ГЛАВА XI Трите царства
МИНЕРАЛИ И РАСТЕНИЯ
- Какво мислите за разделянето на Природата в три царства – минерали, растения, животни, или в два класа: органични и неорганични същества? Според някои човешкият вид образува четвърто царство. Кое от тези разделения е за предпочитане?
„Всички са добри, според гледната точка. От материална гледна точка съществуват само органични и неорганични същества. От морална гледна точка очевидно има четири степени.“
Коментар на Кардек: Тези четири степени всъщност представляват дефинирани характеристики, въпреки че изглежда се смесват в своите гранични точки. Инертната материя, която съставлява минералното царство, съдържа у себе си само механична сила. Растенията, макар и съставени от инертна материя, са надарени с жизненост. Животните, също съставени от инертна материя и надарени с жизненост, освен това притежават и един вид инстинктивна ограничена интелигентност, и осъзнаване за тяхното съществуване и техните индивидуалности. Човекът, притежавайки всичко, което го има в растенията и животните, доминира над всички останали класове чрез един специален интелект, неограничен, който му дава съзнанието за неговото бъдеще, възприятие за извънматериални неща и познанието за Бог.
- Растенията съзнават ли, че съществуват?
„Не, защото не мислят; те имат само органичен живот. „ - Изпитват ли растенията усещания? Страдат ли, когато ги осакатяват?
„Те получават физически впечатления, които действат върху материята, но нямат възприятия. Следователно те нямат чувство за болка. „ - Независима от тяхната воля ли е силата, която ги привлича едно към друго?
„Разбира се, защото те не мислят. Това е една механична сила на материята, която действа върху материята, без те да могат да се противопоставят на това. „ - Някои растения, като мимозата и мухоловката например, изпълняват движения, които показват огромна чувствителност и, в определени случаи, един вид воля, както се вижда във втория пример, чиито подобни на челюсти полукръгове хващат мухата, кацнала върху нея, за да пие нектар. Изглежда, че тя готви един капан, за да залови и убие това насекомо. Дарени ли са тези растения със способността за мислене? Те имат ли воля и формират ли един междинен клас между света на природата и света на животните? Представляват ли те прехода от едното към другото?
„Всичко в Природата е в преход, ето защо едно нещо не наподобява на друго и въпреки това всички са свързани взаимно. Растенията не мислят; следователно им липсва волята. Нито стридата, която се отваря, нито зоофитите мислят: те притежават само един сляп и естествен инстинкт.“
Коментар на Кардек: Човешкият организъм ни предоставя пример за аналогични движения, без участието на волята, във функциите на храносмилателната и кръвоносната система. Пилорът се затваря при контакт с определени тела, за да им откаже преминаването. Вероятно същото се случва с мимозата, чиито движения по никакъв начин не предполагат необходимостта от възприятие и още по-малко воля.
- Не съществува ли един инстинкт за самосъхранение у растенията, както у животните, който да ги подтиква да търсят онова, което може да им бъде полезно и да избягват това, което може да им навреди?
„Може да го наречете, ако искате, един вид инстинкт, в зависимост от обхвата, който давате на значението на тази дума. Това обаче е един чисто механичен инстинкт. Когато в химичните реакции наблюдавате две тела, които се съединяват, това е защото си подхождат взаимно; това ще рече: между тях съществува афинитет. Но не наричате това инстинкт. „ - Във висшите светове растенията имат ли една по-съвършена природа, както другите същества?
„Всичко е по-съвършено. Растенията обаче винаги си остават растения, както животните винаги остават животни и хората винаги са хора.“
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ
Научните изследвания вече показват, че някои растения и дървета излъчват химически сигнали в присъствието на хищници. Извършени бяха и изследвания, при които хората се отнасят с обич към едни растения, а други обиждат ежедневно, и беше установено, че първите се развиват напълно, докато вторите не цъфтят и дори развиват болести.
Любовта има флуидно-магнитен ефект, който въздейства върху растенията и което довежда до по-добро развитие, защото любовта имайки божествена същност, и тъй като всички същества са създадени от Божията любов, всички ние се храним с любовта и имаме нужда от нея, каквoто и да е еволюционното ниво, на което се намираме.
Друго очевидно доказателство за флуидното действие върху растенията се наблюдава при хора, които имат неприятната способност да карат растенията да увяхват, използвайки лошо собствения си магнетизъм.
Толкова голямо е значението на растенията и дърветата за оцеляването на човешкия вид, че Науката едва е започнала да прави първите си стъпки в тази посока.
Не малко мисионери се реинкарнират със задачата да ги опазват и да осведомяват хората.
Когато виждаме Якуба Савадогу да възстановява техниката на засаждане Зай, която позволи оцеляването на хиляди същества по линията на саваната Сахел; когато виждаме Ернест Гутч да въвежда агролесовъдство в Бразилия, един начин за отглеждане на хранителни култури в хармония с Природата, започваме да виждаме едно многообещаващо бъдеще.
Дори чрез филми като анимацията „Мадагаскар“ Духовността намира начини да опазва околната среда. Благодарение на филма много туристи посетиха Мадагаскар, за да видят лемурите отблизо и допринесоха за един нов социален ред, при който в момента жителите запазват местообитанието на тези животни, вместо да ги унищожават. В този аспект, както и в много други, образованието има фундаментална роля.
В допълнение към прехраната, лечението на физически и психични заболявания при контакт с Природата е друг важен аспект, който трябва да подчертаем.
От Древността се срещат доклади на лекари, препоръчващи контакт с Природата като начин за лечение на болести, особено в римски книги, завещани на поколенията.
Освен това по време на съня нашите духовни водачи ни помагат да използваме Природата като извор на ресурси.
Нека си спомним тук епизодите, разказани в книгите „Между земята и небето„, в последната глава на книга „Наш Дом„, в книга „Пратениците„, когато героите отиват в провинцията и в книга „Действие и противодействие„, когато духовния ментор на Андре Луис се притича на помощ на една бедна майка и нейния син в провинцията.
За това не е случайно, че почти всички хора, които достигат над 100 годишна възраст, са живели – или все още живеят – голяма част от живота си в провинцията.
Наскоро разпитвах една приятелка, г-жа Ризете, която остави една добре платена работа като секретарка, за да се посвети на отглеждането и продажбата на растения, цветя и дървета.
- Колко години работи в офис, преди да решиш да се занимаваш с растения?
„Около 15 години.“
- Защо взе това решение?
„Защото търсех работа, където да се чувствам изпълнена.“
- Познаваше ли добре растенията, преди да започнеш да работиш с тях?
„Не знаех почти нищо. Само знаех, че те ми действат добре.“
- Според теб, работата с растения влияе ли благоприятно на здравето и предотвратява ли заболявания?
„Напълно и изцяло. Преди да се посветя на растенията, живеех в депресия, всичко ме дразнеше. Днес се чувствам изключително здрава на 62 години, опитвам се да усвоя енергиите на растенията, на земята, на водата, накратко на всичко, което идва от Природата … „
- Как определяш връзката си с растенията?
„Мисля, че това е нещо толкова интензивно, сякаш те знаят кога аз имам нужда от тях, точно както аз знам кога те се нуждаят от мен. В крайна сметка е много удовлетворяващо.“
Леон Денис в книгата „Великата енигма“
Леон Денис беше един голям любител на Природата, който осъществи няколко самотни пътувания из гори и планини и написа тази книга въз основа на своите пътувания.
„1. Природата
О човешка душа! Разгърни страниците на великата книга отворена пред всички очи; прочети в слоевете на почвата, където стъпваш върху историята на бавното формиране на световете. След това се вслушай в хармонията на Природата, в загадъчните шумове на горите, ехото на хълмовете и долините, химнът, който водният поток мърмори в тишината на нощта. Слушай великия глас на морето! Навсякъде звучи песента на съществата и нещата!
- Гората
Когато вляза в гората се чувствам обгърнат от нейните еманации и мистерии. Изобилни аромати се издигат от почвата; растенията излъчват фин парфюм. Мощен магнетизмът се освобождава от гигантските дървета, прониква в мен и ме опиянява.
В далечината златни лъчи осветяват една полянка и карат стволовете на дърветата да заблестят. Брези, наподобяващи колоните на храм.
По-нататък има един дъб, вековно дърво, патриарха на горите, толкова висок колкото една църква.
Гората ни показва наградата за търпеливите и смели усилия и е един образ на нашите съдби. Тя ни казва, че всичко във Вселената е на правилното си място, но също така, че всичко се развива и трансформира, както душите, така и нещата. Смъртта е само привидна; тъжните зимни дни са последвани от дните на Пролетта, пълни с живот и обещания. Законът на нашите съществувания не е по-различен от сезоните. След дните на слънцето, на Лятото, идва Зимата на старостта и заедно с нея – Пролетта с надеждата за прераждане и за нова младост.
Където дърветата изчезват, земята обеднява, губи красотата си, изражда се и умира. Гората е съвършения регенератор. Дишането на нейните хиляди листа филтрира въздуха и пречиства атмосферата. От психическа гледна точка ролята на гората е също толкова важна. Тя винаги е била едно убежище на мечтателната мисъл. Гората люлееше детството на религиите. (Нека си спомним как Сидхарта Гаутама Буда медитира под смокинята).
От век на век, келтската душа запази любовта към гората, използвайки я като светилище, дом на духовете-закрилници, които те почитали. Келтският дух е жаден за светлина и пространство, възторжен по свободата; той има дълбока интуиция за душевните неща и изисква лично общуване с видимата и невидима Природа. /автора успява да си спомни свой минал живот сред келтите, което описва в друга своя книга/
- Планината
Обичам всичко в планината: слънчеви дни, пълни с аромати и спокойните нощи, под милиони звезди, които искрят с по-голяма сила и изглеждат по-близки. Обичам бурите и светкавиците над скалите. След като бурята отмине, Природата възстановява празничната атмосфера. Навсякъде можете да чуете скърцането на скакалци и свирукането на щурци. Насекоми от всички форми и от всички цветове изразяват радостта от живота, опиянявайки се от въздуха и светлината. По-надолу, в дълбоката гора, в омагьосаната гора, симфонията на съществата и на нещата, които доминират над шумоленето на вятъра в клоните, песните на птици, жуженето на насекомите, мелодиите на потоците, изворите и водопадите, всичко това ни превзема, обгръща ни в един неописуем и неустоим чар.
На младите, които четат тази книга! Мисълта ми отива към вас, в братски възторг, да ви кажа:
„Научете се да обичате планината! Това е съвършената книга, пред която всяка човешка книга е малка. Разлиствайки грандиозните страници на планината хиляди откровения ще се появят пред очите ви, за които не подозирате!“
Подобно на морето и все пак повече от него, планината е търпелива и укрепваща. Тя притежава един регенериращ принцип, който придава спокойствие на нервите, здраве за увредените, едно средство за изследване на слабото Човечество. В планината напразните грижи на живота отшумяват, за да отстъпят място на един начин на съществуване по-прост и по-естествен.“
0 Коментара