АНГЕЛИ ПАЗИТЕЛИ. ДУХОВЕ-ЗАКРИЛНИЦИ, СЕМЕЙНИ ДУХОВЕ ИЛИ ПРИЯТЕЛСКИ ДУХОВЕ
- Има ли Духове, които се свързват по-специално към даден индивид, за да го защитават?
„Съществува един духовен брат, който наричате добрият Дух или добрият гений.“ - Какво трябва да се разбира под ангел-пазител?
„Един Дух-защитник, принадлежащ към един висок ранг.“ - Каква е мисията на Духа-защитник?
„Като на един баща по отношение на неговите деца; да наставлява своето протеже по пътя на доброто, да му помага със своите съвети, да го утешава в неговите страдания, да повдига духа му в изпитанията на живота.“ - Духът-защитник посвещава ли се на индивида от самото му раждане?
„От раждането до смъртта и често пъти го придружава в духовния живот, след смъртта, и дори през много телесни съществувания, които не са нищо повече от много кратки фази от живота на Духа.“ - Мисията на Духа-защитник доброволна ли е или задължителна?
„Веднъж след като е приел тази отговорност, Духът е задължен да ви помага. Въпреки това той има право да избира същества, които са му симпатични. За някои това е едно удоволствие; за други – мисия или дълг.“
а) Посвещавайки се на един човек, Духът отказва ли се да защитава други хора?
„Не; но поставя другия човек, на който се е посветил, ексклузивно на първо място, а останалите след това.“ - Духът- защитник остава ли неизбежно свързан със създанието, поверено на неговата протекция?
„Често се случва някои Духове да напускат позициите си като защитници, за да изпълняват различни мисии. Но в този случай други ги заместват.“ - Възможно ли е Духът-защитник да остави протежето си, защото то показва бунт срещу съветите му?
„Той се отдалечава, когато вижда, че съветите му са безполезни и че в неговото протеже е по-силно решението да се подчинява на влиянието на нисши Духове. Но той не го изоставя напълно и винаги прави така, че гласът му да бъде чут. Тогава обаче човекът запушва ушите си. Духът-защитник се връща, стига човекът да го повика.
„Това учение за ангелите-пазители, поради своята привлекателност и сладост, трябва да преобърне и най-невярващите. Не ви ли се струва много успокояваща идеята, че винаги имате същества, които са по-висши от вас, които винаги са готови да ви посъветват и подкрепят, да ви помогнат при изкачването на стръмната планина на доброто; по-искрени и всеотдайни приятели от всички онези, които са най-близко свързани с вас на Земята? Те са до вас по заповед на Бог. Бог беше този, който ги разположи там и в името на Божията любов те остават там изпълнявайки една красива, но болезнена мисия. Да, където и да сте вие, те ще бъдат до вас. Нито в затворите, нито в болниците, нито в местата на разгула, нито в усамотението, вие не сте отделени от онези приятели, които не можете да видите, но чието нежно въздействие вашата душа усеща в същото време, когато се вслушвате в техните разумни съвети.
„Ах! Ако знаехте тази истина добре! Колко би ви помогнало това във времена на криза! Колко щеше да ви освобождава от злите духове! Но, ах, колко пъти в решаващия ден вие няма да видите онзи ангел, да казва за да ви засрами: „Аз не те ли посъветвах за това? Обаче ти не го направих. Не ти ли показах бездната? Обаче ти се втурна в нея! Не накарах ли гласът на истината да отекне като ехо в твоята съвест? Предпочете все пак да следваш съветите на лъжата!
“Ах! Разпитвайте вашите ангели-пазители; установете между тях и вас онази нежна близост, която царува сред най-добри приятели. Не мислете да скриете нищо от тях, тъй като те имат очите на Бог и не можете да ги заблудите. Помислете за бъдещето; стремете се да напреднете в настоящия живот. По този начин ще съкратите изпитанията си и ще направите по-щастливи вашите съществувания. Хайде, хора, кураж! Веднъж завинаги изхвърлете всички предразсъдъци и предубедени идеи. Влезте в новия път, който се отваря пред стъпките ви. Вървете! Имате водачи, следвайте ги, за да не изгубите целта, защото тази цел е самият Бог.
„За онези, които считат за невъзможно истински висши Духовете да се посветят на такава трудоемка и непрекъсната задача, ще кажем, че ние влияем на душите ви, макар че сме на много милиони левги далеч от вас. Космосът за нас не е нищо и въпреки, че живеем в друг свят, нашия Дух поддържат връзките си с вашите. Ние се радваме на качества, които вие не можете да разберете, но бъдете сигурни, че Бог не ни е поставил задача, по-голяма от нашите сили и че Той не ви е изоставил самички на Земята, без приятели и без защита. Всеки ангел-пазител има своето протеже, което наглежда, както бащата своя син. Той се радва, когато го види на правия път; страда, когато той презира съветите му. „Не се страхувайте, че ще ни уморите с вашите въпроси. Напротив, старайте се винаги да бъдете във връзка с нас. Така ще бъдете по-силни и по-щастливи. Именно тези комуникации на всеки един човек с неговия приятелски Дух превръщат всички хора в медиуми, днес те не знаят, че са медиуми, но това ще се прояви по-късно и ще се разпространи като океан без предели, който ще помете неверието и невежеството. Образовани хора, обучавайте другарите си; талантливи хора, образовайте братята си. Вие не можете да си представите каква работа вършите по този начин: тази на Христос, която Бог ви налага. Защо Бог ви е дал интелект и знания, ако не за да ги споделяте с братята си, ако не за да ги накарате да напредват по пътя, който води до блаженство, към вечно щастие? “
СВЕТИ ЛУИ, СВЕТИ АВГУСТИН
Коментар на Кардек: Няма нищо изненадващо в учението за ангелите пазители, които бдят над протежетата си, въпреки разстоянието, което разделя световете. Напротив, то е великолепно и възвишено. Не виждаме ли на Земята бащата да бди над сина си, дори и от голямо разстояние, и да му помага със съветите си, поддържайки връзка с него? Защо да се учудваме тогава, че Духовете, от един друг свят, могат да наставляват онези жители на Земята, които са взели под своя защита, тъй като за тях дистанцията, която преминават от единия свят до другия, е по-малка от разстоянието, което разделя континентите на тази планета? Освен това не разполагат ли с вселенския флуид, който преплита всички светове, правейки ги солидарни помежду си; един огромен носител за предаване на мисълта, както въздухът при нас служи за предаването на звука?
- Може ли Духът, който изостави протежето си и престане да му прави добро, да му навреди?
„Добрите Духове никога не вредят. Те оставят това да сторят онези, които заемат тяхното място. Тогава вие обикновено търсите сметка на съдбата за нещастията, които ви завладяват, когато страдате единствено по своя вина.“ - Може ли един Дух-защитник да остави протежето си на милостта на друг Дух, който иска да му навреди?
„Злите духове се събират, за да неутрализират действието на добрите. Но, ако иска, протежето може да даде изцяло превес на своя защитник. Може да се случи добрият Дух да намери другаде човек с добра воля да му бъде помогнато. Тогава той се възползва от възможността да помага, докато чака протежето му да се върне.“ - Защото не е способен да се справи със злосторните Духове ли, е причината, поради която един Дух-защитник оставя протежето му да се отклони в живота?
„Не защото не може да се справи, а защото не иска. И той не иска, защото от изпитанията неговото протеже излиза по-научено и съвършено. Той винаги му помага със съветите си, като ги предава чрез добрите мисли, с които го вдъхновява, но които почти никога не биват взети под внимание. Слабостта, небрежността или гордостта на човека са изключително това, което дава сила в ръцете на зли духове, чиято мощ идва от факта, че не им се съпротивлявате.“ - Духът-защитник постоянно ли е със своето протеже? Съществува ли обстоятелство, при което, без да го е изоставил, той го губи от погледа си?
„Има обстоятелства, при които Духът-защитник не е нужно да бъде заедно със своето протеже.“ - Ще има ли момент, от който нататък Духът повече няма нужда от своя защитник?
„Да, когато стигне дотам, че може да се напътства сам, както се случва с ученика, при който настъпва един момент, когато вече не се нуждае от учител. Това обаче не се случва на Земята. „ - Защо действието на Духовете над нашето съществуване е скрито и защо, когато ни защитават, не го правят по един виден начин?
„Ако ви беше дадено винаги да разчитате на техните действия, вие нямаше да полагате усилия от себе си и Вашият Дух нямаше да прогресира. За да може той да осъществи напредък има нужда от опит, често придобит за своя сметка. Необходимо е да упражнява своите сили, но не и като едно дете, на което не му е позволено да ходи само. Действието на Духовете, които ви желаят доброто, винаги се регулира по начин, който не възпрепятства вашата свободна воля, защото, ако не носехте отговорност, нямаше да напреднете по пътя, който ще ви отведе към Бога. Като не вижда кой го подкрепя, човекът разчита на своите собствени сили. Въпреки това, неговият водач го наблюдава и от време на време му извиква, предупреждавайки го за опасност.“ - Духът-защитник, който успява да поведе протежето си по правия път, печели ли някаква полза за себе си?
„Това представлява една заслуга, която се взема предвид, независимо дали за неговия напредък или за щастието му. Той се чувства щастлив, когато види, че усилията му са успешни, което за него представлява един триумф, тъй като триумфът за един инструктор са добрите резултати на неговия ученик.“
а) Той ли е отговорен за лошия резултат от усилията му?
„Не, защото е направил това, което зависи от него.“ - Духът-защитник страда ли, когато види, че протежето му върви по лош път, въпреки предупрежденията, които му е дал? Не е ли това причина за помрачение на неговото щастие?
„Той се вълнува от грешките на неговото протеже и изпитва съжаление. Подобно страдание обаче няма аналогия с родителските тревоги на Земята, защото той знае, че има лекарство за злото и че това, което не е направено днес, ще бъде сторено утре.“
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ
0 Коментара