Днешният урок е силно свързан с урока от миналата седмица, а също така и с темата справедливост на реинкарнацията и нейните последици както в периспирита, така и в материалното тяло. Затова преди да започнете да слушате настоящия урок, силно препоръчваме да изслушате уроци 24 и 42, както и а обърнете внимание на статията КАК ДУХОВНИЯ ВОДАЧ НИ ПОМАГА АНОНИМНО, пречистване на периспиритуалното тяло чрез болестите…
353. След като съединението на Духа и тялото не е окончателно завършено, което става едва след раждането, може ли да се счита, че на плодът му е дадена душа?
„Духът, който трябва да го оживява, съществува един вид извън него; следователно строго погледнато, той няма една душа, тъй като инкарнацията е в ход на изпълнение, но все пак той е свързан с душата, която ще има.“
Пример за това видяхме съвсем конкретно в предишния урок 42 в случая на духа Сегизмундо и процеса на неговата инкарнация.
354. Какъв е характерът на вътреутробния живот?
„Живот като на растението, което вегетира. Плодът обаче живее и вегетативен и животински живот, към който при неговото раждане се добавя и духовен живот.“
Препоръчваме да гледате видеата, които показва развитието на бебето от оплождането на яйцеклетката до раждането. https://youtu.be/NTkSjnEWYyQ ; https://youtu.be/mY9OF98gJEI
А как се чувства реинкарниращия се Дух през първите дни на връзка с материалното тяло?
Според няколко автора Духовете от висок ранг запазват умствената си дейност почти нормална, докато други, които са средното ниво, т.е. обикновените, както и по-ниско развитите Духове, всички те го усещат като сън.
Накрая на урока ще разгледаме този въпрос от духовна гледна точка с 3 примера.
355. Има ли в действителност, както сочи науката, деца, които вече на майчината гръд не са жизнеспособни? С каква цел се случва това?
„Това често се случва и Бог го разрешава като изпитание, било то за родителите, или за Духа, предназначен да заеме своето място сред живите.“
356. Има ли сред мъртвородените деца някои, които не са били предназначени за инкарнация на Духове?
„Да, всъщност има някои, за чийто тела никога не е бил предназначен никой Дух. За тях нищо не трябваше да се случи. Такива деца идват единствено заради техните родители.“
356 а) Едно същество от такъв характер може ли да достигне до своя термин за раждане?
„Да, понякога; но не живее.“
356 б) От това следва ли, че всяко дете, което оживява след раждането си, има непременно един Дух, инкарниран в себе си?
„Какво би било то, ако не беше така? То не би било едно човешко същество.“
Историците забелязват, че поради няколко причини (болести, бедност и др.), според средните нива на смъртността в Европа, например през 19-ти век, когато е била написана Книга на Духовете, се е очаквало, че от 3 деца, които се очаква да се родят и пораснат, 1 няма да оцелее до навършването на 1-годишна възраст.
А в случаите, когато причината не е от материално естество?
Плодът може да е реинкарниращ се дух, който се е отказал от изпитанието.
Може също така да е бил премахнат от самата майка.
Ще развием по-добре тази информация със следващите 3 примера.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ
Планиране Реинкарнацията на Висш Дух – св. Франциск от Асизи
ЖИВОТЪТ НА СЕГИЗМУНДО В МАЙЧИНАТА УТРОБА
Първите две части от процеса на реинкарнация на Сегизмундо може да чуете тук
книга: Мисионери на светлината
Автор: Андре Луис
Персонажи:
Сегизмундо – реинкарниращ се дух, сега свързан с ембриона в утробата на майката Ракел.
Апулейо – Главен на Духовете Строители, отговорен за прераждането на Сегизмундо, заедно с Алесандре, ментор на духа Андре Луис, който познавате от книга Наш Дом.
На двадесетия ден от службата Апулейо изглеждаше много доволен. Той ме информира, че основната работа е свършена.
На този ден бъдещата физическа форма на Сегизмундо, настанена в околоплодната течност, създаде у мен съвършено впечатление за една риба. На него не му липсваха дори вдлъбнатините на хрилете, които се проявяваха в плода, с абсолютна точност, говорейки ни за едно резюмирано възпоменание от времената, когато духовното същество, по пътя към човешкото царство, е провело своето стажантство в примитивните океани.
Алесандре поясни:
„Земното тяло също е едно наследство, наследено от хилядолетия, което Човечество усъвършенства през вековете. Кръвна плазма, подобно на морската вода, в примитивните времена, представлява първичната основа на физиологичните организации. (…) Докато ние се движим в сферата на плътта, ние сме морски същества, които дишат на сушата. В обикновения процес на хранене, ние не можем без сол; нашият физиологичен механизъм се състои от 60% солена вода, чийто състав е почти идентичен с този на морето. (…) „
В нощта на двадесет и първия ден, Ракел получи една любяща визита (от дезинкарнирани членове на семейството). Не бяха малко духовните приятели, които очакваха щастливия момент.
Бъдещата майка, освободена от тялото от сладкото влияние на съня, се почувства облекчена и почти блажена.
Забелязах, че на Сегизмундо също му е олекнало. Същите много фини нишки, които свързват инкарнираните с физическото тяло, които виждаме в Духовете, когато са в състояние на временно освобождение, докато материалните им тела спят, също обвързваха Сегизмундо към феталната организация.
Докато Ракел се отдалечаваше, той също можеше да се отдели, но не беше възможно да напусне майчината компания. Ракел го приютяваше в любящите си ръце, докато се усмихваше, там при нас, навън от по-плътното материално поле.
Групата духовни роднини на Ракел и на малкото момченце отидоха до една обширна градина на земната повърхност, и в момента, когато слънцето изгря, ние се помолихме заедно, възхвалявайки добротата на Бог, който ни беше изпълнил с благословии по еволюционния път.
Тогава забелязах, че много от присъстващите там дезинкарнирани приятели съчетаваха тонизиращи течности и успокояващи балсами от еманациите на растения и цветя, изливайки ги върху Ракел и малкото момче, укрепвайки ги за битката. Беше красиво да си потвърдя братска обич в тези прояви на преданост и нежност. Аз със възторг научих още един урок в духовната сфера.
Като едни пътуващи птици, които знаят как да търсят мек пух за гнездото и скъпоценна храна за новородените пилета, душата на отдадените и грижовни майки знае как да премине големи разстояния, в търсене на любящи елементи за оформяне на гнездото на плътта, в което възлюбеното дете трябва да се прероди. (…)
В деня на раждането на новата физическа форма на Сегизмундо аз бях там. (…) Нека благодарим на Бог в молитва, признавайки божественото съкровище, което представлява благодатта на едно плътско тяло за нашата опитност и учене на повърхността на Земята.
0 Коментара