ГЛАВА 3
Връщане от телесния към духовния живот
ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА
- Какво се случва с душата в момента на смъртта?
„Тя отново става Дух, тоест връща се в света на Духовете, откъдето е отсъствала за кратко.“
Какво се случва с нас, когато умрем? На това ние можем да си отговорим сами. Божиите милостиви закони ни позволяват да почувстваме как протича животът на Духа винаги, когато заспим.
Това е още една благословия в нашия живот, още един прекрасен начин да ни накара не забравяме, че сме безсмъртни Духове.
- Душата запазва ли своята индивидуалност след смъртта?
„Да; никога не я губи. Какво би представлявала душата, ако не запази индивидуалността си?“
В поредицата от книги на Андре Луис Наш Дом – Животът в Духовния Свят, откриваме огромен материал за духовния живот на няколко различни духовни нива. От древни времена много религиозни книги ни дават описание на най-важното: „злите ще понесат следствието от злите си действия, а добрите ще получат заслужената награда за усилията си да вършат добро“. Хубавото на Спиритизма е, че той ни показва, че никое страдание не е вечно и никой няма да получи една награда, която не заслужава. Божиите закони са основани на любов и милосърдие и всички ние сме неговите любими деца, много повече невежи, отколкото зли.
150 а) Как душата доказва своята индивидуалност, тъй като вече няма материално тяло?
„Тя продължава да има специфична флуидна обвивка, извлечена от атмосферата на нейната планета и която поддържа облика на последното ѝ въплъщение: нейния периспирит.“
Чрез управление на този флуид около себе си Духът е в състояние да се представи с този или онзи външен вид.
Именно поради тази манипулация, съзнателно или не, Духовете се показват като млади или стари, животински форми, ангелски форми и т.н. …
Медиумът Дивалдо Франко, в психографирана книга на име „Лудост и Обсебване“, от Духа Мануел Филомено де Миранда, разказва интересно събитие, доста обичайно, при което един Дух, който често се показвал като 40-годишен човек, е трябвало да прояви себе си в бебешка форма, за да докаже на своята някогашна майка от предишната му инкарнация, че това наистина е той.
По отношение на Духовете явяващи се с ужасни форми, бихме искали да цитираме един интересен случай от работата на Спиритизма на срещите по Духовна подкрепа и помощ. Един Дух имаше формата на едно грозно създание. Той принадлежеше към една ниска духовна колония с Духове, които насърчаваха обсебването на врагове от минали животи. След дълъг разговор Духовния Водач посредством логиката и любовта помогна на този дух да промени мнението си и също му помогна да се освободи от тази ужасна форма. И когато духът се показа такъв, какъвто всъщност е, колко красив младеж изглеждаше той!
Така че, ако виждате Духове в ужасни форми по време на сън или в кратки проблясъци, в резултат на виждащ медиумизъм, спомнете си, че те са Божии деца като вас, създадени със същата красива любов на Бог, който е създала красотата като стандарт. Когато този брат се събуди от това временно състояние на ума в злото, той ще се покаже такъв, какъвто е създаден.
150 б) Душата не взема ли нищо от този свят?
„Нищо, освен паметта и желанието да отиде в един по-добър свят, един спомен изпълнен със сладост или горчивина, според това как е използвала живота си. Колкото по-пречистена е душата, толкова по-ясно разбира безполезността на това, което оставя зад себе си на Земята.“
Нашия коментар с два много силни текста:
Откъс от глава 13 на книгата на Алан Кардек – Евангелието според Спиритизма, точка 15:
Послание От Един Дух Защитник (Лион, 1861 г.)
Скъпи мои приятели, всеки ден аз ви чувам да си казвате един на друг „Аз съм беден; аз не мога да упражнявам милосърдие,“ и всеки ден аз виждам да ви липсва снизхождение към ближния. Вие не им прощавате за нищо и вие се превръщате в съдии, които на моменти са много сурови, без да запитате себе си дали бихте били щастливи, ако те действаха така към вас. Снизхождението не е ли също милосърдие? Вие, които можете да практикувате милосърдие само като бъдете снизходителни – направете поне това, но го направете обширно. По отношение на материалното милосърдие аз бих искал да ви разкажа една история от другия свят.
Двама мъже тъкмо били починали. Бог бил казал по-рано „Докато са живи тези двама човека нека всичките им добри дела се сложат в един чувал и при смъртта им чувалите ще се претеглят.“ Когато сетния час настъпил и за двамата Бог наредил двата чувала да му бъдат донесени. Единият бил издут, обемен и натъпкан, според монетите, които били вътре; другия бил толкова малък и тънък, че през плата човек можел да види неколцината монети, които съдържал. Всеки човек разпознал своят чувал.
„Този чувал е моят,” казал първият. „Аз го разпознавам; аз бях богат и дадох доста.“
“Този е моят,” казал другият. „Аз винаги бях беден; уви! Аз нямах почти нищо, което да споделя.“
Но ах, каква изненада! Когато двата чувала били поставени на везните, издутия станал лек, докато малкия станал толкова тежък, че надминал другия поставен срещу него на везните. Бог казал на богатия човек:
„Ти си дал много, вярно е, но ти си давал показно, за да видиш името си изписано във всички храмове на гордостта; нещо повече, докато си давал, то от нищо не си лишил себе си. Отиди наляво и бъди доволен, че твоята милостиня въобще се брои за нещо.“ Тогава той казал на бедния: „Ти си дал много малко, приятелю, но всяка една от тези монети на везната представлява едно лишение за теб. Дори ти да не си давал милостиня, ти си прилагал милосърдието и което е още по-добре, ти си го правил естествено, без да мислиш, че ще ти се зачете. Ти беше снизходителен и не съдеше своите събратя; точно обратното, ти предлагаше извинение за всичките им грешки. Мини на дясно и получи своята отплата.“Един Дух Защитник (Лион, 1861 г.)
2ри пример от книга Исус у Дома, на медиума Шико Шавиер, Глава 20 Тайното милосърдие https://youtu.be/Hf0z0NNBkn0
- Какво да мислим за мнението на онези, които казват, че след смъртта душата се връща към универсалното цяло?
„Не формира ли групата на духовете едно цяло? Не представлява ли един цялостен свят? Когато сте в едно събрание, вие сте неразделна част от него; но въпреки това, вие винаги запазвате своята индивидуалност.“ - Какво доказателство можем да получим за индивидуалността на душата след смъртта?
„Нямате ли това доказателство в комуникациите, които получавате? Ако не бяхте слепи, щяхте да видите; ако не бяхте глухи, щяхте да чуете; защото колко често един глас ви говори, разкривайки съществуването на едно създание, което е извън вас.“
Коментар на Кардек: Тези, които мислят, че чрез смъртта душата отново навлиза във „вселенското цяло“ са в грешка, ако предполагат, че в него, подобно на капката вода, която пада в океана, тя губи своята индивидуалност. Те са прави, ако под термина „вселенско цяло“ разбират набора от безтелесни същества, в който всяка душа или Дух е един елемент. Ако душите бяха смесени в една амалгама, те биха имали само качества на цялото, нищо не би ги различавало една от друга, биха им липсвали интелигентност и лични качества. Но напротив, във всички комуникации те свидетелстват, че осъзнават себе си и собствената си воля.
Безкрайното многообразие на характеристиките, които те представят, е именно последица от това, че цялото се състои от различни индивиди. Ако след смъртта съществуваше само онова, което наричат Великото Цяло, което поглъща всички индивидуалности, то това Цяло щеше да бъде еднородно и, следователно, комуникациите, които се получават от невидимия свят биха били идентични.
Тъй като обаче там сред обитателите на този друг свят ние срещаме и добри и лоши същества, и мъдри и невежи, и щастливи и нещастни, които ни представят всички нюанси на характера, бидейки – и щастливи и тъжни, и лекомислени и сериозни и т.н., то ясно е, че това са отделни същества. Още по-очевидна става индивидуалността, когато тези същества докажат своята идентичност чрез безспорни индикации, неопровержими индивидуални особености, отнасящи се до техния земен живот; и съмнение не може да има, когато те се манифестират пред нашето зрение под формата на привидения. Индивидуалността на душата ни беше преподавана на теория, като една точка на вярата. Спиритизма я прави проявена и в известен смисъл материална.
За индивидуалността на душата Историята ни дава един огромен брой примери. Също и всички религиозни книги.
Данте Алигиери ни показа същия принцип в Божествена комедия, както и Шекспир.
Няма нужда да ги цитираме.
В „Книгата на Медиумите“ глава VII, автора Алан Кардек показва няколко примера, за които има лични познания и чиято точност може да гарантира, обръщайки се към читателя да потърси в собствените си спомени други подобни аналози:
Глава 7 точка 116,
„Друга дама, живееща в провинцията, която беше сериозно болна, видяла около десет часа една нощ един по-възрастен мъж, който живееше в същия град и когото понякога тя срещаше в обществото, но без да имат близки отношения помежду си. Той седял в едно кресло близко леглото ѝ, като от време на време смръквал по щипка емфие.
Сякаш бдял над нея. Изненадана от такова посещение и то в такъв момент, тя поискала да го попита защо е там, но господинът ѝ дал знак да не говори и да се опита да поспи. Всеки път, когато тя се опитвала да говори с него, с един и същ жест той я възпирал. Накрая дамата заспала. След няколко дни, след като се възстановила, тя получила посещение от гореспоменатия господин, но в едно по-подходящо време и този път действително бил там. Той имал същите дрехи, същата табакера и маниерите му били същите.
Убедена, че той я е посетил по време на болестта ѝ, тя му благодарила за вниманието. Мъжът, много учуден, заявил, че не е имал удоволствието да я види от едно дълго време. Дамата, запозната какво представляват спиритистките явления, веднага разбрала за какво става дума, но, не желаейки да се впуска в обяснения, просто казала, че това вероятно е било един сън.“
За да научите повече, бихме искали да препоръчаме: Книгата на Медиумите, глава VI, Визуални прояви, Теоретично есе за виденията.
Друг автор, предоставил изобилни материали по темата, е Леон Денис.
В своята книгата „No Invisivel“ намираме поредица от доклади за привидения на духове, които доказват своята идентичност.
Ще цитираме два случая – първият – привидение на млада жена, която все още е жива и вторият – на един Дух, който вече е отделен от тялото си от феномена на смъртта.
–––– първия случай:
„Една млада германска слугиня от Бостън, Масачузетс, САЩ, страдаше от треска с моменти на делириум, беше транспортирана по време на тези кризи до дома на семейството си, в Европа. Тогава в продължение на петнадесет последователни нощи всички нейни роднини я чуваха да чука на вратата на бащината ѝ къща и виждаха как нейният призрак влиза. Всички вярваха, че е починала, но тя беше изцелена. „
__ втория случай:
Преди да ви цитирам втория случай искам с няколко думи да разкажа кой е главния герой –Джордж Оуен е роден 1869 г в Бирмингам, Англия. Той е свещеник в Английската Църква, но след смъртта на майка му 16 години след като става пастор Джордж Оуен развива спонтанна психична дарба и от 1913 започва да получава послания чрез психографиране, които след години той издава в няколко книги, които имат лично послание и предговор от сър Артър Конан Дойл, виден изследовател на Спиртиуализма по онова време, който до края на живота оказва огромна подкрепа на Оуен.
„Трима души, един учител по математика, един лекар и един духовник, поискаха от г-н Джордж Оуен, медиум, който не приема плащания, да представи доказателства за реалността на Духовете. След момент на задълбочаване в себе си ръката на медиума механично изписала следните думи: „Изидора, 50-годишна, родена в Сан Себастиан, починала на 31 март 1870 г. от болест: рак на червата; оставила три деца; техните имена и възраст: П., на 15 години; В., на 19 години; М., на 25 години “. В тези детайли един от присъстващите участници разпознал духа на майка си. Изненадан и развълнуван, той попитал дали има някакъв съвет да му даде. Медиумът взел отново молива, но за голямо удивление след няколко минути той нарисувал портрет на един човек, когото не е познавал и в който бил разпознат Духа на госпожа Изидора, която в живота си никога не се съгласила да бъде снимана. Медиумът никога не се бил учил да рисува, нито пък той знаел как да рисува. Всички участници декларираха, че не са мислили за нищо от написаното и че не може да има феномен на умствено внушение, нито четене на мисълта ”.
Почти всяка вечер, докато ние като Дух сме свободни от тежка материя по време на съня, нашите любими създания, които вече са напуснали материалния свят, идват да разговарят с нас. Виждаме ги ясно. Дори си спомняме какво ни казват.
Въпреки това, когато се събудим, ние се предаваме на влиянието на материята и твърдим: „това беше само плод на моето въображение“ и дори ни е срам да го споделим с околните.
Ето защо Смъртта ни плаши толкова много, защото избягваме благословения контакт с истинския свят, света, към който всички принадлежим, и това е и причината нашите любими създания да бъдат принудени да стоят далеч от нас: ние просто отказваме тяхното присъствие. Много религии дори твърдят, че ние трябва да ги избягваме. Това правилно ли е?
- В какъв смисъл трябва да се разбира вечният живот?
„Животът на Духа е това, което е вечно; животът на тялото е преходен и преминава. Когато тялото умре, душата се връща към вечния живот. „
153 а) Не би ли било по-правилно да наричаме вечен живот този на чистите Духове, на онези, които, достигнали съвършенството, не трябва да понасят повече изпитания?
„Това е по-скоро вечно щастие. Но това е въпрос на думи. Наречете го както желаете, стига да се разбирате един друг. „
0 Коментара