1. Има ли нещо истинско в идеята за споразумения и договори, сключени с Духове на злото?
    „Не, няма такива договори. Има обаче зли по характер хора, които симпатизират на злите Духове. Например: искаш да тормозиш съседа си, но не знаеш какво да сториш това. Тогава призоваваш нисши Духове, които също като теб, желаят само злото и които, за да ти помогнат, изискват на свой ред ти да им послужиш в техните зли планове. Но от това не следва, че твоя съсед не може да се отърве от тях чрез противоположно заклинание и чрез действието на своята воля. Този, който възнамерява да направи едно злодеяние, поради простия факт на подхранване на такова намерение, вика на своя помощ зли Духове, на който след това е длъжен да служи, защото тези Духове също се нуждаят от него, заради злото, което искат да сторят. Ето в това се състои споразумението.“

Коментар на Кардек: Фактът, че човек понякога е зависим от нисшите Духове, се поражда от това, че той се предава на лошите мисли, които те му внушават, а не поради каквито и да било уговорки направени с тях. Споразумението, в обичайния смисъл на термина, е една алегория, която показва симпатията, която съществува между един индивид със зла същност и злосторни Духове.

  1. Какво е значението на фантастичните легенди, в които се появяват хора, които биха продали душата си на Сатаната за да получат определени облаги?
    „Всички басни съдържат един урок и един морален смисъл. Вашата грешка е, че ги приемате напълно буквално. Това, което те имат предвид, е една алегория, която може да бъде обяснена по този начин: този, който призовава на своя помощ Духовете, за да му помогнат да се сдобие с богатство или каквато и да е друга услуга, обявява бунт на Провидението; отказва се от мисията, която е получил и от изпитанията, които трябва да издържи в този свят. Последиците от този акт той ще понесе в своя бъдещ живот. С това не искам да кажа, че духът ви завинаги е осъдена на позор. Но тъй като вместо да се отдели от материя, той се заравя все повече и повече в нея, в света на духовете той няма да има удовлетворението, на което се е радвал на Земята, докато не изкупи своята грешка чрез нови изпитания, може би по-големи и по-болезнени. Заради любовта си към материални удоволствия, той се поставя в зависимост от нечисти Духове.
    По този начин мълчаливо се създава пакт между нарушителя и тях, споразумение, което го води към гибел, но което винаги лесно може да разкъса, ако го иска твърдо, получавайки помощта на добрите Духове.“

Окултна Сила. Талисмани. Магьосници

  1. Може ли един зъл човек с помощта на зъл Дух, който му е отдаден, да стори зло на ближния си?
    „Не; Бог не би го позволил.“
  2. Какво трябва да мислим по отношение вярата в силата, която някои хора имат да омагьосват?
    „Някои хора разполагат с голяма магнетизираща сила, с която те могат да злоупотребят, ако техния собствен Дух е зъл, и в този случай става възможно те да бъдат подкрепени от други зли духове. Не вярвайте обаче в една т.нар. магическа сила, която съществува само във въображението на суеверни създания, невежи по отношение на истинските закони на Природата. Фактите, които те цитират като доказателство за съществуването на тази сила, са природни факти, слабо наблюдавани и най-вече неразбрани.“
  3. Какъв ефект могат да произведат формулите и практиките, чрез които хората претендират, че използват помощта на Духовете?
    „Ефектът тези хора да станат за смях, ако наистина им вярват. В обратния случай това са мошеници, които заслужават наказание. Всички формулите са чиста шарлатания. Не съществува никаква свещена дума, никакъв кабалистичен знак, никакъв талисман, който да има каквото и да е въздействие върху Духовете, поради това, че те се привличат само от мисълта, а не от материални неща.“
    а) Но не е ли вярно, че някои Духове диктуват самите те кабалистични формули?
    „В действителност има Духове, които посочват знаци, странни думи или предписват правенето на действия, чрез които се правят така наречените заклинания. Но, бъдете сигурни, че това са Духове, които ви се присмиват и се подиграват на доверчивостта ви.“
  4. Възможно ли е онзи, който с причина или без причина, има вяра в достойнствата на един талисман, да привлече един Дух в резултат на тази своя вяра, след като това, което действа е мисълта, а талисмана просто е един символ, който само му помага да се концентрира?
    „Истина е; но от чистотата на намерението и възвишеността на чувствата зависи природата на Духа, който е привлечен. Доста рядко се случва някой, който е достатъчно наивен да повярва в добродетелта на един талисман, да има като мотивация по-скоро една морална цел, отколкото материална. Въпреки това, какъвто и да е случаят, такова едно убеждение издава една непълноценност и една слабост на идеите, които благоприятстват действието на несъвършени Духове и присмех.“

ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ

Примери за липса на бдителност
Гледаме телевизионно предаване, което показва политик и започваме да го критикуваме …
Някой ни казва някакви клюки и ние ги разпространяваме …
Усещаме негативни мисли и им се поддаваме унивайки, тъгувайки, оставяйки се на апатията…

Липсата на бдителност е често срещана когато се чувстваме много спокойни и самоуверени
и не усещаме кога една подмолна мисъл, привидно невинна, ни е отклонила от пътя на доброто, активирайки някои наши слабости и предразположености.

Как най-често човек отваря вратата към себе си за нисши енергии без да подозира – чрез възприятията – слушане на зла музика – т.е. музика композирана да е проводник на нисши страсти и емоции, приспиваща осъзнатостта, гледане на филми на ужасите, или такива провокиращи раздразнение, погрешна представа за добро и зло, които са директни проводници на нисши духове, нисши емоции и свалят вибрационно човека, четене на такава литература и участие в подобни дискусии с други хора, удовлетворяващи нисшите страсти у човека – които са магнит именно за духовете от нисш ранг.

Много автори творци на музика всъщност канализират нисшите зони и регионите на мрака в който са пребивавали преди тази своя инкарнация, и в които често слизат нощем по време на съня. Когато ние чуем или гледаме едно подобно произведение в която и да е сфера на изкуството то ни влияе с енергията на която е носител, ние се синхронизираме неусетно и вече вибрираме на ниски честоти, което е вид улеснение за всякакви атаки.

Примери за синхронизиране със злото

Говорим зле за някой зад гърба му на работа с намерение да навредим на този човек …
Отиваме при един медиум, който срещу пари нанася вреда на хора …
Приемаме подкупи за да не изпълним своите задължения…

Примери за дългове от минали животи

Можем да страдаме от обсебване от духове, с които сме живели в предишни животи, и макар и сега да искаме да се променим, да се поправим, но не си правим нито Евангелието у дома, нито вършим Добро, за да получим защитата на Добрите Духове … тогава действията на злите духове могат да ни достигнат.

Когато сме навредили на други хора в минали животи и сега те, без да си спомнят, си прибират дължимото чрез враждебно поведение …

Преди няколко години една жена попита духовните водачи на Селд защо е претърпяла толкова много духовни атаки и трудности в живота.

Един от духовните ментори на Спиритистки център СЕЛД, Д-р Херман, ѝ отговори просто:

„Дъще, ти какво добро стори, за да заслужиш защитата на Добрите Духове?“

Тук е ключът към защитата срещу духовни нападения: да си правим практиката Евангелието у дома, независимо от религията която изповядваме, да сме в унисон с Доброто, да изпълняваме ежедневни задължения с вярност, да бъдем подкрепящи и дружелюбни, да сме в мир със съвестта си. Книгата Евангелието според спиритизма е сбор от обяснения за съдбата на душите, моралните правила и законите които ни влияят – за това тя действа поучително четиво както за нас така и за духовете обсесори и онези, които се опитват в даден момент да ни влияят, до степен че да могат те променят намеренията си и да си тръгнат нагоре към духовни нива в които да започнат своята поправка и лечение.

Тук ви препоръчвам да прочетете глава XVII, т. 3. От книгата „Евангелието според Спиритизма“

Психометрия – Глава 26 от книгата „В Сферите на Медиумизма“ на медиума Шико Шавиер

Измислената нужда на човека да материализира контакта с духовния свят го накара да използва талисмани. Ранното Християнство не използва такива, но Католицизмът насажда лъжовната представа за силата на предметите сред привържениците.

Ние уважаваме правото на онези, които вярват в силата на такива предмети, но Спиритизмът ни учи да се освобождаваме от подобни идеи.

Можем да бъдем сигурни, че всички изцеления, регистрирани при контакт с такива предмети, са станали възможни единствено поради наличието на волята, сила на вярата и заслугите на този, който е излекуван.

Тази тема може да бъде погледната и от една друга гледна точка.

Колко неразвити духове, били те невежи или перверзни, могат след смъртта си да останат привързани към предметите, които са им принадлежали!

Имаме много примери за обявени за прокълнати предмети, събитията около които най-вероятно имат духовен произход.

Сред най-популярните ще споменем диаманта Хоуп и Лилавия аметист от Делхи, един аметист, толкова свързан с трагични събития, че последният собственик Едуард Херън Алън, британски учен, написа писмо, в което предупреждава за опасностите от притежаването му.

По време на задачите по духовно подпомагане в Спиритистките центрове много често се виждат духове, които не искат да изоставят имотите, в които са живели на земята, което води до духовно смущение за тези, които пребивават в такива имоти.

Има няколко случая от сесиите за духовна помощ в спиритистки център Селд  където се появяват духове, които са живели по време на робството в Бразилия (което беше премахнато през 1888 г.), но те все още пребиваваха на местата, където са били плантатори.

Има обаче духове, които са привързани към предмети с по-малка материална стойност.

Селио Гомес, един медиум на Селд от повече от 40 години, разказва един интересен епизод. Той се намираше в център Селд в една зала, където имаше дарени предмети, които трябваше да се продадат, и приходите от които щяха да отидат за помощ на хора в нужда. Селио се заинтересува от една саксия и щеше да я купи, когато един приятелски дух му каза:

„Не купувай тази саксия!“

На него му се стори странно, но предпочете да се вслуша в предупреждението. И тъкмо направи само две крачки, когато чу една жена да казва на друга:

„Вижте саксиите на леля ми! Тя беше много привързана към тях. Дори не бих си и помислила да ги купя.“

Тогава Селио разбра, че духът на тази жена все още вероятно е привързан към материалните неща, които са ѝ принадлежали, което включваше и тази саксия.


0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *