Морални и интелектуални способности у човека
361. Откъде произлизат у човека неговите морални качества, добри или лоши?
„Те са на Духа, който е инкарниран в него. Колкото по-чист е този Дух, толкова по-склонен към добро е човекът.“
Още като малко момче, 9-годишният Роби има навика да посещава приюта на неправителствената организация Flagler County Humane Society във Флорида (САЩ), за да гали и помага на местните кучета да бъдат осиновени.
За Роби кучетата са много специални и ценни. Освен това той успява да се постави на тяхно място и вижда собствената си история, отразена във всяко едно животно, което очаква осиновяване в приюта.
Това е така, защото момчето беше сирак и бе прието от осиновителите си – Мария и Чарлз – само преди две години. Сега той живее много щастливо, заобиколен от много любов, но миналото му беше много трудно.
Още като бебе Роби става жертва на домашно насилие и е хоспитализиран след жесток побой от собствените си биологични родители.
„Той знае какво означава да не бъдеш обичан и обгрижван. Той е най-обнадежденото, оптимистично и истински любящо дете, което познавам, въпреки че няма абсолютно никаква причина да бъде такъв“, потвърждава Мария, майката осиновителка на момчето.
Виждайки усилията на сина си да помага на животните в приюта, тя добавя:
„Хората не искат по-възрастни кучета. Те искат само малки кученца. Синът ми не може да осинови или да помогне на всички да бъдат осиновени, но прави всичко възможно, за да се почувстват обичани.“
Момчето работи като доброволец в организацията и всички се възхищават на упоритата му работа. Благодарение на него много хора се трогнаха да дадат шанс на по-възрастните кучета. Това момче е пример за живот!
Едно 9-годишно момче на име Павел Абрамов, което живее в Русия, обича да рисува портрети на животни. Но той не ги продава за пари! Вместо това той разменя картините за лекарства и храна за улични животни, или живеещи в приюти. Той е момче с едно голямо и нежно сърце.
Райън Хреляк е роден в Канада през 1991 година.
Когато бил малък, в училище, само на 6 години, учителката в клас разказала как живеят децата в Африка.
Дълбоко развълнуван разбирайки, че някои деца дори умират от жажда, Райън попитал колко ще струва да се отнесе вода в Африка, а учителката си спомнила, че съществува една организация, наречена „WaterCan“, която може да прави кладенци, което ще струва 70 долара.
Когато се прибрал у дома, Райън отишъл директно при майка си Сюзън и ѝ казал, че му трябват 70 долара, за да купи кладенец за африкански деца. Майката отвърнала, че той трябва да изработи парите със своите усилия, и му дала домакински задачи из къщи, с които Райън печелеше по няколко долара на седмица.
Накрая той събрал 70-те долара и отишъл в организацията „WaterCan”. Когато го приеха му казаха, че реалната цена за пробиване на един кладенец е 2000 долара. Сюзън му дала да разбере, че тя не би могла да му даде тези пари, но Райън не се предал и обещал да се върне с 2000 долара.
Той започнал да изпълнява задачи из квартала и да събира пари, което се разпространило сред братята му, съседите и приятелите, които започнали да му помагат, докато не съберат необходимите пари.
През 1999 г. е пробит един кладенец в едно село в Северна Уганда.
Когато кладенецът беше завършен, училището на Райън започна да кореспондира с училището, което беше до кладенеца. Така Райън се срещна с Акана, един младеж, който се бореше всеки ден за да може да учи.
Райън помолил родителите си да отидат да се срещнат с Акана. През 2000 г. той пристигна в селото и беше посрещнат от стотици хора, които викаха името му.
– Как така знаят моето име? – пита Райън водача си.
– Всеки, който живее в радиус на 100 км го знае. – отговори той.
Днес Райън е на 23 години, има своя собствена фондация, „Ryan’s Well Foundation,“ и вече е създал над 400 кладенци в Африка. Той също така осигурява образование и обучение на местните жители как да се грижат за кладенците и водата.
361 а) Тогава от това следва, че един добър човек е инкарнация на един добър Дух, а порочния човек е на един лош Дух?
„Да; но по-скоро кажете порочния човек е инкарнация „на един несъвършен Дух „, защото в противен случай някой може да повярва, че съществуват завинаги лоши Духове, които наричате демони.“
362. Какъв е характерът на индивидите, в които са инкарнирани неразумни и лекомислени Духове?
„Тези индивиди са вятърничави, злонамерени и понякога зловредни.
В лицето на някои комици и хумористи има големи врагове на доброто, защото с ирония и шеги с лош вкус за трагични събития или за достойни постъпки, хумористите подтикват много хора да правят същото като тях. Колко хора, които живеят за да критикуват и да иронизират, да намират вината у другите или в институциите, наистина правят добро? Не е чудно, че подобни духове се намират сред най-ниските нива в духовната скала.
363. Имат ли Духовете някакви страсти, които Човечеството не споделя?
„Не; ако имаха, биха ви ги съобщили.“
364. Един и същи Дух ли придава на човек и моралните, и интелектуалните качества?
„Със сигурност, те се дължат на степента на напредък, до която се е издигнал. Човек няма два Духа в себе си.“
365. Как така някои хора, които са много интелигентни, което индикира, че в тях си имат инкарнирани висши Духове, в същото време са изключително порочни?
„Това е така, защото Духовете, инкарнирани в тези хора, не са достатъчно пречистени, и които поради това се поддават на влиянието на други Духове, по-несъвършени. Духът прогресира осъществявайки едва забележимо възходящо движение нагоре; но този напредък не се осъществява едновременно във всички посоки. В един период от своето съществуване той може да напредне в науката, а в друг – в морала си. „
За да изпълни Божиите заповеди, Бог използва онези, които са на разположение и налични, а не непременно най-добрите.
Въпреки някои погрешни нагласи, какво би било човечеството без хора като Волтер, Томас Едисън, Стив Джобс и т.н.?
След много съществувания, развиващи интелектуалната страна, тези духове се вижда, че се реинкарнират като обикновени портиери, зидари, градинари и т.н., за да развият смирение, толерантност и простота.
Имаме случая с Моцарт, цитиран в сп. Revue Spirite, където той заявява, че не неговия живот като композитор му е спечелил достъпа до света на Юпитер, а следващата му инкарнация за кратък живот сред мизерия и лишения, тъй като именно в това прераждане той е придобил вяра, смирение и откъсване от материалните блага.
366. Какво трябва да мислим за мнението, според което различните интелектуални и нравствени способности на човек са продукт на толкова много различни духове, инкарнирани в него, всеки един с различна склонност?
„Ако размислите ще признаете, че това е абсурдно. Духът трябва да има всички склонности. За да напредне, той се нуждае от единна и неделима воля. Ако човека беше една смесица от различни духове тази единна воля нямаше да съществува и на него щеше да му липсва индивидуалност, защото при смъртта му всички тези Духове щяха да формират едно ято птици избягали от клетката. Хората често се оплакват, че не разбират определени неща и въпреки това любопитно е да се види как умножават трудностите, когато имат достъпни едни много прости и естествени обяснения! Дори и в този случай хората приемат следствието за причина. По отношение на човека те сториха същото, което езичниците сториха с Бог, като вярваха в съществуването на толкова много богове, колкото явления съществуват във Вселената; въпреки че по-разумните, съжителстващи с тях, в тези явления виждаха единствено разнообразие от последици, които имат една и съща причина – Бог.“
Коментар на Кардек: Физическият и нравственият свят ни предлагат множество точки на подобие по отношение на тази тема. Докато вниманието на човечеството беше ограничено до появата на природни явления, те вярваха в съществуването на много видове материя. В днешно време се вижда, че всички онези явления, колкото и да са разнообразни, много вероятно да са само един резултат от модификациите на една единствена елементарна материя. Различните способности на човешкото същество са прояви на една и съща причина, която е душата или инкарнирания Дух, а не няколко души, точно както различните звуци на органа са продукт на един и същи въздух, а не на толкова много видове въздух, колкото са и звуците. Според такава една система би следвало, че когато човек придобие или загуби определени способности, определени склонности, това би означавало, че точно толкова Духове са дошли да го обитават или са го оставили, което би го превърнало в едно множествено същество без индивидуалност, а следователно и без отговорност. Освен това тази теория е опровергана от многобройните прояви на Духове, които категорично доказват своята индивидуалност и самоличност.
Влияние на Организма
- Обединявайки се с тялото Духът идентифицира ли се с материята?
„Материята е само обвивката на Духа, както облеклото е за тялото. Обединявайки се с нея, Духът запазва характеристиките на духовната природа.“ - Духът упражнява ли способностите си в цялата им пълнота след съединението си с тялото?
„Проявата на способностите зависи от органите, които служат за техен инструмент. Грубостта на материята ги отслабва.“
368 а) Тогава изглежда, че материалната обвивка е една пречка за свободното проявление на способностите на Духа, както матовото стъкло е за свободното излъчване на светлината?
„Да, като едно много непрозрачно стъкло.“
Коментар на Кардек: Действието, което грубата материя упражнява върху Духа може да се сравни с калната вода върху предмет, потопен в нея, който губи свободата си на движение.
Това действие, без да се споменават случаите на физическо или психическо увреждане, лесно се наблюдава по време на сън, където изпитваме контакт с духовния свят около нас, но физическият мозък не е в състояние да запише точно събитията, които са се случили. Това препятствие, наложено от материята, е по определен начин болезнено за Духа, което ни напомня за случая с Лудвиг ван Бетовен. Според духа Еммануел, геният на класическата музика е поискал в духовността, преди да се превъплъти, да бъде глух, за да чува по-добре божествената музика и да не бъде обезпокояван от земните звуци.
- Свободното упражняване на способностите на душата подчинено ли е на развитието на органите?
„Тези органи са инструментите за проявление на способностите на душата, проявление, което е в зависимост от развитието и степента на усъвършенстване на органите, както съвършенството на една работа зависи от самия инструмент за нейното изпълнение.“ - От влиянието на органите може ли да се изведе съществуването на една връзка между развитието на мозъка и развитието на нравствените и интелектуални качества?
„Не бъркайте следствието с причината. Духът винаги разполага със способностите, които му принадлежат; но не органите дават способностите, а способностите дават импулс на органите за развитие.“
370 а) От тук можем ли да заключим, че разнообразието от наклонности сред хората произхожда единствено от състоянието на Духа?
„Термина „ единствено “ не изразява съвсем точно какво се случва. Принципът за това разнообразие почива в качествата на Духа, който може да бъде повече или по малко напреднал. И все пак трябва да се вземе предвид влиянието на материята, която затруднява всеки човек, повече или по-малко, в упражняване на неговите способности.“
Коментар на Кардек: Духът, когато се инкарнира, донася със себе си определени характерни предразположености, и ако допуснем, че за всеки един кореспондира един орган в мозъка, то означава, че развитието на мозъчните органи ще е следствие, а не причина. Ако принципа на способностите му се намираше в органите му, човекът би бил една машина, без свободна воля и без отговорност за своите действия. Тогава ние щяхме да сме принудени да признаем, че най-големите гении – хората на науката, поетите, художниците – са такива единствено, защото шанса им е дал специални органи, откъдето би следвало, че без тези органи, те нямаше да са гении, и че така и най-глупавият сред хората можеше да станат един Нютон, един Вергилий или един Рафаело, при условие, че са им дадени определени органи. Още по-абсурдна се оказва подобна хипотеза, ако я приложим към моралните качества.
Всъщност, според тази система, един свети Винсент де Пол, ако беше надарен от природата с такъв или такъв орган, можеше да бъде един престъпник, и най-големият от престъпниците, ако не му достигаше само един определен орган, можеше да стане един свети Винсент де Пол. Ако признаем точно обратното, че нашите специални органи, ако съществуват, са едно следствие, и се развиват чрез упражняване на способностите, както мускулите се развиват с движението, ние няма как да достигнем до някакво нерационално заключение.
Нека използваме едно тривиално, но истинно сравнение. По определени физиономични признаци ние разпознаваме един човек, пристрастен към пиенето. Тези признаци ли го правят пияница, или неговото пиянство отпечатва тези черти върху него? Може да се каже, че органите получават отпечатъка на нашите способности.
0 Коментара