобно сливане не може да се случи между тленни същества от два различни вида, показва, че те са от нива, които са органически неусвоими и същото важи и за Духовете, които ги оживяват. Ако един и същ Дух би могъл последователно да ги оживява, това би означавало, като следствие, една идентичност на природата, която би се манифестирала като възможност за материално възпроизвеждане.
Прераждането, както Духовете го преподават, се базира на обратното, на възходящия марш на Природата и прогреса на човека, в рамките на собствения си вид, което по никакъв начин не намалява достойнството му. Това, което принизява човека, е злоупотребата му със способностите, които Бог му е дал, за да постигнете напредък. При всички случаи, древността и универсалността на доктрината за метемпсихозата, а също и обстоятелството, че са я изповядвали видни хора, доказват, че принципът на прераждането (реинкарнацията) се корени в самата Природа. Следователно те съставляват по-скоро аргументация в негова полза, отколкото да противоречат на този принцип.
Началната точка на Духа е един от онези въпроси, които опират до произхода на нещата и за които Бог пази тайната. На човек не му е дадено да ги познава по един абсолютен начин, и в това отношение не му е възможно повече освен да прави предположения и да създава повече или по-малко вероятни теории. Духовете са далеч от това да знаят всичко и за онова, което не знаят, могат да имат лични мнения, повече или по-малко разумни.
Ето защо например не всички мислят по еднакъв начин относно съществуващите връзки между човека и животните.Според някои Духът достига до човешкия период единствено след като е преминал развитие и индивидуализация в различните степени на нисшите същества на Сътворението. Според други, Духът на човек винаги е принадлежал към човешката раса, без да преминава през животинското царство. Първата от тези теории има предимството, че приписва една цел на бъдещето на животните, които така формират първите звена във веригата на мислещите същества. Втората теория повече съответства на достойнството на човека и може да се обобщи по следния начин:
Различните видове животни не произхождат интелектуално един от друг, по пътя на прогресията. Така духът на стридата не става последователно дух на риба, птица, четириного и четириръко . Всеки вид представлява физически и морално, един абсолютен тип, чиито отделни индивиди извличат от вселенския източник онова количество интелигентен принцип, което им е необходимо, според съвършенството на техните органи и работата, която трябва да свършат във феномените на Природата, количество, което те със смъртта си връщат в резервоара откъде са го взели. Тези животни, които са от по-напреднали светове от нашия (вижте 188) също съставляват различни раси, подходящи за нуждите на тези светове и степента на напредък на човеците, чиито помощници те са, но по никакъв начин не произлизат духовно от животните на Земята.
С човека обаче не е същото. От физическа гледна точка той очевидно формира едно звено
във веригата на живите същества; от морална гледна точка обаче между животното и човека съществува прекъсване на приемствеността. Човекът притежава като свое свойство, душата или Духа, божествената искра, която му придава моралното чувство и един интелектуален обхват, които липсват у животните. И тази искра, Духът у него, е основното същество, което съществува предварително и оцелява след тялото, запазвайки неговата индивидуалност.Какъв е произходът на Духа? Къде е неговата начална точка? Образува ли се той от индивидуализация на интелигентния принцип? Всичко това са загадки, които би било безполезно да искаме да изследваме и за които, както казахме, нищо повече не може да се направи, освен да изграждате теории. Това, което е константа, което и разума и опита сочат, е оцеляването на Духа, запазването на неговата индивидуалност след смъртта, прогресивността на способностите му, неговото щастливо или нещастно състояние според неговия напредък по пътя на доброто и всички моралните истини, произтичащи от този принцип.
Що се отнася до мистериозните отношения, които съществуват между човека и животните, това, повтаряме, е сред тайните на Бог, както много други неща, чието настоящо познаване няма значение за нашия напредък и върху които би било безполезно да се спираме.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ
Ясно е, че „духовното създание“, което оживява тялото на животното, се намира в един етап предшестващ човешкото състояние и следователно ще остане така, докато не получи необходимите условия за влизане в Човешкото царство, условия, които самото животно ще овладее по време на инкарнациите, които ще преживее.
Отговора на въпрос 605 категорично обяснява защо този процес на освобождаване от животинската природа е толкова труден за всички нас. Животинския живот все още е много силен в нас. Много от нас все още се хранят с животински тленни останки. Много от нас все още сме роби на сексуалното желание. Все още сме в състояние да крадем и мамим, за да задоволим нашите желания, което ни приковава към инстинкта за оцеляване в най-лошия му смисъл.
Само времето, знанията и искреното ни желание да се усъвършенстваме ще могат да ни отърват от тази зависимост.
Преди малко повече от две години зададох следния въпрос на духовните водачи в спиритистки център СЕЛД:
„Когато науката казва, че горилата притежава ДНК, което в 98% е като ДНК на човека, това означава ли, че 2% липсват на нейната„ душа “, за да влезе в Човешкото царство?“
Отговорът беше отрицателен. Следователно това е един по-дълъг процес и подлежи на неразбираеми за нас промени.
На една от срещите, където духовните водачи на спиритистки център СЕЛД отговаряха на съмнения на медиуми, един от тях се поинтересува от промените в периспирита на интелигентния принцип.
Ето едно резюме на отговора:
„Тези трансформации не се случват в световете на инкарнираните. Игнасио Битенкурт, един от водачите на СЕЛД, премина стаж в един от тези светове съпътствайки този процес. Менторите, отговорни за промените в периспирита на животните, които ги способстват да напредват, имат едни много дълбоки познания, от които човешката наука е доста далеч да разбере. Той поясни, че самото същество придобива необходимите умения, за да достигне следващите нива и че менторите действат само за да подсигурят правилното завършване на трансформацията. Този момент е подобен при плода, когато е узрял.
(Балтазар, един от духовните водачи на СЕЛД, оприличава този момент с гъсеницата, когато тя е готова да се преобрази в пеперуда.)
Тази планета е описана като един вид детска ясла. Там духовните инженери работят главно в областите, съответстващи на движението и позата, и над гласовите органи. Това е моментът, когато интелигентният принцип се доближава до Човешкото царство. Първите въплъщения като човешки същества се случват в примитивни светове, така че Земята не е получавала човешки духове в своите първи инкарнации от милиони години.“
Сега ще добавим откъси от книгите „По пътя към светлината“ на Еммануел и „Еволюция в два свята“ на Андре Луис, и двете психографирани от медиума Шико Шавиер, които задълбочават тази тема:
1) Животинското царство преживява дълбок преход под влиянието на околната среда и закона за селекцията.
Нашия разум търси легитимните предци на човешките същества, в тази необятна шир от етапа на еволюция на душата. Къде е Адам и падението му от рая?
Напразно очите ни търсят тези легендарни фигури, с цел да ги локализират в Пространството и Времето.
В крайна сметка разбираме, че Адам и Ева съставляват един спомен за Духовете изпратени в изгнание на тъмните пейзажи на Земята (но по произход идващи от звездна система Капела).
След като разгледаме въпроса в реалните му аспекти ще открием първите предци на човека да търпят процесите на усъвършенстване на Природата.
Под ръководството на инструктори в духовните сфери, преди около 5 милиона години, антропоидите, предци на земния човек, са преминали своята еволюция в допирните точки, откъдето произлиза серологичното родство между модерния човешки организъм и съвременното шимпанзе.
Позовавайки се обаче на видните натуралисти, които щателно изследваха трансцендентните аспекти на еволюционизма, ние сме принудени да изясним, че не е имало „слизане от дърветата“, в началото на човешката еволюция.
Духовните сили, които ръководят земните явления, под ръководството на Христос, установили едно окончателно родословие за всички видове, в рамките на което духовният принцип щеше открие процеса за своето усъвършенстване по пътя към рационалността.
Рибите, влечугите и бозайниците имали своите фиксирани линии на развитие и човекът нямало да избегне това общо правило.
След това антропоидите от пещерите се разпространяват в групи по повърхността на
земното кълбо, в бавния ход на вековете, търпейки влиянията на околната среда и формирайки предшествениците на бъдещите раси.
Необикновени експерименти били извършени от духовните пратеници. Неотдавнашни научни изследвания върху Неандерталеца, които го признават за един бестиализиран човек, т.е. лишен от всичко човешко, и други интересни открития на палеонтологията, свързани с човешки фосили, са едно свидетелство за биологичните експерименти, извършвани от инструкторите на Исус, докато не фиксират върху „примата“ приблизителните характеристики на бъдещия човек.
Болезнените преживявания на тези същества с удължени ръце и гъсто окосмяване продължили векове, докато един ден не настъпил един дефинитивен преход в предварително съществуващото периспирутално тяло на примитивните хора, който се случил в духовните региони и на определени интервали от техните реинкарнации.
Появили се първите диваци с подобрен биотип, склонни към елегантността на времената, които настъпвали.
В конструкцията на предците на човешките раси се състояла една вътрешна трансформация.
2) Ето как при влизане в Човешкото царството духовното тяло на първобитния човек дълго време чиракувал в духовните райони, под помощта на инструктори, получавайки фини интервенции в органите на вокализация, така че членоразделната реч да може да обозначи един нов цикъл на прогреса.
Ларинкса получил интервенции по такъв начин като един скъпоценен орган, над който работят експертни хирурзи, като тези интервенции продължили векове, докато успели да произведат гласа.
С непрекъснатото и лесно упражняване на речта, умствената енергия на примитивния човек
срещнала неудържимо развитие, разширявайки мисълта, която постепенно увеличила обема си.
Духовни инструктори тогава дозирали влиянието и внушението върху първобитния човек и го оставили да се събуди за собствената си отговорност, с която зависело от него да ръководи собственото си пътуване …
Чрез средството на речта, която осигурявала обмена между съществата, въз основа на продължителната мисъл, проблясъците на интелекта, които животните показват външно, в пред-човешкото царство, се трансформират в концепции и запитвания, предавайки желания и идеи.
Започвайки да фиксира мисълта върху себе си, уморявайки се да я разработва и изразява, примитивният човек започнал да култивира задължително размишление, изправен пред проблемите на самия живот, започнал да показва несъзнателно външно самите идеи и с това да се откъсва от плътското тяло, разединявайки клетките на своето духовно тяло от физическите клетки, по време на обикновения сън, за да получи посещение от Духовните Благодетели, които инструктирали човека по морални въпроси.
Идеята за Бог, поставила начало на Религията, изследванията предшестващи Философията, експериментирането, оповестяващо Науката, инстинктът за солидарност, предшестващ Любовта и жаждата за комфорт и красота вдъхновили раждането на индустриите и на изкуствата, всички те бяха мъгляви мисли, терзаещи главата на първобитния човек.
В този концерт на силите смъртта започнала да му налага мъчителни запитвания и, погребвайки обичните си създания в каменни гробници, първобитният човек се научил да плаче …
Тогава, разпознавайки себе си като мъничък и крехък пред лицето на живота, той осъзнал, че пред Бог, неговия Създател и неговият Баща, той вече е отговорен за своите действия.
Родил се принципът на отговорността.
Първите прояви на Духа, когато Духът току-що е влязъл в човешкото царство, все още са силно базирани на инстинкта. Духовните Водачи казват, че такива хора се нуждаят от постоянни насоки, за да придобият нужното развитие. Толкова е труден този период, че дори Духа Балтазар (един от духовните ментори на СЕЛД) твърди в книгата „Инструкции от Духовете“ („Instruções dos Espíritos“), че Духът дори не е в състояние да си припомни подобни съществувания. Андре Луис засяга темата в книгата „Еволюция в 2 Свята“ , където описва сагата за първите етапи на Духа в човешкото царство и колко бавно се случва напредъка.
0 Коментара