- Духовете виждат ли Бог?
„Само Висшите Духове го виждат и разбират. Низшите го усещат и предполагат.“
244 а) Когато един низш Дух казва, че Бог му забранява или разрешава определено нещо, как разбира, че това идва от него?
„Той не вижда Бог, но усеща върховенството му и когато едно нещо не трябва да се прави или една дума да се казва, той възприема, сякаш по интуиция, забраната да го направи или каже. Вие самите нямате ли предчувствия, които изглеждат като едни тайни предупреждения, да правите или да не правите това или онова? Същото се случва и с нас, макар и на едно по-високо ниво, защото разбираемо е, че ако духовете са по-фини от вас по своята същност, те могат по-добре да получават божествени предупреждения.“
244 б) Бог предава ли една заповед директно на Духа или чрез посредничеството на други Духове?
„Тя не идва директно от Бога. За да общувате с Бога, трябва да сте достойни за това. Бог предава заповедите си чрез посредничеството на Духове, горестоящи по съвършенство и знания.“
„За да общувате с Бога е необходимо да бъдете достойни за това“.
В история колко хора са заявявали, че са говорили директно с Бога?
Това е важен отговор, който ни кара да бъдем нащрек и бдителни с толкова много хора, които твърдят, че са изпратени от Бог.
Възможността за лъжливите пророци е предсказана и не случайно Исус предупреждава за това. Много добре това е обяснено в Глава 21 от „Евангелието според Спиритизма“ , където ще видите оригинални библейски цитати от апостолите предаващи неговите думи. Тук само ще цитираме нещо на кратко, което може да бъде ваш коректив за напред, когато трябва да прецените да повярвате ли на твърдението на даден човек или не.
„Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас покрити с овчи кожи, а отвътре са вълци грабители. По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от трънливи храсти или смокини от шипки? Така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, ще бъде отсечено и хвърлено в огън. И така, по плодовете им ще ги познаете. “
Матей (7:15-20)
„Пазете се да не ви заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в мое име, като кажат: „Аз съм Христос“, и ще заблудят мнозина.
И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. И понеже ще се умножи неправдата, милосърдието на мнозина ще охладнее. Но който устои докрай, ще бъде спасен.
Следователно, ако ви каже някой: „Ето тук е Христос, или – там е Христос“, не вярвайте. Защото лъжехристи и лъжепророци ще се появят и ще изпълнят големи знамения и удивителни неща, така че да заблудят, ако е възможно самите избрани.“
Матей (24:4-5, 11-13, 23-24) също в Марк (13:5-6, 21-22)
Но вярно е, че: ако има лъжепророци, това е, защото има последователи, които настояват в това да правят търговия с Бога, вместо да се борят срещу собствените си морални слабости.
Мойсей е много интересен пример за човек получавал насоки и ръководство от духовния свят. Медиум с невероятни способности, той е правил забележителни неща. Очевидно е обаче разликата между това, което е направено под въздействието на високо развити Духове и това, което е направил самият Мойсей от себе си по своя преценка.
Отделно от 10-те заповеди, които му били изпратени от извисени духове, Моисей участвал в ужасни събития като Мидийската война, както е описано в Стария Завет на Библията, коeто е в противоречие на Божествения закон, който той самия е донесъл.
В книгата на Вера Крижановская „Фараон Мернептах“ психографирана от духа Рочестър подробно е описан животът на Мойсей и можем да видим какъв необикновен медиум е бил той, но също и гордостта му, която го води да направи много грешки. И все пак трябва да имаме наум епохата – това е време, когато хората са били изключително невежи и промените са се случвали много трудно. Това е линк към онлайн версия на книгата на руски език https://www.litmir.me/br/?b=174104&p=1
Пример за този отговор на въпрос 244 б, получен от Кардек „Бог предава заповедите си чрез посредничеството на Духове, горестоящи по съвършенство и знания.“ можем да видим в книгата „По пътя към Светлината“ на Шико Шавиер, в глава 7 Народа на Израел, Моисей.
МОИСЕЙ
Легендите за Вавилонската кула не представляват просто един мит във вехтите страници на Стария Завет, защото изгнанието на Земята не е тежало на другите заточени раси толкова, колкото върху гордата душа на евреите, не адаптирани и негодуващи в свят, който не разбираха.
Без да търсим техните предци, преди Моисей, нека срещнем великия еврейски законодател, потопен във всички иницииращи знания на Древен Египет, където духът му получи най-доброто образование, в сянката на престижа на Термутис, която от братско милосърдие го бе спасила.
Моисей, в качеството си на пратеник на Божествения Учител, опита да събере хората си за голямото пътуване в търсене на Обещаната Земя.
Изключителен медиум, той извърши големи подвизи пред удивените си братя и спътници. А след това на планината Синай получи от Христовите Посланици десетте свещени заповеди, които до днес представляват основата на цялата справедливост в света.
Бележка: Термутис е сестрата на фараона, която се грижи за Моисей. Тя не е призната исторически, но тя е истински образ според Спиритистките книги. Препоръчваме ви отново за повече информация книгата Фараон Мернептах.
Тук искам да разгледаме и още един вариант, когато много пъти, когато сме в опасност и имаме силна нужда от кураж и предупреждение, ние биваме докосвани от енергията на Бог, посредством божествени пратеници без реално да можем да различим това – за нас събитието е толкова разтърсващо и удивително, силата му не може да се сравни с нищо в нашия досегашен живот – поради което е съвсем логично усещането, че сме срещнали Бог, или че Бог ни се е явил в сън (или във видение) да ни предаде някакво послание. В такъв случай единствено нашето съзнание е пречка да схванем истината – Бог има много помощници, ангели, херувими и извисени Духове, които предават неговите заповеди и послания. Това е, което ние срещаме – и да се твърди, че има личен контакт е признак на голямо невежество, но предвид липсата на опит и достатъчно задълбочена информация е съвсем разбираемо.
Важно е човек да не спекулира с тази информация и да я използва единствено за добро, без да лъже своите събратя и да претендира за нещо, което не е. Нека не забравяме, че в редици книги на Спиритизма срещаме информация за Висшите Духове, които ограничават и снижават своята вибрация ( образно казано намаляват своето светене) само и само да не причинят дискомфорт или унижение на ниско развитите Духове, покрай които минават. Такава глава има в Книга Пратениците на Шико Шавиер. Следователно посланията ние можем да получаваме от духовния свят само чрез посредници по-близки до нашата енергия, които могат да варират, но не и от Бог директно. Това е благодат, която имат само пречистените Духове.
- Има ли Духът ограничено зрение, както е при телесните същества?
„Не, то пребивава цялостно в него.“ - Имат ли Духовете нужда от светлината, за да виждат?
„Те виждат от само себе си, без да имат нужда от външна светлина. За Духовете няма тъмнина, с изключение на тази, в която те могат да се озоват за изкупление.“
Ние самите можем да потвърдим това по време на сънищата и опитностите извън тялото – именно духът е този, който вижда, духовното виждане не зависи от светлината.
- За да виждат какво се случва в две различни точки, трябва ли те да се пренесат до тези точки? Могат ли например Духовете да виждат едновременно в двете полукълба на земното кълбо?
„Тъй като Духът се пренася, където поиска, със скоростта на мисълта, може да се каже, че вижда навсякъде по едно и също време. Той може да излъчва мисълта си и в даден момент да достига до много различни точки, но този способност зависи от неговата чистота. Колкото по-малко чист е Духът, толкова по-ограничено е зрението му. Само по-висшите Духове могат с един поглед да обхванат цялостно и комплексно нещата. „
Коментар на Кардек: В Духа способността за виждане е свойство, присъщо на неговата природа и тя пребивава в цялото му същество, както светлината се намира във всички части на едно светлинно тяло. Това е един вид универсална яснота, която се простира до всичко, която едновременно обхваща пространството, епохите и неща, яснота, за която няма мрак, нито материални препятствия. Разбираемо е, че трябва да е така. При човека зрението възниква чрез функционирането на орган, който получава впечатления от светлината. Оттук следва, че при липса на светлина човек стои в неизвестност. В Духа, тъй като способността за виждане представлява свойство на него самия, независимо от какъвто и да е външен агент, то зрението е независимо от светлината. (Виж: Повсеместност, № 92.)
- Духът вижда ли нещата толкова ясно, колкото и ние?
„По-ясно, тъй като неговия поглед прониква там, където вашият не може да проникне. Нищо не го затъмнява.“
Това е причината, поради която много медиуми могат да видят какво тревожи онези, които ги търсят, както и болести им. Медиумите виждат както духовете, благодарение на своята медиумна способност.
- Духовете възприемат ли звуците?
„Да, дори възприемат звуци, които са неуловими за притъпените ви сетива.“
249 а) Способността за чуване цялостно в самия Дух ли се намира, като виждането?
„Всички възприятия са атрибути на Духа и са присъщи на съществото му. Когато го покрива едно материално тяло, те го достигат единствено чрез проводимостта на органите. Те обаче вече не са локализирани, тъй като той е в състояние на свободен Дух.“
- Тъй като те са собствени атрибути на Духа, ще бъде ли възможно той да избегне възприятията?
„Духът вижда и чува само това, което иска. Ние казваме това от една по-обща гледна точка, и по-специално по отношение на развитите Духове, защото често несъвършените Духове чуват и виждат, независимо от себе си, онова, което може да им бъде полезно за подобрението.“
Това се случва често, когато Духовни Водачи идват на Земята, за да помагат на хората: без значение в какво място се намират, без значение какви ужасни неща правят хората там, водачите обръщат внимание само на това е полезно, игнорирайки лошите страни на околната среда.
По отношение на духовете, които трябва да плащат дългове, имаме много примери от книги от серията на Андре Луис „Животът в Духовния свят“, показващи такива страдащи духове, които виждат и чуват отново злодеянията, които са извършили.
В книгата на Ивон Перейра „Спомени на един самоубиец“, духовете на самоубийци обясняват, че всички звуци, миризми, картини, случили се по време на акта, всички са останали много ясно запечатани в паметта им.
- Чувствителни ли са Духовете към музиката?
„Земната музика ли имате предвид? Какво е тя в сравнение с небесната музика? Това е една хармония, за която нищо на Земята не може да ви даде представа? Едното спрямо другото е както една дивашка песен към една нежна мелодия. Въпреки това, обикновените духове могат да изпитат определено удоволствие от слушането на вашата музика, тъй като все още не им е дадено да разбират по-възвишената. Музиката притежава безкрайно очарование за Духовете, тъй като те имат много развита сензитивност. Имам предвид небесната музика, която представлява всичко най-красивото и деликатно, което духовното въображение може да роди.“
Тази небесна музика е много повече от приятен стимул за нашите уши. Това е още едно терапевтично лечебно изкуство, една дълбока молитва към Бог, способна да донесе прекрасни ползи за тези, които я слушат.
За пример бихме искали да препоръчаме книгата на Андре Луис „Пратениците“, глава 24 Молитвата на Исмалия – когато Исмалия свири на пиано.
Имаме и един красив пример от книгата на Ивон Перейра „Devassando o invisível“ за концерт, на който тя тава свидетел в една духовна колония, който пример ще цитираме сега:
„Фредерик Шопен (Духът) свиреше на едно пиано много по-голямо по размери от обикновеното пиано, което познаваме.
Аз забелязах, че великият музикант е елегантно облечен, като за концерт.
Спомням, че докато той свиреше, около него всичко се трансформираше: вместо синьото, изпълнено с цветя, райско място, където ние се озовахме в началото – започнаха бавно да очертават, докато не превзеха целия пейзаж наоколо, едни оголени земни дървета, едни обичайни тъжни пътища, носталгични нивя, като щрихи в жълти и селски нюанси, лишени от това вибрационно плодородие, характерно за флуидната атмосфера на космоса, едни гори, измъчвани от нещо неопределимо, като повредени вибрационно от земни вредители и скромните къщи, напомнящи за малко селце по европейски стандарт.Останахме с впечатлението, че неусетно бяхме пренесени обратно на Земята и се
намирахме на непознато място.Толкова интензивно тази панорама се отпечатваше пред моя взор, че ние имахме
усещането, че вървим по един път, който ще свърши в определено място.Това беше като перспектива, представена в един кинематографски филм, но с особеността да внушава на наблюдателя, че той е вътре в пейзажа, а не му се наслаждава външно.
Отбелязвайки нашето учудване или по-вероятно с желание да ни предостави
елементи за учение и размишление, Чарлз обясни:„Това са пейзажи от някогашна Полша, които той обича да си спомня и пази, превръщайки ги в настояще, отивайки по-надълбоко в миналото … защото все още е чувствителен към спомена за бащината къща, неговото старо родно място … Той харесва Земята …“
- Чувствителни ли са духовете към великолепието на природата?
„Толкова са различни природните красоти на световете, че ние далеч не ги познаваме. Да, духовете са чувствителни към тези красоти, според способностите, които притежават за да ги оценят и разберат. За висшите Духове съществуват красотите на цялото, които, така да се каже, заличават тези на индивидуалността.“
Можем да разберем какво има предвид Духовния Водач с думите „красотите на цялото“ от следното видео
- Изпитват ли Духовете нашите нужди и физически страдания?
„Те ги познават, защото са ги претърпели, но не ги преживяват материално като вас: те са Духове.“ - А изпитват ли те умора, нужда от почивка?
„Те не могат да почувстват умората, така, както я разбирате; следователно не се нуждаят от телесна почивка, както вие, тъй като не притежават органи, чиито сили трябва да бъдат възстановени. Духът обаче почива, в смисъл, че не е в постоянна активност. Той не действа материално. Действието му е изцяло интелектуално, а почивката му е изцяло морална. Това означава, че има моменти, в които вашето мислене вече не е толкова активно, както обикновено, и мисълта не се фокусира върху нито един конкретен обект. Това е една истинска почивка, но по никакъв начин не сравнима с тази на тялото. Видът умора, който Духовете са податливи да чувстват, е свързан с тяхната малоценност и низша степен. Колкото по-развити са те, толкова по-малко ще трябва да си почиват.“
В книгите на Андре Луис често се казва, че духовете, които имат трудни задачи като това да оказват помощ на духовете в ниските региони, често се нуждаят от дни за почивка и възстановяване.
Също така е много важно за всички нас, които все още сме материализирани, да помним, че понякога е необходимо да сме в контакт с Природата, за да се възстановим.
- Когато един Дух казва, че страда, от какво естество е неговото страдание?
„Морални тревоги, които го измъчват по-болезнено от всички физически страдания.“
Можем да видим подобни събития в книгите на Андре Луис.
- Защо тогава някои Духове се оплакват, че страдат от студ или жега?
„Това е спомен на това, от което са страдали по време на живота, и не рядко е толкова тежък спомен, все едно е реалност. Често в това, което казват по този начин, има едно сравнение, посредством което, при липса на по-добро нещо, те търсят да изразят ситуацията, в която се намират. Когато си спомнят земното тяло, което са съблекли, те се чувстват подобно на човек, който след като е отстранил мантията, която го е обгръщала, си мисли след известно време, че тя все още е на раменете му.“
0 Коментара