ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА ПЛЪТТА
- Догмата за възкресението на плътта дали е освещаване на прераждането, за което ни учат Духовете?
Отговор от Духът на Св. Луи:
„Как може да е другояче? Тези думи, както се случва и с толкова много други, изглеждат неуместни единствено в разбирането на някои хора, защото ги приемат буквално. Следователно те водят до неверие.
Дайте им едно логично тълкуване и тези, които наричате свободно мислещи ще ги признаят без затруднения, точно поради разумността, която отразяват. Защото, не се заблуждавайте, това, което тези свободомислещи искат и желаят най-много е да вярват.
Те имат, като другите, или може би повече от другите, жаждата за бъдещето, но те не могат да признаят това, което науката отрича. Доктрината за множеството съществувания е съвместима
с Божията правда; само тя обяснява това, което без нея е необяснимо. Как можете да поддържате, че нейния принцип не присъства в самата религия?“
— Така, чрез догмата за възкресението на плътта, самата църква ли ни учи на доктрината за прераждането?
Отговор от Духът на Св. Луи:
„Очевидно е. Освен това тази доктрина произтича от много неща, които са останали незабелязани и които след кратко време ще се разберат в този смисъл. Скоро ще бъде признато, че Спиритизма подчертава на всяка стъпка самите текстове на Светото Писание. Следователно Духовете не идват да подкопаят религията, както някои твърдят. Те идват за обратното, да я потвърдят, да я укрепят чрез неопровержими доказателства. Но тъй като са дошли времената повече да не се използва фигуративен език, те се изразяват без алегории и дават на нещата ясен и точен смисъл, който да не може да бъде обект на каквото и да е невярно тълкуване. Ето защо след известно време броят на искрено религиозните хора и вярващите ще бъде много по-голям, отколкото е днес.”
Коментар на Кардек: В действителност, науката демонстрира невъзможността за възкресението, според общоприетата идея. Ако останките от човешкото тяло можеха да се запазят хомогенни, макар и разпръснати и редуцирани до прах, все още можеше да си помислим, че биха могли да се срещнат в даден момент. Нещата обаче не стоят така. Тялото е изградено от различни елементи: кислород, водород, азот, въглерод, и т.н. Чрез разлагане тези елементи се разпръскват, но за да служат за образуването на нови тела, по такъв начин, че една и съща молекула на въглерода, например, ще е влязла в състава на много хиляди различни тела (говорим само за човешки тела, без да се вземат предвид тези на животните); и че един индивид може би има в тялото си молекули, които някога са принадлежали на хора от първобитните епохи на света; и че тези същите органични молекули, които абсорбирате в храната, вероятно идват от тялото на този друг индивид, когото сте познавали и така нататък. Тъй като материята съществува в определено количество, и имайки неопределен брой трансформации, как би могло всяко едно от тези тела да се реконструира със същите елементи? Това е материално невъзможно. Следователно възкресението на плътта не може да се допуска рационално, но като символично изображение на феномена на прераждането. И тогава вече няма какво да шокира разума, което да противоречи на данните на Науката.
Вярно е, че според догмата, това възкресение ще се случи едва в края на времената, докато според Спиритистката Доктрина, то се случва всеки ден. Но в тази картина на Страшния съд, няма ли един велик и красив образ който крие под булото на алегорията една от онези неизменни истини, в присъствието на която ще престанат да съществуват скептици, стига да ѝ бъде върнато истинското значение? Благоволете да размислите върху спиритистката теория за бъдещето на душите и върху тяхната съдба, която им се полага, като последица от различните изпитания, които трябва да изтърпят, и ще видите, че с изключение на едновременността, присъдата, която ги осъжда или оправдава, не е една измислица, както си мислят невярващите. Нека забележим още, че тази теория е естествената последица от множеството на светове, днес напълно приемливи, докато според доктрината на Страшния съд, Земята се оказва, че е единственият обитаем свят.
РАЙ, АД И ЧИСТИЛИЩЕ
- Ще има ли отделни места във Вселената за наказанията и наслажденията на Духовете, според техните заслуги?
„Вече отговорихме на този въпрос. Наказанията и удоволствията са присъщи спрямо степента на съвършенство на Духовете. Всеки един извежда от самия себе си принципа на своето щастие или своя позор. И тъй като те са навсякъде, никъде не съществува ограничено или затворено място, специално предназначено за едното или другото нещо. Що се отнася до инкарнираните, те са повече или по-малко щастливи или нещастни, тъй като светът, който обитават е повече или по-малко напреднал.“
— Тогава според това, което казвате, адът и раят не съществуват такива, каквито човек си ги представя?
„Те са прости алегории: навсякъде има щастливи и нещастни Духове. Въпреки това, както вече казахме, Духовете от един и същи ранг се събират по симпатия; но те могат да се срещат където си пожелаят, когато са съвършени.”
Коментар на Кардек: Абсолютното разположение на регионите на наказания и награди съществува само във въображението на човека. То идва от неговата склонност да материализира и ограничава нещата, чиято безкрайна същност не е възможно да разбере.
- Какво трябва да се разбира под чистилище?
„Физическа и морална болка: време за изкупление. Почти винаги на Земята вие минавате вашето чистилище, където Бог ви задължава да изкупите грешките си.”
Коментар на Кардек: Това, което човек нарича чистилище, също е една алегория и трябва да се разбира като такава, а не като едно определено място. То е състоянието на несъвършените Духове, които се намират в изкупление, докато достигнат пълно пречистване, което ще ги издигне до категорията на Блажените Духове. Тъй като това пречистване се случва чрез различните инкарнации, чистилището се състои от изпитанията на телесния живот.
- Как може да се обясни, че Духове, чието извисяване се разкрива в езика, с който си служат, при зададени въпроси относно ада и чистилището са отговорили на хората много сериозно според общоприетите представи?
„Просто те говорят един език, който може да бъде разбран от хората, които ги разпитват. Когато тези хора са пропити с определени идеи, Духовете избягват и гледат да не ги шокират твърде рязко, за да не наранят убежденията им. Ако един Дух беше казал на един мюсюлманин, без предпазни мерки в речта, че Мохамед не е бил пророк, той би бил много лошо приет.”
— Приемливо е така да действат Духовете, които искат да ни инструктират. Как обаче може да се обясни, че попитани за ситуацията, в която се намират, някои Духове са отговорили, че са изстрадали мъченията на ада или чистилището?
„Когато са по-малоценни и все още не напълно дематериализирани, Духовете запазват една част от своите земни идеи и, за да предадат своите впечатления, те си служат с термини, които са им познати. Те се намират в една среда, която единствено несъвършено им позволява да проникнат в бъдещето.
Това е причината някои скитащи Духове или наскоро дезинкарнирани да говорят така, както биха говорили, ако бяха инкарнирани. Адът може да се сравни с един живот на изпитания, изключително болезнени, без сигурността за съществуването на друг по-добър; чистилището – с един живот също изпълнен с изпитания, но със съзнанието за по-добро бъдеще. Когато изпитвате една голяма болка, не казвате ли обикновено, че страдате като един обречен? Всичко това са само думи и винаги се казват в преносен смисъл.“
- Какво трябва да се разбира под – една душа в наказание?
„Една скитаща и страдаща душа, несигурна за своето бъдеще, на която можете да благоприятствате за облекчението, което тя често иска, идвайки да общува с вас. (664) - В какъв смисъл трябва да се разбира думата небе/рай?
„Мислите ли, че това е едно място като Елисейските полета на древните, където всички добри Духове са безразборно струпани, без друга грижа, освен да се наслаждават на едно пасивно щастие за цяла вечност? Не; това е вселенското пространство; това са планетите, звездите и всички висши светове, където Духовете се наслаждават напълно на своите способности, без изпитанията на материалния живот, и без специфичните тревоги, характерни за по-ниското положение.” - Някои Духове казаха, че обитават четвъртото небе, петото небе и т.н.. Какво имаха предвид с това?
„Като ги попитате кое небе обитават, вие им създавате представа за много небеса, подредени като етажите на една къща. Тогава те отговарят в съответствие с вашия език.
Но с тези думи – четвъртото и петото небе – те изразяват различни степени на пречистване и следователно на щастие. Това е точно както, когато питате един Дух дали е в ада. Ако е нещастен, той ще каже – да, защото за него адът е синоним на страдание. Той обаче много добре знае, че адът не е една пещ. Един езичник би казал, че се намира в Тартар.“
Коментар на Кардек: Същото се случва и с други аналогични изрази, като например:
град на цветята, град на избраните, първа, втора или трета сфера и т.н., които са само алегории, използвани от някои Духове, било като символи, било понякога поради невежество за реалността на нещата и дори за най-простите научни представи.
В съответствие с ограничената представа, която беше формирана в миналото относно местата за наказания и награди, и преди всичко в съответствие с мнението, че Земята е центърът на Вселената, че небесният свод образува един купол и че има една област на звезди, раят беше поставено във висините, а адът отдолу. Оттук и изразите: да се възкачиш на небето, да бъдеш на най-високото от небесата, да бъдеш хвърлен в ада. Днес, когато науката показа, че Земята сред толкова милиони други светове, е само един от най-малките, без особено значение; когато проследи историята на нейното формиране и описа нейния състав; когато доказа, че пространството е безкрайно, че във Вселената няма високо или ниско, трябваше да се отречем да поставяме рая над облаците и ада в по-ниските места.
Що се отнася до чистилището, на него не му бе определено никое място. Беше запазено за Спиритизма да даде на всичко това най-рационалното, най-грандиозното и в същото време най-утешителното обяснение за Човечеството. Може да се каже така, че ние носим в самите себе си своя ад и своя рай, а чистилището го намираме в инкарнацията, в телесните или физически животи.
- В какъв смисъл трябва да се разбират тези думи на Христос: Моето царство не е от този свят?
„Отговаряйки по този начин, Христос говори образно. Искал е да каже, че неговото царуване се упражнява единствено върху чисти и безкористни сърца. Той е навсякъде, където доминира любовта към доброто. Но алчни към нещата от този свят и привързани към земните блага човеците не са с него.“ - Ще може ли царуването на доброто някога да бъде установено на Земята?
Отговор от Духът на Свети Луи:
„Доброто ще се възцари на Земята, когато сред Духовете, които идват да я обитават преобладават добрите, защото тогава те ще направят там да царуват любовта и справедливостта, източник на добро и на щастие. Чрез моралния прогрес и практикувайки Божиите закони човекът ще привлече Добрите Духове на Земята и ще отдалечи от нея злите. Но злите няма да я оставят, докато гордостта и егоизмът не бъдат прогонени оттам.
„Трансформацията на човечеството беше предсказана и вие сте близо до момента, в който това ще се случи, момент, чието идване се ускорява от всички хора, които помагат за прогреса.
Тази трансформация ще стане чрез инкарнацията на по-добри Духове, които ще съставляват едно ново поколение на Земята. Тогава, Духовете на злите, които смъртта ще жъне ден след ден, и всички, които се опитват да възпрат хода на нещата, ще бъдат прогонени от там, тъй като ще се окажат не на място сред добрите хора, чието щастие биха смущавали. Те ще отидат в нови светове, по-малко напреднали светове, да изпълняват болезнени мисии, работейки за своя собствен напредък, докато същевременно работят за техните още по-изостанали събратя. В това прогонване на Духовете от трансформираната Земя не долавяте ли възвишената алегория на изгубения рай? А в идването на човека на Земята при подобни условия, носейки в себе си зародиша на своите страсти и остатъците от своята примитивна малоценност, не откривате ли не по-малко сублимната алегория на първородния грях? Разгледан от тази гледна точка, първородният грях се свързва с все още несъвършената природа на човека, който по този начин отговаря само за себе си, за своите собствени грешки, но не и за тези на своите родители.
„Всички вие хора на вярата и на добрата воля работете, следователно, със смелост и усърдие във великото дело на регенерацията, и ще пожънете стократно зърното, което сте посели.
Горко на тези, които затварят очите си за светлината! Те подготвят за самите себе си
дълги векове на мрак и разочарования. Горко на тези, които превръщат благата на този свят в източник на всички техни радости! Ще има да търпят много по-многобройни лишения от удоволствията, на които са се наслаждавали! Горко най-вече на егоистите! Не ще намерят никого, който да им помогне да носят товара на своите нещастия.“
0 Коментара