ГЛАВА IV
Множественост на съществуванията
РЕИНКАРНАЦИЯ*
*Реинкарнация, прераждане, превъплъщение, всички те се ползват с един общ смисъл на идване на духа за нов живот в плътно тяло.
- Как душата, която не е достигнала съвършенство по време на телесния живот, може да завърши своето пречистване?
„Като се подложи на изпитанията на едно ново съществуване.“
Природата, която ни заобикаля, когато бива внимателно изследвана във всички цикли, във всички нейни процеси от най-малкото към най-голямото – ние виждаме един непрестанен процес на себеобновление и смяна на старото с новото. Например дърветата и храстите, които всеки сезон губят своята изсъхнала премяна от листа, заспиват зимен сън, издържайки на суровите зимни условия, сякаш взимайки си една полагаема почивка, за да се покрият с цвят и нова листна премяна на следващата пролет, когато отново за тях започва едно ново съществуване, изпълнено с пълнота и живот, с плод и полезност, която стига до всички нас – които черпим от благата на дърветата.
Природата и човешкото тяло са един шедьовър на Бог, в тях може да се открият всички принципи на духовните закони, които управляват нашия свят независимо ние разбираме ли ги познаваме ли ги или не.
166 а) Как се реализира това ново съществуване на душата? Дали се случва посредством трансформацията ѝ като Дух?
„Пречиствайки себе си, душата несъмнено изживява една трансформация, но за това е необходимо изпитанието на телесния живот. „
Още в древни времена учението за новия живот и прераждането, за оцеляването на душата и завръщането ѝ в ново физическо тяло за да претърпи подобрение и да напредне по пътя към Бога е съществувало.
Велики имена, които са повлияли изключително на духовния прогрес и културата на народите – като Орфей, Питагор, Сократ, са споделяли открито идеята за новото съществуване, в което духа се връща отново и отново.
Цитат от учението на Сократ за прераждането
„Душите, напускайки този свят, отиват в царството на мъртвите и оттам идват отново в този свят, възвръщайки се за живот от мъртвите.
Справедливите души имат по-добро съществуване, а злите – по-лошо.“
Ето едно прекрасно описание, което Сократ дава на Отвъдното, само няколко часа, преди да умре:
“Казват, че когато човек умре, неговият даймон покровител, напътствал го досега в живота, го отвежда до място, където мъртъвците се събират, и преминали веднъж през съда, се отправят към отвъдния свят, предвождани от същества, чието задължение е да ги доставят оттук там.
След като получават заслужената си участ и прекарат там отредения им срок, нов водач ги довежда тук и този кръговрат се повтаря многократно през големи отрязъци от време.
Умерената и разумна душа следва на драго сърце водача си и е наясно с очакващата я съдба.
А тази душа, която се е вкопчила в тялото чрез своите страсти, остава задълго да витае около него и във видимия свят, и едва след упорита съпротива и много страдания отреденият ѝ даймон я изтръгва оттам и я отвежда насила.
Тази нещастна душа бива подложена на адски мъки, докато прекаралата живота си в чистота и въздържание душа си намира и спътници, и водачи, за да се озове сред боговете.
Заради това, което ви разказах, трябва да полагаме всички усилия, за да се приобщаваме още приживе към добродетелта и разума. Защото наградата за тези усилия е прекрасна, а надеждата – огромна.”
Пояснение – значението на термина – Даймон покровител – както от контекста на цитата се досетихте е Духовен Водач. Думата даймон е създадена от Сократ и има този смисъл, но много векове по-късно църквата започва употребата на думата демон , заимствана от даймон с противоположното значение, на зъл дух.
166 б) Тогава душата преминава ли през много телесни съществувания?
„Да, всички ние може да изброим много съществувания. Тези, които казват противното, възнамеряват да ви държат в невежеството, в което самите те се намират. Това е тяхното желание.“
Доказателство за многобройните съществувания на душата се намират лесно, ако наблюдаваме обективно разнообразието на хората, характерите интелекта, развитието на сензитивността, на чувствата, талантите, с които се раждат, вродените идеи и вярванията, предразположеността към определени слабости и характер, които сякаш сочат към едно друго развитие които тези души някога преди този живот вече са преминали. Онези противници, които биха предложили като теза придобиването на уменията и характера в настоящия живот могат сами да видят анализирайки достатъчно на брой случаи, колко човека в един човешки живот – да кажем около 80 години – успяват да усвоят това, което умеят техните интелигентни, развити, гениални събратя и сестри… Дали стига един човешки живот да покорим върховете на науката, или е достатъчен за да се научим да отваряме сърцето си и да правим добро, както майка Тереза забравяйки за своите нужди, изцяло отдавайки се на нуждаещите се.
Колкото повече напредваме в изучаването на книгите на Спиритизма, и психографираните книги на бразилските медиуми ние ще срещаме все повече детайли за живота на духа в Отвъдното, както и за планирането на преражданията в телесните сфери.
Един пример само ще спомена за един дух на жена, който след поредния провален живот прави равносметка заедно с помощта на своите духовни водачи: Тя осъзнава, че до този момент е пропиляла редица инкарнации поради чувството на ревността, когато в детайли ѝ се показват близките души, които е наранявала неоснователно отново и отново – то самата болка от видяното дава решимост и този дух взема окончателно и съзнателно решение да се бори с всички сили да изтръгне тази слабост от себе си.
До онзи момент духът не е бил осъзнат и не се е вслушвал в думите на своите водачи.
От този ден нататък, въпреки мотивацията на жената ѝ отнема цели 8 прераждания да реши окончателно и веднъж и завинаги въпроса с ревността.
Разбирате ли приятели защо в такъв случай спекулации от сорта че имаме 5,16 или 23 прераждания до сега, независимо кой светъл човек ви ги говори, независимо колко дипломи има, или колко си вярва, са нереалистични.
Толкова бавно и трудно се учим, толкова време ни е нужно да прогресираме.
166 в) Изглежда, че от този принцип следва, че душата, след като е напуснала едно тяло, си взема друго, или с други думи, тя се превъплъщава в ново тяло. Така ли трябва да се разбира?
„Очевидно.“
- Каква е целта на прераждането?
„Изкупление, прогресивно подобряване на Човечеството. Без това къде е справедливостта?“
Бог не случайно е определян като Всемилостив и Върховно Добър, като Мъдър и Грижовен наш Родител.
Прераждането е закона, който той е създал за да има шанс всяко създание да постигне прогрес.
В Библията има един много ясен пасаж, в Езекиил 33:11 се казва: „не искам аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешника от пътя си и да бъде жив. Върнете се от вашите лоши пътища, за какво да умирате…“
Как би могло да се случи поправката на грешника, ако умре и никога повече Духът му не получи шанс за поправка? Когато сгрешим на една контролна работа в училище какво прави учителя с нас – връща ни да се поправим в нов ден за изпит или с ново контролно; когато пак се провалим и когато вече няма опции за нови изпитвания какви мерки се вземат – повтаряме същия клас!
Точно това е духовния закон и той е милостив за всички нас, защото целта не е унищожението както се опитва да ни насажда църквата, а новия шанс, надеждата за подобрение в нова среда с нов план на инкарнацията, с добри помощници около нас, които да ни вдъхновяват за правилната ценностна система, та един ден, когато дойде изпита – изкушаващата ситуация, в която сме се провалили в миналия си живот – то сега ние да сме въоръжени със силата на познанието и правилното разбиране на доброто и злото, и да изберем доброто, да изберем морала, да изберем пътя на промяната.
- Ограничен ли е броят на телесните съществувания или Духът се превъплъщава вечно?
„С всяко ново съществуване Духът прави крачка напред по пътя на прогреса. Когато се пречисти от всяка поквара, той вече няма нужда от изпитанията на телесния живот.“ - Неизменен ли е броят на преражданията за всички духове?
„Не; този, който върви бързо, покрива много изпитания. Последователните прераждания обаче винаги са многобройни, тъй като напредъкът е почти безкраен.“ - Какво става с Духът след последната си инкарнация?
„Духът става Блажен Дух; Чист Дух.“
Тук е добре да отбележим че след края на телесните съществувания духът не изпада в бездействие неговото съществуване не спира, нито се слива с Бога или губи индивидуалност.
Висшите пречистени духове продължават своите съществувания изцяло отдадени на служба на по неразвитите си събратя в различните нива на духовния свят и различните полуматериални и материални светове – като земята, по нисши от земята или по развити от нея.
Сред съвременните сведения за прераждането все по-голяма сила и многочисленост набират свидетелствата на невръстни деца спомнящи си свои предишни семейства.
Развитието на психологичните изследвания доведе до откриването на преражданията и миналите живот по експериментален път – чрез метода на регресия, един от най-известните изследователи д-р Брайън Уайс достигна световна известност със своите разкрития и последващи трудове от работата си с пациенти още 80те години.
На българския книжен пазар свободно може да се намерят книгите на Майкъл Нютон, Брайън Уайс, Долорес Кенън.
„Като възпитаник на Долорес Кенън с личен опит в прилагането на регресия в минали животи от 2010 г до днес мога да свидетелствам, че метода е наистина революционен и потвърждава на много дълбоко ниво оцеляването на духа след смъртта, прераждането, закона за причина и следствие, както и безкрайната милост на нашия Създател, който се грижи за нашия прогрес независимо колко много пъти ние падаме и се проваляме, независимо колко пъти избираме пътя на злото.“
Павлина Николова, QHHT метод за терапия чрез регресия в минали животи
За край на този урок днес ще споделя една история случила се не в регресия, а в будно състояние. Чували сте за получаването на спомени за минали животи повлияни от средата, за дълбоко необяснимо желание на човек да посети дадено място, град или държава… и дори да остане да живее там:
0 Коментара