Вижте урока докрай за интересни примери + съветите на Леон Денис за развиване на ТЕЛЕПАТИЯТА
ПОСЕЩЕНИЯ МЕЖДУ ДУХОВЕ НА ЖИВИ ХОРА
413. От принципа на освобождение на душата изглежда следва, че имаме две едновременни съществувания: живота на тялото, което ни позволява живот показен по своя характер; и живота на душата, който е скрит. Така ли е?
„В състояние на освобождение животът на душата е от първостепенно значение. В действителност обаче няма две съществувания. По-скоро това са две фази на едно единствено съществуване, тъй като човекът не живее едновременно два живота. „
414. Могат ли двама души, които се познават, да се посещават по време на съня?
„Да, разбира се, и мнозина, които смятат, че не се познават, обикновено се събират и си говорят. Можете да имате приятели в друга държава, без да подозирате. Толкова е обичаен факта да се срещате в съня, с приятели и роднини, с тези, които познавате и които може да са ви полезни, че правите тези посещения почти всяка вечер.“
2 примера от Kнига на Медиумите на Алан Кардек стр 91:
Глава 7, Бикорпореалност и Трансфигурация, точка 116 и 117
116 – Друга дама, живееща в провинцията, бидейки тежко болна, една нощ около 10 часа вечерта видяла в стаята си един възрастен джентълмен, живеещ в същия град, когото била срещала няколко пъти в обществото, но без да има близка връзка с него. Тя го видяла да седи в едно кресло близо до леглото ѝ и от време на време смръквал енфие от една кутийка. Имал вид сякаш я наглежда. Изненадана от такова посещение и то в такъв час, тя искала да го пита по каква причина. Той обаче ѝ дал знак да не говори, а да се опита да поспи. Всички пъти, които се опитала да установи контакт, същия жест ѝ попречил да го направи. Жената накрая заспала.
След няколко дни, след като вече се възстановила, тя получила една визита от гореспоменатия господин, но в един по-удобен час и този път действително той бил там. Той бил облечен със същите дрехи, носил същата кутийка за енфие и маниерите му били същите. Убедена, че той я е посетил по време на болестта ѝ, тя му благодарила за неудобството, което си е причинил. Джентълменът, много изненадан, казал, че не е имал удоволствието да я види от много дълго време. Дамата, познаваща духовните феномени, веднага разбрала за какво става дума, но не желаела да влиза в обяснения, за това се ограничила да каже, че най-вероятно е било един сън.
Невярващите, онези, които считат себе си за надарени със силен интелект, биха казали, че най-вероятно става дума за един сън. Но истината е, че госпожата, за която говорим, не е спяла. Тогава тя е сънувала будна, или с други думи е имала халюцинация. Това е магическата дума, универсалното обяснение на всичко, което не се разбира. Тъй като вече достатъчно опровергахме това виждане, ще продължим, обръщайки се към тези, които могат да ни разберат.
117 – Тук имаме друг факт, още по-характерен и ни е любопитно да видим как ще бъде обяснен единствено чрез въображението. Става дума за един джентълмен от провинцията, който не искал никога да се ожени, независимо от настояванията на семейството му, което говорело в полза на едно момиче, живеещо в съседния град, което той никога не бил виждал.
Един ден той бил изумен, като открил в стаята си присъствието на една девица, облечена в бяло и с цветен венец на главата. Тя му казала, че е неговата годеница и му подала ръката си, която той взел в своята и видял пръстен на един от пръстите ѝ. След няколко секунди всичко изчезнало. Изненадан от това привидение, след като се уверил, че е съвсем буден, той разпитал дали е имало някой там през деня. Отговорили му, че никой не е идвал в къщата.
След една година, отстъпвайки пред подновените молби на роднините си, той решил да отиде и да види момичето, което му препоръчвали. Пристигането му в нейния град съвпаднало с деня на празника на Корпус Кристи. Всички се връщали от процесията и един от първите хора, които видял пред очите си, когато влязъл в къщата, в която отивал, било едно момиче, което без затруднение разпознал като същото, което видял по-рано. Тя била облечена кат привидението, защото то също се било случило в деня на Корпус Кристи. Той загубил дар слово, а девойката извикала и припаднала. Идвайки на себе си, тя казала, че вече е виждала джентълмена на същия ден през миналата година. Двамата се оженили.
Това се случило през 1835 година, време, в което все още не се мислело за духовете, като добавим, че двата персонажа на този епизод били крайни позитивисти и притежавали възможно най-малко екзалтираното въображение в света. Някой би казал, че съзнанието и на двамата е било заето с мисълта за евентуален брачен съюз и че тази ангажираност ги е довела до една халюцинация, но е важно да не забравяме, че бъдещият съпруг бил толкова незаинтересован, че чакал цяла година преди да посети избраницата си. Дори да приемем тази хипотеза, остава да бъде обяснено двойното привидение, съвпадението на облеклото с деня на Корпус Кристи и взаимното физическо разпознаване между хора, които никога не са се виждали – обстоятелства, които не могат да бъдат плод на въображението.
Пол Маккартни споделя, че е получил идея за песента „Let it be“, след като е сънувал майка си по време на напрегнатия период около сесиите на „Бийтълс“ за „Белият албум“) през 1968 г. Мери Патриша Маккартни умира от рак през 1956 г., когато Пол е на четиринадесет години. По-късно той казва: „Беше чудесно да се срещна отново с нея. Чувствах се много благословен да получа такъв сън. Това ме накара да напиша „Let it be“. В едно по-късно интервю той казва, че в съня майка му му казала точно тези думи: „Всичко ще бъде наред, просто остави“.
415. Каква полза могат да имат тези нощни посещения, ако ги забравим?
„Обикновено, когато се събудите, вие запазвате интуицията на този факт, от който определени идеи ви идват спонтанно, без да можете да обясните как са стигнали до вас. Това са идеи, които сте придобили в тези духовни разговори по време на сън. „
416. Може ли човекът по собствена воля да провокира духовно посещение? Може ли, например, да си каже на заспиване: искам да се срещна духовно с този и този човек тази вечер, искам да говоря с него за това и това?
„Това, което се случва, е следното: когато човек заспи, неговият Дух се събужда и често не показва никакво желание да направи това, което човекът е решил, защото неговия живот малко интересува неговия Дух, веднъж отделен от материята. Това важи за хората, които вече са достатъчно духовно извисени. Другите преминават през духовната фаза на своето земно съществуване по съвсем различен начин. Те се предават на страстите, които ги поробват, или остават неактивни. Следователно може да се случи Духът да посети онези, с които желае да се срещне, каквато и да е причината, която го подтиква. Но за да се случи такова нещо простият факт, че той го иска, когато е буден, не може да бъде една причина.“
417. Могат ли определен брой инкарнирани духове, по време на съня, да се срещат и да формират събрания?
„Без никакво съмнение. Връзките на приятелство, стари или скорошни, обикновено събират такива Духове, които се чувстват щастливи да бъдат заедно.“
Коментар на Кардек: Под термина стари трябва да се разбират връзките на приятелство сключени в предишни съществувания. При събуждане ние запазваме интуицията за идеите, които сме си съставили при тези събирания, но оставаме в неведение за източника, от който са дошли.
- Може ли човек, който вярва, че някой от приятелите му е мъртъв, без това да е така, да се срещне с него в духовна форма и да провери дали е още жив? И в този случай, може ли той при събуждане да има интуиция за това?
„Като дух човекът може да види своя приятел и да узнае съдбата му. И ако вярването в смъртта на този приятел не е било наложено върху него като едно изпитание, той може да запази усещане за неговото съществуване, както и обратното – може да има интуиция за неговата смърт.“
СКРИТО ПРЕДАВАНЕ НА МИСЪЛТА
- Каква е причината една идея например за някакво откритие често да се появява на много места едновременно?
„Вече казахме, че по време на сън Духовете общуват помежду си. Следователно, когато се събуди, Духът си спомня наученото и човекът смята, че това е едно изобретение, на което той е автор. Така мнозина могат едновременно да открият едно и също нещо. Когато казвате, че „една идея виси във въздуха“, вие използвате много точно фигуративната реч, повече отколкото предполагате. Всеки, без да подозира за това, допринася за разпространението ѝ. „
Коментар на Кардек: По този начин нашият собствен Дух, независимо от нас, често разкрива на другите Духове, какъв е бил обектът на нашите притеснения в будно състояние.
- Могат ли Духовете да общуват помежду си, когато са напълно будни в телата си?
„Духът не е затворен в тялото, както в една кутия; той излъчва на всички страни. От това следва, че той може да общува с други Духове, дори и в будно състояние, макар и по-трудно.“ - Как обяснявате това, че двама души, напълно будни, моментално получават една и съща идея?
„Това са два симпатизиращи си духа, които общуват и виждат взаимно своите мисли, въпреки че телата не спят.“
Коментар на Кардек: Сред Духовете, които се срещат, се случва една комуникация на мисълта, която прави така, че двама души се виждат и се разбират един друг, без да се нуждаят от видимите знаци на езика. Може да се каже, че помежду си те говорят езика на Духовете.
Откъс от книгата „В НЕВИДИМОТО“ на ЛЕОН ДЕНИС
1) Събитие, настъпило по време на земетресението в Месина в началото на 20-ти век.
„Дори днес много живи хора бяха извадени от руините. В тази връзка си струва да се спомене един изключително трогателен случай, който се случи тази сутрин.
Млад моряк от боен кораб Регина Елена е сгоден за една млада жена, която беше затрупана под развалините на една къща. Получавайки разрешение от командира да работи с няколко другари за спасяването на годеницата си и на други хора, които също били затрупани там, морякът предприел упорити, но безрезултатни търсения в продължение на четири дни. Днес, в разгара на отчаянието и изтощен от умора, той заспал. Тогава неочаквано сънувал годеницата си, която му казала: „Жива съм. Спаси ме! “ Той веднага се събудил и настоятелно помолил своите другари да възобновят разкопките за последен път. Усилията им се увенчали с успех, защото след няколко часа той намерил годеницата си и я извадил жива от руините. Момичето, което било в коматозно състояние, когато беше спасено, идвайки в съзнание протегнало ръце към моряка, прегръщайки го в делириум. Тя казала, че един дълбок сън я обзел след катастрофата, а няколко часа преди спасяването ѝ сънувала, че говори с годеника си.
Това е един отличителен и трогателен случай на телепатия. Момичето, със сълзи на очи благодарила на всички спасители и уверила, че скоро ще се ожени за своя спасител и годеник. „
2) В „Мемоарите“ на г-жа Аделма фон Вай (1840 – 1925), която е медиум и пионер на Спиритизма в Словения и Унгария, съществува следния доклад:
„Госпожа фон Вай казва, че по време на кампанията през 1866 г. граф Вурмбрандт, нейн братовчед, е бил част от австрийската армия. На 25-ти Май, тя получава една дълга медиумна комуникация от него, в която той потвърждава своята идентичност, „твоят братовчед Лудвиг Вурмбрандт“, добавяйки, че „той се справя добре, че духът му е при нея и тялото му на полето, в компанията на войници ”. На 15 юни, нова комуникация:
„Очакваме битка … тялото ми е напълно заспало.“
И той твърдеше, че упорито мисли за нея. На 4 юли още една комуникация: „Не се съмнявайте в присъствието на моя дух … Ние току що проведохме голяма битка. Добре съм. „
На 5 юли името на Вурмбрандт се появява в списъка на мъртвите.
Въпреки това на 9-ти същия месец г-жа фон Вай получава комуникация от братовчед си, уверявайки я, че той е „щастливо оцелял от битката при Кьониграц“ и което в рамките на три дни щеше да се потвърди от Писмо. Госпожа фон Вай всъщност получава писмо от братовчед си, където той изброява специално огромните загуби, претърпени от батальона, което обяснява погрешното предположение за смъртта му. „
ЗА ДА ПРАКТИКУВАМЕ ТЕЛЕПАТИЯ
Леон Денис ни учи са необходими две условия:
операторът (този, който изпраща телепатичното съобщение) трябва да има концентрация и екстернализация на мисълта. За да действа ментално, на разстояние, е необходимо да се обърне навътре (да се изключи от външни събития) и упорито да насочва мисълта към предварително определената цел. Това провокира едно частично откъсване на психичното същество и възникване на поток от вибрации, който ни поставя във връзка с нашия кореспондент (този, който получава телепатичното съобщение). Кореспондентът трябва да има достатъчна степен на чувствителност.
Тези условия не се срещат толкова често, колкото бихме могли да предположим. Необходимо е да ги създадем чрез едно дългосрочно действие на волята и след това да ги усъвършенстваме чрез ежедневното упражняване на придобитите способности.
Следващите примери са от сайта reddit:
3) Някои хора казват, че имат една добра интуиция, но майка ми е специален случай. Тя вдига смартфона си 1 минута преди да получи съобщение от баща ми. Тя говори за някои хора от миналото и няколко минути по-късно тези хора ѝ се обаждат. В деня, в който аз претърпях инцидент (току-що си бях купил колата), тя ми се обади 1 минута по-късно. За съжаление не наследих тази дарба.
4) Сестра ми беше много депресирана. Когато реши да се самоубие, аз бях далеч. Тя се качи на покрива на една сграда и преди да направи последната крачка, получи едно обаждане. Бях аз. Тя отговори и чу гласа ми. Аз говорих за това как ми липсваха дома и тя. Обаждането ѝ спаси живота. И до днес не разбирам какво се е случи, защото аз не набрах номера.
5) Ернесто Бозано, в книгата „Имат ли животните душа?“ съобщава за няколко случая, в които емоционалната връзка между хората и животните позволява един вид „телепатия“ между тях.
„Тогава бях момиче и много често в съня си имах една изненадваща осъзнатост. Имахме куче с една необичайна интелигентност. Тя беше особено привързана към мен, защото много я галех. Една нощ сънувам, че тя умира и ме гледа с човешки поглед. Когато се събудих, казах на сестра си: „Лиони умря, видях я насън, истина е.“
Сестра ми се засмя и не ми повярва. Извикахме икономката и ѝ казахме да повика кученцето, което не се появяваше. Търсехме я във всички възможни места, накрая тя се появи мъртва в един ъгъл. Но предния ден тя не беше болна и сънят ми не можеше
е провокиран от нищо.“
6) „Преди няколко дни ме накараха да пиша до късен час и бях погълнат от темата, по която работех, когато буквално бях нападнат от идеята, че котката ми се нуждае от мен. Станах и отидох да я търся. След като я търсих безрезултатно на връщане обратно към къщата, минах през градината и тъй като тъмнината ми пречеше да я видя, аз започнах да я викам. Дочух едва доловимо мяукане в далечината и всеки път, когато я повиках наново, мяукането ми отговаряше, но котката не се появяваше. Прибрах се вкъщи, за да взема едно фенерче и тогава прекосих двора, насочвайки се към място, от което сякаш идваха мяуканията. След известно оглеждане намерих своята котка на оградата, свързана с една удължена примка за зайци, с възли, затягащи се около врата ѝ. Ако тя се беше борила да се освободи от връзката, щеше да се удуши. За щастие, тя имаше разума да не мърда и вместо това изпрати на собственика си съобщение с молба за помощ. Това е котка, която много обичам. „
Разбира се, тези два случая не предполагат непременно идеята, че самото животно е осъществило този ментален контакт, а по-скоро, че има добри Духове, които бдят над тях. Всяка истинска привързаност има заслуги.
0 Коментара