1. Низшите духове разбират ли щастието на праведните?
    „Да, и това е мъчение за тях, защото разбират, че са лишени от него по своя вина. От това произлиза, че Духът, когато е освободен от материята, се стреми към нов телесен живот, тъй като всяко съществуване, ако се използва добре, съкращава донякъде продължителността на това изпитание. Тогава следва избора на изпитания, чрез които той може да изкупи своите
    грешки. Защото знайте, че Духът страда от цялото зло, което е извършил или за което е станал причина по своя воля, страда за всичкото добро, което е могъл да стори и не е направил, и за всичкото зло, което произтича от това, че не е извършил добро.
    „За блуждаещия Дух вече няма воали. Той си мисли че сякаш е излязъл от една мъгла и вижда какво го отдалечава от щастието. Тогава той страда повече, защото разбира колко е виновен. Вече няма илюзии: виждате нещата, както са в действителност.“

Коментар на Кардек: В Блуждаещо Състояние, Духът вижда от една страна всички негови минали съществувания; от друга страна, бъдещето, което му е обещано, и осъзнава какво му липсва, за да го постигне. Той е подобно на пътник достигал върха на една планина: вижда пътя, който е изминал и през какво му остава да премине, за да стигне до края на своето пътуване.

Тази ситуация се наблюдава ясно в следния текст, извадка от книгата „Светът, в който живея“ („O mundo em que vivo“) на Духа Силвейра Сампайо, психографирана от медиума Зибия Гаспарето – Унищожението – за природните ресурси и последователните прераждания на една душа в опит да възстанови щетите нанесени в предишни инкарнации

  1. Спектакълът на страданията на низшите Духове не представлява ли за добрите Духове една причина за страдание и, в този случай, какво би било тяхното щастие, ако така бива обезпокоено?
    „Това не е причина за страдание, защото те знаят, че лошото ще има край. Те помагат на другите да се подобряват и им протягат ръцете си. Това е тяхното занимание, което им доставя радост, когато са успешни.”

а) Това е разбираемо за Духове, които са им чужди или безразлични. Но спектакълът на скърбите и страданията на тези, които са обичали на Земята, не смущава ли тяхното щастие?
„Ако не сте виждали тези страдания, те ще ви бъдат неизвестни след смъртта. Да, религията ви казва, че душите ви виждат. Но те разглеждат вашите страдания от друга гледна точка. Знаят, че тези страдания са полезни за вашият напредък, ако ги понесете с примирение. За това те се измъчват много повече от липсата на кураж, която ви забавя, отколкото от всички страдания, считани сами по себе си за преходни.”

В книгите от поредицата „НАШ ДОМ“ на духа Андре Луис наблюдаваме спокойствието, с което духовните наставници се справят със ситуациите. В случая на самия Андре Луис, докато се скиташе в регионите на Умбрал (ниските духовни зони), той имаше постоянната подкрепа от духа на своята майка и министър Кларенсио. Никой от тях не се отчайва или бунтува, защото по-еволюиралите духове знаят да приемат събитията от живота със спокойствие. Те вече са изградили в сърцата си увереността, че нищо не се случва извън Божиите Закони и че всяко зло има своя специфичен лек.

  1. Тъй като Духовете не могат взаимно да скрият своите мислите и тъй като всички действия на живота биват известни, трябва ли да се заключи, че виновникът е постоянно в присъствието на своята жертва?
    „Не може да бъде по друг начин, казва здравият разум.“

а) Би ли било едно наказание за виновния това разкриване на всички наши осъдителни дела и постоянното присъствие на тези, които са станали тяхна жертви?
„По-голямо наказание, отколкото си мислите, но само докато виновния не изкупи грешките си, било като Дух или като човек, в нови телесни съществувания.“

Коментар на Кардек: Когато се окажем в света на Духовете, бидейки известно цялото ни минало, доброто и злото, което сме сторили също ще се знаят. Този, който е вършил зло, напразно ще се опитва да избяга от очите на жертвите си: тяхното неизбежно присъствие ще бъде едно наказание и едно непрестанно угризение на съвестта, докато той изкупи своите грешки, докато добрия човек навсякъде ще намери единствено приятелски и доброжелателни погледи.
За злия няма по-голямо мъчение на Земята от присъствието на неговите жертви, поради което той непрекъснато ги избягва. Какво ще бъде, когато се разсее илюзията на страстите и той разбере злото, което е направил, види своите най-потайни действия да се показват, да се демаскира неговото лицемерие и да не може да избяга от техния поглед? Докато душата на покварения човек е затворник на срама, съжалението и разкаянието, то душата на праведния се радва на съвършено спокойствие.

  1. Споменът за грешките, които душата е извършила, когато е била несъвършена, не нарушава ли нейното щастие, дори след като се е пречистила?
    „Не, защото е изкупила грешките си и излиза победоносно от изпитанията, на които се е подложила за тази цел.”
  2. Изпитанията, които душата все още трябва да премине, за да завърши пречистването си, няма ли да са причина за болезнени опасения, които променя щастието ѝ?
    „За душата, която все още е опетнена, те са такава причина. Следователно тя не може да се радва на пълно щастие, освен когато е напълно чиста. За онази душа, обаче, която вече се е издигнала, няма нищо болезнено в това да мисли за изпитанията, които все още остава да изтърпи.“

Коментар на Кардек: На щастие се радва душата, която е достигнала определена степен на чистота. Завладява я чувство на благодарно удовлетворение. Тя се чувства
щастлива от всичко, което вижда, от всичко, което я заобикаля. За нея се повдига воала, който покриваше мистериите и чудесата на Сътворението, и божествените съвършенства в целия си блясък ѝ се явяват.

  1. Връзките на симпатия, които обединяват Духовете от един и същи ранг, съставляват ли за тях един източник на щастие?
    „Единението на Духовете, които си симпатизират взаимно за доброто, е една от най-големите им радости, тъй като не се страхуват, че може да бъде смутено от егоизма. Те формират,
    в духовния свят, семейства по идентичност на чувствата, като в това се състои духовното щастие, точно както във вашия свят вие се групирате в категории и изпитвате известно удоволствие, когато сте събрани заедно.
    В чистата и искрена обич, която всеки един отдава на другите и на която той от своя страна става обект, те имат един извор на щастие, защото там няма фалшиви приятели, нито лицемери“.

Коментар на Кардек: Човекът на Земята се радва на първите плодове на това щастие, когато срещне души, с които може да се слее в един чист и свят съюз. В един по-пречистен живот това щастие ще бъде неописуемо и безгранично, защото там той ще срещне само симпатични души, които егоизмът не ще направи студени и безразлични. Защото в Природата всичко е Любов: егоизмът е това, което убива.

  1. Във връзка с бъдещото състояние на Духа, ще има ли разлика между един, който в живота се страхува от смъртта, и друг, който се изправя пред нея с безразличие и дори с радост?
    „Разликата може да бъде много голяма. Тя обаче често може да изчезне пред лицето на определящите причини за този страх или това желание. Независимо дали се страхува или я иска, човек може да бъде движен от много различни чувства и именно тези чувства влияят върху бъдещото състояние на Духа. Очевидно е, например, че в този, който желае смъртта, единствено, защото вижда в нея края на своите страдания, има един вид оплакване срещу Провидението и против изпитанията, които трябва да понесе.“
  2. Ще бъде ли необходимо да изповядваме Спиритизма и да вярваме в духовните прояви, за да подсигурим щастието си в бъдещия живот?
    „Ако беше така, тогава би следвало, че всички онези, които не вярват или които не са имали възможност да се просветят, ще бъдат изоставени, което би било абсурдно. Само доброто осигурява бъдещото щастие. И доброто винаги е добро, какъвто и да е пътя, който води до него.“ (165-799)

Коментар на Кардек: Вярата в Спиритизма помага на човека да се подобри, потвърждавайки идеите му относно определени въпроси за бъдещето. Ускорява напредъка на индивиди и на множества хора, защото ни дава възможност да се осведомим какви ще бъдем един ден. Това е една опорна точка, една светлина, която ни води. Спиритизмът учи човека да понася изпитанията с търпение и смирение; отдалечава го от действия, които биха могли да забавят щастието му, но никой не казва, че без него то не може да бъде постигнато.

Ирмао X ни показва какво трябва да направим, за да влезем в духовния живот като победители в текста ИЗБОРЪТ НА ГОСПОД, от книга „Приказки и Апологети“, психографирана от медиума Шико Шавиер.

И за финални думи…

Някои християнски религии превърнаха погребението в толкова тежък момент за тези, които присъстват, че свещеникът, вместо да носи думи на надежда за тези, които са загубили някого, завършва словото си с тези популярни думи:

„От пръст сме създадени, и в пръстта ще се върнем!“

Извадени от контекста и коректното тълкуване те допринасят за погрешното възприемане на хората, че със смъртта на тялото са загубили завинаги своя любим човек.

Ето защо Спиритизма, като обещаният Утешител, изпратен от Исус, трябва да стане познат, за да донесе утехата, но преди всичко сигурността в безсмъртието на душата и че тези, които се обичат, никога няма да се разделят и някой ден ще се съберат отново, защото такава е Божията воля.


0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *