„Между Земята и Небето“ книга на Шико Шавиер

Загрижени за случая на Жулио, на следващия ден попитахме съветника относно планирането на службата по реинкарнация, при което Кларенсио ни информира кратко: – Проблемът е болезнен, но е прост. Става дума само за леко изпитание, което е необходимо. Жулио ще изпита мъчителното желание да остане на Земята заемайки дългосрочно физическото Прочетете повече…

Четири седмици изминаха бързо, когато в действителност бяхме потърсени от Одила за лично съветване в Храма на Помощта.Кларенсио, Иларио и аз я приехме почти без изненада. Тя дойде малко тъжна и притеснена.С почтителна деликатност тя ни разказа за тревогите, които преживяваше. Жулио продължаваше да има същата рана на глотичната цепнатина. Прочетете повече…

Истинска радост увенча родното трио.Показвайки притесненото очакване като на ученичка, която иска да получи одобрение от менторите си, Одила вдигна насълзените си очи към сестра Клара, питайки:– Правилно ли постъпих?На лицето ѝ се четеше нуждата от окуражение. Почитаемата приятелка я прегърна близо до сърцето си.— Ти победи доблестно — каза Прочетете повече…

Амаро не регистрира поканата на дезинкарнираната си спътничка, под формата на чути думи, но я отчете като един мълчалив апел в менталната сфера. Той отиде до трапезарията, мислейки за Зулмира, с неудържимото желание да ѝ съобщи за странното задоволство, което го бе обладало. Не беше ли редно да сподели с Прочетете повече…

Одила, под патронажа на сестра Клара, беше приета в едно лечебно заведение за няколко дни. А за седем поредни нощи ние посещавахме Зулмира, в компанията на нашия съветник, за да помогнем за нейното подобрение. Втората съпруга на Амаро изглеждаше по-добре, по-тиха, по-спокойна. Тя обаче не беше излязла от инерцията, в Прочетете повече…

В нощта непосредствено след преживяванията, които описахме, Министърът ни покани да посетим сестра Клара, която щеше да помоли за помощ в полза на просветляването на Одила.Аз се чувствах все повече и повече привлечен към живия роман на тази група души, които съдбата беше хванала в мрежите си. Ако ми беше Прочетете повече…

Като се върнахме към нашия кръг на работа и обучение, за да формулираме нови мерки за помощ в полза на протагонистите на историята, която животът пишеше, аз заключих, че не бива да пропускам възможността да добия по-широко разбиране от нашия съветник, намеквайки за разясненията, който ни беше дал за периспирита. Прочетете повече…

Връщайки се в къщата на Амаро, ние все още можехме да го наблюдаваме извън плътното тяло, в разговор с Одила, под пряката подкрепа на нашия наставник. Първата съпруга на железничаря, разпознавайки съпруга си, вероятно с помощта на Кларенсио беше изоставила Зулмира за момент и коленичейки в краката му, го умоляваше Прочетете повече…

– Жулио! Жулио! Ела, страхливецо! … – изрева медицинския работник обладан.И може би осъзнавайки, че Амаро бе спечелил нашата симпатия поради спокойствието, с което понасяше ситуацията, той продължи да го призовава, с негодувание: – Ела да махнеш маската на негодника, който иска да ни разчувства! Жулио, мразя те! Но трябва Прочетете повече…

Амаро (в миналото Армандо), чието лице показваше признаците на обновление, за които съобщихме, започна да разказва развълнуван: – Да, спомням си отлично… Зората на Годината на Доброто 1869 г. се е запечатала завинаги в паметта ни… Щяхме да се приближим до Асунсион, идвайки от Санто Антонио в тревожно очакване… Любопитството Прочетете повече…

След нашето усилие за автокондензация, заради необходимото нагаждане на вибрациите, Кларенсио се приближи до двамата приятели с характерната му любяща сила. Разпознавайки ни, Марио асоциира нашето присъствие с кошмара от предишния ден и започна да се жалва: – Моят случай не е с полицията!… Нямаме нужда от представител на закона Прочетете повече…