ЖИВОТНИTE И ЧОВЕКA
- Ако по отношение на интелигентността сравним човека и животните, изглежда трудно да се установи една разграничителна линия между тях, тъй като някои животни в това отношение показват всеизвестно превъзходство над определени хора. Може ли тази разграничителна линия да бъде точно установена?
„В това отношение има пълно несъгласието между вашите философи. Някои от тях приемат, че човекът е животно, а други, че животното е човек. Всички те грешат.
Човекът е едно отделно същество, което понякога слиза много ниско и което също може да се издигне много високо. Според физиката си той е като животните и дори по-слабо надарен от много от тях, защото Природата им е дала всичко, което човекът е длъжен да изобретява с помощта на своя интелект, за да задоволи своите нужди и да се опази. Вярно е, че неговото тяло се разрушава, подобно на животинското, но на неговия Дух е предназначена една съдба, която само той може да разбере, защото само той е напълно свободен. Бедни човешки същества, които се принизявате повече от зверовете! Не знаете ли как да се разграничите от тях? Човекът се познава посредством способността му да мисли за Бог.“ - Може ли да се каже, че животните действат само по инстинкт?
„Това все още е една теория. Вярно е, че в повечето животни доминира инстинктът. Но не виждате ли, че много от тях действат, показвайки една решителна воля? Те имат интелект, макар и ограничен.“
Коментар на Кардек: Не може да се отрече, освен че имат инстинкт, някои животни прилагат комбинирани действия, които издават волята за действие в определен смисъл и според обстоятелствата. Следователно, в тях има някакъв вид интелект, но чието упражняване почти се ограничава до използването на средства за задоволяване на техните физически нужди и до осигуряване на собственото си съхранение. И все пак нищо не създават, нито реализират някакво подобрение. С каквото и майсторство да изпълняват работата си, днес те правят това, което са правили и в миналото, и го правят нито по-добре, нито по-зле, в съответствие с постоянни и неизменни форми и пропорции.
Новоизлюпеното, макар и отделено от представителите на своя вид, не престава да изгражда гнездото си в съвършено съответствие с гнездата на своите предци, без да е получил нито един урок. Интелектуалното развитие на някои животни, които са податливи на определено обучение, едно развитие, което всъщност не може да надхвърли тесни граници, се дължи на действието на човека върху една податлива природа, защото у тях не съществува самостоятелен присъщ напредък.
Дори напредъкът, който постигат чрез действията на човека, е мимолетен и строго индивидуален, тъй като, оставено само на себе си, не отнема много време преди животното да се затвори отново в границите, които Природата му е очертала.
- Животните имат ли някакъв език?
„Ако имате предвид един език съставен от срички и думи, не, нямат. Но средство за комуникация помежду си имат. Те си казват едно на друго много повече неща от колкото си представяте. Но същият език, с който разполагат, е ограничен до нуждите им, тъй както са ограничени и идеите, които могат да имат.“
а) Има обаче животни, на които им липсва глас. Изглежда те не използват никакъв език?
„Те се разбират по други начини. За да общувате взаимно помежду си вие хората само с речта ли разполагате? А немите хора? Надарени с един живот на свързаност, животните притежават средствата да се предпазват от опасност и да изразяват усещанията, които преживяват. Мислите ли, че рибите не се разбират помежду си? Човекът не е единственият, който да се радва на изключителната привилегия на езика. Все пак езикът на животните е инстинктивен и ограничен от техните нужди и идеи, докато езика на човека се усъвършенства и се поддава на всички концепции на неговия интелект.“
Коментар на Кардек: На практика рибите, които подобно на лястовиците, емигрират в пасажи, подчиняващи се на водача, който ги води, трябва да разполагат със средства
да се предупреждават, да се разбират и комбинират. Възможно е да разполагат с едно по-проницателно зрение и това да им позволява да възприемат сигналите, които взаимно си подават. Може също така самата водата да им служи като един преносител за предаване на определени вибрации. Както и да е, това, което е безспорно е, че не им липсват средства за разбиране помежду си, по същия начин, както всички животни, които нямат глас и които въпреки това действат заедно. Пред този факт защо трябва да се удивляваме, че помежду си Духовете общуват без помощта на артикулираната реч?
- Животните радват ли се на свободна воля за извършване на своите действия?
„Животните не са прости машини, както предполагате. Въпреки това свободата на действие, на която се радват, е ограничена от техните нужди и не може да бъде сравнявана със свободата на човека. Тъй като са много по-ниско ниво от него, те нямат същите задължения като него. Свободата, която имат е ограничена до действията на материалния живот.“ - Откъде идва способността, която някои животни показват да имитира езика на човека и защо тази способност се разкрива повече при птиците, отколкото при маймуните, например, чиято структура представя една по-голяма аналогия с човешката?
„Тя произлиза от определена структура на гласовите органи, подсилени от имитационен инстинкт. Маймуната имитира жестовете; някои птици имитират гласа.“ - Тъй като животните притежават един интелект, който им дава известна свобода на действие, има ли у тях някакъв принцип, независим от материята?
„Има да и той оцелява отвъд тялото.“
а) Този принцип ще стане ли една душа, подобна на човешката?
„Това също е една душа, ако искате така да я наречете, зависи, какво значение влагате в тази дума. Тя обаче е по-ниско ниво от душата на човека. Съществува такова разстояние между душата на животните и на човека, еквивалентно на разстоянието между душата на човека и Бог.“ - След смъртта душата на животните запазва ли своята индивидуалност и съзнанието за самата себе си?
„Запазва своята индивидуалност; но не запазва съзнанието за своя аз. Интелигентният ѝ живот остава в латентно състояние.“ - На душата на животните даден ли е избор на вида животно, в което да се инкарнира?
„Не, защото им липсва свободната воля.“ - Надживявайки тялото, което е обитавала, душата на животното след смъртта озовава ли се в едно състояние на блуждаене, като при човека?
„Остава в един вид блуждаене, тъй като вече не е обединена с тялото, но не е блуждаещ Дух.
Блуждаещия дух е едно същество, което мисли и действа чрез своята свободна воля. Животните не разполагат със същата способност. Съзнанието за самия себе си е това, което съставлява основната характеристика на Духа. Животното след смъртта бива класифицирано от Духовете, отговорни за тази задача, и е използвано почти веднага за нова инкарнация. Не му е дадено време да влиза във връзка с други същества.“
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ
Няма съмнение, че животните вземат решения и за това е необходим интелект.
Андре Луис говори за „продължително мислене“, когато интелигентният принцип достигне до Човешкото царство. Следователно животните все още не разполагат с тази способност. Можем да сравним непрекъснатото мислене с един непрекъснат лъч светлина, докато при животните тази светлина би била като по-дълги или по-кратки проблясъци според еволюционното ниво.
Нека разгледаме някои удивителни интелигентни действия на животните.
1) „Преди няколко години станах свидетел на следната ситуация: в средата на улицата имаше няколко парчета хляб. Един гарван се опита да ги грабне, но едно куче го уплаши. И така, гарванът направи 3 неуспешни опита и накрая кацна на разстояние. Кучето хукна след него. Гарванът отлетя по-нататък и кацна на метър от предишното място. Кучето хукна отново след него. Птицата правеше това, докато кучето не се озова на другия тротоар. След това се върна и се нахрани спокойно…“
2) „На 27 години съм, живея сам с котката си. Преди няколко месеца имах тонзилит. Вдигнах температура 39,5 ° C и не се хранех с нищо. На третия ден котката ми започна да ми донася храна в леглото: бисквитки, сладкиши, кифлички, всичко, което имаше на масата. Но връх на огромната му привързаност беше, когато напълни устата си със собствената си котешка храна и я изплю отстрани на възглавницата ми, гледайки ме въпросително с очи: „Какво гледаш? Яж!“ В този момент разбрах, че през всичките тези три години съм го подценявал. „
3) „Боб беше сам на вилата си в Мичиган, когато реши да излезе да събере дърва за огрев. По пътя се спъна, падна и получи фрактура на врата. Изплашен, той започна да вика, но никой съсед не го чу. Келси, неговият 5 годишен голдън ритрийвър, излезе от къщата, за да го търси, намери го и остана край него повече от 20 часа, опитвайки се да го затопли. През това време кучето не спираше да лае, опитвайки да привлече вниманието на съседите. Усилията се отплатили и Боб беше откаран в болница. Въпреки, че имаше хипотермия, той нямаше никаква сериозна фрактура и не замръзна поради усилията на Келси да го стопли. „
Важно е да се изясни, че Божиите закони, в своята върховна мъдрост, са замислили този контакт между животните и хората, като една от целите е да се подпомогне интелектуалния прогрес и съжителството с нашите братя от по-ниските етапи, а също и да се стимулира любовта у хората. Колко много хора намират смисъла на живота си, спасявайки животни?
Нито едно животно, в състоянието си в Природата, не достига нивата на интелигентност, които постигат животните в контакт с хората, тъй като в природата липсват предложените стимули.
Контактът с уравновесени и мили хора също допринася за смекчаване на грубата и агресивна природа на животните.
Що се отнася до интелектуалното развитие, виждаме например случая с орангутани, документирани от сър Дейвид Атенбъроу в Борнео, които по собствена инициатива имитират хората в прането на дрехи, гребане с канута, рязане с трион и ползване на чук, което ни кара да размишляваме за задачите, които изпълняват на по-еволюиралите планети, под закрилата на мъдри и добри хора.
Научните изследвания показаха чрез ултравиолетова светлина, че рибните пасажи следват водачи, които излъчват сигнали за другите риби да се движат в определена посока.
Също така наблюдаваме морски видове, които премахват паразитите от други риби и те комуникират едни с други с характерни движения.
Птиците в тропическите гори на Амазонка разполагат с един истински репертоар от звуци, които докладват за различни ежедневни ситуации.
В африканските савани изследователите записват, изучават и след това възпроизвеждат звуци, издавани от шимпанзетата и се установява, че те произвеждат характерни звуци за всеки хищник, истински лингвистичен код, адаптиран към техните нужди.
В Бразилия има няколко птици от семейство Папагалови, които са способни да възпроизвеждат дори песни.
Много обичам животните и винаги казвам, че от всички откровения, които ми е донесъл Спиритизма, това, което най-много ме радва, е да знам, че „душата“ (интелигентният принцип) на животните един ден ще стане човешка душа, свободна да мисли, да прави своя избор и да планира собствената си съдба по пътя към ангелството.
Тук е важно да се подчертае, че любовта на хората към животните е толкова неоспорима, че смъртта им причинява страдания, сравними със загубата на любим човек.
Шико Шавиер ни учи, че е обичайно духовните водачи да оставят „духа“ на животното да бъде край семейството, така че страданията на всички да бъдат намалени. Освен това ни учи, че е обичайно тези любими животни да се реинкарнират заедно със старите си господари.
Както Ганди каза веднъж, „Величието на една страна и нейният напредък могат да се измерват по начина, по който тя се отнася към животните си“.
Законодателството на много страни все повече се фокусира върху хуманното отношение към животните
Ето няколко примера:
1) В Швейцария правителството предоставя на котките един адвокат, за да даде приоритет на правата им като живи същества. Тази полза е гарантирана от специални закони на страната, забраняващи малтретирането на животни под строги наказания, с глоби до 20 000 швейцарски франка, в зависимост от тежестта на всеки случай. По същия начин използването на котки за шоу-програми или каквато и да е дейност, която им причинява страдания, също е забранено.
2) Върховният съд на Индия забрани птиците да бъдат затваряни в клетки. Когато съобщи решението си, съдията каза: „Напълно ясно осъзнавам с ума си, че всички птици имат основното право да летят в небето и че човешките същества нямат право да ги държат затворени в клетки, за да задоволят егоистични цели или каквото и да било“.
3) Австралия признава по закон, че животните изпитват чувства и ако някой малтретира животно, може да бъде осъден на до две години затвор и да плати глоба.
4) Има компании, които дават на служителите отпуска за лечение на болни домашни любимци.
5) От 2013 г. в Европейския съюз е забранена продажбата на продукти, тествани върху животни. В американския щат Калифорния, в Индия и Израел също са забранени такива продукти. Това са козметика за кожата, шампоани, дезодоранти и други предмети за лична хигиена.
Съществуване на животните след смъртта
Оцеляването след смъртта на скъпите ни домашни любимци се потвърждава тук в тези две красиви истории. На първата имах късмета да стана свидетел, а втората е взета от книгата „Имат ли животните душа?“ от Ернесто Бозано (1862 – 1943).
1) През 2009 г. в училището, в което работя, пристигна една нова портиерка, г-жа Себастиана, която осинови едно вече възрастно куче, което живееше на улицата, черно на цвят и ѝ даде името Претиня.
Те създадоха една дълбока приятелска връзка. Когато Себастиана дойде на работа, Претиня я придружаваше и спеше в краката на собственичката си.
Няколко години по-късно Себастиана се разболя тежко с белите дробове и беше хоспитализирана. Опасявайки се че може да умре, тя се обади на една приятелка, също служителка в училище, госпожа Амарилис, мила дама, която също помагаше на хора и на животни.
Себастиана помоли Амарилис да се грижи за Претиня, в случай, че болестта се влоши. И това се случи. Няколко дни по-късно Себастиана почина. Амарилис спази обещанието си. Претиня запази рутината си да идва на училище, но сега придружава Амарилис.
Тя ми разказа, че няколко пъти тя, съпругът и децата ѝ са виждали Претиня да маха с опашка и да издава звуци на задоволство през нощта, включително да стои на два крака, видимо поздравявайки някого. Нямаше съмнение какво се случва: Духът на Себастиана идваше на гости при скъпата си приятелка куче.
Времето мина и Претиня, в напреднала възраст, умря. Амарилис, която бе приела кучето за близък приятел, дълбоко усети нейната загуба. Няколко дни по-късно Амарилис имаше сън и видя ясно Себастиана и кучето Претиня заедно и радостни идваха да я посетят.
2) „През януари 1887 г. г-жа Боск, ясновиждащ медиум, седеше близо до комина на нашия апартамент на улица „Руа де Лил“ номер 7 в Париж, когато граф Серж Левов, президент
от Московския Върховен съд, който беше пристигнал от Русия, ни направи своето
първо посещение. Бяхме му представили Госпожа Боск и докато аз пишех, те разговаряха помежду си.
В определен момент, Госпожа Боск каза:
– Възприемам от едната ви страна едно куче, което изглежда много привързано към вас. Това е една голям бял нюфаундленд, с черни лапи и уши и една черна звезда на челото. Той има около врата си сребърна каишка, затворена от малка верижка, с надпис „Серж Левов“ и името на кучето. Има красива дълга опашка и докато ви гледа сякаш ви гали.
При тези думи очите на граф Левов се изпълниха със сълзи и той каза:
– В детството ми родителите ми повериха да пазя кучето си, което беше точно описано. Той спаси живота ми повече от веднъж, изваждайки ме от водите на реката, когато бях стигнал
почти до удавяне. Бях на дванадесет години, когато загубих верния си приятел и плаках, сякаш съм загубил един брат. Много съм щастлив да науча, че той е близо до мен, със сигурността,
че тези спътници в нашия живот имат една интелигентна душа, която оцелява след смъртта на тялото и един периспирит, благодарение на който те могат да реконструират телата, дори с включени каишката и надписът.
Освен това мога да разпозная във вас един медиум с голяма сила, която събуди в мен спомени от преди четиридесет години. Благодаря ви, мадам, и нека Бог да ви благослови.
Госпожа Боск също видя кучето да показва големи прояви на радост и след това започна да изчезва малко по малко.“
Когато попитах духовните водачи на спиритистки център Селд дали има сектор от центъра, отговорен за приемането на „духове“ на скоро дезинкарнирани животни, отговорът беше Да.
По този начин, освен че ни приветстват след смъртта, нашите духовни приятели се грижат и за скъпите ни домашни любимци.
Не е ли утешително да знаем, че ще намерим отново скъпите си спътници, независимо дали са хора или животни?
В заключение извадихме от книга „Евангелието според Спиритизма“, глава XI, т. 9, тези красиви думи на Фенелон:
„Любовта има божествена същност и, от първия до последния, вие притежавате в дълбините на сърцето си искрата на този свещен огън.“
0 Коментара