ПРЕХОДНИ СВЕТОВЕ
- Има ли всъщност, както вече беше казано, светове, които служат като станции или места за почивка на Блуждаещи Духове?
„Да, има светове, специално предназначени за Блуждаещи същества, светове, които могат да служат като временен подслон, където духовете да се разположат на един вид бивак, лагери, където те могат да си починат от едно твърде продължително блуждаещо състояние, което винаги е малко болезнено. Сред световете от други рангове, те съставляват едно междинно, посредническо звено, и се квалифицират по степен според естеството на Духовете, които имат достъп до тях и където се радват на по-голямо или по-малко благополучие.“
234 а) Духовете, които обитават тези светове, могат ли да ги напуснат свободно?
„Да, Духовете, които са в тези светове, могат да ги напуснат, за да отидат там, където трябва да отидат. Представете си ги като ята птици, които кацат на един остров, за да изчакат там да укрепнат силите им, с цел да последват своята съдба.“
- По време на престоя си в преходни светове Духовете напредват ли?
„Разбира се. Онези, които отиват в такива светове, имат за цел да се обучат и по-лесно да получат разрешение за преместване на други по-добри места и да достигнат до съвършенството, което постигат избраните.“ - Поради своя специален характер, преходните светове вечно ли запазват предназначението си за Блуждаещи Духове?
„Не, тяхното състояние е само временно.“
236 а) В същото време тези светове обитавани ли са от телесни същества?
„Не; повърхността им е безплодна, стерилна. Тези, които ги обитават, не се нуждаят от нищо.“
236 б) Постоянна ли е тази стерилност и дължи ли се тя на техния специален характер?
„Не; те са временно стерилни.“
236 в) Тогава на световете в тази категория липсват ли им природни красоти?
„Природата отразява красотата на необятността, която е не по-малко възхитителна от това, което вие наричате природна красота.“
236 г) Ако състоянието на подобни светове е преходно, дали Земята някога ще принадлежи към тяхното число?
„Земята вече е принадлежала.“
236 д) В коя епоха се е случило това?
„По време на нейното формиране.“
Коментар на Кардек: В природата нищо не е безполезно; всичко има една цел, една дестинация. Никъде няма празнота; всичко е населено, навсякъде има живот. И така, по време на дългите редици векове, преминали преди появата на човека на Земята, по време на бавните преходни периоди, за които геоложките слоеве свидетелстват, дори преди образуването на първите органични същества, в тази безформена маса, в този безплоден хаос, където елементите бяха в объркано състояние, не липсваше живот. Същества, лишени от нашите нужди, от нашите физически усещания, там намираха едно убежище. Бог искаше, дори и така, все още несъвършена, Земята да послужи за нещо. Кой би посмял да каже, че сред хилядите светове, които се въртят в необятността, само един, един от най-малките, изгубен сред безкрайното им множество, се ползва с изключителната привилегия да бъде населен? Каква е тогава ползата от другите? Дали Бог ги е създал просто за да радват погледа ни?
Абсурдно предположение, несъвместимо с мъдростта, което сияе през всичките му творения, и неприемливо, като се вземе предвид съществуването на всичко, което не можем да възприемем. Никой няма да оспори, че в тази идея за съществуването на светове, които все още са неподходящи за материален живот и въпреки това вече са населени с живи същества, подходящи за подобна среда, има нещо велико и възвишено, в което може би се намира решението на повече от един въпрос.
Духовните Водачи не визират тук духовните колонии, които съществуват около планетите. И така, преходните светове са планети в процес на формиране.
За съжаление не разполагаме с много информация за преходните светове, но една такава получена чрез духовния ментор Балтазар, един от духовните директори на Спиритистки Център Леон Денис е доста интересна. Публикувана е в „Указания от Духовете, том 2“ книга психографирана от медиума Алтиво Карисими Памфиро:
Тя се отнася до трансформациите, които се случват в духовното тяло на животните и мястото, където това се осъществява.
„Тези опитности (за преобразуване на флуидното тяло на интелигентния принцип, който оживява животните) се осъществяват извън Земята, извън материалния живот, в преходни светове, с помощта на Духове от много висок ранг.
Когато дойде времето, те вземат тези същества в животински вид и започват да ги трансформират в човешката форма, в светове без растителност, без вода, без живот, както е познат на Земята.
Тези същества претърпяват една мутация, която, поради липса на по-добър термин, бихме казали, че е подобна на гъсеницата, която се трансформира в пеперуда.
Интелигентният принцип, както гъсеницата, чувства необходимостта да се трансформира, да напредва.“
ВЪЗПРИЯТИЯ, УСЕЩАНИЯ И СТРАДАНИЯ НА ДУХОВЕ
237. След като веднъж се върне в света на Духовете, душата запазва ли възприятията, които е имала, докато е била на Земята?
„Да, в допълнение на други възприятия, с които не е разполагала там, защото тялото, като един воал, хвърлен над тях, ги е закривало. Интелекта е един атрибут на Духа, който се проявява толкова по-свободно, колкото по-малко са препятствията, които трябва да преодолее.“
В книгата на Кардек „Рай и Ад” и в книгата на духовния автор Андре Луис „Наш Дом” и „Писма от една покойница” на духа Мария Жоао, майката на Шико Шавиер, виждаме няколко примера на духове, живеещи в духовния свят, които преживяват една определена свобода, едно светлинно тяло. Това се отнася до Духове от средно интелектуално и морално ниво.
238. Неограничени ли са възприятията и знанията на Духовете? С една дума: знаят ли всичко?
„Колкото повече се доближават до съвършенството, толкова повече знаят. Ако са висши Духове, те знаят много. Нисшите Духове са повече или по-малко невежи по отношение на всичко.“
Това е съвсем очевидно, но често ние виждаме Духове от нисша степен, които се представят за Духове от висша степен и много медиуми, поради своята гордост, приемат ученията им за истински.
В Бразилия, която в момента има най-голям брой адепти на спиритизма, често виждаме подобни грешки.
Ние, които изучаваме духовността, трябва да сме внимателни и нащрек с комуникации, които подхождат към въпроси за прераждането на тази или онази личност и за бъдещето.
Кардек говори повече за необходимите предпазни мерки в Книга на Медиумите.
- Духовете знаят ли принципа на нещата?
„Те знаят в зависимост от извисяването и чистотата, която са постигнали. Тези от низш ранг не знаят повече от обикновените хора.“
Само Чистите Духове знаят принципа на всичко. Много Духове от висша степен, които психографираха съобщения за Алан Кардек или послания чрез Шико Шавиер, заявиха, че има много неща, които не знаят.
Ние не трябва да забравяме, че Духовете от висша степен са смирени и скромни. Това е присъща характеристика за висшите Духове. И е една допълнителна причина да сме внимателни с много учители и гуру, които смятат себе си за Чисти Духове.
- Духовете разбират ли продължителността както нас?
„Не и оттам идва това, че не винаги ни разбирате, когато стане въпрос за определяне на дати или епохи.“
Коментар на Кардек: Духовете живеят извън времето, както го разбираме. Продължителността за тях престава да съществува, така да се каже. Вековете, които за нас са толкова дълги, в техните очи преминават като моменти, които се движат във вечността, по същия начин както релефите на земната повърхност избледняват и изчезва за онзи, който се издига в космоса.
Това представлява един много интересен въпрос. В много спиритистки книги виждаме такива описания, особено сред страдащите Духове, които твърдят, че им се струва да страдат безкрайно дълго време.
Дори и тук, ние като инкарнирани в тяло можем да потвърдим думите на Айнщайн, когато веднъж той обяснява теорията за относителността на един репортер по следния начин: Когато правим нещо, което ни радва, времето сякаш минава бързо и обратното, когато правим нещо неприятно, то изглежда тече твърде бавно.
В периода на пандемията за много хора дните изглеждаха сякаш еднакви и в зависимост от гледната точка времето течеше прекалено бързо или твърде бавно.
Това показва, че времето не е поредица от секунди и минути, но има и едно събитие, което се случва в ума.
- Духовете, в сравнение с нас, успяват ли да схванат една по-прецизна и точна идея за настоящето?
„По същия начин, както този, който вижда добре, има по-точна представа за нещата, отколкото онзи, който е сляп. Духовете виждат това, което вие не виждате. Затова те оценяват всичко по различен начин от начина, по който вие го правите. Но това също зависи и от извисяването им.“
Духовния Водач дава ясно да се разбере, че това зависи от степента на развитие на един дух.
В духовна колония Наш Дом ние виждаме обикновени средно ниво духове, които разбират, че са загубили време и показват желание за нова инкарнация, за да поправят допуснатите грешки.
- Как така Духовете знаят миналото? И това знание неограничено ли е за тях?
„Миналото, когато се занимаваме с него, се явява настояще, какъвто е случая и с вас, когато си спомняте нещо, което ви е впечатлило в хода на вашето настояще изгнание. Съществува тази разлика обаче, че след като никакъв материален воал вече не засенчва вашия интелект (т.е. след дезинкарнация), вие дори си спомняте неща, които са изтрити от паметта ви. Но Духовете не знаят всичко, като започнем дори по отношение на собственото им създаване.“
За миналото можем да кажем това:
Духовете често си спомнят всички важни събития, случили се по време на най-скорошното им въплъщение, но що се отнася до предишните инкарнации, това зависи от много неща.
В някои случаи е по-добре Духът да си припомни свои предишни инкарнации, а в други не е така.
Духовните Водачи винаги действат милостиво в това отношение с цел за да повишат нашия морал, но без да ни товарят с чувство на вина.
Например в Наш Дом г-жа Лаура си припомни някои от своите предишни животи с много подробности, тъй като тя притежаваше нужното морално развитие и вътрешен баланс, за да се справи с това.
В друг интересен пример виждаме случая с персонажа Агенор Пенялва в книгата на Ивон Перейра „Спомени на един самоубиец“, който беше Дух-бунтар и извърши самоубийство. Като Дух той подтикваше и други да извършат същото. Той беше толкова голям бунтар, че трябваше да бъде държан в затвор за духове. Тогава Духовните Водачи решиха да го възпитават, като го поканиха да чете Евангелието на Исус и след това да напише своя коментар. Но тъй като той често се противеше на това, водачите го накараха да види миналия си живот, при което той беше принуден да види цялото страдание, което е причинил на другите, започвайки от собствената си майка. Той толкова много страдаше от тези спомени, че умоляваше водачите да спрат показването и след това прие да изпълни своята образователна задача.
*Малък коментар от опита ми с регресии – наскоро и в регресия имаше представена тази идея – за места в космоса, които служат за задържане на дисбалансирани духове – т.е. затвори. Повече информация има в следващите книги от поредицата на Шико Шавиер – Животът в Духовния свят, която постепенно ще преведем, като първите книги от тази серия вече са публикувани в ютуб и в този сайт.
243. А бъдещето, Духовете знаят ли го?
„Това все още зависи от извисяването, което са постигнали. Често те само го виждат, но не винаги им е позволено да го разкрият. Когато го видят, на тях им изглежда сякаш е настояще. Колкото повече се приближава към Бога, толкова по-ясно Духът разкрива бъдещето. След смъртта душата вижда и възприема миналите си миграции с един поглед, но не може да види какво е запазил Бог за нея. За да се случи това е необходимо след множество съществувания тя да бъде синхронизирана с него.“
243 а) Духовете, които са постигнали абсолютно съвършенство, имат ли пълни познания за бъдещето?
„Не може да се каже, че са пълни, затова защото само Бог е върховния Господ и никой не може да се сравни с него“.
0 Коментара