- Дали Духът се радва на пълнотата на своите способности от началото на неговото формиране?
„Не, защото за Духа, както и за човека, съществува детство. В самото си начало животът на Духа е само инстинктивен. Той едва осъзнава себе си и действията си. И така интелигентността се развива малко по малко.“
Първите прояви на Духа, когато Духът току-що е влязъл в човешкото царство, все още са силно базирани на инстинкта.
Духовните Водачи казват, че такива хора се нуждаят от постоянни насоки, за да придобият нужното развитие.
Толкова е труден този период, че дори Духа Балтазар (един от духовните ментори на СЕЛД) твърди в книгата „Инструкции от Духовете“ („Instruções dos Espíritos“), че Духът дори не е в състояние да си припомни подобни съществувания.
Андре Луис засяга темата в книгата „Еволюция в 2 Свята“ , където описва сагата за първите етапи на Духа в човешкото царство и колко бавно се случва напредъка.
- Какво е състоянието на душата в нейната първа инкарнация?
„Аналогично състояние на детството в телесния живот. Нейния интелект само започва да се отваря. Може да се каже, че душата репетира за живота. „ - Нашите диваци представляват ли едни души в детството им?
„Едни души в относително детство, тъй като те вече са развити души, тъй като вече имат страсти.“
191 а) Тогава страстите знак за развитие ли са?
„На развитие, да; но все пак не и на съвършенство. Те са знак за активност и самосъзнание, защото в примитивната душа, интелекта и животът се намират в състояние на зародиш.“
Коментар на Кардек: Животът на Духа като цяло има същите фази, които наблюдаваме в телесния живот. Той постепенно преминава от ембрионално състояние към детството, за да пристигне, след последователни периоди, в състоянието на възрастен. Това е състояние на съвършенството, с разликата, че за Духа няма упадък, нито немощ, както е в телесния живот; че вашият живот, който е започнал, няма да има край; че ще му е необходимо огромно време, от наша гледна точка, за да се премине от духовното детство към цялостно развитие; и че неговият напредък се постига не само в един единствен свят, но живеейки в различни светове. Животът на Духа, следователно, е съставен от една поредица от телесни съществувания, всяка от които представлява една възможност за него да напредва, по същия начин, както всяко телесно съществуване е съставено от една поредица от дни, във всеки от които човека получава допълнителен опит и обучение. Но точно както в живота на човека има дни, които не дават никакъв опит, и за Духа има телесни съществувания, от които той не жъне никакви резултати, защото не е знаел как да се възползва от тях.
На планетата все още има няколко племена в различни страни, които живеят далеч от цивилизацията. Можем да цитираме като пример жителите на остров Северен Сентинел на крайбрежието на Индия, за чието племе се смята, че са на възраст поне от 30 000 години, които агресивно се съпротивляват на контакти с външни лица от поколения наред.
За такива духове напредъкът е много бавен, тъй като те избягват контакта с другите. Нашата цивилизация далеч не притежава както морално, така и интелектуално превъзходство, но ние имаме полезни материали за споделяне. Според Божиите закони прогресът е неизбежна част от живота. Въпреки, че всички ние имаме нужда от контакта с Природата, утопично мислене, че всички трябва да живеем като племена е безполезно. Концепцията на Русо „щастлив е дивият човек“ може да се приеме само по отношение на простотата на чувствата, липсата на всякакво лошо чувство, но никога по отношение на необходимия интелектуален и технологичен прогрес, който цивилизациите трябва да придобият.
- Може ли човек живеейки безупречно в настоящия си живот да прескочи всички степени на скалата за усъвършенстване и да стане чист Дух, без да преминава през другите междинни степени?
„Не, защото това, което човек преценява за идеално, далеч не е съвършено. Има качества, които са непознати и непонятни за него. Той може да е толкова съвършен, колкото неговата земна природа позволява, но това не е абсолютно съвършенство. Това, което се случва с Духа, е това, което се случва с детето, което, колкото и преждевременно да се развива, трябва да премине през юношеството, преди да достигне възрастта на зрялост; същото е и с пациента, който за да възстанови здравето си, трябва да премине оздравителен период. И освен това Духът трябва да напредва и в науката и в морала. Ако той е напреднал само в едната посока, важно е да се придвижи напред в другата, за да достигне върха на скалата на съвършенството. Въпреки това, колкото повече човек върви напред в настоящия си живот, толкова по-малко продължителни и болезнени ще бъдат тестовете, които следват. „
192 а) Може ли поне един човек в настоящия живот със сигурност да подготви за себе си едно бъдещо съществуване, което е по-малко изпълнено от горчивини?
„Без съмнение. Той може да намали дължината и трудностите на пътя. Само небрежният човек винаги остава в една и съща точка.“
Само за илюстрация по отношение на въпроса за истинското съвършенство можем да попитаме следното: „познаваме ли някой, който като Исус е успял да изгради една планета, познавайки всички необходими устройства?“. Отговорът е, разбира се, не. Той ни сочи колко неща трябва да знаем и колко сме далеч от нивото на Исус.
- Може ли един човек в своето ново съществуване да слезе по-ниско, отколкото се намира в настоящето?
„По отношение на социалното положение, да; но не и по отношение на неговия прогрес като Дух.“ - Възможно ли е в едно ново въплъщение душата на един добър човек да оживява тялото на един мошеник?
„Не, тъй като той не може да деградира.“
194 а) Възможно ли е душата на един покварен човек да стане душа на добър човек?
„Да, ако се е разкаял. Тогава това представлява една награда за него в резултат на усилията му да се промени.“
Коментар на Кардек: Маршът на духовете винаги е прогресивен, никога не върви назад. Те постепенно се издигат в йерархията и не слизат по-надолу от категорията, до която са се изкачили. В различните си телесни съществувания те могат да паднат надолу като хора, но не и като духове. По този начин душата на един властелин на Земята може по-късно да оживи най-смирения работник и обратно, поради което сред хората ранговете често са в обратната зависимост на извисеността на моралните качества. Ирод беше цар, а Исус беше дърводелец.
Това е като едно училище. Да предположим, че един ученик е в 6-ти клас и да предположим, че той не е преминал за по-горния клас. Ще се върне в 5-ти клас ли или ще започне 6ти отначало? – Разбира се – 6-ти клас.
Каквото и да правим, в каквато и социална позиция да се реинкарнираме, каквито и нови грешки да допуснем, ние ще си останем поне на същото ниво, на което сме били преди да се инкарнираме, т.е. няма да сме по-малко интелигентни, нито по-малко морално еволюирали, отколкото преди да се превъплътим.
- Възможността да се усъвършенстваме в друго съществуване не кара ли определени хора да продължат по грешния път, завладени от идеята, че те ще могат винаги да се коригират по-късно?
„Този, който мисли така, не вярва в нищо и идеята за вечното наказание не би го възпряла повече от която и да било друга, защото неговия разум я отблъсква. Подобна идея предизвиква неверие към всичко. Ако бяха използвани само рационални средства за наставление на хората, нямаше да има толкова много скептици. Всъщност един несъвършен Дух по време на телесния живот може да мисли така, както казвате; но, освободен от визията на материята, той ще разсъждава другояче, веднага щом установи, че е направил грешно изчисление, и тогава противоположното чувство ще го въведе в новото му съществуване. Ето как се постига напредък и затова на Земята хората не са еднакво напреднали. Някои вече имат опита, който на други им липсва, но малко по малко ще го придобият. От тях зависи да ускорят своя напредък или да го забавят за неопределено време.“
Коментар на Кардек: Човекът, който заема едно лоша положение, желае да го промени възможно най-скоро. Този, който е убеден, че премеждията на земния живот са резултат от неговите несъвършенства, ще се опита да гарантира едно ново, по-малко болезнено съществуване за себе си и тази идея ще го отклони по-бързо от пътя на злото, отколкото идеята за вечния огън, в който той не вярва.
Що се отнася до този въпрос, ние учениците на Спиритизма трябва да помним, че точно както се случва в училище, всяка планета има своя еволюционен цикъл на придобивки и постижения, и негодуващите или мързеливи духове, които отказват да научат уроците си, ще бъдат премахнати от планетата и изпратени на други планети, за да помагат на Духове от по-ниската степен. Законите на Бог са толкова съвършени, че намират прекрасни решения за всички сложни въпроси.
Използвайки мързеливите и бунтовни Духове Бог постига напредък и солидарност за другите.
- След като Духовете не могат да се усъвършенстват, освен посредством премеждията на телесното съществуване, следва ли, че материалният живот е един вид тежко пречистващо изпитание, през което трябва да преминат всички същества в духовния свят, за да достигнат съвършенство?
„Да, точно така. Те се усъвършенстват в тези тестове, като избягват злото и прилагат доброто; и все пак, единствено като измине повече или по-малко време, в зависимост от усилията, които полагат; само след много последователни прераждания или пречиствания те достигат целта, към която вървят.“
196 а) Тялото ли влияе на Духа, така че той да се подобрява, или Духът е този, който влияе на тялото?
„Вашият Дух е всичко; тялото ви е една обикновена дреха, която гние: това е всичко.“
Коментар на Кардек: Сокът от лозата ни предлага едно материално сравнение на различните степени на пречистване на душата. Той съдържа течност, наречена спирт или алкохол, но отслабен от огромно количество чужди материали, които променят същността му. Той достига абсолютна чистота само след множество дестилации, всяка от които е лишена от някои примеси. Тялото е казана, в който душата трябва да влезе, за да се пречисти. Чуждият материал е подобен на периспирита, който също се пречиства, докато Духът се приближава към съвършенство.
Бог има нужда от сътрудници на всички нива на съществуване, на всички нива на материята, от най-малките създания до ангелите.
Колко възвишен е този Божествен Закон, който се грижи за всички създания, предоставяйки на всички възможността да бъдат съ-създатели на малки или високи нива.
И когато схванем величието на такъв един закон, колко ограничени изглеждат нашите човешки конфликти. Ние се борим, убиваме се, предаваме се… за толкова малки и преходни неща.
По този начин нека погледнем Отвъд и да живеем в синхрон с онова, за което сме създадени: да светим като звездите, деца на всемогъщия любим Баща, който ни е създал да се обичаме и да познаем всичко, което той е създал.
Завършваме с тези прекрасни думи на Леон Денис от книгата му „Великата Енигма“
Душа, от къде идваш и на къде отиваш?
Издигаш се от дъното на пропастта и изкачваш безбройните стъпала по стълбата на живота.
Вървиш в посоката към вечните обиталища, където великият Закон ни призовава и където Божията ръка ни води.
Ти вървиш към Светлината, Мъдростта, Красотата!
Размишлявайте и медитирайте! Навсякъде красивите и мощни творби изискват вашето внимание. В тяхното изучаване със смелост и увереност ще извлечете справедливо усещане за своята стойност и за своето бъдеще.
Хората се мразят и презират един друг, само защото пренебрегват великолепния порядък, в който всички те са тясно обединени.
Вашият път е необятен; но целта надминава по величието си всичко, за което можете да мислите.
Сега вие изглеждате доста малки посред колосалната Вселена; обаче вие сте велики по своята мисъл, велики по своите безсмъртни съдби.
Работете, обичайте и се молете!
Култивирайте своят интелект и своето сърце!
Развивайте съвестта си; направете я по-обширна, по-чувствителна.
0 Коментара