ЗАКЛЮЧЕНИЕ – от Алан Кардек
I
Онзи, който от земния магнетизъм знае само играчката на магнетизираните патета, които под действието на магнита се движат във всички посоки в леген с вода, трудно би могъл да разбере, че в това се крие тайната на механизма на Вселената и движението на световете. Същото се случва и с онези, които от Спиритизма познават само движение на масите, в което виждат само едно забавление, едно развлечение, без да разбират, че това явление така просто и банално, което древността и дори полудивите народи са познавали, може да има връзка с най-сериозните въпроси на обществения ред. Наистина, за повърхностния наблюдател една маса, която се движи какво отношение може да има с морала и бъдещето на Човечество? Но който иска да се замисли, ще си спомни, че от един обикновен кипящ котел, чийто капак непрекъснато се повдигаше, факт, който също се случва от цяла древност, се е появил могъщият двигател, с който човекът пресича космоса и елиминира разстоянията.
Добре тогава! Вие, които вярвате само в онова, което принадлежи към материалния свят, знайте че от тази маса, която се обръща и ви кара да се усмихвате презрително, излезе една наука, както и решение на въпросите, които никоя философия все още не е успяла да разреши. Апел към всички искрени противници, заклевам ви да кажете дали сте си направили труда да проучите това, което критикувате. Защото, съвсем логично е критиката да има стойност единствено тогава, когато критикът е запознат с това, за което говори. Да се подиграваш с нещо, което не знаеш, в което не си проникнал със скалпела на добросъвестния наблюдател, не означава, че критикуваш, а дава доказателство за лекомислие и е тъжна демонстрация на липса на критерий и проницателност. Разбира се, ако бяхме представили тази философия като работа на един човешки мозък, тя би срещнала по-малко пренебрежително отношение и би заслужила честта да бъде изследвана от тези, които претендират да насочват мнението. Тя обаче идва от Духовете. Какъв абсурд! Едва ѝ хвърляте и един обикновен поглед. Съдите я по заглавието ѝ, като маймуната от баснята, която преценила ореха по черупката му. Ако желаете абстрахирайте се от нейния произход. Допуснете, че тази книга е дело на един човек и кажете вътрешно и по съвест, ако след като сте я прочели сериозно откриете в нея материал за подигравка.
II
Спиритизмът е най-ужасният антагонист на материализма. Ето защо не е чудно, че той има за противници материалистите. Но тъй като материализмът е доктрина, чиито привърженици трудно се осмеляват да си признаят, че са такива (доказателство, че не се смятат за много силни и че трябва да ги доминира съвестта), те се покриват с мантията на разума и наука. И, странно нещо, най-големите скептици идват да говорят в името на религията, която по същия начин не познават и не разбират добре, както Спиритизма. Тяхната гледна точка взема чудноватото и свръхестественото, което не признават. Сега, казват те, тъй като Спиритизма се основава на чудноватото, той не може да бъде друго освен едно нелепо предположение. Те не се замислят, че като осъждат безконтролно чудноватото и свръхестественото, също осъждат и религията.
Наистина, религията се основава на откровение и чудеса. И така, какво е откровението, ако не един набор от комуникации с Отвъдното?
Всички свещени автори, от Мойсей, са говорили за този вид комуникация. Какво са чудесата, ако не факти чудновати и свръхестествени, по своята дълбока същност, тъй като в литургичен смисъл те съставляват отклонения от законите на Природата? Следователно, отхвърляйки чудноватото и свръхестественото, те отхвърлят самите основи на религията. Но не е тази гледната точка, обаче, с която трябва да подходим към въпроса. Не е работа на Спиритизма да проверява дали има или не чудеса, тоест дали в определени случаи Бог за добро може да се отклони от вечните закони, които управляват Вселената. Той позволява, в това отношение, пълна свобода на вярата. Но Спиритизма казва и доказва, че явленията, на които се основава, само на външен вид са свръхестествени. Те изглеждат такива на някои хора, само защото са необичайни и различни от познатите факти. И все пак те не са по-свръхестествени от всички феномени, на които днес науката дава обяснение и които са изглеждали чудновати в една друга епоха. Всички духовни явления, без изключение произтичат от общи закони. Те ни разкриват една от силите на Природата, неизвестна сила или, по-добре казано, досега неразбрана, но която наблюдението доказва, че е в реда на нещата.
Тогава следователно Спиритизмът разчита по-малко на чудноватото и свръхестественото, отколкото самата религия. Следователно онези, които го атакуват от тази страна, показват, че не го познават и, дори те да са най-великите мъдреци, бихме им казали: ако вашата наука, която ви инструктира в много неща, не ви е научила, че господството на Природата е безкрайно, то вие сте само наполовина мъдри.
III
Казвате, че искате да излекувате вашия век от една мания, която заплашва да нахлуе в света. Бихте ли предпочели светът да бъде завладян от неверието, което търсите да разпространявате? На какво трябва да се припише разпуснатостта на семейните връзки и по-голямата част от разстройствата, които подкопават обществото, ако не на липсата на всякаква вяра? Демонстрирайки съществуването и безсмъртието на душата, Спиритизма съживява вярата в бъдещето, повдига унилите настроения, кара житейските превратности да се понасят със смирение. Бихте ли се осмелили да наречете това едно зло? Две доктрини се изправят една срещу друга: едната, която отрича бъдещето; другата, която провъзгласява и доказва неговото съществуване; едната, която не обяснява нищо, другата, която обяснява всичко и която точно поради тази причина се насочва към разума; едната, която е одобрението на егоизма; другата, която дава основа за справедливостта, милосърдието и любовта към ближния. Първата показва единствено настоящето и унищожава всяка надежда; втората утешава и разкрива обширното поле на бъдещето. Коя е по-ценната?
Някои хора, сред най-скептичните, се правят на апостоли на братството и прогреса. Но братството предполага липса на личен интерес, саможертва на личността. Там, където има истинско братство, гордостта е една аномалия. С какво право налагате саможертва на онзи, на когото казвате, че със смъртта всичко ще свърши; че утре, може би той няма да е нищо повече от една стара машина, разглобена и захвърлена на бунището? Какви причини би имал той за да наложи на себе си каквито и да е лишения? Няма ли да бъде по-естествено да се опитва да живее възможно най-добре, по време на кратките мигове, които му гарантирате? Оттук и желанието да притежаваш много за по-голямо удоволствие. От желанието се ражда завистта към онези, които притежават повече и, от тази завист до желанието да завземеш това, което е тяхно, крачката е малка. Какво е това, което го спира? Законът? Законът обаче не обхваща всички случаи. Ще кажете, че съвестта, чувството за дълг. Но на какво основавате чувството за дълг? Ще има ли причина да съществува това чувство, редом до вярата, че с края на живота всичко приключва? Където това вярване съществува, само една максима е рационална: всеки сам за себе си, а идеите за братство, съвест, дълг, човечност, дори за прогрес са просто празни думи.
Ах! Вие, които провъзгласявате подобни доктрини, не знаете колко голяма е вредата, която причинявате на обществото, нито за колко престъпления носите отговорност! За скептика такова нещо не съществува. Той отдава почит само на материята.
IV
Принципа за прогреса на Човечеството е в прилагането на Закона на Справедливостта, Любовта и Милосърдието, закон, който се основава на сигурността в бъдещето. Вземете му тази сигурност и ще му отнемете крайъгълния камък. От този закон произтичат всички останали, защото той съдържа всички условия за щастие на човека. Само той може да излекува раните на обществото.
Сравнявайки епохи и народи, човек може да прецени колко се е подобрило състоянието му, когато този закон е бил по-добре разбран и практикуван. Щом сега, когато го прилага частично и непълно, човек печели толкова много добро, какво ли не би постигнал, когато го превърне в основа на всички свои социални институции! Това би ли било възможно? Разбира се, защото
след като вече е направил десет крачки, ще може да направи и двадесет и така напред.
Следователно за бъдещето може да се съди по миналото. Вече виждаме, че малко по малко се слага край на антипатиите от един народ към друг народ. С развитието на цивилизацията намаляват бариерите, които са ги разделяли. От единия до другия край на света те си протягат ръце. По-голяма справедливост ръководи изработването на международните закони. Войните стават все по-редки и не изключват чувствата на човечност. В отношенията се установява съгласуваност. Разграниченията на расите и кастите се заличават, и хората, които изповядват различни вярвания, налагат мълчание върху сектантските предразсъдъци, за да се смесят в поклонението на единия Бог. Говорим за народи, които маршируват начело на цивилизацията. (789-793)
Във всички тези отношения обаче все още сме далеч от съвършенството и много древни останки все още трябва да бъдат унищожени, докато не останат повече следи от варварство. Биха ли могли тези останки евентуално да издържат на неустоимата сила на прогреса, срещу тази жива сила, която сама по себе си е един закон на Природата? След като настоящото поколение е по-напреднало от предишното, защо следващото, което трябва да дойде по-късно да не бъде по-напреднало от сегашното? То ще бъде, по силата на нещата. Първо, защото с преминаването на поколенията, всеки ден умират някои защитници на старите злоупотреби, което позволява на обществото да се формира от нови елементи, свободни от стари предразсъдъци. На второ място, защото, желаейки прогрес, човек изучава препятствията и се подготвя да ги премахне.
Тъй като прогресивното движение е безспорно, няма нужда да се съмнявате в предстоящия напредък. Човек иска да бъде щастлив и това желание е естествено. Тогава, стремейки се към прогрес, това, което той търси, е да увеличи сумата на своето щастие, без което на прогреса би му липсвала цел. В какво би се състоял за него прогреса, ако не трябваше да подобри позицията си?
Когато обаче постигне сумата от удоволствията, които интелектуалният прогрес може да му осигури, той ще открие, че неговото щастие не е пълно. Той ще осъзнае, че това е невъзможно без сигурност в социалните отношения, сигурност, която само в моралния прогрес ще му бъде дадено да намери. Скоро, по същата силата на нещата, той самия ще насочи прогреса към тази посока и Спиритизмът ще му предложи най-мощния лост за постигане на тази цел.
V
Тези, които казват, че спиритистките вярвания заплашват да нахлуят в света, прокламират, поради самия този факт, силата на Спиритизма, защото една идея без фундамент и лишена от логика никога не би могла да стане универсална. Така че, ако Спиритизмът се имплантира навсякъде, ако набира привърженици главно в просветените класи, както всички лесно признават, то е защото има едно ядро на истина. Безплодни, против тази тенденция, ще бъдат всички усилия на неговите противници и доказателство е, че самата подигравка, с която се опитват да го покрият, далеч от това да потуши импулса му, изглежда, че му даде нов плам, резултат, който напълно оправдава това, което редица пъти Духовете са казвали: „Не се безпокойте за опозицията; всичко, което правят срещу вас, ще стане ваше благоволение и вашите най-големи противници, без да искат, ще послужат на вашата кауза. Злата воля на хората не може да надделее против Божията воля.”
Чрез Спиритизма човечеството трябва да навлезе в една нова фаза, тази на морален прогрес, която е неговата неизбежна последица. Затова не се учудвайте повече на скоростта, с която се разпространяват спиритистките идеи. Причината за тази бързина се крие в удовлетворението, което носят на всички, които се задълбочават в тях и че виждат в тях нещо повече от безсмислено хоби за разсейване. Тъй като всеки човек преди всичко иска собственото щастие, няма нищо изненадващо в това, че всеки се вкопчва в една идея, която го прави щастлив.
Развитието на тези идеи има три отделни периода: първо, периода на любопитството, което се пробужда от уникалността на произведените явления; второ, периода на разсъждение и на философия; трето, периода на прилагането и на последствията. Периодът на любопитство е отминал; любопитството не трае дълго. Веднъж като е удовлетворено, сменя своя обект. Същото не важи за периода, който провокира сериозно размишление и обосноваване. Вторият период започна, третият ще дойде неизбежно.
Спиритизмът прогресира главно след като беше разбран по-добре в своята съкровена същност,
след като бе възприет обхвата му, защото докосва най-чувствителните струни у човека: за неговото щастие, още в този свят. Там е причината за неговото разпространение, тайната на силата, която ще го накара да триумфира. Докато неговото влияние не достигне масите, той ще продължава да ощастливява онези, които го разбират. Дори тези, които не са били свидетели на нито едно явление, казват: освен тези феномени съществува философията на Спиритизма, която ми обяснява онова, което НИКОЙ ДРУГ не ми беше обяснил. В нея, единствено посредством разсъждения, срещам едно рационално решение за въпросите, които в най-голяма степен интересуват моето бъдеще. Тя ми дава спокойствие, твърдост, увереност; избавя ме от мъчението на несигурността. Редом до всичко това въпроса за материалните факти става второстепенен.
Всички вие, които я атакувате, искате ли едно средство за да се преборите успешно с нея? Ето ви го. Заменете я с нещо по-добро; посочете ПО-ФИЛОСОФСКО решение за всички
въпроси, които философията на Спиритизма е разрешила; дайте на човека ДРУГА СИГУРНОСТ, която да го направи по-щастлив, но разберете добре обхвата на тази дума сигурност, защото човек приема за сигурно само това, което му се струва логично. Не се задоволявайте да казвате: това не е така; твърде лесно е подобно утвърждение. Докажете, не с отричане, а с факти, че това не е реално, че никога не е било и НЕ МОЖЕ да бъде. Ако то не е, кажете
кое е вместо него. И накрая, докажете, че последствията от Спиритизма не правят човека по-добър и, следователно по-щастлив, чрез практикуването на най-чистия евангелски морал, морал, който много се възхвалява, но много малко се практикува. Когато сте успели да сторите това, ще имате право да атакувате.
Спиритизмът е силен, защото се основава на собствените основи на религията: Бог, душата, наказания и бъдещи компенсации; преди всичко, защото показва, че тези наказания и награди са естествени следствия от земния живот, а също и защото в картината на бъдещето, която представя, няма нищо, което най-взискателният разум да може да откаже.
Какво обезщетение предлагате на страданията от този свят, вие, чиято доктрина се състои само в отричане на бъдещето? Докато вие поддържате неверието, Спиритизма се опира върху упованието в Бог; докато той приканва хората към щастие, към надежда, към истинско братство, вие им предлагате небитието за перспектива и егоизма за утеха. Той обяснява всичко, вие нищо. Той доказва чрез факти, вие не доказвате нищо. Как искате човек да има колебания между двете доктрини?
VI
Една много погрешна представа за Спиритизма би формирал онзи, който вярва, че силата му идва от практиката на физически проявления и че следователно, чрез предотвратяване на подобни прояви, неговата основа ще бъде подкопана.
Неговата сила се крие в неговата философия, в призива, който отправя към интелекта, към здравия разум. В древността той е бил обект на мистериозни изследвания, които внимателно
бяха скрити от обикновените хора. Днес за никой няма тайни, защото той говори на един ясен, недвусмислен език. В него няма нищо мистично, няма алегории, податливи на грешни тълкувания. Той иска да бъде разбран от всички, защото е дошло времето, в което хората трябва да знаят истината. Далеч от това да се противопоставя на разпространението на светлината, той я желае за целия свят. Не претендира за сляпа вяра; иска човек да знае защо вярва. Опирайки се на разума, винаги ще бъде по-силен от тези, които не се опират на нищо.
Пречките, които се опитаха да поставят пред свободата на проявленията успяха ли да сложат край на Спиритизма? Не, защото бяха предизвикали ефекта на всички преследвания: да възбудят любопитство и желанието да се знае това, което е забранено. От друга страна, ако спиритистките прояви бяха привилегия на един единствен човек, без съмнение, отделяйки този човек, проявленията ще спрат. За съжаление на противниците на Спиритизма, тези явления са в обсега на всички хора и всеки преминава през тях, от най-незабележимите до най-видните, от двореца до мансардата. Може да забранят да бъдат получавани публично. Макар, че се знае, че те не се дават толкова добре именно на обществени места, отколкото в по-близък кръг. Тогава, тъй като всеки може да бъде медиум, кой може да предотврати едно семейство в дома си; един индивид, в тишината на своя кабинет; затворникът, в килията си, да влязат в комуникация с Духовете, въпреки пазачите и дори и в тяхно присъствие? Ако ги забранят в една държава, ще могат ли да предотвратят случването им в съседни държави, по целия свят, тъй като и в двете хемисфери на земното кълбо няма място, където не съществуват медиуми? За да се затворят всички медиуми ще е необходимо да се затвори половината от човешката раса. Дори стигайки толкова далеч, което не би било по-лесно, да изгорят всички спиритистки книги, то на следващия ден те биха били възпроизведени, защото недосегаем е източникът
откъдето те идват и защо никой не може да затвори или да изгори духовете, техните истински автори.
Спиритизмът не е дело на един човек. Никой не може да се наложи като негов създател, тъй като той е толкова стар колкото творението. Намираме го навсякъде, във всички религии,
главно в Католическата религия и там е с повече авторитет, отколкото във всички останали, защото в нея намираме принципа на всичко, което има в него: Духовете във всичките
степени на издигане, техните скрити и явни връзки с човеците, ангели-пазители, прераждане, еманципацията на душата по време на живота, второто зрение, всякакви манифестирания, привидения и дори осезаемите привидения. Що се отнася до демоните, те не са нищо друго освен зли Духове и, с изключение на вярването, че са предопределени да останат вечно в злото, докато според Спиритизма пътя им за напредъка остава отворен, между едните и другите няма нищо повече освен една проста разлика в имената.
Какво прави съвременната спиритистка наука? Събира в доктриналното тяло това, което беше разпръснато; обяснява, със собствени термини онова, което е казано само на алегоричен език; окастря онова, което суеверието и невежеството са породили, за да остави само това, което е реално и положително. Това е нейната роля. Ролята на основател не ѝ принадлежи. Тя показва какво съществува, координира, обаче не създава, поради това, че нейните основи идват от всички времена и от всички места. Кой тогава би дръзнал да се счита себе си за достатъчно силен, за да я задушава със сарказми или дори с преследвания? Ако я прогонят от една страна, тя ще се възроди другаде, на самата земя, от която са я прогонили, защото тя е в Природата и на човека не е дадено да унищожи една сила на Природата, нито да налага вето върху постановленията на Бог.
Освен това какъв интерес би имало от предотвратяването на разпространението на спиритистките идеи? Именно те се изправят срещу злоупотребите, които се раждат от гордост и от егоизъм.
Но ако е вярно, че има хора, които се възползват от тези злоупотреби, то те вредят на човешката общност. Следователно общността ще бъде благосклонна към подобни идеи, като за сериозни опоненти ще се числят само заинтересованите от поддържането на подобни злоупотреби. Спиритистките идеи, напротив, са един залог за ред и спокойствие, защото чрез тяхното влияние хората стават по-добри един към друг, по-малко жадни за материални неща и по-смирени към постановленията на Провидението.
VII
Спиритизмът се представя в три различни аспекта: явленията, принципите и философията, от които преминава в прилагането на тези принципи. От тук идват три класи, или по-скоро три степени на адепти:
1-ва степен – тези, които вярват в явленията и се ограничават до проверката им, за тях Спиритизма е експериментална наука;
2-ра степен – тези, които възприемат неговите морални последици;
3-та степен – тези, които практикуват или се стремят да практикуват този морал. Каквато и да е гледната точка, научна или морална, от която те разглеждат тези странни феномени, всички разбират, че те представляват един изцяло нов ред от идеи, които възниква и които не могат да не доведат до една дълбоко промяна в състоянието на Човечеството, и разбират също така, че тази модификация не може да не се случва в съзвучие с доброто.
Що се отнася до противниците, тях също можем да ги класифицираме в три категории.
1-ва категория – онези, които систематично отричат всичко, което е ново или което не идва от тях, и които говорят без познание за причината. Към този клас принадлежат всички онези, които признават само това, за което сетивата им може да свидетелстват. Те нищо не са видели, нищо не искат да видят, а още по-малко да се задълбочават. Те дори биха се подразнили, ако виждат нещата твърде ясно, защото това би ги принудило да се съгласят, че не са прави. За тях Спиритизмът е една химера, една лудост, една утопия, не съществува и това е всичко. Това са
убедените невярващи. До тях могат да се поставят онези, които не благоволяват да дадат на фактите ни най-малко внимание, дори за облекчение на съвестта, за да мога да кажат накрая: Исках да видя, но не видях нищо. Не разбирам защо е необходимо повече от половин час, за да може някой да си направи изводи за една наука.
2-ра категория — онези, които, знаят много добре какво да мислят за реалността на фактите, но се борят с тях по причини от личен интерес. За тях Спиритизмът съществува,
но се страхуват от последствията му. Атакуват го като един враг.
3-та категория – онези, които намират в Спиритисткия морал една цензура, която е твърде тежка към техните дела или техните тенденции.
Взет на сериозно, Спиритизмът би ги възпрепятствал; те нито го отхвърлят, нито го одобряват: предпочитат да си затворят очите. Първите са движени от гордост и самонадеяност; вторите от амбиция; третите от егоизъм. Смята се, че нямайки солидност, тези причини за противопоставяне ще изчезнат с времето, а ние напразно бихме търсили четвърта класа антагонисти, такива които да се опрат на очевидни доказателство за противното и показвайки трудоемко и задълбочено проучване по въпроса. Всички просто се противопоставят с отрицание, никой не привежда сериозна и неопровержима демонстрация.
Щеше да означава, че очакваме твърде много от човешката природа, ако допускахме, че тя може да се промени внезапно, в резултат на спиритистките идеи. Действието, което те упражняват, със сигурност не е идентично, нито в еднаква степен при всички, които ги изповядват. Но резултатът от това действие, какъвто и да е той, дори ако е изключително слаб, винаги представлява едно подобрение. Колкото и да е малък, поне ще даде доказателство за съществуването на извънтелесен свят, което задължава отричане на материалистичните доктрини. Това произтича от простото наблюдение на фактите. Но за тези, които разбират философията на Спиритизма и в нея виждат нещо друго, а не само повече или по-малко любопитни феномени, неговите последствия са различни.
Първият и най-общ ефект е да се развие религиозното чувство дори у онзи, който без да е материалист, гледа с абсолютно безразличие към духовните въпроси. Оттам идва пренебрежението към смъртта. Ние не казваме желанието да умреш; далеч от това, защото спиритистът ще защитава живота си като всеки друг, но едно безразличие, което го води да приема без оплакване или съжаление една неизбежна смърт, като нещо, за което повече да се радва, отколкото да се страхува, поради сигурността, която има за обстоятелствата, които следват за него.
Вторият ефект, почти толкова общ, колкото първия, е смирението пред превратностите на живота. Спиритизмът дава нещата да се видят от толкова високо, че, земния живот губи три
четвърти от значението си и човек не скърби толкова за премеждията, които го съпътстват. Оттам идва повече кураж в страданията, повече умереност в желанията. Така също и премахване на идеята за съкращаване на дните на съществуване, тъй като спиритистката наука учи, че чрез самоубийство винаги губите онова, което сте искали да спечелите. Сигурността на едно бъдеще, което имаме способността да направим щастливо, възможността за установяване на връзки със съществата, които са скъпи, предлагат на спиритиста върховна утеха. Хоризонтът пред него се разширява до безкрайност, благодарение на спектакъла
който наблюдава непрестанно на живота отвъд гроба, в чийто мистериозни дълбини, той е улеснен да проникне.
Третият ефект е да насърчи у човека снизхождение към несъвършенствата на другите. Въпреки това, трябва да се каже, че егоистичният принцип и всичко, което произтича от него, е най-упоритото в човека и следователно е по-трудно за изкореняване. Всички хора доброволно правят жертви, стига те да не струват нищо и да не се лишават нищо. За повечето хора парите все още имат неустоима привлекателност и много малко разбират думата излишно, когато се отнася за собствената им личност. Точно поради тази причина отказът от личността е знак за огромен прогрес.
VIII
Някои хора питат: Духовете учат ли ни на някакъв нов морал, на нещо по-висше от това, което
Христос е казал? Ако техният морал не е нищо друго освен този от Евангелието, тогава за какво служи Спиритизма? Това разсъждение е удивително подобно на това на халиф Омар по отношение на библиотеката на Александрия: „Ако тя не съдържа, казал той, повече от това, което е в Корана, тя е безполезна. Тогава трябва да се изгори. Ако съдържа различни неща, тя е вредна. Така че също трябва да бъде изгорена.“
Не, Спиритизмът не носи морал, различен от този на Исус. Но ние на свой ред питаме: Преди
Христа да дойде, хората не разполагаха ли със закона даден от Бог на Мойсей? Нима Христовото учение не се съдържа в Декалога? Поради това може ли да се каже, че моралът на Исус е бил безполезен? Ще попитаме още онези, които отричат полезността на спиритисткия морал: Защо Христовия морал се практикува толкова малко? И защо, точно тези, които правилно провъзгласяват неговото превъзходство, са първите, които нарушават неговата основна заповед: тази за всеобщото милосърдие? Духовете идват не само за да потвърдят Христовия морал, но също за да ни покажат неговата практическа полезност. Те правят разбираеми и очевидни истините, които са били преподавани под алегорична форма. И точно с морала ни донасят дефиниране на най-абстрактните проблеми на психологията.
Исус дойде, за да покаже на хората пътя към истинското добро. Защо, след като Бог изпрати него за да ни накара да си спомним неговия закон, който беше забравен, защо днес да не изпрати Духовете, за да напомнят отново на хората, и по-точно, когато те го забравят, жертвайки всичко за гордостта и алчността? Кой би дръзнал да поставя граници на силата на Бог и да му очертава норми? Кой казва, че, предсказаните времена не са дошли, както твърдят духовете, и че не сме стигнали до онези времена, в които зле разбраните или погрешно интерпретирани истините трябва да бъдат открито показани на човешкия род, за да се ускори неговия напредък? Няма ли нещо провиденческо в тези проявления, които се случват едновременно във всички части на земното кълбо?
Не идва един единствен човек, един пророк, който да ни предупреждава. Светлината се появява навсякъде. Това е цял един нов свят, който се разгръща пред погледа ни. Така, както изобретението на микроскопа ни разкри света на безкрайно малкото, за което не подозирахме; точно както телескопът ни разкри милиони светове, за чието съществуване също не подозирахме, така и спиритистките комуникации ни разкриват невидимия свят, който ни заобикаля, чиито обитатели ни провокират постоянно и които, независимо имаме ли съзнание за това или не, участват във всичко, което правим.
След като мине още известно време съществуването на този свят, който ни очаква, ще стане толкова безспорно, колкото е на микроскопичния свят и на планетите разпръснати из космоса. Безполезно ли е тогава, че сме опознали един нов свят, че сме се потопили в мистериите на живота отвъд гроба? Вярно е, че тези открития, ако можем да ги наречем така, противоречат по някакъв начин на определени установени разбирания. Но не е ли вярно, че всички велики научни открития по подобен начин са променяли, и дори анулирали най-актуалните идеи? Не трябва ли нашето самолюбие да се преклони пред доказателствата? Същото ще стане по отношение на Спиритизма, който скоро ще се ползва с право на място сред човешките познания.
Комуникациите със същества отвъд гроба като последица ни накараха да разберем бъдещия живот, накараха ни да го видим, посветиха ни в познаването за наказанията и радостите, които са запазени за нас, според нашите заслуги, и по този начин насочиха към спиритуализма онези, които у човека виждаха само материята, организираната машина.
Следователно имаме основание да кажем, че Спиритизмът с факти уби материализма. Дори това, да беше единственият резултат, произведен от него, социалния ред вече му дължи много благодарности. Но той прави повече: показва неизбежните ефекти от злото и, следователно, необходимостта от добро. Много по-голям отколкото се смята, е броят на тези, у които Спиритизма е подобрил чувствата, у които е неутрализирал злите тенденции и е отвърнал от злото. И този брой расте всеки ден. Така е, тъй като за тях бъдещето вече не е нещо смътно, обикновена надежда, защото се е превърнало в една истина, която може да бъде разбрана и обяснена, както онези, които са си отишли, се виждат и чуват да се оплакват или да се поздравяват за това, което са сторили на Земята. Който стане свидетел на това, започва да размишлява и изпитва необходимостта сам себе си да се опознае, да се преценява и да се подобрява морално.
IX
Противниците на Спиритизма не забравиха да се въоръжат срещу него с някои разногласия в мненията по определени точки от доктрината. Не е учудващо, че в началото на една наука, когато наблюденията все още са незавършени и всеки един я разглежда от своята гледна точка, възникват противоречиви хипотези. Но вече три четвърти от тези хипотези са се сринали при по-задълбочено проучване, започвайки с това, че приписват всички комуникации на духове на злото, сякаш е невъзможно Бог да изпрати добри Духове на хората: абсурдна доктрина, защото фактите я отричат; нечестива, защото предполага отрицание на силата и добротата на Твореца.
Духовете винаги са казвали, че не трябва да се тревожим за тези разногласия и че единството ще бъде установено. Вече е постигнато единство по повечето точки и различията имат тенденцията все повече и повече да изчезват. Когато бяха попитани: Докато не се постигне единство, върху какво човек може безпристрастно и безкористно да се базира за формиране на преценка? Те отговориха: „Никакъв облак не закрива истински чистата светлина; безупречният диамант е този с най-голяма ценност: преценявайте, следователно, за Духовете по чистотата на техните учения. Не забравяйте, че сред тях има и такива, които още не са се отърсили от идеите, които са взели от земния живот. Знайте как да ги различавате по езика, който използват. Съдете ги по съвкупността на това, което ви казват, като вижте дали има логическа връзка в техните идеи; дали в тях нищо не разкрива невежество, гордост или зложелателство; накратко, дали всички техни думи носят печата на мъдростта, който истинското превъзходство показва. Ако вашият свят беше недостъпен за грешка, би бил съвършен, а той далеч не е такъв. Все още се учите да различавате истината от грешката. Липсват ви уроците на опита, за да упражните преценката си и да се придвижите напред. Единството ще бъде произведено по фланга, където доброто никога не е било смесвано със злото; именно от тази страна хората ще се съюзят по самата сила на нещата, защото те ще разпознаят, че там е истината.
„Между другото, какво значение има няколко разногласия, повече по форма отколкото по съдържание! Имайте предвид, че основните принципи са еднакви навсякъде и те ще ви обединят в една обща мисъл: любовта към Бога и практикуването на доброто. Независимо какъв е бил начин на прогресиране, който се допуска, или нормалните условия на бъдещо съществуване, крайната цел е само едно: да правиш добро. И както знаем, няма два начина да го правим.
Ако е вярно, че сред адептите на Спиритизма има хора, които се различават в мненията по някои точки на теорията, то всички са съгласни по отношение на фундаменталните точки. Следователно има единство, като се изключват само онези, които в много малък брой все още не допускат намесата на Духовете в проявленията, приписвайки им чисто физически причини, което противоречи на тази аксиома: Всяка интелигентна последица трябва да има една интелигентна причина; или като отражение на нашата собствено мисъл, което фактите опровергават. Другите точки са вторични и по никакъв начин не компрометират фундаменталните основи. Следователно може да има школи, които се стремят да се просветят относно все още противоречивите части на науката; не трябва да има секти, съперничещи една с друга. Антагонизма може да съществува само между онези, които искат доброто и онези, които искат или вършат злото. Тогава, няма искрен спиритист, който е наясно с великите морални максими, преподавани от Духовете, който да може да иска злото, нито да желае зло на своя ближен, защото има разлика в мнението. Ако един от тези греши, рано или късно светлината ще блесне за него, ако търси добросъвестно и без предразсъдъци. Междувременно, докато това не се случи, съществува една обща връзка, която трябва да ги обедини всички в една мисъл; в една единствена цел за всички. Следователно малко значение има какъв може да е бил пътят, след като води към тази цел. Никой не трябва да се налага чрез материални или морални ограничения и по лъжовния път би бил само онзи, който хвърля анатема върху друг, защото тогава той очевидно действа под влиянието на зли духове.
Върховният аргумент трябва да бъде разумът. Умереността по-добре ще гарантира победата на истината, отколкото хапливите критики отровени от завист и ревност. Добрите Духове
проповядват само единство и любов към ближния. Никога една злонамерена мисъл или противоречаща на милосърдието не може да дойде от чист източник.
Нека чуем по този въпрос и в заключение съветите на Светия Дух Августин:
„За много дълго време хората се разкъсваха и взаимно се анатемосваха в името на един Бог на мира и милостта, оскърбявайки го с такова светотатство. Спиритизмът е връзката, която един ден ще ги обедини, защото ще им покаже къде е истината, къде е грешката. Но още дълго време ще има книжници и фарисеи, които ще го отричат, както са отричали Христос. Искате ли да знаете под влияние на какви Духове са различните секти и вероизповедания, които помежду си си поделят света? Съдете ги по делата им и по техните принципи. Добрите Духове никога не са били подбудители на злото; никога не са съветвали или узаконявали убийството и насилието; никога не са стимулирали омразата на партиите, нито жаждата за богатство и почести, нито алчността за земни блага. Единствено тези хора, които са добри, хуманни и благосклонни към всички, са техни любимци, както също са любимците и на Исус, защото те следват пътя, който той им е посочил за да стигнат при него.”
СВЕТИ АВГУСТИН
0 Коментара