Продължение на Урок 36 ИЗБОР НА ИЗПИТАНИЯ за предстоящото прераждане, планиране на инкарнацията
Темата, която разгледахме предишния урок е доста важна за това я разделихме на две и днес ще повторим отново въпрос 266, но този път ще дадем един обстоен коментар към него от самия Алан Кардек.
- Не е ли естествено да избираме по-малко болезнени изпитания?
„Може да ви се струва така от ваша гледна точка; не и за Духа. Веднъж след като той се откъсне от материята, всяка илюзия спира да съществува и неговия начин на мислене става различен. „
Коментар на Кардек: Под влияние на плътските идеи, човекът на Земята вижда единствено болезнената страна на изпитанията. Такава е причината да ви изглежда естествено да изберете тези тестове, които от ваша гледна точка могат да съществуват едновременно с материалните радости. Завърнал се в духовния живот обаче той сравнява тези мимолетни и груби удоволствия с неизменното щастие, което му е дадено понякога за кратко да зърне и от тогава нататък вече нищо не го впечатлява от преходните земни страдания. Ето за това Духът може да избере едно много сурово изпитание и, вследствие на това, едно измъчено съществуване, с надеждата бързо да достигне едно по-добро състояние, както пациентът често избира най-неприятното лекарство, за да се излекува веднага. Онзи, който се опитва да свърже своето име с откриването на една неизвестна държава не се стреми да следва един осеян с цветя път. Той знае опасностите, които поема като риск, но също така той знае, че го очаква слава, ако се справи успешно.
Доктрината за свободата, в която трябва да изберем своите съществувания и тестовете, които трябва да претърпим, престава да изглежда странна, след като се вземе предвид, че Духовете, веднъж отделени от материята, оценяват нещата по различен начин от нашия начин на преценка. Те виждат целта, която за тях е много различна от мимолетните наслади на света. След всяко съществуване те виждат стъпката, която са предприели и разбират какво все още им липсва за постигането на чистотата, която единствено ще ги отведе до тази цел. Оттук идва и доброволното подлагане на всички превратности на телесния живот, които спомагат тяхното по-скорошно достигане до целта. Следователно няма причина да се изненадваме от факта, че Духът не предпочита едно по-леко съществуване. Не е възможно в своето несъвършено състояние той да се радва на един живот, освободен от горчивина. Той обаче има кратки мигове, когато зърва това щастие, и точно за да го достигне и да му се наслади, той се опитва да подобри самия себе си.
В действителност ние не виждаме ли примери за такъв един избор всеки ден?
Какво кара човека, който прекарва една част от живота си, да работи без отдих и без почивка, за да събира активи, които осигуряват неговото благополучие, ако не за да изпълни една задача, която той самият си е наложил, с оглед на едно по-добро бъдеще? Войникът, който се предлага за една опасна мисия, мореплавателят, който се изправя пред не по-малки опасности, заради любовта към Науката или поради своя собствен интерес, са също примери за подлагане на доброволни изпитания, в името на почести или печалба, които ще постигнат, ако не се провалят? На какво ли не се подлага човек заради своя интерес или своята слава? И не са ли състезанията също едни доброволни изпитания, на които се подлагат състезателите, за да напреднат в кариера, която са избрали? Никой не се изкачва, на която и да е позиция в науката, изкуствата, индустрията, ако не премине през поредица от по-ниски позиции, които са също едни такива изпитания. Човешки живот следователно е копие на духовния живот; в него са представени всички превратности от първия, но на една по-малка скала. Сега, ако в земния живот често избираме тежки изпитания, целящи една по-висока позиция, защо да нямаме и един Дух, който да вижда по-далеч от тялото и за когото телесният живот е просто една краткотрайна случка, и който избира едно тежко и трудоемко съществуване, при условие, че то ще го отведе до вечно щастие? Тези, които казват, че ще поискат да бъдат принцове или милионери, при условие, че човекът е този, който избира своето съществуване, приличат на късогледите, които виждат само това, до което се докоснат, или лакомите деца, които, когато ги питат, отговарят, че искат да станат пекари или сладкари.Пътешественикът, който прекосява една дълбока долина, засенчена от гъста мъгла, не може да забележи нито дължината на пътя, по който върви, нито неговите гранични линии. Въпреки това, достигайки върха на планината, той обхваща с поглед дължината на пътя, който е изминал и колко още му остава да върви. Разделя срока, вижда пречките, които все още трябва да преодолее и след това комбинира най-сигурните средства за постигането му. Инкарнирания Дух е като пътешественика в подножието на планината. Изкаран от земните връзки, неговия поглед доминира над всичко, като на този, който се е издигнал до гребена на планинска верига. За пътешественика в края на неговото пътуване след умората идва почивка; за Духа, след премеждия и изпитания, идва върховното щастие.
Всички Духове казват, че в блуждаещо състояние те се отдават за изследване, изучаване, наблюдение, за да направят своя избор. В телесния живот нямаме ли един пример за този факт? Не ни ли отнема често години наред, за да намерим своята професия, която най-накрая да решим със сигурност, че е най-подходящата за нас по пътя на живота? Ако намерението ни се провали, ние прибягваме до друго поприще. Всяка кариера, която ние прегърнем, представлява една фаза, един период от живота. Но ние не се занимаваме всеки ден да мислим какво ще правим на следващия ден? Тогава, какво са, за Духа, различните телесни съществувания, ако не фази, периоди, дни от вашия живот на Духове, който, както знаем, е нормалния живот, тъй като другият е преходен и временен?
Преди да продължим сега нека видим един малък пример с актьора Кристофър Рийвс (1952-2004), известен с ролята си на Супермен, когато пада от своя кон и се налага да се изправи пред най-тежкото изпитание да остане парализиран. Той търси помощта на известния дух д-р Адолф Фриц в Бразилия, известен по това време с множество успешни случай на духовна хирургия, който се проявявал чрез медиума Рубенс Фариас-младши, в градовете Рио де Жанейро и Сао Пауло.) Свидетели твърдят, че са присъствали на следния кратък диалог:
Кристофър попитал:
– Супермен ще лети ли отново?
Духът на Д-р Фриц отговорил:
– Няма да лети, но да ходи – да …
Но лечението не проработило. Защо?
Защото Кристофър като Дух, свободен от материя, избира това, което е по-добро за неговото просветление. Кристофър като тяло и личност тук, под влияние на материята, търси физическото оздравяване, но Духът му и любимият му духовен водач знаеха какво е по-добре за него.
Представете си, че сте много близо до изплащането на стар дълг, който сте планирали да освободите и изведнъж спрете по средата процеса на плащане.
Точно това се е случило и с него. За това много подобни лечения действат при едни хора, но при много други не дават резултат – защото за развитието на духа им е по-добре болестта да си остане.
Само Божиите закони могат да ни освободят от дълговете ни.
МОЖЕ ДА ПРЕГЛЕДАТЕ И УРОК 24 ОТ ПРЕДИ НЯКОЛКО СЕМДИЦИ КОГАТО РАЗГЛЕДАХМЕ – Справедливост на прераждането – белезите върху периспирита и техните последици върху материалното тяло
267. Може ли Духът да избере своите изпитания, когато е инкарниран в тяло?
„Желанието, което изпитва по това време, може да повлияе на избора, който ще направи, в зависимост от намерението, което го ръководи. Обаче се случва така, че вече като свободен Духът почти винаги вижда нещата по различен начин. Единствено в състояние на Дух, той прави своя избор; но въпреки това, възможно е той да направи избор дори по време на материалния живот, защото винаги има моменти, когато Духът става независим от материята, която служи за негово обиталище. „
Духовните Водачите често ни предупреждават по време на сън, чрез регресия, посредством хората наоколо и други начини, за да ни посочат грешните решения, които вземаме, и да се опитат да ни помогнат да се върнем към плана си на прераждане.
Скорошен пример за младеж, който непрекъснато сънува, че се проваля на изпит в училище. В света той е завършил средното си образование и няма изпити. Но от гледна точка на Духа си се проваля отказвайки да отговори адекватно на всеки следващ знак, който идва да го събуди да поеме отговорност за живота и задачите, с които се е ангажирал в духовния свят.
Колко пъти виждаме хора, които са променили живота си, защото въпреки всичко, което е протичало привидно добре, те са се чувствали нещастни, чувствали са, че нещо не е наред?
Можем да цитираме красивия пример на Алберт Швейцер, който изоставя един уреден живот като пианист в Европа, за да помага на бедстващите хората в Африка.
По същата причина и днес има много хора доброволци в „Лекари без граници“ и Червения Кръст.
И колко пъти Божиите закони използват болестта, за да ни измъкнат от един живот на излишества и крайности, да пречупят нашата гордост, така че да оценим нещата и съществата, които наистина имат значение, и да се върнем към нашия план на реинкарнацията?
Преди няколко години един човек с много обещаваща позиция на изпълнителен директор се ожени за любимата си и му се родиха 3 прекрасни деца. Той дълбоко обичаше всички тях. Въпреки това, по свой избор, той се посвети изключително на печеленето на пари под претекста, че трупа за децата си и едва му оставаше време да прекарва с тези, които обичаше най-много.
Съпругата и децата му силно чувстваха липсата му и всеки ден молеха Бог да му помогне.
Не след дълго мъжът получи един инфаркт.
Той прекара няколко дни в индуцирана кома.
Съпругата и децата му го посещаваха ежедневно.
Когато най-накрая се събуди, той взе решение да напусне работата си и да се посвети на семейството си и тези, които обича.
Той започна да продава хотдог по улиците и да живее щастливо.
Разбира се, Бог не очаква всички да сме бедни, защото богатството, въпреки че е причина за падението на мнозина, е и големият лост за напредък и благополучие на хората. Но нека си припомним библейския стих за Исус и богатото момче, което проявява желание да следва Исус и когато Исус му казва да изостави богатството и да го последва.
Кой беше централният въпрос там? Привързаността към материалните блага попречи на младежа да напредне духовно.
Много често на края на живота си човек осъзнава и чувства какво е трябвало да прави на тази земя, изяснява му се къде се е отклонил и какви грешки е допуснал. Ние обаче можем да се възползваме от тази прозорливост още сега.
Най-голямото съжаление на хора близко до смъртта
Нека видим какви резултати получават няколко изследователи – по професия лекари, медицински сестри, репортери, които решават да интервюират хора в състояние близко до смъртта, относно най-голямото съжаление в живота им. Най-честите отговори бяха:
1. СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ РАБОТЕХ МНОГО И НЯМАХ ВРЕМЕ ЗА СЕМЕЙСТВОТО И ПРИЯТЕЛИ
2. СЪЖАЛЯВАМ ЧЕ НЕ УСПЯХ ДА ПОДДЪРЖАМ КОНТАКТ С НЯКОИ ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ ОТ ДЕТСТВОТО И МЛАДЕЖКИТЕ СИ ГОДИНИ
3. СЪЖАЛЯВАМ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ОТНОШЕНИЯТА С МОЯТА ИСТИНСКА ЛЮБОВ
4. СЪЖАЛЯВАМ ЗА ТРЕВОГИТЕ КАКВО МИСЛЯТ ЗА МЕН ОКОЛНИТЕ
5 . ИСКАШЕ МИ СЕ ДА БЯХ НАПРАВИЛ ПОВЕЧЕ ПЪТУВАНИЯ СЪС СЕМЕЙСТВОТО (ИЛИ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ)
6. ИСКА МИ СЕ ДА НЕ БЯХ ИЗОСТАВИЛ БРАКА СИ (ОТНОШЕНИЯТА С ЛЮБИМИЯ) ДА ПРИКЛЮЧАТ
7. ИСКА МИ СЕ ДА БЯХ НАУЧИЛ ДЕЦАТА СИ ДА БЪДАТ ПО-ДОБРИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА
8. СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ НЕ СЕ СДОБРИХ С ЧЛЕН НА СЕМЕЙСТВО ИЛИ ПРИЯТЕЛ
9 СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ НЕ СЕ ДОВЕРЯВАХ ПОВЕЧЕ НА ШЕСТОТО ЧУВСТВО (ИНТУИЦИЯТА)
10. ИСКА МИ СЕ ДА БЯХ ИЗБРАЛ ЕДНА РАБОТА, КОЯТО НАИСТИНА ДА ХАРЕСВАМ
11. СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ НЕ НАУЧИХ ЧУЖД ЕЗИК
12. СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ НЕ БЯХ ПО-ДОБЪР БАЩА ИЛИ МАЙКА
А това ни насочва не към друго, а към търсене на смисъла на живота.
Всеки човек има един свой мост, по който да се свърже със смисъла на живота. Прочетохме един пример за човек, който изостави една добра работа за да прекарва по-качествено време със семейството си. От друга страна колко хора намират смисъл на живота като се посвещават на благородни каузи – в помощ на бедни хора или животни на улицата?
Тук искаме да цитираме 2 интересни примера:
1) един мъж си купил 3d принтер, за да поправя играчките на бедните деца, но след това забелязал, че с него може да помага на хора, на които им липсва ръка или крак. И сега той пътува по света, помагайки безплатно на такива нуждаещи се хора.
2) В ютуб има едно красиво видео на един американец, който е бил нарко-зависим и дори са му минавали мисли за самоубийство. Но след дълго лечение в една група подкрепяща наркозависими хора той намерил надежда за живота си. И все пак в този период все още чувствал живота си празен. И тогава един ден се е събудил с усещането, че трябва да отиде до един приют и да си осинови куче (вижте само как Духовните Водачи му помагат по време на сън, вдъхновявайки у него тази идея). Когато отишъл до приюта за бездомни кучета и след като потърсил намерил едно куче, което изглеждало тъжно като самия него и го прибрал у дома си.
Но кучето останало тъжно живеейки на закрито. Затова мъжът решил да вземе кучето и да се разхождат заедно сред дива природа и това беше решението! Кучето и стопанинът за първи път изпитали неочаквано и непознато щастие. Човекът намерил смисъл на живота си. Сега и двамата живеят щастливо в своя приключенски живот обикаляйки по света.
Има ли воля, има и надежда!
267 а) Много хора желаят величие и богатство, но със сигурност не като изкупление или изпитание.
„Несъмнено. Материалния инстинкт в тях желае това величие за да му се наслаждава, а Духът за да опознае превратностите му.“
Много хора са толкова неподготвени за забогатяване, че го губят за относително кратко време. Други просто получават достатъчно, за да направят необходимите неща. Ще цитираме 3 примера.
Една работеща жена на около 30 години, която живеела заедно с баща, майка, сестра, брат и 2те си деца, се нуждаела от пари, за да построи допълнителни стаи, но общо всички пари на възрастните не били достатъчни. Така че тя получава проницателността да играе на лотария, от която спечелва по-малка награда, но достатъчно, за да успее да построи стаите, като не ѝ остават никакви допълнителни пари.
_________________
Ейдриан Бейфорд беше пощальон и имаше малък магазин за дискове. Той спечелва от лотарията от 148 милиона английски паунда. Купува имение от 19-ти век, провежда два рок фестивала в своята градина и наема градинар, от когото жена му започва да се интересува. Той се разделя със съпругата си и продължи да харчи пари безумно.
Той купува няколко коня за новата си приятелка, любител на конете, докато я помоли да се омъжи за него. Много медии написаха за тази история. Момичето приема, но понеже не знае как да се справи с медиите и решава да си тръгне. Последният удар за Бейфорд беше, когато бившата му съпруга се омъжва за градинаря. Бейфорд продава конете, магазините и решава да продаде и имението. Наскоро той заявява, че възнамерява да отиде в Австралия, където никой не го познава, и да започне нов живот.
––––
Шарън Тирабаси, една майка на голямо канадско семейство, спечелила 10,5 милиона долара през 2004 г. С тях тя купува къща, дрехи, 4 коли и прави много пътешествия. Парите свършват по-бързо, отколкото на нея би ѝ се искало. Съпругът ѝ е арестуван за шофиране в нетрезво състояние. Тогава, поради проблеми с глобите, Тирабаси загубва дома си. В крайна сметка тя се оказва само с една кола, която се нуждае от ремонт, който тя вече не може да си позволи.
Днес Шарън отива на работа с автобус или велосипед. Тя каза, че е израснала в бедно семейство и не е свикнала да харчи пари съзнателно. За нея това беше най-големият проблем. Единственото нещо, което според нея е направила правилно, е да сложи част от парите в сметка на името на шестте си деца. Те ще могат да използват сумата, когато навършат 26 години.
268. Докато не достигне състоянието на съвършена чистота, Духът трябва ли постоянно да се подлага на тестове?
„Да, но те не са както ги разбирате, тъй като вие считате за изпитания само материалните неволи. Когато Духът се издигне до определена степен на пречистване, макар все още да не е съвършен, вече не трябва да търпи изпитания. Въпреки това той продължава да изпълнява определени задължения, но в тях няма нищо болезнено, като тяхното изпълнение му помага за собственото му подобрение, дори ако те се състоят само в това да подпомага другите да се подобряват.“
Можем да си представим как е това на развитите планети. Как би бил животът, ако не трябваше толкова много да работим за толкова много часове? Ако не трябваше да се борим срещу болести или природни бедствия? Това е животът на по-развитите планети. По този начин хората имат повече време да се съсредоточат върху интелектуалното си и морално развитие.
Не е необичайно понякога да зърнем закратко такива светове в регресии, където забелязваме, че инкарнираните духове си имат задачи, които те извършват в полза на други същества или служат на други места във Вселената. Тук не съществуват изпитания, каквито ние познаваме.
269. Може ли Духът да сгреши относно ефективността на изпитанието, което е избрал?
„Той може да избере такова изпитание, което надвишава неговите сили и да се провали. Може също така да избере такова, от което да не спечели нищо, както би се случило, ако търси празен и безполезен живот. Но след това, връщайки се в света на Духовете, той открива, че не е спечелил нищо, и иска друг, който да му позволи да компенсира загубеното време. “
Само като кратък пример можем да си представим колко пъти сме виждали в Историята онези крале и императори, които не са умеели правилно да управляват като владетели и които с това са донесли много проблеми на своя народ.
270. На какво трябва да се приписват призванията на определени хора и желанието, което чувстват да предпочетат да преследват една кариера вместо друга?
„Струва ми се, че вие сами можете да си отговорите на този въпрос. Не е ли това следствие от всичко, което току-що казахме за избора на изпитания и за напредъка осъществен в предишно съществуване? „
271. Докато е в блуждаещо състояние Духът изучва различните условия, при които може да прогресира. Но той как мисли да го постигне, раждайки се например сред канибали?
„Вече напредналите Духове не се раждат сред канибали, но идват такива духове с характера на канибалите или дори по-нисши от тях.“
Коментар на Кардек: Ние знаем, че нашите антропофаги не се намират на най-долното ниво на духовната скала и че има светове, в които жестокостта и свирепостта нямат аналогия на Земята. Следователно въплътените там Духове са по-нисши и от най-долното ниво Духове, които се превъплъщават в нашия свят. Следователно за тях да се родят сред нашите диваци представлява един напредък, какъвто прогрес би било за земните антропофаги да упражняват сред нас една професия, която включва проливането на кръв. Те не могат да вдигнат своя поглед по-нависоко, защото тяхната морална непълноценност не им позволява да разберат по-високо ниво на прогрес. Духът се придвижва само постепенно напред. Не му е дадено да вземе с един скок разстоянието разделящо варварството от цивилизацията и това е една от причините, които ни показват необходимостта от прераждане, което наистина отговаря на Божията справедливост. В противен случай какво би станало с онези милиони човешки същества, които умират всеки ден в най-голяма деградация, ако те не разполагаха със средства за постигане на едни по-висши състояния? Защо Бог да ги лишава от благоволенията, с които са облагодетелствани други хора?
272. Възможно ли е Духовете от един по-нисш свят от Земята, или от едно много изостанало племе, като канибалите например, да се раждат сред цивилизованите народи?
„Възможно е. Някои се заблуждават така, защото искат да се издигнат много високо. Но в този случай, в средата, в която се раждат сред вас, те не са на своето място, защото техните обичаи и инстинкти са в конфликт с тези на другите хора.“
Коментар на Кардек: Такива същества ни предлагат тъжния спектакъл на свирепостта в рамките на цивилизацията. Връщайки се в средата на канибалите, те не претърпяват деградация; те просто се връщат на собственото си място и с това може дори да спечелят.
Наистина положението е много трудно, когато такова нещо стане. Ще цитираме известно събитие, което се случи през 2011 г. в Норвегия, когато мъж застреля 77 души. Не можем да твърдим, че авторът е пример за див човек сред цивилизованите хора, защото ние не разполагаме със знанието от духовна гледна точка. Това ужасно събитие обаче донесе безпокойство в страна, в която броя на убийствата е 0,53 на 100 000 души население. Само като сравним, Германия има 1,2 на 100 000, а Бразилия има 32 на 100 000.
В Бразилия убийствата са толкова банални, че все още ние виждаме много хора да се събират около мъртвото тяло, да се снимат и да му се подиграват, сякаш това трябва да е нормално. Точно обратното, в Норвегия хората се шокираха и заработиха по-усилено, за да избегнат в бъдеще подобни драматични събития.
Тежко е да се признае за много от съвременните хора, че за съжаление те все още биха изпитвали удоволствие да гледат гладиаторски битки, двубои с животни и т.н. …
Начинът, по който една култура действа в такива драматични събития, показва колко те действително са или не са цивилизовани, доколко морално еволюирали са в действителност.
273. Възможно ли е човек от една цивилизована раса да се прероди, за изкупление, в една раса на диваци?
„Да; но това зависи от вида на изкуплението. Един господар, който е бил много жесток към своите роби, би могъл на свой ред да стане роб и да изтърпи наказанията, които е причинил на себеподобните си. Един човек, който в определена епоха е упражнявал власт, може, при едно ново съществуване, да се наложи да се подчинява на тези, които са се превивали пред волята му. Това ще е едно изкупление за него, което Бог му налага, ако той е злоупотребил с властта си. Също така един добър Дух може да иска да се превъплъти сред тези раси, заемайки една влиятелна позиция, за да ги накара да прогресират. В такъв случай той извършва една мисия.“
Освен тези примери, разказани от Духовните Водачи, имаме и знания от книги, които разказват как понякога велики философи, медици, инженери и т.н., са се прераждали сред племена, които живеят далеч от цивилизацията, за да подпомогнат тяхното развитие, отнасяйки до тях идеята за Божиите законите, за Божията справедливост и любов, както и съответните знания, на език, който тези хора могат да разберат.
Много пъти Водачите изпращат тези развити Духове, родени в големи центрове на цивилизацията, да влязат в контакт с по-слабо развити хора.
Нека вземем за пример Дейвид Ливингстън, един шотландски мисионер (роден 1813 – починал 1873), посветил голяма част от живота си на африканските племена.
В селата той се заема да лекува болните, като по този начин печели приятелството на местните жители.
От самото начало той се бори с търговията с роби, която, макар и забранена в Британската империя от 1833 г., все още се практикува от португалци и араби.
Той умира с молитва на уста.
Също така знаем за красивият пример за Хосе де Анчиета, който заедно с Мануел да Нобрега (който е последната инкарнация на Еммануел , духовният водач на Шико Шавиер) работят през 16 век, за да представят Християнството на местните племена в Бразилия, като и двамата основават няколко града и се борят срещу експлоатацията върху коренното население от европейците.
И накрая искаме да ви препоръчаме едно видео от нашата ютуб колекция разказващо за Якуба Савадогу, един беден фермер от Буркинафасо чието дело според ООН е спасило живота на 10 милиона души https://youtu.be/Z-lolLFiMDY
0 Коментара