1. Можем ли винаги да узнаем името на Духа, нашия защитник или на ангела-пазител?
    „Как искате да узнаете имена, които за вас не съществуват? Допускате ли, че съществуват само Духове, които познавате?
    а) Как тогава да го призовем, ако не го познаваме?
    „Дайте му име, което желаете, на един висш дух, който вдъхва у вас симпатия или почит. Вашият защитник ще подпомогне апела, който отправяте към това име, предвид, че всички добри Духове са братя и сестри и си помагат взаимно.“
  2. Духовете-защитници, които си дават известни имена, в действителност ли винаги са Духовете на личностите, които са носили тези имена?
    „Не. Често тези, които ги дават, са приятелски духове на онези, които са използвали такива имена на Земята и, по тяхно нареждане се отзовават на вашия призив. Вие държите на имена; те приемат едно такова, което ви вдъхва доверие. Когато вие не можете да изпълните една конкретна мисия лично, обикновено не изпращате ли някой друг, който да отговаря вместо вас самите и да работи от ваше име? “
  3. В духовния живот ще разпознаем ли Духа, който е нашия защитник?
    „Със сигурност, защото не е необичайно да сте го познавали още преди да се инкарнирате.
  4. Дали всички Духове-защитници принадлежат към класа на висшите Духове? Могат ли да се причислят към средния клас? Може ли един родител, например, да се превърне в Дух-защитник на детето си?
    „Може, но защитата предполага една известна степен на извисяване и в допълнение една сила или добродетел, предоставена от Бог. Бащата, който защитава детето си, също може да бъде подпомаган от един по-извисен Дух.“
  5. Могат ли Духовете, които са били в едно добро състояние при напускане на Земята, винаги да защитават онези, които са им скъпи и които са ги надживели?
    „Силата, на която те се радват, е ограничена повече или по-малко. Ситуацията, в която се оказват, не винаги им позволява пълна свобода на действие.“
  6. Когато хората са във варварско дивашко състояние или в ниско морално положение, те имат ли също свои Духове-защитници? И ако е така, тези Духове от толкова висок ранг ли са, колкото Духовете-защитници на много напреднали хора?
    „Всеки човек има Дух, който го бди над него, но мисиите са относителни според целта, към която се стремят. На едно дете, което се учи да чете, не му даваш един професор по философия. Колко напреднал ще е семейния Дух зависи от Духа, който е защитаван. Имайки Дух, който бди над вас, вие можете от своя страна да станете защитник на друг, който е по-нисш от вас и прогресът, който той постига, с помощта, която му оказвате, ще допринесе за вашия собствен напредък. Бог не изисква от Духа повече от това, което съставлява неговата природа и степента на издигане, която вече е достигнал.“
  7. Когато един баща, който бди над сина си, се реинкарнира, продължава ли да бди над него?
    „Това е по-трудно. И все пак, по някакъв начин той го прави, като в миговете на освобождение и отделяне иска от един приятелски Дух да му помогне в тази мисия. Освен това Духовете приемат само мисии, които могат да изпълнят до края.
    „Инкарниран, особено в свят, в който съществуването е материално, Духът е твърде подвластен на тялото, за да може да се посвети изцяло на друг Дух, тоест да може да му помага лично. И така тези, които все още не са се издигнали достатъчно, също биват подпомагани и от други Духове, които са над тях, по един такъв начин, че ако по някакво обстоятелство един от тях липсва, друг го замества.“
  8. Дали всеки човек се оказва свързан освен с Духа-защитник, и с един зъл Дух, с цел да го подтиква да греши и да му предоставя възможности да се бори между доброто и злото?
    „Свързан, не е правилния термин. Вярно е, че злите Духове се стремят да отклонят човека от правия път, когато им се отдаде един повод. Въпреки това, винаги, когато някой от тях се свърже с даден индивид, той го прави за себе си, защото очаква да бъде чут. След това има борба между добрия и злия, като надделява този, на когото човекът се оставя да му повлияе.“
  9. Можем ли да имаме много Духове-защитници?
    „Всеки човек винаги може да разчита на Духове, повече или по-малко извисени, които му симпатизират, които му отдават обич и се интересуват от него, както има край себе си и други, които му помагат в злото.“
  10. Духовете, които ни симпатизират, действат ли в изпълнение на една мисия?
    „Не е рядкост те да изпълняват една временна мисия; обаче по-често те са привлечени единствено от идентичност на мисли и чувства, както за добро, така и за зло. „
    а) Изглежда разумно от това да заключим, че Духовете, на които сме симпатични, могат да бъдат добри или зли, така ли е?
    „Да, какъвто и да е неговият характер, човек винаги намира Духове, които му симпатизират.“
  11. Семейните Духове същите ли са, които наричаме приятелски Духове или Духове-защитници?
    „Съществува градация в нивата на защита и на симпатия. Дайте им имена каквито искате. Семейният дух е по-скоро приятел на дома.“

Коментар на Кардек: От обясненията по-горе и от направените наблюдения за природата на Духовете, които се привързват към човека, може да се заключи следното: Духът-защитник, ангел-пазител или добър гений, е този, който има за мисия да придружава човека в живота и да му помага да напредва. По характер винаги той е по-висш спрямо протежето си. Семейните Духове се свързват с определени хора чрез повече или по-малко трайни връзки, с цел да им бъдат полезни, в границите на силата, с която разполагат и която почти винаги е много ограничена. Те са добри, но често са слабо напреднали и дори донякъде лекомислени. Те се заемат добронамерено с особеностите на личния живот и действат само по заповед или с разрешение на Духовете-защитници. Приятелските, симпатизиращи Духове са тези, които са привлечени край нас поради специфични привързаности, а също и от известно сходство на вкусове и чувства, както за добро, така и за зло. Обикновено продължителността на тяхната връзка е подвластна на обстоятелствата. Злия гений е един несъвършен или покварен Дух, който се свързва с човека, за да го отклони от доброто. Той обаче действа по свой собствен импулс, а не в изпълнение на мисия. Упоритостта на неговото действие е пряко свързана с повече или по-малко улеснения достъп, който той намира от страна на човека, който винаги има свободата да послуша гласа му или да си запуши ушите.

  1. Какво трябва да мислим за тези хора, които се свързват с определени личности, за да ги доведат до гибел или да ги насочат по правия път?
    „В действителност някои хора упражняват върху други един вид пленителност и обаяние, които изглеждат неустоими. Когато това се случва в контекста на злото, това са лоши Духове, от които се възползват други Духове, също зли, за да ги обсебят и покорят. Бог позволява подобно нещо да се случи за да ви подложи на тест.”
  2. Могат ли нашите добри и зли гении да се инкарнират, за да ни придружават в живота ни по-отблизо?
    „Това се случва понякога. Но най-често те ангажират с тази мисия други инкарнирани Духове, с които имат симпатии.“
  3. Има ли такива Духове, които се свързват с едно цяло семейство за да го защитават?
    „Някои духове са свързани с членовете на едно определено семейство, с които живеят заедно обединени от обич; но, не приписвайте на Духовете-пазители гордостта от расовата принадлежност.“
  4. Точно както са привлечени от симпатия към някои индивиди, биват ли Духовете привлечени по същия начин и по специфични причини, към обединения от хора?
    „Духовете предпочитат да бъдат сред тези, с които си приличат. Там чувстват повече желание и са по-сигурни, че ще бъдат чути. Човекът чрез своите тенденции привлича Духовете и това е независимо дали той е сам или е част от цял един колектив, като едно общество, един град или един народ. Следователно обществата, градовете и народите, според преобладаващите в тях страсти и характер, биват подпомагани от повече или по-малко висши Духове. Несъвършените Духове се отдалечават от тези, които ги отблъскват. От това следва, че моралното усъвършенстване на колективите, както и това на индивидите, има тенденцията да прогонва злите Духове и да привлича добрите, които стимулират и подхранват у тях чувството за добро, докато другите могат да подбудят у тях груби страсти.“
  5. Агломерации от индивиди, каквито са обществата, градовете, нациите, имат ли специални Духове-защитници?
    „Да, имат, поради причината, че тези съвкупности са колективни индивиди, които вървят към една обща цел и се нуждаят от една по-висша насока.
  6. Духовете-защитници на колективите дали имат един по-висш характер спрямо онези, които са свързани с отделните индивиди?
    „Всичко е свързано със степента на напредък, независимо дали става дума за колективи или за отделни личности.“
  7. Могат ли определени Духове да подпомогнат развитието на изкуствата, защитавайки онези, които са се посветили на изкуствата?
    „Има специални Духове-защитници, които помагат на онези, които ги призовават, когато те са достойни за тази помощ. Но какво искате да сторят с тези, които се мислят за нещо, което не са? Не зависи от тях да накарат слепите да прогледнат, нито глухите да започнат да чуват.“

Коментар на Кардек: Древните са създавали специални божества от тези Духове. Музите бяха не друго, а едно алегоричното олицетворение на Духовете защитници на науките и изкуствата, така като боговете Лари и Пенати символизираха Духовете-защитници на семейството (в Римската митология). Също така съвременните изкуства, различните индустрии, градовете, държавите имат своя патрон, който не е нищо повече от висши Духове, под различни наименования.

Тъй като всеки човек има Духове, които му симпатизират, става ясно, че в колективните формирования най-големия брой Духовете, които имат привързаност, е в зависимост от характера на повечето индивиди; чужди Духове са привлечени в тези колективи поради идентичност на вкусовете и идеите; накратко, тези съвкупности от хора, както и отделните индивидите, биват успешно подпомагани и повлияни в по-голяма или по-малка степен, според естеството на доминиращите чувства сред елементите, които ги съставляват.

При народите привличането на Духове определя обичаите, навиците, доминиращия характер и законите, законите над всичко, защото характерът на една нация се отразява в нейните закони. Когато правят така, че в техния център царува справедливостта, хората се преборват с влиянието на злите Духове. Навсякъде, където законите установяват несправедливи неща, противни на Човечеството, добрите Духове остават малцинството, а тълпата, която се стича от зли държи нацията обвързана към техните идеи и парализира добрите частични влияния, които се губят в цялото, като отделни пшеничени класове измежду тръни. Когато се изучават обичаите на народите или на всякакво обединение от хора, е лесно да се формира една представа за скритото население (Духовете), което се намесва в начина им на мислене и в действията им.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ

Братът на Шико Шавиер – Обсебването като част от изплащане на кармичен дълг


0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *