КОНВУЛСИОНЕРИ = термина се отнася до колективно събитие – съзнателни или неосъзнати медиуми, които влизат в колективен транс. При някои това е изключително резултат от магнетизъм, който действа върху нервната система. Този процес притъпява чувствителността. Той може да бъде несъзнателен или чрез един дух, или дори като ефект от една магнетизация (хипноза). Това е, грубо казано, един сомнамбулизъм, доведен до крайност.
Феноменът на конвулсионерите има много нива, едно от тях може да бъде колективната халюцинация. Представете си един факир, който върши удивителни неща и не изпитва болка. Представете си онези хора, които носят кръстове и търпят бичуване по гърба, за да усетят това, което Исус е почувствал. Спомнете си за онези фанатични групи като в САЩ и на други места, където хората извършват колективно самоубийство. Това е едно и също нещо, но с малки вариации в детайлите. Това e, когато една определена група хора се съ-настройват в унисон с много нисши духове на магнетизатори, които индуцират тези хора да бъдат част от колективни събития като да крещят силно, да се търкалят на земята, да говорят на чужди езици, да не чувстват болка и т.н.
КОНВУЛСИИ
- Духовете играят ли някаква роля във феномена, който се случва с някои индивиди, наречен конвулсии?
„Да, и то много важна, както и магнетизмът, който е първопричината за подобни явления. Но шарлатанството често ги използва и преувеличава така, че ги обрича на присмех.“
481 а) Какви по природа са Духовете по принцип, които допринасят за производството на такъв вид явления?
„Те не са много извисени. Допускате ли, че висшите Духове се наслаждават на подобни неща?“ - Как е възможно внезапно едно цяло население да бъде обхванато от аномалното състояние на конвулсии и нервни кризи?
„Ефекта на симпатията. Моралните предразположения прихващат много лесно в определени случаи. Вие не сте толкова невежи по отношение на ефектите на магнетизма, че да не разбирате това и отделно, че някои Духове естествено ги възприемат за факт, от съчувствие към онези, които ги предизвикват.“
Коментар на Кардек: Сред странните способности, които се забелязват при хората проявяващи конвулсии, някои се разпознават лесно, за които сомнамбулизма и магнетизма предлага многобройни примери. Също така физическа безчувственост, четене на мисли, предаване на болка от състрадание и др. Следователно няма съмнение, че онези, в които се проявяват подобни кризисни състояния, се намират в един вид буден сомнамбулизъм, предизвикан от влиянието, което оказват един на друг. Те са едновременно магнетизатори (хипнотизатори) и несъзнателно магнетизирани (хипнотизирани).
В наши дни ние научаваме за подобни феномени в Индонезия и други страни, където конвулсиите като колективен транс са практикувани в редица религиозни секти.
А сега ще споделим един пример описан от самия Алан Кардек като Статия в списание „Revue Spirite“ от 1859г. Конвулсионерите от Сен-Медар
- Каква е причината за физическата нечувствителност, наблюдавана при някои хора изпадащи в конвулсии, както и при други индивиди, подложени на най-жестоки мъчения?
„При някои това е изключително ефект от магнетизма, който действа върху нервната система, по същия начин както някои вещества. При други извисяването на мисълта притъпява чувствителността. Бихме могли да кажем, че в тях животът се е оттеглил от тялото, за да се концентрира целия върху Духа. Не знаете ли, че когато Духът е активно зает в нещо, тялото не чувства нищо, не вижда нищо и не чува нищо? “
Коментар на Кардек: Фанатичния екстаз и ентусиазъм, при случаи на изтезания, ни дават множество примери за едно спокойствие и хладнокръвие, които не биха могли да тържествуват над една мъчителна болка, ако не признаем, че чувствителността на човека е неутрализирана сякаш от ефекта на един вид упойка. Известно е, че в разгара на битката бойците не осъзнават, че са сериозно ранени, докато при обикновени обстоятелства обикновена драскотина би ги накарала да потреперят.
Тъй като тези явления зависят от една физическа причина и от действието на определени Духове, правилно е да попитате как би могла един публичен авторитет в някои случаи да ги накара да ги спрат. Причината е проста. Тук действието на Духовете е едва второстепенно и те не правят нищо друго, освен да се възползват от едно естествено предразположение. Публичния авторитет не потиска тази тенденция, а причината, която я забавлява и стимулира. От активно състояние я редуцира в латентно. И авторитетът има основание да действа така, защото факта довежда до злоупотреби и скандал. Известно е обаче, че подобна намеса няма абсолютно никаква сила, когато действието на Духовете е пряко и спонтанно.
ПРИВЪРЗАНОСТ НА ДУХОВЕТЕ КЪМ НЯКОИ ХОРА
484. Духовете проявяват ли предпочитание към определени хора?
„Добрите Духове симпатизират на добрите хора или на тези, които са податливи на подобрение. Нисшите Духове с хора, които са порочни или които могат да станат такива. Оттук идват и техните привързаности, като едно следствие от подобието на чувствата.“
485. Привързаността, която Духовете изпитват към определени хора, изключително от морално естество ли е?
„Истинската обич няма нищо общо с плътта; но когато един Дух се привързва към един човек, това не винаги е само от обич. Към почитта, която този човек вдъхновява, може да има добавен и един спомен за човешките страсти.“
486. Дали Духовете се интересуват от нашите нещастия и нашето благоденствие? Тези, които ни обичат, скърбят ли с бедите, които търпим в живота?
„Добрите Духове правят всичко добро, което им е възможно, и се чувстват щастливи от вашите радости. Те скърбят за бедите ви, когато не ги понасяте със смирение, защото тогава не извличате никаква полза от тях, като в такива случаи приличате на пациента, който отхвърля да изпие горчивата течност, която ще го излекува.“
В програмата „Когато шансът прави удар“, включена в „Дискавъри цивилизация“, има една интересна история за една жена, г-жа М, пенсионирана медицинска сестра, която притежавала малък антикварен магазин, която от ранна детска възраст имала желание за създаване на детска градина за бедни деца в покрайнините на Лос Анджелис.
С голяма трудност, използвайки плодовете на труда си, тя успяла да събере средства, за да придобие къщата, която щяла да послужи за подслон на децата.
Но с пенсиониране и напредването на възрастта ѝ парите вече не били достатъчни и тя трябвало да затвори детската градина.
Онази нощ тя заспала притеснена.
Събуждайки се на другата сутрин, в ума и се появил спомена за господин Х, бивш холивудски продуцент, мъж, който беше богат и живееше с известни хора, но нямаше деца или жена, и поради своето раздразнително поведение нямаше приятели. Той беше наел много медицински сестри, за да се грижат за него, но всички се отказаха бързо, казвайки: той беше много труден човек да се спогодиш с него.
Тогава, имайки нужда от работа, г-жа М решила да работи с Господ X и, тъй като тя била един смирен и грижовен човек, те имали добри отношения.
Г-н Х имаше едно хоби: събиране на бейзболни сувенири, особено от Бейб Рут, най-великия бейзболен играч на всички времена.
Най-голямата страст на господин Х беше бейзболна бухалка, подписана от Бейб Рут, която той пазеше и съхраняваше много внимателно. Интересен факт за Бейб Рут е, че той е бил сирак и през живота си се посвещава да помага на децата, живеещи в сиропиталища.
И, след няколко години съвместно съществуване, Господ X, чувствайки наближаването на смъртта, решил да даде бухалката на госпожа М.
Когато починал, той оставил по-голямата част от имуществото си на далечни роднини, според закона.
Г-жа М се завърнала в дома си и отворила отново своя малък магазин. Беше запазила бейзболната бухалка като един спомен за добрите времена с господин Х.
Всички тези моменти, прекарани с Господ Х, сега идваха в ума ѝ …
Тя станала от леглото и започнала да върши своите задачи. Тъй като се нуждаеше от пари, тя започнала да събира материалите, които съхраняваше, за да ги продаде, и се натъкнала на бейзболната бухалка.
Една силна идея минала през съзнанието ѝ: „Потърси колекционер“.
Тя реши да последва съвета и когато колекционерът видял бухалката, каза:
„Имате много ценно съкровище в ръцете си, госпожо М! Тя трябва да струва няколко милиона долара!“В резюме края на историята е, че г-жа М продала бейзболната бухалка на Бейб Рут за няколко милиона долара и успяла не само да поддържа детската градина, но и да си купи красив дом, но и да даде работа на много бедни майки, живеещи в района.
487. Сред нашите злини, от какво естество са тези, които най-силно разстройват нашите Духове-приятели? Това физическите злини ли са или моралните?
„Вашият егоизъм и твърдостта на сърцето ви. Оттук следва всичко останало. Те се смеят на всички тези въображаеми злини, които се раждат от гордостта и амбицията. Радват се на онези, които съкращават времето на вашите изпитания.“
Коментар на Кардек: Знаейки, че телесният живот е мимолетен и че присъщите за него премеждия са средство за постигане на едно по-добро състояние, Духовете се притесняват по-силно от нашите беди дължащи се на морални причини, отколкото на физическите ни страдания, които всички са преходни. Те не се интересуват много от нещастията, които засягат единствено на нашите светски идеи, точно както ние правим с детинските неволи на децата.
Виждайки в горчивините на живота един начин да постигнем напредък, Духовете ги смятат за извънредна криза, която ще доведе до спасението на болния. Те съчувстват на нашите страдания, както ние съчувстваме на мъките на един приятел. Въпреки това, виждайки нещата от една по-безпристрастна гледна точка, те ги оценяват по начин различен от нас. И така, докато добрите повдигат духа ни, заинтересовани за нашето бъдеще, другите ни подтикват към отчаяние, с цел да ни провалят.
- Роднините и приятелите, които са отишли преди нас в отвъдния живот, имат ли по-големи симпатии към нас от Духовете, които са ни непознати?
„Без съмнение и почти винаги те ви защитават като Духове, според силата, с която разполагат.“
488 а) Те чувствителни ли са към обичта, която пазим към тях?
„Много чувствителни, но те забравят онези, които на свой ред ги забравят.
И последният ни пример днес е от духа автор Ирмао X, книга „Pontos e Contos“, психографирана от медиума Шико Шавиер: ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ПРОТЕКЦИЯ – оставят ли ни понякога Духовните ни Водачи?
0 Коментара