Психография – Лекция 2, Селио Гомез, Спиритистки Център Леон Денис

Аудио Лекция – https://youtu.be/CeT9O3_ZnNk

Цитати от Книга на Медиумите, които лектора ползва (Глава 13, т. 152 и откъс от точка 157)

152. Спиритистката наука е напреднала като всички останали науки, но и по-бързо от тях. Само няколко години ни отделят от времето, когато са били използвани тези примитивни и незавършени средства, на които бе дадено тривиалното име „говорещи маси“. А вече сме в състояние да комуникираме с Духовете толкова лесно и бързо, както правят хората помежду си и със същите средства: писане и слово. Преди всичко писането има предимството да сигнализира, по един по-материален начин, намесата на една скрита сила и да оставя следи, които могат да бъдат запазени, както правим с нашата кореспонденция. Първото средство, което беше използвано са планшетите (дъските) и кошниците, оборудвани с моливи (…).

157. (…) За да разберем директната психография, е необходимо да вземем предвид какво се случва в процеса. Комуникиращият Дух действа върху медиума, който, под това влияние механично движи ръката и дланта си да пише, без да има (поне в най-честия случай) ни най-малкото съзнание за това, което пише; (…)

Тази тема от „Книга на медиумите“ е интересна, защото говори за Спиритистката наука. Много хора смятат, че Спиритизмът е просто религия.

Всъщност той има три важни аспекта: религиозен, научен и философски.

Религиозния аспект, защото имаме като база Християнството с „Евангелието според Спиритизма“, да ни подкрепя. В тази книга Кардек изучава моралните закони, които Исус преподава.

Друг аспект на Спиритизма е научният, който се появява от тази връзка между инкарнирания Дух и дезинкарнирания Дух и се отнася до това как да разбираме тези проявления.

Кардек не научи с едно щракване с пръстите, не научи моментално тази Спиритистка наука. Спиритистката наука е емпирична, тоест тя е изградена от експерименти.

Връзката на Кардек с духовете започва с феномена, наречен „въртящи се маси“ или „говорещи маси“. Тези феномени не се случваха само на едно място. Те се появяваха в различни страни в Европа, в Америките, приблизително по едно и също време.

Какво беше това?

Един феномен, при който хората сядаха около една маса, обикновено кръгла. Хората поставяха ръцете си на масата и правеха нещо като верига. Някои хора не поставяха ръцете си директно върху масата, а над нея, без да я докосват.

Но какво ставаше в крайна сметка?

Тази маса започваше да се движи. Обръщаше се. Движеше се нагоре или надолу, към един или към друг човек.

Когато наблюдаваше тези явления, Кардек смяташе, че тези движения могат да бъдат механични, каквато е работата на различни двигатели.

И така, за този, който бе учил Механика и Физика, той разбираше, че в това явление няма нищо особено. Това беше просто механичното движение на едно инертно тяло.

Докато един ден Кардек забелязва, че масата започва да комуникира и тогава той започва да обръща едно специално внимание на факта.

Той казва: „Но, масата няма мозък, масата не мисли.“

И по този начин той възприема зад това проявление съществуването на Духовете.

Той започва да работи, за да разбере и му се разкрива, че тези сили, които действат, са Духовете на хора, които са живели на Земята и които могат да общуват с нас. Започва да се интересува силно от изучаването и забелязва, че съществува един много интересен начин за получаване на тези съобщения, вместо почукванията, които правят много сложна компилацията от дълги съобщения.

Да си припомним, че съобщенията започнаха с почуквания, типология, където Духовете общуваха чрез конвенционални удари.

Представете си трудностите! Да броите няколко пъти ударите, за да се получи една определена дума. Едно почукване: буква А, две почуквания: буква Б… представете си колко време е отнемал този процес.

Тогава учените осъзнаха, че ако групата успяваше да задвижи масата и по този начин да получава комуникации, може би ще бъде възможно да се комуникира чрез един молив.

Интересно е да помислим за това днес, но по онова време беше проява на здрав разум това, че медиумите винаги се нуждаеха от нещо друго освен ръката на медиума. И така, те използваха една малка плетена кошница, където беше фиксиран един молив. След това медиумът щеше да опре пръстите си на кошницата и тя щеше да се движи, а моливът щеше да пише. И така беше за известно време, докато се реши моливът да се постави директно върху пръстите на медиума.

В края на краищата се разбра, че всичко това (кошници, маси) бяха ненужни принадлежности.

Най-необикновеното беше, че много хора смятаха, че Интелектът, който комуникира, е филтриран от тези обекти. Но Кардек започна да демонстрира, че не е така. Той даде един брилянтен пример. Ако някой вземе един бастун и го остави в един ъгъл, той ще бъде безполезен бастун. Ако, от друга страна, някой вземе един бастун и го използва, за да се придвижва, той ще бъде под едно интелигентно въздействие. Но дали е бастунът, който ходи?

Не, човекът, който го използва, е този, който го кара да се движи.

Има хора, които дори използват бастун, за да общуват чрез почуквания. Това прави ли бастуна интелигентен? Не, бастунът е плод на някой интелигентен, който го командва.

Тази аргументация е много сериозна, защото премахна целия въпрос за ритуала, за екстериора при демонстриране на духовните прояви, тоест външните аксесоари не са необходими. Това е едно огромно предимство.

Ние имаме известен опит с начинаещи медиуми. И те са интересни, защото са с дезорганизиран ум (толкова много неща се смесват в главата им). Те не разбират какво се случва с тях и ние научаваме много от тези начинаещи медиуми, като наблюдаваме медиумния феномен, случващ се по един толкова груб, суров начин, когато не учат и нямат дисциплина.

Виждал съм някои начинаещи медиуми, чиито очи се движеха в орбитите им компулсивно и непрекъснато. Виждаше се, че е спонтанно и неволно.

При друг случай наблюдавахме един човек, който нямаше ни най-малко познания по музика, който по време на медиумен феномен пееше прекрасно на английски, но който при обикновени условия излизаше извън тон, не говореше английски и пееше много зле. Имахме възможност да станем свидетели на това много интересно явление.

Нека се върнем към наблюденията на Кардек. Той забелязва, че за комуникиращия Дух писането и говоренето е много естествено. Вижте какъв напредък! Беше забелязал, че Духът може да комуникира директно чрез гласовата система на медиума и посредством ръцете на медиума чрез писане.

Важно е да се разбере, че Кардек забелязва как понякога медиумът пише механично, сякаш един импулс кара ръката да се движи трескаво и в края на комуникацията медиумът не знае нищо от това, което е било написано.

Преди Спиритистката Доктрина да бъде разпространена, много хора смятаха, че единствения медиум, който трябва да се счита за медиум, е този, който произвежда механично писане. Те смятаха този тип медиумизъм за „чист“, тъй като медиумът изобщо нямаше никакво осъзнаване какво произвежда.

Спиритизмът ги опровергава и твърди, че интуитивният медиум, този, който чува какво казва Духът, го предава на хартия според обичайния си начин на писане.

Но защо това е добре? Не съществува ли намеса от Духа на медиума в процеса?

Много медиуми спират да бъдат медиуми, защото вярват, че винаги влияят на посланията.

В книга „Механизмите на медиумизма“ на Шико Шавиер духът Андре Луис ни казва, че един медиум не трябва да се тревожи за това. Той трябва да се грижи да бъде полезен.

Ако искаме да правим добро с медиумизма, изобщо не ни помага да искаме да знаем през цялото време дали това сме ние или е един Дух. Не! Оставете го да протече и тогава ще оценим съдържанието. Това безпокойство е излишно.

Истината е, че ние винаги ще се намесваме в проявленията, независимо дали ни харесва или не, защото ние сме един канал и в момента, в който получим информация от един Дух, ние се намесваме съзнателно или несъзнателно.

Например, в първоначалното послание, което всички получихме, когато влязохме в залата днес, президентът прочете: „по-лошо от да НЕВЯРВАШ, е да вярваш сляпо във всичко“.
Но тъй като на листа беше изпусната една буква от думата НЕВЯРВАШ и на португалски се образуваше съвсем друга дума „снижаваш“, която е извън контекста и без смисъл за изречението.
Мислено си казах: „Не, не може да бъде „снижаваш“. Думата е НЕВЯРВАШ – по-лошо от да НЕВЯРВАШ, е да вярваш сляпо във всичко“, и го коригирах на моя лист. Очевидно беше отпечатано грешно. Ако бях в положението на медиума, получаващ това послание, щях да направя това. Отговорният медиум не променя същността, а формата. Той знае, че същността трябва да се запази, но поради някаква намеса една или друга дума може да бъде променена, защото е била неразбрана.

Има и друг уместен аспект. Ние възприемаме някои неща, които възникват в медиумизма, когато имаме едно вдъхновение, или едно много бързо разсъждение, много ясно в определени ситуации, в които дори не знаем.

Виждаме, например, обикновени хора от градове във вътрешността, които работят като медиуми, дават съвети с дълбока мъдрост, с огромна нравственост и заключаваме, че там има един извисен Дух, който дава подкрепа на медиума. Как иначе би могъл някой с толкова оскъдна култура да предаде едно толкова грандиозно послание?

Ето защо трябва да отворим умовете си. Ако стоим затворени, нищо няма да разберем.

Когато Кардек говори за механичния медиумизъм, имаме инкарнираният Дух и Духът на медиума, като последният в състояние на транс се отдалечава от тялото и комуникиращият Дух действа. Но дори и тогава комуникацията ще трябва да мине през ума на медиума, защото движенията на ръката са свързани с мозъка.

В друга ситуация, която се различава от този механичен медиумизъм и е по-често срещана, по-желателна, медиумът интуитивно слуша какво има да каже Духът. В този случай медиумът трябва да разполага с едно критично усещане за всичко, което ще бъде казано.

Ето защо духовете ни учат, че ние, медиумите, трябва да развием нашата интелекто-морална природа, главно моралната, защото когато един комуникиращ Дух с лоши намерения се опита да ни предаде едно негативно послание, ние ще можем да го забележим. Ще го филтрираме. Ние няма да позволим на този Дух да предаде едно послание, което е недостойно.

Задължение на медиума е да стори това.

Например в ежедневието си, когато псуваме с лоша дума, когато мислим лошо за някого… Възможно ли е да сме вдъхновени от един зъл Дух?

Да, може, но това да си позволя да изпсувам, да помисля лошо за някого, да предам едно негативно послание, беше решение, което взех аз. Не на този, който ме вдъхновява, който се опитва да ми повлияе.

Ако това не беше така, тогава ние също нямаше да имаме заслугата за добрите неща, които правим.

Би било грешка да се каже, че добрите неща сме направили ние без участието на Духовете, но за лошите неща сме имали въздействието на Духовете. Разбира се, че не. Къде е заслугата?

Така че и в добрите, и в лошите дела винаги аз нося отговорност.

Сега ще премина към това, към което аз самия имам най-голям афинитет, което най-много ме влече.

И така, защо ние, медиумите, трябва да работим като медиуми в една сериозна спиритистка къща (център)?

Защото къщата (центърът) е подготвена от Приятелската Духовност. Има редовен график. Ние правим една молитва в началото на задачите. Четем едно послание, което повдига мислите ни. Предприемаме стъпки, за да поддържаме мисленето си винаги позитивно. И така успяваме да се предпазим от негативни влияния.

Много медиуми се смятат за самодостатъчни.
Това ме кара да си спомня за Алтиво. Някога посещавах един спиритистки център недалеч от тук, провеждайки изучавания и лекции. Това беше първата спиритистка къща, на която попаднах, още докато бях млад.
Попитах Алтиво:

– Хората там ме викат да давам магнетизиращи пасове. Има ли някакъв проблем?

Той ми отговори:

– Ако искаш да си създадеш усложнения, давай.

Разбира се, че не го направих. Това ми напомня за един друг епизод.

Бях поканен да изнеса една лекция в една Спиритистка къща в квартал Тижука. Когато отидох там, научих, че са се объркали и поканили двама лектори да изнесат един и същ урок. На платформата вече седеше един господин, който щеше да изнесе лекцията. Президентът на тази къща дойде да говори с мен, видимо смутен, защото беше поканил двама лектори. Той се извини. Аз казах че всичко е наред и че ще остана там да присъствам на лекцията.

Беше един невероятен урок.

В края на работните задачи си тръгнах, придружен от този господин, който изнесе лекцията и той ме попита:

– Какъв е Спиритисткия център, в който се грижите за себе си?

Отговорих, че не разбирам въпроса. След това той го преформулира:

– Какво представлява Спиритисткия център, в който работите?

Отговорих:

– Аз работя в няколко спиритистки къщи.

Той каза:

– Не това попитах. Вие изнасяте лекции в различни къщи, но аз питам към коя къща сте свързан.

Отговорих, че съм започнал да ходя в СЕЛД.

Той ми каза:

– Нуждаете се от един Спиритистки център, който да се грижи за вас.

Ние имаме нужда от редовност. Необходимо е да ходим поне веднъж седмично, винаги по едно и също време, за да слушаме лекциите, да развиваме медиумизма си и главно да бъдем обгрижвани от духовния план.

Той продължи:

– Вие не може да продължавате да се местите ту тук, ту там.

Вижте колко интересно нещо! Никога не бях се замислял за това. Чувстваме се добре и си мислим, че всичко е наред, а после какво? Вижте колко много важни неща за които не си даваме сметка.

Духовете опознават нашият флуид и посредством седмичните срещи, където те знаят, че ще ни намерят, защото съществува една редовност от наша страна, там те ще донесат лечебните механизми, използвайки дори хора, например, както в моя случай, когато този господин донесе за мен една толкова ценна информация. Случайно ли е, че президентът на тази къща беше поканил двама лектори? Разбира се, че не?

Една друга форма, под която Духовете да ни помагат, е чрез лекции по въпроси присъщи на нашите духовни нужди.

Те подготвят една флуидна среда, за да ни помогнат.

Но ако нямаме редовност, те как ще се грижат за нас?

Следователно от наша страна е необходимо да имаме ангажимента да посещаваме Спиритисткия център.

Нека продължим напред. Интуитивния медиумизъм е по-добър, въпреки че хората от 19 век не са го вземали под внимание. Защо е по-добър? Защото медиумът развива критичното чувство. Престава да бъде един пасивен инструмент.

Механичният медиум има своята стойност, защото дава гаранции на невярващите. Тогава, в началото на явленията, те са били много важни.

Медиума и опасността от гордост и суета

Спомняте ли си един медиум на име Рубенс Фариас Джуниър, който започна да прави изцеления?

Аз имам една приятелка, която познаваше работата на Рубенс и която ходеше там, където той приемаше хората, за да почисти залата, преди начало на работата.

Беше едно малко място. Медиумът обслужваше малко хора.

Тя ми каза, че е видяла работата на медиума по време на духовните операции и че това е нещо много интересно.

Тя разказа, че един ден била седнала там. Тя имаше един сериозен проблем с очите, за който нямаше лек.

Духът се приближил до нея и посредством медиума ѝ казал:

– Дъще, днес ще те оперират.

Каза ми, че едва не е припаднала от страх. Беше изплашена до смърт. Въпреки че тя ходеше там, тя не се виждаше в тази роля.

Тя каза, че Духът е бил груб. Той ѝ казал да остане на мястото си и да се успокои.

След това той пъхнал върха на пръста си в очите ѝ, направил няколко движения и тя оздравяла.

Духът Доктор Фриц

Доктор Фриц е името, което някои медиуми хирурзи приписват на Духа, който твърдят, че се инкорпорира в тях по време на операциите. Бразилският медиум Зе Ариго беше първият през 50-те години на миналия век, а други продължават да работят с духа д-р Фриц и до днес, включително медиума Рубенс.

Нека се върнем към историята на моята приятелка. След нейната операция тя започнала да забелязва как работата се разраства. Броят на хората, търсещи медиума, започнал да нараства.

Това помещение вече не можело да побере броя на пациентите и било необходимо едно по-просторно място.

И тя ми каза, че точно в този момент медиумът започнал да се губи, да се поддава на гордост и суета.

И това е наистина сериозно.

Той имаше дарбата на медиумизма…

По онова време той отишъл на едно място, което било претъпкано с хора. Хорското внимание към медиума беше в своя връх. По този повод беше направено едно интервю с Дивалдо Перейра Франко по тази тема в една телевизионна програма с голям отзвук.

Медиума Дивалдо Франко коментира изцеленията

Един репортер попита Дивалдо:

– Каква беше целта на тези демонстрации, които се проведоха с медиума Рубенс, изцеляващ хора?

Дивалдо отговори задълбочено:

– Не това е ролята на Спиритистката доктрина.

Хората бяха изненадани от отговора.

Той продължи:

– Ролята на Спиритистката доктрина е да разпространява учението на Исус, така че да излекуваме душата си и да останем здрави Духове завинаги.

Но репортерът настояваше:

– Защо тогава Духовността позволява това?

Дивалдо отговори:

– Само за да привлече невярващите.

Когато наблюдавате как някой си пъха пръста в окото на друг, без упойка, бърка в или отваря нечий корем и човекът е излекуван, няма как да не се изненадате и да искате да разберете какво е това.

Оттогава много хора станаха спиритисти. Пред тях се разкри един нов свят.

Въпреки това, целта на Спиритистката Доктрина не са тези проявления.

Тук в Спиритистки Център Леон Денис, например, в сряда и събота се провежда работа на медиумите, които пишат „ресейтуарио“ – предписания на хомеопатични средства продиктувани от духовни лекари. Ние не виждаме нито един от тези медиуми. Те са горе на втория етаж в една самостоятелна стая. Би било много интересно, ако бяха тук в стая зад едно стъкло и можехме да ги видим как психографират, нали?

Но не това е целта.

Спиритистката доктрина винаги постига целите си по много дискретен начин, защото работата принадлежи на Духовността, а ние сме само инструменти.

Връщайки се към въпроса за медиума Рубенс.
Когато той получи покани да отиде в чужбина и да лекува известни хора, с целия този медиен отзвук, той накрая загуби самия себе си. Защо? Заради суета и гордост. За да постигне целта, медиумът трябва да е дискретен… Тази медиумистична работа не може да се води по такъв начин, сякаш медиумът е една знаменитост.

Ако не е много дискретен, медиумът започва да се занимава с услуги от типа на:

– Аз ще ти платя полета, за да отидеш до това място…

– Ще те заведа на един скъп ресторант…

И ние, обикновените човешки същества, в крайна сметка се оставяме да се замесим…

За него положението стана трудно. Не че нямаше способностите. Той ги имаше. Тази приятелка, която ми разказа фактите, е сериозен човек, много почтена. Нямаше начин да не констатира факта.

Упражнения по психография

Тогава, когато говорим за медиумизъм и психография, естествено е да се опитваме да правим някои упражнения.

Къде можем да правим тези упражнения? Можем ли да ги правим в нашите домове?

Да. В самата книга се казва, стига аз да си направя една молитва, да запазя състояние на съзерцание в себе си, да имам едно фиксирано време, да поставя един лист хартия и един молив под ръка, да фокусирам мисълта си и да чакам.

Ако започна да чувам нещо, го предавам върху хартията. Но какво ще бъде това? Няма значение. Пишете и тогава преценявайте.

Обикновено ние правим това в Спиритисткия център по време на развитието на медиумизма, където се прави такова обучение, така че медиумът да развие тази способност.

Повечето от нас имат интуиция. В моя случай, например, имам склонността да чувам песни интуитивно. Когато държа смартфона си в ръцете си, записвам мелодията на него. Когато нямам смартфона си, бягам някъде, където мога да намеря начин да записвам.

Веднъж отидох до пекарната и мислено чух „Вземи си смартфона!“. И си казах мислено: „А, няма да го взема. Просто ще отида до пекарната“.

Когато се връщах от пекарната, започнах да чувам една песен. Нямах смартфона си в мен. И загубих тази песен…

В този процес имаше една интересна подробност. В една от песните аз прочетох и изпях песента, но дойде един определен момент в текста, в който се запънах. Започнах да се чудя защо се запъвам тук. Няколко дни по-късно си легнах с трескава глава и чух: „Ставай да четеш! Нещо не е наред с музиката“. След това станах и взех листа, където беше написан текстът на песента. Започнах да чета от този момент, в който се бях запънал и чух: „Не е това! Обърни внимание.“ Изведнъж излезе грешната фраза и влезе правилната. Дойде ми интуиция за правилната фраза. Поправих я. Главата ми спря да е трескава, успях да заспя спокойно и всичко се реши.

Посредством ученето ние ще повярваме във феномените. По същия начин, ако вие сте начинаещ психографиращ медиум и сте дошли за тази задача, не се притеснявайте дали сте вие или е дух, който пише.
„Дали ли съм аз?“ Не се питайте.
„Искам да съм полезен!“ това трябва да е мисълта ви.

Всяко едно психографирано съобщение не трябва да се разкрива, преди да бъде оценено от друго лице с критичен усет, отговорно за медиумната работа.

Но може ли човекът, който прави този критичен анализ, да се провали?

Да.

И какво да правим тогава, ако има съмнение? Отнасяме съобщението на един друг човек.

Важно е да вярваме в хората, които координират тази работа. Доверете се до доказване на противното. Ако се смятаме за непогрешими, вероятно няма да приемаме една критична оценка. Винаги бихме казвали, че човекът греши, а ние сме прави.

Работата по психографиране не е наша, тя принадлежи на Духа. Ако има една критика, нека я анализираме безпристрастно.

Имам един много скъп приятел, с едно щедро сърце, който направи добро на много хора. Когато той започна да психографира, бяхме една група. В края на работните задачи всеки един прочиташе своето послание. Президентът на спиритистката къща, който беше и координатор, анализира съдържанието на писмата. Съобщенията на този приятел винаги започваха така: „Нека Господ благослови и пази всички нас“, но винаги, към края на съобщението, Духът пишеше така: „Благодаря на тази прекрасен медиум, на този всеотдаен, верен и великодушен приятел и т.н. ….“ и обсипваше медиума с похвали. Така беше първия път, втория път, докато на петият път аз попитах президента:

– Няма ли нещо странно? Винаги разработва похвали за самия него? Не е ли странно един Дух да действа така?

След това започнахме да анализираме какво се случваше. И разбрахме, защото беше нещо много крещящо. Книга на Медиумите ни учи, че Висшите Духове са дискретни. Те не правят лични комплименти. Те могат да изразят едно общо отношение, но никога лично.

Спомням си, че когато започнах да изучавам Спиритистката Доктрина, един Дух ми заговори така:

– Учиш, нали, синко?

Казах да, че уча.

Духът проговори:

– Да, отбих се в твоя дом и видях, че учиш. Продължавай така!

Тогава получих стимул.

Но какво, ако Духът беше казал: „Не си ли страхотен правейки това, а?“ Ето, вече има промяна, която ни води към гордост и суета.

Но не! Духът каза да продължаваме да учим. Различно е от насърчаването на гордост и суета.

Така че нека не спираме комуникацията. Да оставим нещата да потекат. Нека пишем със спокойствие.

Механичния медиум е рядкост и Кардек казва, че това, което има значение, е съдържанието, а не процесът. Защо го има тогава конфликтът, който някои хора създават?

Психографиращият медиум, който знае какво пише, не е ли медиум? Разбира се, че е. Медиумът чува, прехвърля го на хартия и е извършен анализ.

Когато развиваме психографиращия медиумизъм, има толкова голяма разлика! Нашият ум, енергията, която вибрира в мозъка, се различава напълно от един медиум до друг. Хората с медиумизъм забелязват една много силна топлина в ръцете си. Някои стигат дотам, че ръцете им се изпотяват. Мисълта тече много бързо до степен, че едва успяваме да си дадем сметка. Наблюдавахме използването на един по-пречистен език.

Друга подробност е усещането за Духа. Ако той се намира в едно положение на страдание, ние физически възприемаме дискомфорта, който Духът изпитва.

Това става с упражнения. Не можем да мислим, че всичко идва на готово.

Като оставим настрани малко темата психография, веднъж аз прилагах магнетизиращи пасове и получих една интуиция, че трябва да действам върху една определена част от тялото на човека.
Добре де, ние даваме пасове тук редовно всеки понеделник. Защо невинаги се появяват такива интуиции? В онзи ден с онзи човек, който стоеше пред мен, аз психически чух да направя такова нещо. Концентрирах се и реших да направя това, което ми беше предложено. Когато приключих, човекът, който получи тези пасове, ми каза следното:

– Какви невероятни пасове ми дадохте!

Казах:

– Не, госпожо. Не е така. Заслугата е на целият Спиритистки Център, който се е подготвил да ви приеме. Духовния План знае за вашите нужди.

Медиумът не може да позволи такъв персонализъм да се появи (т.е. акцентиране върху собствената персона на медиума, докато реално помощта е вследствие усилията на екип от духовния план)! От друга страна, интересно е да се отбележи, че се случи един феномен, който беше забелязан от човека. Някой помогна.

Така че е необходимо да се преборим със суетата, която е причината за падението на много медиуми и да припишем събраните ползи на Бог, Исус и Духовността.

Връщайки се към тема психография, станало е обичайно да наблюдаваме психографирани положителни послания, в които е поставено името на медиума, който ги е получил. Защо да се поставя името на медиума? Не е необходимо. Достатъчно е да се каже, че това е едно медиумно послание. Важното е посланието да тече и да стори добро за някого.

Затова е важно да вземем тези предпазни мерки.

Този напредък в психографията беше важен, защото ни позволи да пишем романи, да напишем цялата Спиритистка доктрина. И виждаме целия този напредък, който се случи, когато моливът беше поставен в ръката на медиума.

Някой тук чел ли е книгата „Преди 2000 години“? Знаете ли колко месеца отне на Шико Шавиер, за да направи психографията на тази книга? Около три месеца.
Впечатляващо, нали? Първото съобщение той получава в края на октомври 1938 г., а в началото на февруари 1939 г. книгата е готова.

Също така е интересно да се отбележи партньорството, което Шико и медиума Валдо Виейра имаха, докато психографираха няколко от книгите на Духа Андре Луис, в които единият от тях психографираше нечетните глави, а другият – четните.

Това е необикновено и достатъчен мотив този феномен да се изучава. Представете си потенциала на тези медиуми!

По-късно Валдо Виейра ще се посвети на едно по-научно изследване.

Нашата начална страница /прочетена в началото на публичната лекция, / ни носи много интересно послание. Нека отново прочета един откъс:

„Съзнателният или полусъзнателният психографиращ медиум не трябва да позволява на съмнението да застраши работата му.“

Ето каква ментална настройка трябва да имаме: Тук съм, за да бъда полезен. Имам кой да ме води. Казах молитвата си. Поставих се на разположение. Подготвих се за работата в доброто.

Така че оставете да протича. Не се безпокойте.

Когато свършите, предайте посланието на тези, които имат отговорността да оценяват. Слушайте оценката със смирение. Съберете наученото за собствения растеж като медиум и продължете да служите.

Връщайки се на началната страница, тя ни казва: „Решете дали искате да бъдете медиум или не“.

Това е много важно, защото чуваме хората да казват така:

– Страдаш, защото си медиум и трябваше да работиш в медиумизма, а не го правиш!

Не. Решението за работа в медиумизма е едно лично решение, морално, сериозно, което трябва да бъде съзнателно.

Страданията ни са плод на крехкото ни емоционално състояние, на погрешните ни избори, на нашето минало от други животи, на настоящите ни взаимоотношения, на конфликтите…

Медиумизмът има една силна перспектива за всички нас, която е да ни позволи да имаме още една възможност да бъдем полезни, но той не може да тежи като едно задължение. Следователно е необходимо да вибрираме в тази линия на разбиране.

Никой не е принуден да стане медиум, защото това е потискане на свободата. Никой Висш Дух не би потиснал нашата свобода.

Един Висш Дух би ни казал:

– Би било много добре, ако вие участвате в медиумни задачи на един сериозен Спиритистки център, защото вие имате способността.

По този начин да работиш с медиумизма не е сделка, а един съзнателен акт.

Никой не може да вярва, че като работи като медиум, ще спре да страда. Не. Колко медиуми страдат? Ивон Перейра, например. Тя работи усилено, но имаше проблеми за решаване.

Шико Шавиер беше беден, страдаше от здравословни проблеми и от всякакъв вид преследвания, но той виждаше медиумизма като една възможност да помага на другите. Това беше една жертвоготовна задача, но която също му даде и ценни моменти. Представете си колко ли стотици прегръдки на благодарност е получил?

Веднъж заведох една леля на жена ми да посети задачите по подпомагане на Спиритистки Център Леон Денис. Тя беше на 86 години и имаше една хронична кашлица. Съпричастен към положението ѝ, я заведох за една консултация с духа д-р Херман, за да види дали има начин да ѝ помогне. Тя беше една забавна личност, нисичка, дружелюбна, която обичаше да носи бонбони, за да ги раздава на хората около нея. Д-р Херман ѝ каза:

– Приятелко, тази кашлица няма да ви напусне. Тя е резултат от едно вече отслабено сърце. Ще трябва да свикнете с нея.

След това той предписа други хомеопатични лекарства, които биха допринесли за нейното благополучие.

Накрая аз се почувствах разочарован. Не бях постигнал това, което исках. Затова попитах лелята:

– Натъжихте ли се, че не получихте лекарство за кашлицата?

Тя ми отговори:

– Не синко! Аз получих много обич от хората тук.

Тя почина на 100-годишна възраст мирно, докато се къпеше.

Шико също имаше тази обич. Работеше до зори, спеше малко, зрението му отслабна, дойде сърдечният проблем, но той беше любящ и дружелюбен.

Веднъж една дама ми каза:

– Аз бях кибритлия. Всеки човек, който ми противоречи, аз го нападах. Тогава отидох да видя Шико. Той ме научи да пускам и да прощавам.

Само си представете да помогнете на някого да се научи да прощава!
Шико спечели ли пари от това? Не. Лесно ли беше за Шико да живее с всички онези разстроени хора около него? Не.

Но той имаше обичта и благодарността на хората.

Ами Исус? Какво спечели той, идвайки на планетата? Един кръст, гвоздеи в ръцете и краката, един венец от тръни… Но доколко той се е възвишил с този жест, за нас е неуловимо. Само Господ знае.

Медиумизъм, който не се разбвива, отслабва

Имам една приятелка, която дори когато беше млада, показа един огромен медиумен потенциал. Казах ѝ да се присъедини към един Спиритистки център, да учи, да даде воля на тази дарба, но тя ми каза, че не иска, че се страхува. Аз контрирах, като казах, че страхът се преодолява с учене. Тогава я попитах дали се страхува от крадци. Тя каза да.
След което попитах:

– А спираш да излизаш от вкъщи заради един крадец?

„Не“, каза тя. Но нямаше полза. Тя не успя.

Днес нейният медиумен потенциал се намали поради възрастта, но главно поради липса на развитие.

Така че медиума трябва да харесва другите хора. Той трябва да обича да служи, да обича да прави добро. Безполезно е да мислим, че като станем медиуми животът ни ще се подобри, че няма да боледуваме, че всичко ще е наред, че проблемите ни ще свършат… Не!

Това е просто още една възможност да се помага на хората.
Трябва да си зададем въпросите:
Привърженици ли сме да помагаме на хората? Обичаме ли на нас да ни помагат?

Тук, в нашия Спиритистки център, имаме службата по братско подпомагане в края на публичните лекции и това е една чудесна работа. Един огромен учебен опит. В една от тези консултации по братско подпомагане видях една дама да се приближава до една от медиумите тук в къщата и да ѝ казва:

– Дойдох тук, за да ви помоля да спрете моя медиумизъм! Аз не искам да съм медиум!

Жената, която провеждаше службата по братско подпомагане отговори:

– Тогава лека нощ! Можете да си тръгвате.

Тази жена се уплаши. И попита медиума на спиритистката къща дали няма да каже нещо повече.

– Скъпа госпожо, аз съм медиум, вие идвате да ме потърсите, осъзнавайки своя собствен медиумизъм и че не искате да бъдете медиум? Това, което ме молите не е логично. Не желаете да бъдете медиум, а идвате да молите един медиум за помощ?

Какъв урок! Вижте колко нелогични сме понякога. Колко хора идват в Спиритисткия център, не за да помолят Духовете за помощ, а за да се отърват от медиумизма си! Ако Духът препоръча на човека да идва в центъра да дарява флуиди в работните задачи, човекът твърди, че се страхува. Но вижте, да поиска напътствие не се страхува! Не е ли непоследователност в поведението?

(Това е като да отказваш да изучаваш Спиритизма, защото самата дума те плаши, но иначе да нямаш никакви задръжки регулярно да се допитваш до услугите на ясновидци и гледачи относно своето бъдеще и проблеми!)

Въпреки това не е задължително. Всеки път, когато чуем някой да казва: „Ти страдаш, защото трябваше да работиш с медиумизма, а не го правиш“, аз ви казвам: не вярвай на това. Ние страдаме, защото все още не сме се научили как да се справяме с проблемите си. Нашето емоционално образование е крехко.

Може би все още не сме научили важни опитности, за да знаем как да се справяме с една поредица от проблеми.

Ние сме невнимателни, безгрижни. Освен това да живееш тук на Земята означава да бъдеш изложен на страдания.

Аз искам да съм медиум. Защо?
Защото искам да служа на другите. Ако съществува такава възможност, искам. Обичам да помагам на другите.

Така че нека идваме, но да знаем, че е за да служим, да знаем, че е за да работим за доброто. Не е просто за да получаваме благословии. Разбира се, че получаваме много обич.
Колко пъти аз съм влизал в тази зала в Събота, със запълнени места за сядане, молейки Бог да ми даде вдъхновение за да почета тази толкова голяма обич, която получавам. Няма как да не бъда благодарен на Бог за цялата тази обич.

Да участваш в медиумните задачи е една приятна работа за вършене.

Това е поканата, която отправям към всички вас.

В заключение, ако сте психографиращ медиум, посветете се на работа, мислейки как да бъдете полезен, доверете се на хората, които се грижат за вас, направете своето медиумно развитие в един център, на който имате доверие, не се тревожете със сравнения. Всеки един играе своята роля.

И не забравяйте: да действате като медиум е нещо, което трябва да бъде съзнателно решено, защото ще срещнем препятствия, но също така ще срещнем много добри неща.

Благодаря.