Урок 23 – Справедливост на Прераждането, примери за изкупителни и поправителни прераждания

Справедливост на Прераждането

171. На каква основа почива доктрината за прераждането?
     „Върху Божията справедливост и откровение, защото, както непрестанно ви повтаряме, добрият баща винаги оставя отворена за своите деца една врата към покаянието. Не ви ли казва самият разум, че би било несправедливо да лишим завинаги от вечно щастие онези, които не са имали възможността да се подобрят? Не са ли всички човеци Божии деца? Само сред егоистите могат да се срещнат несправедливост, непримирима омраза и непростими наказания.“

Коментар на Кардек: Всички духове се стремят към съвършенство и са снабдени от Бог със средствата за напредък чрез изпитания на телесния живот; но божествената справедливост ги принуждава да постигнат в нови съществувания, онова, което те не са били в състояние да направят или да завършат в предишно изпитание.
Не би съответствало на справедливостта или на доброта на Бог да осъди завинаги онези, които може да са срещнали пречки пред тяхното подобрение независимо от тяхната воля и от самата среда, където са били поставени. Ако съдбата на човечеството беше необратимо предопределена след смъртта, Бог нямаше да премерва действията на всички на една и съща везна и нямаше да се отнася към тях безпристрастно.
Доктрината за прераждането – т.е. учението, което провъзгласява, че Духът има много последователни съществувания – е единствената, която отговаря на идеята, която ние сме формирали за Божията справедливост по отношение на хората, които са в едно по-нисше морално състояние; единствената, която може да обясни бъдещето и да затвърди нашите надежди; предлага ни средствата да изкупим грешките си чрез нови изпитания. Разумът ни я посочва, а Духовете ни учат на нея.
Един човек, който осъзнава собствената си малоценност, извлича утешителна надежда от учението за прераждането. Ако той вярва в Божията правда, не може да очаква да се окаже завинаги на равно с онези, които са направили повече от него. И все пак идеята, че тази малоценност не го лишава вечно от върховните блага и че чрез нови усилия ще му се даде да ги завладее, го поддържа и съживява куража му. Кой в края на своята кариера не би съжалявал, че е придобил толкова късно един опит, от който вече не може да се възползва? Този късен опит обаче не е загубен; Духът ще го използва в едно ново съществуване.

Много полезно и разясняващо е, когато разгледаме последователните прераждания на една група духове и успеем да разберем как действа Справедливостта на прераждането.

Следвайки мотото „Източникът е по-важен от информацията“, а също и думите на Кардек: „по-добре е да отхвърлим 10 истини, отколкото да приемем дори само една грешка“, сега ще се постараем да ви предоставим примери от книги, на които можете да имате доверие.

Да започнем с героя Луи дьо Нарбон от книгата на медиума Ивон Перейра „Във Водовъртежа на греха“, която цитирахме в урок 21. След като получи прошка от по-голямата част от своите жертви (да ви припомним става дума за отдаден на католицизма човек-участник в събитията известни като „Клането през Вартоломеевата нощ“, когато много протестанти умират), той беше превъплътен като един евреин в Испания, през 17 век, когато евреите са преследвани, за да преодолее своя католически фанатизъм и предразсъдъците си към другите религии. Той e доста успешен в това прераждане и чувства греха си изкупен. Оттогава той се сдобива с една добра позиция в духовния свят и отново се среща с приятелската група, към която принадлежи, неговото духовно семейство, които не са участвали с него в това въплъщение на земята.

Нещо повече, подобни прераждания често са основната причина, която ни отделя от духовното ни семейство, защото те са постигнали някакъв напредък и имат правото да останат по-дълго в духовния свят, докато ние трябва да се върнем по-рано, за да решим своите спешни дългове. Но те, част от духовете от нашето духовно семейство, често ни следват по време на нашите инкарнации като духовни водачи.

Много пъти, за да заслужим подкрепата на Божиите закони (когато не сме готови да плащаме дълговете си с любов), ние пожелаваме или нашия водач ни насочва към такива изпитания, които се състоят от страданието, което сме накарали другите да изтърпят, с цел да облекчим своята съвест пред Божиите закони. Това е, което Кардек нарича „Земни изкупления“.

Пример от един медиум на СЕЛД: В свой минал живот той беше капитан на Немската Армия по време на Втората Световна Война. В онази инкарнация той не е лош човек и дори прави добри дела през живота си, но в себе си носи ужасното чувство на предразсъдъци към евреи, цигани и др. Тогава той получава мисията да изгори една къща, където се е събрала една група евреи. Всички умират. След смъртта си, когато самият той е в духовно тяло, бива преследван от духовете на някои от тях. Но поради добрите си дела приживе и искреното си съжаление, с което той поиска прошка, успя да получи подкрепа от Духовните водачи.
С цел да намали броя на отмъстителните духове около себе си, както и да се помири със своята съвест, той се преражда отново няколко години след това и умира в детството си в резултат на голям пожар, в едно „изкупително прераждане“ – определение използвано от Алан Кардек.
След това той се връща в Духовната колония и в продължение на две десетилетия се подготвя за своята нова инкарнация през 70-те години на 20ти век със задачата да стане учител и да помага на учениците. Това е, което Кардек нарича „Поправка“, тоест, идваме за да поправим онова, което сме направили грешно в предишните си животи. Дали учениците му са същите духове, на които той е навредил? Не е задължително, защото много пъти онези, на които сме сторили зло, са ни простили и са останали по-дълго в духовния свят или са се въплътили в далечни земи и няма да можем да поправим лошите си действия директно към тях.

Дори духовете на нашите жертви да ни простят, това не означава, че ние сме свободни от дълговете си. Но как да си платим тогава? Дълговете си плащаме като правим добро на другите.

А ако нашите жертви не ни простят и ни преследват чрез обсебване?

При този бивш немски капитан, учител в настоящия си живот, имаше три от онези отмъстителни духове, които все още го преследваха – като дете до тийнейджърска възраст той имаше силни кошмари. Но с времето и явно когато Божиите закони приеха страданието му за достатъчно всичко това приключи – през 2008 г. с помощ в един Спиритистки център по време на задача по Духовно подпомагане и с помощта от Духовни водачи. Но… не случайно много пъти в Спиритизма чувате колко е важно да правим добро. Финалното изцеление идва в момент, когато самия човек работи благотворително като медиум в същия спиритистки център.

Но ако нямаме на разположение един Спиритистки център? Ние можем да изучаваме Спиритизма сами, да правим редовно практиката Евангелието у Дома и най-вече да правим добро, защото по този начин водачите ще ни помагат да продължаваме, докато Божиите закони не ни освободят от нашите дългове. Препоръчваме да прочетете от книга Евангелието, глава 28, точка 81, за да знаете повече.

Много духове след смъртта, поради дълбоки психични разстройства, създадени от агресията, която са налагали върху други хора или поради угризенията си, не са в състояние за вземане на решения и биват насочвани към „принудителни изкупителни прераждания“, за да пренастроят своя ум.

Но дали всички прераждания, които показват огромни изпитания и много страдания, означават, че Духът не е в състояние да плати дълга си чрез любовта? – Разбира се, че не.

Исус е пример за чист Дух, който приема изпитание без изобщо някакви дългове за плащане, само с цел да ни покаже пътя на просветлението на самите себе си.

Други – като Жана Д’Арк, чешкия реформатор Ян Хус, Ганди и др. – някои от тях са имали а други не – дългове от миналото за разрешаване, но общото между тях е, че те са притежавали нужната духовна сила да ги понесат с любов и да приемат страданието като начин да дадат пример на другите. Това е мисия, която малък процент духове са в състояние да изпълнят.
Трябва да сме им много благодарни за прекрасните учения, които ни оставиха.

В книгата на Кардек „Рай и Ад“, има някои примери за „земни изкупления“ и за „поправка“, които показват такива смели духове, които приемат да плащат дълговете си от миналото със сълзи и страдания, като по този начин също служат за модел за подражание на другите.

И ще завършим днешния урок с един интересен случай на изкупление 32 ГОДИНИ – необикновен случай на КАТАЛЕПСИЯ, пример за СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРЕРАЖДАНЕТО

СПИСЪК НА ДУХОВНИ АВТОРИ КОИТО ЗАСЯГАТ ТЕМАТА ЗА ПОСЛЕДОВАТЕЛНИТЕ ПРЕРАЖДАНИЯ

1. Духовният автор Еммануел, който психографира чрез медиума Шико Шавиер книгите Преди 2000 Години (Há 2000 anos), 50 Години по-късно (50 anos depois), Аве Кристо (Ave Cristo) и Отречение (Renúncia), които показват няколко инкарнации на духовния водач Еммануел заедно с Шико и духа Нейо Лусио, който също е психографирал няколко книги през медиумизма на Шико Шавиер. Пример, че ние действително някога сме имали инкарнации и минали животи с нашите собствени сегашни Духовни Водачи.
2. Духовният автор Чарлз, който показва няколко живота на една група Духове чрез медиума Ивон до Амарал Перейра (1900-1984), в трилогията – Във Водовъртежа на греха (Nas voragens do pecado), Рицарят на Нумие „O cavaleiro de Numiers“ и Драмата на Бретания „O drama da Bretanha“.
3. Духът Джон Уилмът (2ри граф на Рочестър и поет), който психографира десетки книги чрез медиума Вера Крижановская (на руски: Крыжановская, Вера Ивановна; 1861-1924), дъщеря на руснаци, но родена в Полша. Повечето нейни книги са описания на инкарнации на една група духове започвайки от времето на Древен Египет чак до 19 век..
4. Духовният автор Жезус Гонсалвеш, който има няколко интересни инкарнации, психографира тези истории най-често чрез медиума Селия Шавиер Камарго (Celia Xavier Camargo), а именно:

– Аларих I (лат.: Alaricus; 370 – 410). Където автора обяснява как е посетен от Августин Блажени и как след своята смърт той се превръща в духовен водач на краля на вестготите Аларих. Книгата се нарича Необикновения живот на Жезус Гонсалвеш „A extraordinária vida de Jésus Gonçalves“.

– По-късно той става част от армията на Флавий Велизарий (на латински: Flavius Belisarius; 505 – 565), един византийски генерал, по време на завладяването на Равена. Име на книгата: Прости „Perdoa“.

– Има и друг живот във Франция, по времето на Филип II (1165-1223), където той се присъединява към духовенството. Книгата се казва: Птици без гнездо „Aves sem ninho“.

– В една друга инкарнация той е член на Испанската Инквизиция, по време на падането на Гранада през 1492. Книгата е: В търсене на Илюзията „Em busca da ilusão“.

– След това е прероден като Арман Жан дю Плеси, Кардинал дьо Ришельо (1585-1642) който е добре известен в историята.

– И накрая след толкова много векове на бунт срещу Божествените Закони, той е прероден в провинцията на Бразилия през 1902 и на 27 годишна възраст започва да проявява симптомите на проказа. В този живот на изключително нещастие и страдание той среща Спиритизма и се научава на смирение и истинска вяра. Той умира през 1947г. и от тогава става голям сътрудник Спиритистките къщи като дори няколко от тях приемат неговото име. Книгата е отново която вече цитирахме Необикновения живот на Жезус Гонсалвеш: „A extraordinária vida de Jésus Gonçalves“.

5. Духът Томас Антонио Гонзага – (дух на известен бразилски писател в своето собствено прераждане) представя няколко инкарнации на своя приятел от един египетски живот – духа Гай Марий (на латински: Gaius Marius), който е римски военачалник и политик, избиран за консул безпрецедентните 7 пъти. Известен е със своята реформа на римската армия) Информацията е получена чрез медиума Марилуса Морейра Васконселос (за нея знаем любопитна информация, че е била медиум от времето на Кардек и е една от медиумите, с които той се е консултирал за написването на книгите). Тук ще цитираме няколко от животите описани чрез нея и духовния автор Томас Антонио Гонзага:

– животът на Гай Марий в книгата „За Марий и Тирандес“ (De Mario a Tiradentes“)

– животът на папа Григорий IX (1227 – 1241) в книгата Григорий 9ти „Gregório IX“.

– животът на Франсиско Писаро – испанският авантюрист и конкистадор, завладял империята на инките и основал град Лима. Тази инкарнация е описана в книгата Акайака „Acaiaca“.

Тези книги все още не са достъпни на български език, но в бъдеще с помощта на нови последователи се надяваме и те да бъдат преведени.
Още една книга на Андре Луис “Между земята и небето“ – описва две последователни инкарнации на една група духове – анализирайки събитията и от материалния свят и от духовния, книга изпълнена с много интересна и ценна информация.