- Съществуването на различни по ранг Духове води ли до една йерархия на силите сред тях? Между тях съществува ли подчиненост и власт?
„Много голяма. Духовете имат власт един над друг, съответстваща на степента на извисяване, което са постигнали, авторитет, който упражняват поради морално превъзходство и който е неустоим за по-нисшите духове.“
274 а) Могат ли по-нисшите духове да избегнат авторитета на по-висшите от тях?
„Казах, че е неустоим.“
Въпреки, че Духовните Водачи действат с уважение, такъв морален авторитет е неопровержим. Можем да видим примери в книгата на Ивон Перейра „Спомени на един самоубиец“ и в цялата поредица книги на Андре Луис „Наш Дом – Животът в Духовния свят.“
И все пак, дори тук на Земята видяхме велики примери като Буда, Сократ и др., и най-вече Исус, които се изправиха пред ужасни врагове. Неустоимия морален авторитет на Исус се вижда най-ясно в епизодите, когато е прогонвал обсебващи духове.
Нека цитираме сега един друг много интересен пример.
Директорът на щатския затвор в Луизиана, САЩ, Джон Уитли
беше толкова сърдечен и справедлив към затворниците, че те искрено го харесваха. През годините на своята работа Джон успя да намали честотата на агресивните прояви в поправителните институции, въведе една система за възнаграждение на доброто поведение, помогна на затворниците да завършат училище и осъществи редица реформи в затворите.
Например по собствена инициатива най-надеждният затворник можело да напусне затвора, за да участва в спортни състезания и други събития. Ето защо не е изненадващо, че когато Уитли решава да се пенсионира в средата на 90-те години, затворниците със собствени спестявания организираха едно прощално празненство на което присъстваха служителите и администрацията на затвора.
- Силата и уважението, на които се е радвал човек на Земята дава ли му едно надмощие в духовния свят?
„Не; защото скромните ще бъдат издигнати, а тези, които се величаят, ще бъдат понижени. Прочетете псалмите.“
275 а) Как трябва да разбираме това издигане и това понижение?
„Нали знаете, че Духовете са от различен ранг, според техните заслуги? Добре тогава! Най-могъщия на Земята може да принадлежи към последната категория сред Духовете, докато вашият слуга да се окаже в първата. Разбирате ли това?
Не каза ли Исус: който се смири, ще бъде издигнат, а който се превъзнася, ще бъде понижен?“
Можем да видим това в книгата на Шико Шавиер и духа Андре Луис „Освобождение“, когато един от владетелите в низшия духовен град е бивш папа от Средновековието (папа Грегорио),
а също и в книгата на Дивалдо Франко „Секс и обсебване“, която описва събития, при които Донасиен Алфонс Франсоа, маркиз дьо Сад след завръщането си в света на духовете е отговорен за ужасни обсебвания.
Процесът на спасяване, извършен от Духове от висока степен, които са били родители на тези личности, също показва как работи моралният авторитет. Пример може да видите в книга „17те инкарнации на Еустакио“, където два висши Духа често идват в инкарнации в тяло на земната повърхност за да придружат стъпките на Еустакио при израстването, като родители и учители.
- Този, който е бил велик на Земята и който като Дух се оказва сред онези от по-нисш ранг, изпитва ли поради това някакво унижение?
„Понякога много голямо унижение, особено ако е бил горд и завистлив.“
Можем да цитираме два интересни примера. Първо от книгата на Алън Кардек „Рай и Ад“, която за сега може да се намери онлайн на английски и други езици, където една някогашна кралица съобщава за живота си в духовния свят (Queen of Oude, раздел Коравосърдечни Духове). Също и в книгата на Алан Кардек „Евангелието според Спиритизма“, Глава 2, т. 8 „УКАЗАНИЯ ОТ ДУХОВЕТЕ. Едно земно царство“ – Този пример може да прочетете на български език на стр. 61 от пдф книгата и на стр. 56 от хартиения вариант на Евангелието.
Истинската история на някогашен католически свещеник, който през Средновековието е бил обявен за светец
В книгата „Vozes do grande além„, психографирана от Шико Шавиер, прочитаме един чудесен пример, описан от Духа Валерия за времето на Инквизицията в Испания е успяла да вкара в затвора брат си – вижте цялата история тук Изкуплението на Валерия чрез огън
- Войникът, който след битката се среща със своя генерал в духовния свят, все още ли го счита за висшестоящ?
„Титлата не струва нищо, вътрешното превъзходство е това, което има стойност.“
Много често се случва, един морално развит командир да помага на своите войници, когато се върнат в духовния свят. И в първия момент е естествено войниците да виждат командира си като такъв.
А когато военачалниците не са морално развити? Тогава войниците биват подпомогнати от Духовни Водачи според техните заслуги.
- Духовете от различните рангове смесени ли са помежду си?
„И да и не. Това ще рече: те се виждат, но се отличават един от друг. Те се избягват или се доближават един до друг, в съответствие със симпатията или антипатията, които взаимно вдъхновяват един у друг, точно както се случва сред вас. Те съставляват един свят, на който вашият свят е бледо отражение. Тези Духове, които са от една категория, се събират поради един вид афинитет и формират групи или семейства, обединени от връзки на симпатия и от цели, към които са насочени: добрите обединени от желанието да правят добро; а злите, за да вършат зло, заради срама от своите грешки и поради необходимостта да бъдат сред тези, които приличат на тях.“
Коментар на Кардек: Духовния свят е като един огромен град, където се виждат и срещат хора от всички класове и във всякакво положение, без да се смесват; където обществата се формират по аналогия на вкусовете; където добродетелите и пороците се борят, без да си говорят.
Отговорът се отнася за обстоятелства, когато те се срещнат. Например, по време на духовни задачи на подкрепа, когато духовете от по-нисша степен са добре дошли в духовната колония и т.н.
- Имат ли всички Духове взаимен достъп до различните групи или общества, които формират?
„Добрите ходят навсякъде и така трябва да бъде, така че да могат да влияят над лошите. Но регионите, които те обитават са забранени за несъвършените Духове, с цел да не ги безпокоят със своите по-нисши страсти.“
В подкрепа на този отговор има един интересен епизод, който ни разказа медиумът Алтиво Памфиро. Той споделя, че един от добрите Духове, които ръководят Спиритистки Център Леон Денис, живее в една духовна колония на по-високо ниво. Духовете, които обитават колонията, живеят в такъв баланс, че ако някой произведе една зла мисъл, се задейства една звукова аларма.
В книгите на Андре Луис често виждаме добри Духове, които отиват в по-ниските зони, за да помагат на страдащи Духове в нужда. /пример е книгата на медиума Шико Шавиер „Действие и Противодействие“, която предстои да преведем/
- От какво естество са отношенията между добрите и злите Духове?
„Добрите са заети да се борят с лоши наклонности на другите, с цел да им помогнат да се издигнат. Това е тяхната мисия.“ - Защо низшите Духове се радват да ни подтикват към зло?
„От злобата, която изпитват, поради факта, че не са заслужили да бъдат сред добрите. Желанието, което преобладава в тях, е доколкото могат да предотвратяват Духовете, които все още са неопитни, да не достигат до върховното добро. Те искат другите да изпитват това, което самите те изпитват. Това не се ли случва и сред вас? ”
Точно тази идея Католицизмът и другите религии се опитаха да втълпят в съзнанието на хората чрез образа на демоните, които ни изкушават и ни завличат в нисшите региони, все едно те имат силна власт над човечеството. Но Спиритизмът има по-висша гледна точка по този проблем и твърди, че подобни зли действия са почти 100% случаи на някогашни наши спътници от минали животи, когато ние сме живеели в порок и грехове.
Както Еммануел каза веднъж много точно: „Ние сме изкушени в собствената си слабост.“
- Как общуват Духовете помежду си?
„Те се виждат и се разбират. Речта е материална: това е един рефлекс на Духа. Вселенския флуид установява между тях едно постоянно общуване; той е превозното средство за предаване на техните мисли, каквото представлява въздухът за звука във вашия свят. Това е един вид вселенски телеграф, който свързва всички светове и позволява кореспонденцията на духовете от един свят с друг.“
Духовна Колония Мария от Назарет
Интересно е да се отбележи, че сред Духовете от низша степен езикът в духовния свят може да бъде един проблем, както е описано в книгата „Спомени на един самоубиец“.
Примерът се случва в Духовна Колония Мария от Назарет, която е отдадена на подкрепата на духове на самоубийци от иберийските народи. Там те посрещат духове, които говорят португалски, испански, баски, и още други диалекти.
Духовният автор (който беше също самоубиец, дух от много низша степен и атеист) казва, че му е било трудно да разговаря с някои духове, които не са говорили неговия португалски език. Когато Водачите говорят с тълпата, те говорят на един език, но всеки Дух чува думите им на своя собствен език. Както виждаме Водачите, които работят в духовната колония като Духове от по-високо ниво не са имали никакъв проблем в комуникацията за разлика от автора, който към онзи момент е бил доста по-ниско от тях.
- Могат ли Духовете взаимно да прикрият своите мисли? Могат ли да се скрият един от друг?
„Не; за Духовете всичко е ясно, особено за тези, които са постигнали съвършенство. Те могат да се отдалечат един от друг, но винаги са видими един за друг. Това обаче не е абсолютно правило, тъй като някои Духове могат да станат невидими за другите Духове, ако преценят, че е полезно да го сторят.“ - Как могат Духове, като нямат тяло, да докажат своята индивидуалност и да разграничат себе си от другите духовни същества, които ги заобикалят?
„Те доказват своята индивидуалност чрез периспирита, който ги прави различими един от друг, както е тялото сред хората.“ - Разпознават ли се Духовете, които са съжителствали на Земята?
Синът разпознава ли баща си, приятелят разпознава ли своя приятел?
„Напълно, и това е така от поколение на поколение.“
285 а) Как става така, че тези, които са се срещнали на Земята се разпознават в света на Духовете?
„Ние виждаме своя минал живот и четем в него като в една книга. Виждайки миналото и на нашите приятели и врагове, ние виждаме техния преход от един телесен живот към друг.“
- Оставяйки тленните си останки, душата веднага ли вижда роднините и приятелите, които я предшестват в света на Духовете?
„Дори тук думата веднага не е подходящият термин. Както вече казахме, необходимо е известно време, за да успее тя да разпознае сама себе си и да премахне материалния воал.”
Обикновените духове се чувстват като в състояние на сън, за това им е необходимо едно известно време, за да могат да различат близките души до тях.
Това лесно се доказва в ситуации близки до смъртта, когато хората описват, че са виждали любими свои починали роднини.
Близки до смъртта преживявания
Бихме искали да цитираме 2 интересни примера:
1) Лекарите ме предупредиха, че има само 5% шанс за успех на операцията ми, но те решиха да поемат риска. В един момент по време на операцията сърцето ми спря. Спомням си как видях покойната си баба, която ме галеше по челото. Всичко беше в черно и бяло. Не помръдвах, затова тя започна да се изнервя, разтърси ме и след това започна да вика името ми, докато накрая отворих уста, за да мога да отговоря. Поех си дъх и задушаването премина. Баба ми се усмихна. И веднага усетих студената маса в операционната.
2) Имах много приятели, които се изкачваха до върха на планина. Всичко изглеждаше напълно нормално. Но разбрах, че всички те са мъртви, също като мен. Бях бесен: толкова много хора бяха спасени в линейките, мен защо не ме съживиха?
Скоро от тълпата се появи една моя мъртва братовчедка, и извика: „Дийн, върни се!“ Никой не ме наричаше Дийн от детството и тя беше един от малкото хора, които знаеха този прякор. Затова се обърнах, за да видя какво има предвид под „върни се“ и буквално се почувствах сякаш паднах върху едно болнично легло и видях лекарите около мен, които се опитваха да ме реанимират.
Подобни близки до смъртта преживявания наподобяват самата смърт, особено за хора без необходимите знания и подготовка за справяне с подобни събития.
Утешително е обаче да се знаем, че нашите любими хора са там, следвани от духовни водачи, които да ни осигурят подкрепа.
- Как бива приветства душата при завръщането ѝ в света на Духовете?
„Душата на праведния е посрещната като един любим брат, който е дългоочакван. Душата на лошия, като на едно окаяно същество.“
Историята на един хляб – съдбата на един тиранин след смъртта пример от духовния автор Ирмао Х, книга „Духът на истината“, психографирана от медиума Шико Шавиер
288. Какво чувство събужда у нечистите Духове пристигането на друг зъл Дух сред тях?
„Лошите са доволни, когато видят такива същества, които приличат на тях и също са лишени от безкрайно блаженство, както на Земята е един мошеник сред равните му.“
289. Дали нашите роднини и приятели обикновено идват да ни посрещнат, когато напускаме Земята?
„Да, Духовете отиват при душата, към която са привързани. Те я поздравяват, сякаш се връща от едно пътуване, че е избегнала опасностите на пътя, и ѝ помагат да се откъсне от телесните връзки. Това е една благодат, дадена на добрите Духове, да бъдат посрещнати от онези, които ги обичат, докато онзи, който е покварен, остава в изолация или около него остават само себеподобни. Това е едно наказание.“
290. Роднините и приятелите винаги ли се събират след смъртта?
„Зависи от тяхната извисеност и пътя, който следват, опитвайки се да постигнат напредък. Ако някой е по-напреднал и върви по-бързо от друг, двамата не могат да запазят общ ход заедно. Ще се виждат от време на време, но няма да са завинаги заедно, но когато могат ще вървят рамо до рамо или когато се уеднаквят в степента на усъвършенстване. В допълнение, лишаването от виждане на роднини и приятелите понякога е едно наказание.“
Можем да цитираме като пример книга „Наш Дом“ и духът на д-р Андре Луис и неговите майка и баща.
Майка му беше в една по-висша колония, където Андре не можеше да отиде, докато баща му беше в Умбрал, което са ниските чистилищни зони на духовния свят.
Но това не означава, че тези, които са на по-високо ниво не се грижат за любимите си в по-ниските зони.
В книгата Андре Луис ни предоставя няколко примера за духове от висока степен на развитие, които осигуряват подкрепа на любимите хора в по-ниските зони.
Висшия дух Матилде и проваления дух на сина ѝ папа Грегорио
Нека напомним и един друг пример на Матилде и Грегорио от книга „Освобождение“ на Шико Шавиер.
Тя живее в колония от висока степен, докато любимият ѝ син от прераждане през Средновековието е в положение на един от владетелите в регион от ниските духовни зони.
В книгата тя казва: „Векове наред аз чаках неговото обновление и покаяние (…) Само от преди 50 години обаче започнах да мога да се доближавам до него чрез психически контакт.“
И за да изпълни тази задача, Матилде поиска подкрепа от Губио, един много развит Дух Водач, но който също е на по-ниско ниво от Матилде.
Има и един стар красив пример, вече цитиран в нашите класове, от книгата „От другата страна на огледалото“, където духът Игнасио Ферейра разказва история на баща, който притежавал нужния морален прогрес, за да живее в една добра духовна колония, т.е на по-високо ниво, но решава да отиде да живее в ниските зони, за да помогне на любимия си син.
0 Коментара