„Между Земята и Небето“ книга на Шико Шавиер

Тук може да намерите всички глави по преведената поредна книга на медиума Шико Шавиер, за която вече имаме споделен аудио и текстови вариант. За повече удобство онези от вас, които искат да си я разпечатат, тази версия е подходяща и с по-малко бели полета: https://drive.google.com/file/d/1HjahGniSPCy90s_fwIcclfFxcmjo0az5/view?usp=drive_link А тук е плелиста ако Прочетете повече…

Една година след сватбата на Антонина всички заедно отидохме в къщата на железничаря, където толкова често се срещахме, с чувство на очакване и молитва. Животът продължи както обикновено… Жулио и Леонардо се бяха преродили в мир, почти по едно и също време, донасяйки в света развити житейски програми на служба. Прочетете повече…

Беше изминал един месец след годежа на Марио Силва, когато една нощ, по молба на Одила, тръгнахме да търсим Зулмира и Антонина за една лична среща в Дома на Благословията.И двете радостно се показаха с ентусиазъм извън плътното тяло.Прегърнати и щастливи, те съзерцаваха Земята и Небето, докоснати от възвишена надежда. Прочетете повече…

Бурята от чувства у групата души под наше наблюдение утихна малко по малко…В духовния живот Жулио очакваше без страдание своевременното връщане във физическото поле и Зулмира, под благотворното влияние на Антонина, се бе обновила за радостта от живота. Марио Силва, преобразен под насоките на младата вдовица, беше се привързал дълбоко Прочетете повече…

Когато приятелите си тръгнаха, Кларенсио обгради Зулмира със специални грижи, прилагайки ѝ успокоителни магнетизиращи пасове. Вливането на обновителна кръв ѝ бе подействало много добре. Малко по малко центровете на силата се адаптираха.От дезинкарнацията на момченцето си, бедната не се бе радвала на такава истинска почивка, както по това време. Нашият Прочетете повече…

Изминаха три дни от освобождаването на Жулио. (дезинкарнацията)Отново до Зулмира в ранните часове на нощта ние поправяхме дълбокото ѝ изтощение…Прогресивното ѝ отслабване я беше поставило в опасно органично състояние. Самият Кларенсио, след като я преслуша, отбеляза с притеснение: – Нашата сестра се нуждае от по-стабилна помощ. Тя е почти напълно Прочетете повече…

В зависимост от планираната програма ние се завърнахме на следващия ден, спирайки се първо в дома на Зулмира, чието органично състояние беше по-тревожно.Горката дама изглеждаше по-бледа, по-унила.Докторът я беше обградил с ценни лекарства, и все пак нещастното същество оставаше в състояние на дълбоко изтощение.Амаро и Евелина изглеждаха притеснени; измъчената майка Прочетете повече…

Духът на Жулио след изкупителния живот от 1 годинка Амаро и семейството му, подпомагани от някои съседи, повиха скованото тяло на момчето, докато ние се връщахме обратно към Дома на Благословията. Забелязах, че духът на Жулио, приютен в прегръдките на Одила, там изглеждаше отпуснат и спокоен, както никога преди това Прочетете повече…

На следващия ден вечерта неочаквано бяхме посетени от Одила, която ни помоли за помощ.Притеснената приятелка, сега наясно с тъмната драма, която се бе разиграла в близкото минало, за да отговори по-добре на грижите на настоящето, бе разбрала нуждите на Амаро и Жулио, които обичаше като съпруг и син на сърцето Прочетете повече…

Малкият Жулио се развиваше като едно цвете на надеждата в градината на дома, обаче винаги изсъхнало, болнаво.Родителите показваха готовност да му помагат правилно, но без значение колко адекватни бяха категоричните леченията за рекалцификация, той носеше болезнена стигма в гърлото си.Обширната рана в глотиса го затрудняваше да се храни.Вкусни каши се Прочетете повече…

Един месец беше изминал бързо от събитията, които видяхме в разказа, когато Одила дойде при нас, молейки се за помощ.Тя дойде тъжна, измъчена.Зулмира, неразбираемо как, се беше разболяла от опасен тонзилит. Страдаше много. Шест последователни дни я беше наблюдавала, информира нашата разтревожена приятелка. Тя се беше опитала, доколкото можеше, да Прочетете повече…

Следващата нощ, отговаряйки на нашата молба, Кларенсио ни заведе в дома на железничаря за наблюдения. Влезнахме с уважение в стаята, където Одила ни прие, щастлива и мила. Всичко изглежда се развиваше безопасно. Жулио спеше. Не се беше събуждал повече, радостно ни информира пазителката. Имах впечатлението, че реинкарниращия се изчезваше малко Прочетете повече…