Урок 109 – Продължителност на бъдещите наказания.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА БЪДЕЩИТЕ НАКАЗАНИЯ

1003. Произволна или подчинена на някакъв закон е продължителността на страданията на виновния в бъдещия живот?
      „Бог никога не действа от каприз и всичко във Вселената се управлява от закони, в които се разкриват неговата мъдрост и неговата доброта.”
1004. На какво се базира продължителността на страданията на виновния?
      Отговор от духа на Свети Луи:
      „На времето, необходимо, за да се подобри. Тъй като състоянието на страдание или на щастие е пропорционално на степента на пречистване на Духа, продължителността и естеството на неговите страдания зависят от времето, което той прекарва за да се подобри.
      Докато напредва и чувствата му се пречистват, неговите страдания намаляват и се изменят по характер.”
1005. За страдащия Дух времето еднакво ли му се струва или е по-кратко, отколкото когато е бил жив?
      „Изглежда му по-дълго: за него не съществува съня. Само за Духове, които вече са достигнали определена степен на пречистване, времето, така да се каже, изчезва пред лицето на безкрайността.” (240)
1006. Може ли страданията на Духа да продължат вечно?
      Отговор от духа на Свети Луи:
      „Може, ако той можеше да бъде вечно зъл, това ще значи, ако той никога не се покае и подобри, той ще страда вечно. Но Бог не е създал същества, чиято съдба е да останат вечно обречени на злото. Той единствено ги създаде всички прости и невежи, като всички обаче ще
      прогресират за по-дълго или по-кратко време, според волята на всеки един.
      Волята за прогрес ще дойде рано или късно, както има деца с преждевременно или забавено развитие, но волята се появява неизбежно в резултат на неустоимата нужда, която Духът изпитва, за да излезе от малоценността и да стане щастлив.
      Следователно законът, който управлява продължителността на наказанията, е изключително мъдър и велик, доколкото подчинява тази продължителност на усилията на Духа. Никога не го лишава от свободната му воля: ако духа злоупотреби с нея, понася последствията.“
1007. Ще има ли Духове, които никога да не се разкайват?
      Отговор от духа на Свети Луи:
      „Има такива с много късно покаяние; но да се твърди, че те никога няма да се подобрят би било отричане на закона за прогреса и все едно да кажем, че детето не може да се превърне в мъж.“
1008. Продължителността на наказанията винаги ли зависи от волята на Духа? Няма ли такива, които да му бъдат наложени за определено време?
      Отговор от духа на Свети Луи:
      „Да, наказания могат да бъдат наложени на Духа за определено време; но Бог, който иска само доброто на своите създания, винаги приветства покаянието и желанието за подобрение, което Духа проявява, никога не остава безплодно.”
1009. По този начин наложените санкции никога ли не са за цяла вечност?
      Отговор от духа на Свети Августин:
      „Попитайте здравия си разум, своя ум, и вижте дали една постоянна присъда, мотивирана от
      няколко момента на грешка, не би ли била отрицание на Божията Доброта. Какво е един живот реално, като продължителност, дори да е сто години, пред лицето на вечността? Вечността!
      Разбирате ли добре тази дума? Страдания, мъчения без край, без надежда, поради причина на няколко грешки! Вашата преценка не отхвърля ли такава идея? Разбираемо е, че древните хора са смятали Господаря на Вселената за ужасен, ревнив и отмъстителен Бог. В невежеството, в което се намираха, те приписваха на божественото човешки страсти.
      Това обаче не е Богът на християните, който класифицира като първи добродетели любовта, благотворителността, милосърдието, забравата на обидите. Възможно ли е на него да му липсват качествата, чието притежание предписва като едно задължение на неговите създания? Не би ли имало противоречие да му се приписват безкрайна доброта и отмъщение също безкрайно? Казват преди всичко, че той е справедлив и че човек не разбира неговата
      справедливост. Но справедливостта не изключва добротата и той не би бил добър, ако осъди на вечни и ужасни наказания повечето от своите създания. Би ли имал право да превърне справедливостта в едно задължение за децата си, ако не им е дал средство да я
      разберат? Нещо повече, не е ли върховна справедливост обединена с добро да направи така, че продължителността на наказанията да зависи от усилията на виновния да се подобри? Тук срещаме истината на тази сентенция: „На всекиму според делата му.“

Отговор от духа на Ламенаж:
„Постарайте се с всички средства, които са на ваше разположение, да преборите, да унищожите идеята за вечността на наказанията, идея богохулна за справедливостта и добротата на Бог, плодотворен зародиш за неверието, материализма и безразличието,
които са нахлули сред човешките маси, откакто умовете започнаха да се развиват. Духът, на прага на своето просветление, или дори още докато е по пътя да го постигне, скоро разбира чудовищната несправедливост. Неговия разум отхвърля тази идея и тогава рядко се случва да не намеси в същото отхвърляне на наказанието, което го възмущава, и Бога, на когото това се приписва. Оттук и безбройните злини, които са паднали върху вас и за които сме дошли да донесем лек. Толкова по-лесна ще бъде задачата, която поставяме пред вас, колкото е
сигурно, че всички авторитети, на които се опират защитниците на подобно убеждение, всички те избягват да правят официално изявление за това. Нито съборите, нито Църковните Отци
разрешават този сериозен проблем. Въпреки, че според Евангелистите и вземайки буквално
емблематичните думи на Христос, той е заплашил грешните с един неугасим огън, с един вечен огън, абсолютно нищо не се намира в думите му, което е способно да докаже, че ги е осъдил завинаги.
„Бедни заблудени овце, опитайте се да видите приближаването на Добрият Пастир към вас, който далеч не иска да ви прогони завинаги от Своето присъствие, а идва да ви посрещне лично за да ви отведе обратно в стадото. Блудни синове оставете доброволното си изгнание; насочете стъпките си към бащината обител. Отеца протяга ръце към вас и винаги е готов да отпразнува вашето завръщане в лоното на семейство.“

Отговор от духа на Платон:
„Войни на думи! Словесни войни! Не е ли достатъчна вече кръвта, която се проля! Все още ли е нужно пожарите да се разпалват наново? Изследвайте думите: вечност на наказанията, вечност на присъдите. Не знаете ли, че това, което днес разбирате под вечност, не е каквото древните са разбирали и обозначавали с този термин? Консултирайте се с теолог относно изворите на тази дума и ще откриете, като всички, че еврейският текст не дава същото значение на думите, които гърците, латините и съвременниците ни превеждат като безкрайни и непоправими наказания. Вечността на наказанията съответства на вечността на злото. Да, докато злото съществува сред хората, наказанията ще продължават да съществуват. Важно е свещените текстове да се тълкуват в този относителен смисъл. Следователно вечността на наказанията е относителна, а не абсолютна. Ще дойде ден, когато всички хора, чрез покаяние, ще облекат робата на невинността и от този ден нататък повече няма да има стенания и скърцане със зъби. Вашият човешки разум е ограничен, истина е, но такъв, какъвто е, той е един дар от Бога и с помощта на този разум, не ще има и един добросъвестен човек, който да разбира по друг начин вечността на наказанията. Вечни наказания, добре… но тогава би било необходимо да се признае злото за вечно. Само Бог е вечен и не би могъл да е създал вечно зло; ако беше обратното щеше да е необходимо да премахнете най-величествената от неговите характеристики: суверенната власт, тъй като онзи, който създава един елемент унищожителен за неговите творби, не е суверенно могъщ. Човечество! Човечество! Не забивай тъжните си очи в дълбините на земята, търсейки там наказания. Плачи, чакай, изкупвай се и потърси убежище в идеята за един Бог присъщо добър, абсолютно могъщ, по същество справедлив.“

Отговор от духа на апостол Павел:
„Да гравитира към божественото единство, това е целта на Човечеството. За да я постигане са необходими три неща: Справедливост, Любов и Наука. Три неща са несъвместими и противоположни на нея: невежество, омраза и несправедливост. Добре тогава! Казвам ви, че в действителност вие фалшифицирате тези основни принципи, компрометирайки идеята за Бог като преувеличавате неговата суровост. Нанасяте двойна вреда, позволявайки в
Духът на създанието да проникне предположението, че в него има повече милост, повече добродетел, любов и истинска справедливост, отколкото приписвате на Безкрайното Същество. Действително разрушавате идеята за ада, правейки го нелеп и недопустим за вашите вярвания, както е за вашите сърца ужасяващото зрелище на екзекуциите, огньовете и мъченията на Средновековието! Добре тогава! Щом ерата на несправедливите репресии е завинаги прогонена от човешкото законодателство, защо се надявате да я запазите непокътната?
О! Вярвайте ми, вярвайте ми, братя в Бог и в Исус Христос, повярвайте ми: или се примирете и оставете всички ваши догми, или поне ги променете, отваряйки ги за благотворния поток, който Добрите Духове в този момент изсипват в тях.

Идеята за ада, с неговите огнени пещи, с неговите кипящи котли, можеше да се толерира, тоест това да бъде простимо, в един железен век; но през деветнадесети век това не е нищо друго освен един призрак, годен в най-добрия случай, да плаши малките деца, които малко като поотраснат бързо престават да вярват.

Ако упорствате в тази ужасяваща митология, вие ще породите неверие и безбожие, майката на цялата социална дезорганизация. Потръпвам, зървайки цял един социален ред, разтърсен и рухнал из основи, поради неспазване на законите, които коригират нарушенията. Хора на пламенна и жива вяра, авангарди на деня на светлината, залавяйте се за работа, не за да поддържате басни, които са остарели и дискредитирани, а за да съживите, да енергизирате истинската наказателна санкция, по начини съответстващи с вашите обичаи, чувства и идеите на вашето време.

„Кой всъщност е виновен? Този ли, който с едно отклонение, чрез едно грешно движение на душата се отдалечава от целта на творението, която се състои в хармоничното преклонение пред красивото, пред доброто, идеализирано чрез човешкия архетип, чрез Човека-
-Бог, в Исус-Христос.

„Какво е наказанието? Естественото следствие, получено от това погрешно движение; едно определено количество болки, необходими, за да го отвратят от неговата деформация, чрез преживяване на страдание. Наказанието е жилото, което стимулира душата, чрез горчивината, да се обърне към себе си и да потърси пристанището на спасението. Наказанието има за цел единствено реабилитацията, изкуплението. Да искате то да е вечно, поради грешка, която не е вечна, е като да отречете цялата причина за съществуването му.

„Ах! Истина ви казвам, спрете, спрете да правите паралел във вечността между Добрата същност на Създателя със Злото, същност на създанието. Това би било да създавате едно неоправдано осъждане. Потвърждавайте обратното, постепенното облекчаване на наказанията и санкциите чрез трансмиграциите и ще осветите божественото единство, обединявайки чувството и разума.”

Коментар на Кардек: Със насърчението на компенсациите и страха от наказанията се търси човек да се стимулира към доброто и да се отклони от злото. Ако тези наказания обаче му се представят така, че неговия разум откаже да ги признае, те няма да имат влияние върху него.
Нещо повече, той ще отхвърли всичко: и формата и съдържанието. Ако, напротив, му
представите бъдещето логично, той няма да го отблъсне. Спиритизмът му дава това обяснение.

Доктрината за вечността на наказанията, в абсолютен смисъл, превръща Върховното Същество в един непреклонен Бог. Би ли било логично да се каже, за един владетел, който е много добър, много великодушен, много прощаващ, който иска само щастието на околните си, но който в същото време е ревнив, отмъстителен, с непоклатима строгост и който наказва
с екстремно наказание три четвърти от неговите поданици, за едно престъпление или за нарушение на неговите закони, дори когато е извършено от онези, които не са ги познавали? Не би ли имало противоречие в това? Тогава, може ли Бог да бъде по-малко добър отколкото един човек?

Още едно противоречие. Защото Бог знае всичко, той е знаел при създаването на една
душа, дали тя ще се провали или не. Следователно тя от нейното
създаване е предопределена за вечен позор. Възможно ли е това, рационално ли е? С доктрината за относителните наказания всичко се оправдава.
Бог знаеше, без съмнение, че тя ще се провали, но ѝ даде средствата да се учи от своя собствен опит, посредством собствените си грешки. Необходимо е да изкупи своите грешки, за да се заздрави в доброто по-добре, но за нея вратата на надеждата не се затваря завинаги и
Бог прави така, че от усилията, които тя полага, за да го постигне, да зависи нейното изкупуване. Това всеки може да го разбере и най-щателната логика може да допусне. Би имало по-малко скептици, ако бъдещите наказания бяха представени от тази гледна точка.

На популярен език думата вечен често се използва в преносен смисъл, за да се обозначи едно нещо с голяма продължителност, чийто срок не се предвижда, въпреки че е добре известно, че този срок съществува. Казваме, например, вечните ледове на високите планини, на полюсите, въпреки, че знаем, че от една страна физическият свят може да свърши, а от друга страна, състоянието на тези региони може да се промени при нормалното изместване на земната ос, или от един катаклизъм. И така, в случая думата — вечен не означава постоянен до безкрайност. Когато страдаме от една продължителна болест, ние казваме, че вечно сме си зле. Какво има да се учудваме тогава, че Духовете, които страдат вече години наред, или векове, или дори хилядолетия, се изразяват също така? Нека не забравяме преди всичко, че тъй като тяхната малоценност не им позволява да видят крайната точка на пътя, те вярват, че ще трябва винаги да страдат, което е едно наказание за тях.

Освен това учението за материалния огън, за пещите и за мъченията, взети от Тартара на езичеството, днес е напълно изоставено от висшата теология и само в училищата тези ужасяващи алегорични картини все още се представят като положителни истини от някои хора, повече ревностни и упорити, отколкото образовани, които по този начин извършват сериозна грешка, тъй като младежкото въображение, освобождавайки се от ужасите, ще може да отиде и да увеличи броя на невярващите. Днес Теологията признава, че думата огън е
използвано в преносен смисъл и че трябва да се разбира със значение на морален огън (974). Тези, които са проследили, като нас, перипетиите на живота и страданията отвъд гроба посредством спиритистката комуникация, са успели да се убедят, че независимо, че в тях няма нищо материално, те са не по-малко покъртителни. Дори по отношение на продължителността, някои теолози започват да я допускат в ограничения смисъл, посочен по-горе, и смятат, че всъщност думата вечен може да се отнася до наказанията сами по себе си, като следствие от един неизменен закон, а не до прилагането им към всеки индивид.
В деня, когато Религията допусне това тълкуване, както и някои други също произлизащи от прогреса на идеите, много заблудени овце ще се съберат отново.