- Често се случва да видим неща насън, които изглеждат като едно предчувствие, което на края не се потвърждава. На какво трябва да се отдаде това?
„Възможно е подобни предчувствия да се появят само в духовната сфера, т.е. Духът вижда това, което иска, и тръгва след това, което желае. Не трябва да забравяме, че по време на сън душата е повече или по-малко под влиянието на материята, и следователно никога не е напълно освободена от земните си идеи, в резултат на което притесненията от будното състояние могат да доведат до поява в сънищата ѝ на това, което иска или от което се страхува. Това в действителност трябва да се нарече ефект на въображението. Винаги, когато една идея ни вълнува силно, всичко, което ние виждаме, ни се показва като свързано с нея.“ - Когато насън виждаме живи хора, много близки до нас, да практикуват действия, които те абсолютно не си и помислят, не е ли това просто един ефект на въображението?
„За които те абсолютно не си и мислят, казвате. Какво знаете в това отношение? Духовете на тези хора идват да посетят вашите, както и вие ще ги посетите, без вие винаги да знаете те какво мислят. Освен това не е необичайно да приписвате на хора, които познавате, според това, което ви се иска, какво е станало или какво се е случвало в други съществувания.“ - За освобождението на Духа необходимо ли е тялото да е напълно обхванато от съня?
„Не; достатъчно е сетивата да бъдат изключени, за да може Духът да възстанови свободата си. За да се освободи, той се възползва от всички моменти на отдих, които тялото му предоставя. Когато има изтощение на жизнените сили, Духът се отделя, ставайки толкова по-свободен, колкото по-слабо е тялото.“
Коментар на Кардек: По този начин се обяснява защо са идентични образите, които виждаме в съня, които виждаме и в полузаспало състояние, или в обикновена сънливост.
- Каква е причината да чуваме понякога в самите себе си отчетливо произнесени думи, които нямат никаква връзка с това, което ни занимава?
„Това е факт: вие чувате дори цели изречения, особено когато сетивата започнат да се притъпяват. Почти винаги това е слабо ехо от това, което казва един Дух, който иска да общува с вас.“ - В други моменти, в едно състояние, което все още не е напълно заспиване, затваряйки очи, виждаме различни образи, фигури, на които улавяме и най-дребните особености. Това един ефект на видение ли е или на въображението?
„Когато тялото е вцепенено, Духът се опитва да се отдели. Той се пренася и вижда. Ако заспиването е пълно, би имало сън.“ - Също така се случва, че по време на сън или когато сме леко задрямали, на помощ ни идват идеи, които изглеждат отлични, но се заличават от паметта ни, въпреки усилията, които полагаме, за да ги задържим. Откъде идват тези идеи?
„Те идват от свободата на Духа, който освобождавайки се, се радва на способностите си в по-голям размах. Те, също така, често са съвет, който други Духове дават.“
а) За какво служат тези идеи и съвети, след като забравяйки ги, не успяваме да се възползваме от тях?
„Тези идеи по правило се отнасят повече за света на Духовете, отколкото за телесния свят. Няма голямо значение, че Духът обикновено ги забравя, когато е присъединен към тялото. В правилното време те ще се върнат при вас като моментно вдъхновение.“ - Като се отделя от материята и действа като Дух, знае ли инкарнирания Дух времето на своята смърт?
„Случва се да го предчувства. Той понякога има много ясно съзнание за това, и в будно състояние то поражда у него интуитивното знание. Ето защо някои хора прогнозират с голяма точност датата, когато ще умрат.“ - Може ли активността на Духа по време на почивка или телесен сън да измори тялото?
„Възможно е, защото Духът е прикрепен към тялото, като един балон закрепен за кол. Точно както движенията на балона разтърсват кола, дейността на Духа влияе върху тялото и може да го измори.“
Нека разгледаме няколко интересни примера:
1 Пример:
Сънувах през 90-те, през зимата, че вървя по една улица с дъщеря си. Носех бяла рокля със сребърни аксесоари и широк колан, а дъщеря ми – красива китайска рокля с прекрасна бродерия. Слънцето грееше, беше горещо и дъщеря ми поиска сладолед. Отидохме до павилиона, избрахме сладолед и продължихме обиколката. Изведнъж слънцето се скри зад черни облаци, вятърът започна да духа силно, изглеждаше, че предстои буря, и беше трудно да се диша. Започна да вали и затова хукнахме да търсим подслон. Докато тичахме, се намокрихме, стигнахме до едно голямо дърво и се скрихме под него. В този момент забелязах, че върху роклята на дъщеря ми вместо дъждовни капки има кафяви петна. Погледнах красивата си рокля и видях, че гърдите ми са изцапани с червеникав цвят, като кръв. Сънят отмина и накрая го забравих.
След шест месеца обаче съпругът ми отиде в командировка в Полша и донесе подаръци за дъщеря ни – играчки и красива китайска рокля с бродерия. За мен донесе бяла рокля със сребърни детайли и широк колан. Решихме, че ще отидем в зоопарка на следващия уикенд с новите дрехи. Докато вървяхме по улицата, дъщеря ми се оплака от жегата и ме помоли да си купим сладолед. В този момент старата картина ми изплува като на филм!
Спомних си съня до най-малките подробности! Разбрах, че с нея вървим по една и съща улица, облечени сме в същите дрехи, всичко едно и също! Взех дъщеря си на ръце и хукнах до най-близката алея, излизайки от тази среда. Зад гърба си чух крясъци и звук от изстрели. По-късно, когато се прибрахме, видяхме новината, в която се казваше, че на същото това място е имало стрелба между две престъпни банди с много ранени.
2 Пример:
Една вечер сънувах, че баща ми е потопен в един басейн с топла вода.
Той ми каза:
– Виж, дъще, колко хубава температура е водата.
А аз отговорих:
– Да, татко! Колко ми е приятно да те видя добре, без болка. Обичам да те виждам щастлив.
И изведнъж той каза:
– Дъще, сега съм много уморен и трябва да си отида.
И тогава той започна да потъва в басейна.
Аз започнах да крещя, изпълнена със страх и отчаяние.
Събудих се разтревожена и плачеща.
Тогава телефонът иззвъня и ми казаха, че баща ми току-що е починал в болницата, след като прекара почти месец в кома.
Това беше един впечатляващ сън, който никога няма да забравя.
3 Пример:
Моят втори баща веднъж срещна едно куче отстрани на пътя. Малкото имаше няколко счупвания, изглеждаше като изхвърлен от движеща се кола. Пастрокът ми заведе кученцето при ветеринар и плати лечението. След това го заведохме в дома си и го кръстихме Еди. Не след дълго той стана най-добрият приятел на пастрока ми: където и да ходеше той, Еди също беше там.
Години по-късно Еди почина. По това време вече бях в колежа и не можех да се сбогувам с него. Няколко месеца по-късно сънувах сън, в който Еди ме намери. Той се приближи до мен, размаха опашка и изглеждаше много щастлив да ме види отново. След това започна да ме води по една мъглива пътека и колкото по-нататък отивахме, толкова по-бързо размахваше опашка.
Накрая стигнахме до гигантска стена от облаци, която се простираше от хоризонта до небето. Еди се приближи до тази стена, обърна се и хукна към мен. Той близна ръката ми и започна да скимти. Изведнъж той хукна обратно към стената и скочи през нея. Тогава видях силуета на Еди да скача от щастие край фигурата на един мъж. Последвах кучето и посегнах с ръка да докосна стената, надявайки се да мина през нея и … се събудих от обаждане на смартфона си. Беше майка ми, която каза, че вторият ми баща току-що е починал от инфаркт.
Понякога нашите водачи извършват регресии върху нас по време на сън, за да ни помогнат да се справим по-добре в определени ситуации. Много пъти нашите Духове, свободни от влиянието на тялото, по време на сън, търсят любими места от предишни животи, за да намерят облекчение.
4 пример
Една приятелка, от скоро медиум, по време на много тежък момент от живота си, когато имаше една стресираща раздяла със съпруга си, имаше следния сън:
„Сънувах, че съм на едно прекрасно зелено поле, и си лежах там. Място, което ми беше много познато. Имах наблизо край себе си кон, който не можех да видя, но усещах присъствието му. Тогава чух един познат глас, който ми каза:
– Какво правиш тук? Напълно си наясно, че не можеш да дойдеш тук.
Не посмях да погледна човека, който каза това, и тогава се събудих с едно носталгично чувство, но и с облекчение.“
Защо често виждаме хора в сънищата да правят нетипични неща? Разбира се, освен да обясним нещата чрез самия човек, има и някои други обяснения. Когато някой ни описва един човек, когото никога преди това не сме виждали, естествено е да асоциираме образа на този човек с някой, когото познаваме. Друг път приятелските Духове приемат формата на познати хора, за да ни дадат сигурност и да ни помогнат.
ДЮЗАТА ЗА ГАЗ, духовен автор: Хиларио Силва, книга „A Vida Escreve“, медиум Франсиско Кандидо Шавиер
Същата вечер Виталино Кайшета беше спорил много.
Противопоставяйки се на аргументите на двама приятели, той се противопоставяше на вярата. Вярваше само в това, което виждаше. Беше изучил дълбоко анатомията и трябваше да почувства, за да повярва. Имаше нужда да усети, да чуе, да помирише, да анализира …
Поради тази причина той беше разочарован преди да заспи.
Съпругата му се забави за да настани децата и да изпълни домакинските си задължения.
Но дори след като съпругата му заспа, Виталино продължаваше в мисловен монолог.
Нямаше да се промени. Той беше един практичен човек. Той би отстъпил само пред доказателства с факти. Искаше факти.
Уморен, той накрая заспа.
Той спеше и сънуваше, че се намира пред Розалино, неговия починал от много години брат…
Розалино каза убедително:
„Скъпи братко, чух твоите мълчаливи съображения. Всъщност изпитанията за оцеляване често са трудни. Но само по себе си това обстоятелство не ти позволява да ги отричаш. Виж сега:
Съществува една автоматична вяра, безсъзнателна, без доказателства. Това е приемането на природни събития, без помощта на сетивата.
На колко неща ти се доверяваш напълно, без да провеждаш какъвто и да е тест? Не проверяваш компетентността на шофьора, но пътуваш в превозното средство без притеснения … Не изпробваш издръжливостта на леглото всяка вечер, а лягаш и спиш спокойно … Ти не виждате съставките, които изграждат храната ти, но ядеш без страх…
От друга страна, безброй събития се изпречват на пътя ти, без да успеят да заслужат най-прецизното ти проучване. Ти не усещаш въздуха, но дишаш кислород без притеснение … Не виждаш вируса, но страдаш от грип … Не чуваш много от звуковите вълни, които минават около теб, но слушаш радио програмите със задоволство … Ти не си премерил Вселената, метър по метър, но разпознаваш безкрайното Сътворение … Все още не си умрял, но приемаш фаталността на явлението смърт …
По същия начин, приятелю, казваш, че не виждаш и не приемаш духовния свят, но той съществува … Събуди се за истината! Събуди се и живей!“
Сякаш воден от странна сила, Виталино се събуди във физическото си тяло.
Атмосферата беше тежка. Въздухът не можеше да се диша. Нещо странно се беше случило…
Той стана, потърси креватчето на двете деца. И двете бяха в безсъзнание. Разстроен, той механично отвори близкия прозорец и пусна светлина. Едва тогава той откри, че жена му поради разсейване бе оставила дюзата на тръбата с газ отворена. Семейството се беше спасило навреме.
И когато опасността отмина, той взе хартия и молив и записа всички доводи, които беше чул в съня си, и започна да размишлява …
МЕДИУМИЗЪМ НА СМЪРТНОТО ЛЕГЛО – Откъс от книгата „В сферите на медиумизма“, на духовен автор Андре Луис, психографирана от Шико Шавиер
0 Коментара