- По време на една битка има ли Духове, които наблюдават и подкрепят всяка от армиите?
„Да, и това стимулира смелостта им.“
Коментар на Кардек: Древните хора изобразяват боговете как застават на страната на този или онзи народ. Тези богове бяха просто едни Духове представени чрез алегории.
- Тъй като в една война справедливостта винаги е на една от страните, как може да има Духове, които да вземат страната на тези, които се борят за несправедлива кауза?
„Знаете добре, че има Духове, които се наслаждават единствено на раздора и унищожението. За тях войната си е война. Малко ги интересува справедливостта на каузата.“ - Могат ли някои Духове да повлияят на един генерал в планирането на неговата военна кампания?
„Без никакво съмнение Духовете могат да му повлияят в този смисъл, както и по отношение на всички други идеи.“ - Възможно ли е зли Духове да подбудят грешни ходове с цел да го доведат до поражение?
„Те могат; но не притежава ли той свободна воля? Ако не притежава достатъчно критично мислене за да разграничи една фалшива идея, той ще понесе последствията, и би сторил по-добре, ако вместо да командва се подчинява.“ - Може ли един генерал понякога да бъде насочван от един вид вътрешно виждане, от едно интуитивно виждане, което да му покаже предварително резултата от неговите планове?
„Това често се случва с един гениален човек. Това той нарича вдъхновение и това е, което го кара да действа с един вид увереност. Това вдъхновение идва от Духовете, които го насочват, и които се възползват от способностите, с които виждат, че е надарен.“ - В суматохата на бойните действия какво се случва с Духовете на онези, които падат загинали? След смъртта си те продължават ли да се интересуват от битката?
„Някои продължават да се интересуват, други стоят настрана.“
Коментар на Кардек: В битките става това, което се случва при всички случаи на насилствена смърт: отначало Духът е изненадан и сякаш зашеметен, мисли си, че не е мъртъв. Струва му се, че той все още участва в действието. Само малко по малко реалността се разкрива пред него.
- След смъртта си Духовете, които приживе са воювали, продължават ли да се смятат за врагове и запазват ли яростта си един към друг?
„В тези случаи Духът никога не е спокоен. Може да стане така, че в първите мигове след смъртта той все още да мрази врага си и дори да го преследва. Когато обаче възстанови самообладанието си, той вижда, че повече няма никакво основание за неговата враждебност. Въпреки това, не е невъзможно да запази у себе си по-слаби или по-силни следи от тази враждебност, според своя характер.“
а) Те все още ли чуват шума от битката?
„Да, перфектно.“ - Духът, който спокойно присъства на една битка като зрител, наблюдава ли акта на отделяне на душата от тялото на загиналите? Как това явление се представя на наблюдаващия?
„Рядкост са действително мигновените смъртни случаи. В повечето случаи Духът, чието тяло току-що е било смъртно ранено, не осъзнава веднага този факт. Едва когато той започне да разпознава новото си състояние, тогава присъстващите могат да го различат, че се движи до трупа. Това изглежда толкова естествено, че гледката на мъртвото тяло не оказва никакъв неприятен ефект. Тъй като единствено в Духа е концентриран целия живот, само той привлича вниманието на другите. Именно с него те разговарят, или с него се вземат решения.“
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ
Духовния автор Еммануел, който познаваме като духовен водач на медиума Шико Шавиер, в книгата „Религия на Духовете“ съобщава, че по време на решителната Маратонска битка между гърци и перси, Духът на Тезей (легендарният владетел на Древна Атина), облечен в блестяща броня, ръководил гръцката армия и е бил видян от всички присъстващи.
Много пъти, както в горния пример, духовността трябва да се намеси, за да осигури изпълнението на Божия замисъл.
Гърция имаше мисията да приюти и разпространи уроците на Сократ, за които Спиритизмът ни учи, че са били предназначени да подготвят пътищата за Исус сред гръко-римските народи.
Доста често срещани са случаите, при които военачалници да получат решителни вдъхновения в дните и часовете, предшестващи решителни битки или големи постижения.
Световната литература, от древността до наши дни, е пълна с интересни сведения.
Нека назовем само две:
1) Според Духа Джон Уилмот, граф на Рочестър, в книгата „In hoc signo vinces“ („Под този знак ти ще победиш“) чрез психографията на медиума Вера Крижановская, в навечерието на решителната Битката на Милвийския мост в Константинопол 312 г – (битка след която Константин става едноличен управител на Римската империя и легализира Християнството превръщайки го в държавна религия) той както и всички присъстващи войници виждат един легион духове, носещи флаг и изписани тези думи – Под този знак ти ще победиш, и решават да изпишат знака, който виждат, върху щитовете на войниците.
2) В епизод, който става известен като „Сънят на Осман“, когато е още млад мъж Осман 1ви получава сън където вижда една империя, която е като голямо дърво, чиито корени обхващат три континента и чиито клони покриват небето. Това дърво, символизирало Османската империя, която достига до четири реки с корените си: Тигър, Ефрат, Нил и Дунав, и засенчва четири планински вериги: Кавказ, Тавър в Мала Азия, Атласките планини и Балканите.
Огромно е объркването, което изпитва Дух, който се дезинкарнира по време на една битка.
Можем да си потвърдим думите, които казват духовните водачи на Кардек от следния исторически доклад:
Призрачната битка при Еджхил
Битката при Еджхил се провежда на 23 октомври 1642 г. и се явява първата битка в Английската Гражданска Война. През 1642 г., след значителни конституционни разногласия между правителството и крал Чарлз I, кралят най-накрая издига герба на рода си и повежда войските си срещу армията на Парламента.
Под командването на принц Рупърт от Рейн, роялистките войски маршируват от Шрусбъри към Лондон в подкрепа на краля, когато са прихванати от парламентарните сили под командването на Робърт Деверо, граф на Есекс, в Еджхил, по средата на пътя между Банбъри и Уоруик.
Почти 30 000 войници са се сблъскват в една жестока и кървава битка, която обаче не решава нищо. И двете армии търпят големи загуби през трите часа боеве: телата са ограбени от дрехи и пари, а мъртвите и умиращите са оставени там, където са си. С наближаване на залез слънце парламентаристите се оттеглят в Уоруик, оставяйки пътя към Лондон чист. Но армията на Чарлз достига само до Рединг преди войските на графа на Есекс да се прегрупират, така че битката винаги е била смятана за равенство, при което никоя от страните не е победила.
Това обаче нямаше да бъде последната битка при Еджхил.
Два месеца по-късно точно преди Коледата на 1642 г., няколко пастира съобщават първото наблюдение на призрачна възстановка на битката, докато преминават през бойното поле. Те свидетелстват, че са чули гласове и цвилене на коне, сблъсък на доспехи и виковете на умиращите и съобщават, че са видели призраци във възстановка на битката в нощното небе. Те съобщават за това на местен свещеник, за който също се споменава, че е видял фантомите на воюващите войници. В действителност имало толкова много наблюдения на битката от селяните на Кинетон през следващите дни, че през януари 1643 г. беше публикуван памфлета „Голямо Чудо на небето“ A Great Wonder in Heaven”, описващ призрачните събития.
Вестта за ужасяващите привидения стигнала до краля. Заинтригуван, Чарлз изпраща кралска комисия да разследва. Те също стават свидетели на призрачната битка и дори успяват да идентифицират някои от участващите войници, включително сър Едмънд Върни, знаменосец на краля. Когато бил заловен по време на битката, сър Едмънд отказал да предаде знамето с герба. За да вземат от него кралския герб ръката му била отсечена. Впоследствие роялистите си връщат знамето с герба, и се казва, че ръка на сър Едмънд все още била прикрепена за него.
За да се опитат да спрат привиденията селяните решават да осигурят християнско погребение на всички трупове, които все още лежали на бойното поле и около три месеца след битката, наблюденията на възстановката в небето сякаш спират.
И до ден днешен обаче на мястото на битката са наблюдавани призрачни звуци и привидения. Наблюденията на фантомните армии изглежда са намалели, но зловещите писъци, оръдия, тропота на копитата и бойни викове все още понякога се чуват нощем, особено около годишнината от битката.
Това не е единствената призрачна битка случила се през времето на Гражданската война в Англия. На 14 юни 1645 г се провежда решителна битка при Нейзби, Нортхемптъншийр. Тя започва около 9 часа сутринта, продължава около 3 часа и довежда до разбиването на роялистите и бягството им от бойното поле. Оттогава, по време на годишнината от битката, се наблюдава призрачна битка, която се провежда в небето над бойното поле, изпълнена със звуци на крещящи мъже и стрелящи оръдия. През първите стотина години след битката селяните излизаха да гледат зловещия спектакъл.
Уникално обаче е, че в резултат на разследването на Кралската комисия, Службата за Публични Сведения официално признава призраците от Еджхил. Те са единствените британски призраци, които се открояват по този начин.
Уолтър Скот, известният шотландски писател, в едно медиумистично вдъхновение, разказва в книгата си „Redgauntlet“ за няколко исторически личности от родната му страна и каква е съдбата им след смъртта на физическото тяло, акцентирайки върху последствията от жестокостите, които са вършели, и особено от битките, в които са участвали.
Американската Гражданска война е изпълнена с подобни примери, а привиденията от битката при Гетисбърг случила се на 1 юли 1863 са световно известни.
Ще цитирам само част от информацията която може да намерите свободно в интернет – „За повече от 100 години, Гетисбърг, Пенсилвания, е наводнен от съобщения за паранормална активност. От свидетелства за призрачни викове на ранени войници до подобни на живи привидения успяват да развълнуват много от посетители на Гетисбърг. Трите дена на битката и равносметката от 5000 загинали коня и над 50 000 човека загинали или ранени, починали от раните си на бойното поле, довеждат до огромен смут и безпокойство у духовете на загиналите. Преживения ужас остава запечатан в околността и в свидетелствата на местните жители.
Друг пример
Толкова многобройни бяха страдащите духове от Гражданската война, че Сара Уинчестър, съпруга на сина на създателя на прочутите пушки Уинчестър от 19-ти век, смяташе, че семейството им е прокълнато. Тя потърси помощ от спиритуалисти, където получи информация, че семейството е обсебвано от голям брой Духове на хора, които са загинали от пушките Уинчестър.
…
Духът Мария Жоао де Деус, майката на Шико Шавиер, в психографираната от него книга „Писма от една Покойница“ съобщава за пристигането на дезинкарнирани Духове от Европа по време на Първата световна война:
„С изненада научих, че подготовката бе предназначена за наскоро дезинкарнирани от последната война; и с почуда видях да идват първите обитатели на тези бели легла, които заемаха огромни отделения, приятни и удобни, и не знаех как да си обясня по каква причина имаше нужда от този сценарий, много наподобяващ на земния, където не липсваше нищо, дори инструментите на операционната техника.
От време на време, ето че пристигаше една пратка Духове на носилки, пренасяни от загрижени и всеотдайни души.
Ако на Земята съществуват много болници, подготвени за нещастните дни на братоубийствени борби, още повече са болничните организации в духовни равнини. Не всички, които се дезинкарнират обаче, се приютяват на подобни места, предвид специалните ситуации в съответствие със заслугите на всеки един.
Аз се възхищавах на деликатността, с която духовните същества приемаха братята, освободени при боевете, където стотици млади животи бяха покосени безмилостно. И по този начин те бяха събирани с най-голяма доброта, сякаш бяха ранени и биваха приети в обикновените болници на Земята.“
Дори тук на Земята виждаме безкористни духове, които се стремят да облекчат болката на бойците както е Флорънс Найтингейл по време на Кримската война и Клара Бартън по време на Гражданската война в САЩ.
Положението на Духа на човек загинал посред битка зависи много от това какво поведение е имал.
Духовните водачи ни информират, че намерението определя духовното състояние на всеки.
Има хора, които изпитват удоволствие от убийството и други, които страдат само от идея да отнемат живота на едно човешко същество.
Свидетелства показват, че особено по време на Първата световна война много военнослужещи отказват да стрелят по противниците си, факт, доказан с непокътнати боеприпаси във въоръжението им.
Един прекрасен пример – превърнат във филм – е американският войник Дезмънд Дос, който по време на Втората световна война отказва да носи оръжие и се стреми да спасява живота на ранените войници.
Веднъж д-р Херман (един от духовните ментори на спиритистки център СЕЛД) съобщи, че много от случаите на инцидентни смърти при престрелки в град Рио де Жанейро през 80-те и 90-те години на миналия век са били на Духове на бивши германски войници, които са разстрелвали противниците си с удоволствие и жестокост, извършвайки истински убийства, тъй като някои от жертвите са били невъоръжени цивилни граждани.
0 Коментара