Един месец беше изминал бързо от събитията, които видяхме в разказа, когато Одила дойде при нас, молейки се за помощ.
Тя дойде тъжна, измъчена.
Зулмира, неразбираемо как, се беше разболяла от опасен тонзилит. Страдаше много. Шест последователни дни я беше наблюдавала, информира нашата разтревожена приятелка. Тя се беше опитала, доколкото можеше, да я освободи от такова физическо страдание, но всички мерки се бяха оказали напразни.
Опустошена, тя подтикнала Амаро да доведе лекар, на което той се подчинил, но лекарят не можел да разбере вътрешната причина за болестта и, бидейки в неведение за истинското положение на пациентката, можеше да застраши майчината ѝ задача с прилагането на неподходящи ресурси.
Затова тя ни молеше за незабавна помощ.
Кларенсио не се забави със задачата по оказване на необходимата помощ.
Беше нощ, когато потърсихме домашното гнездо, което вече ни бе станало познато.
Зулмира лежеше в леглото в мъчителна отпадналост. Косите ѝ в безпорядък, с тъмни кръгове под очите и лице зачервено от треска, тя сякаш очакваше пристигането на някой, който да ѝ помогне да разреши кризата.
Нагнояването на сливиците беше замърсило дъха ѝ и създаваше парещи болки.
Горката жена само простена, полу-задушена, изтощена…
Съпругът и дъщерята се раздаваха с обич, търсейки да я ободрят, но Зулмира, която бяхме напуснали преди тридесет дни, румена и в добро разположение на духа, сега беше дълбоко депресирана.
Разнообразни лекарства бяха подредени на близкия рафт. Нашият инструктор ги разгледа внимателно и, усещайки нашето възхищение, каза развълнуван:
– Зулмира изисква нашата усърдна помощ. Трябва да се уверим в успеха на съпружеската мисия.
С нежност и грижа той ѝ приложи магнетизиращи пасове, спирайки се по-специално в областта на мозъка и глотичната цепка.
Болната показа незабавно подобрение.
Кръвообращението бе възстановено. Треската намаля, което ѝ даде почивка и най-накрая се появи възстановяващия сън, благоприятствайки подобрението ѝ.
Иларио се поинтересува каква е причината за коварната болест, която се беше проявила толкова агресивно, на което Кларенсио отговори уверено:
– Въпросът е деликатен. Бременната жена, освен че осигурява органична функция на същността, която се реинкарнира, тя е еднакво задължена да приеме духовния контакт с нея, който винаги представлява една саможертва, когато става дума за някой с тъмни дългове на съвестта. Жената по време на бременност страда истинска психическа присадка. Мислите на съществото, което се приютява във вътрешното ѝ светилище напълно я обгръщат, определяйки значителни изменения в нейния биологичен космос. Ако детето е господар на пространна еволюция и притежател на похвални нравствени качества, той успява да помогне на майчиното поле, обливайки го с пречистени емоции и преобразувайки майчинството, обикновено болезнено, в един сезон на неописуеми надежди и радости, но в процеса на Жулио наблюдаваме две души, които уреждат едни и същи дългове и са в еднакво еволюционно положение. Те си влияят взаимно един на друг.
Министърът помълча дълго време, връщайки се към магнетизиращите пасове в полза на болната.
Одила го придружи бдително.
От всички нас тя изглеждаше най-притеснена от чутите уроци. Разпознаваше се интересът ѝ да разбере всичко за да стане по-полезна там.
След няколко мига Кларенсио продължи:
– Ако Зулмира действа по един неоспорим начин при формирането на новото телесно средство на момчето, момчето действа енергично върху нея, установявайки смущаващи явления в нейната конституция като жена. Обмяната на впечатления между двамата е неизбежна и страданията, които Жулио носеше в гърлото си, бяха отпечатани в майчиния ум, който ги възпроизвежда в тялото, в което се проявява. Потокът на обмен между майката и детето не се ограничава до хранене от материално естество; той се простира до постоянен обмен на различни усещания. Мислите на Зулмира притежават огромна сила над Жулио, така както и мислите на Жулио разкриват значителна сила над бъдещата майка. Умовете на единия и другия, сякаш съпоставени, се поддържат в постоянно общение, докато Природата не завърши задачата си, която ѝ се полага във времето. От такова сливане произлизат така наречените „родилни белези“. Определени вътрешни състояния на жената достигат по някакъв начин до феталния принцип, маркирайки го за цялото съществуване. Това е така, защото работата на майчинството е подобна на деликатния процес на моделиране, и следователно изисква много грижи и хармония, така че задачата да бъде перфектна.
След това Министърът с бащинска отдаденост извърши различни магнетизиращи операции за подпомагане на тазовата кухина, потвърждавайки необходимостта от помощ на матката, с оглед на сложното и трудно развитие на реинкарниращия се Жулио.
Моят колега, пристъпвайки по-нататък, може би в опит да преобразува този час на братство колкото е възможно повече в час на учение, припомни някои от медицинските си преживявания, добавяйки:
– Често срещано е да се открие преувеличена чувствителност при жени, които забременяват. Трансформацията на нервната система при тези обстоятелства е безспорна. Често бременната жена разкрива спад на умствената жизненост и не рядко заявява крайно екстравагантно поведение. Има жени, които придобиват внезапна неприязън, други се оттеглят в неочаквани и неоправдани фантазии. В много случаи на Земята съм се питал сам себе си дали бременността, в повечето случаи, не донася временна лудост…
Съветникът се усмихна и каза:
– Обяснението е много ясно. Бъдещата майка е едно същество дългосрочно хипнотизирано. В психичното ѝ поле нахлуват впечатления и вибрации на Духа, които окупират възможностите ѝ за служене на реинкорпорацията (повторното връщане) в света. Когато бъдещото дете не се намира в достатъчно балансирано състояние пред Закона, а това се случва почти винаги, майчиният ум е податлив да регистрира най-странни дисбаланси, защото, по начина на един медиум, ще предава мнения и усещания на същността, която я доминира.
– Смущаваше ме като наблюдавах, – спомни си с интерес Иларио, – внезапното отвращение на много бременни жени от собствените им съпрузи…
– Да, това се случва винаги, когато един враг от миналото се връща към плътта, с цел да изкупи дългове, които дължи на този, който ще му служи за баща.
– Имаме обаче случаи, – размишлявах аз с любопитство – при които в светлината на прожекторите на света виждаме дъщери, които са били очевидно силни противници на майките в далечното или близкото минало, такава е враждебността, която характеризира техните взаимоотношения. Забелязваме, че в такива случаи, дъщерите са много по-близо до бащите си, живеейки психически в хармонична връзка с тях и духовно дистанцирани от майките, които понякога напразно правят всичко за разрушаване на бариерите на раздялата. При връзки от такова естество ще възникнат ли пречки пред реинкарнацията?
Кларенсио ме погледна многозначително и отговори:
– Не, по никакъв начин. Съпругата, от преданост към партньора си, лесно се отдава на нуждата на душата, която се връща в домашната крепост за регенеративни цели и, ако става дума за някой със силен афинитет към главата на домакинството, съпругът е нежно подтикван да предложи по-голям коефициент на привързаност на партньорката си, тъй като се чувства въвлечен от двойни сили на привличане. Под удвоено количество симпатия той дава много повече внимание и обич от себе си, улеснявайки майчината задача на жената.
Ясното и логично обяснение ни удовлетвори напълно.
Говорихме още няколко минути, в които нашият ментор даде на Одила различни указания, инструктирайки я в мерки за спешна помощ.
Върнахме се просветени в нашия общ работен кръг, но след няколко дена първата съпруга на железничаря се върна при нас, като поиска нова намеса.
Зулмира, информира ни тя разстроена, преминаваше през ужасяваща органична криза.
Неконтролируемо повръщане я смущаваше жестоко. Тя не можеше да понесе и най-малката храна.
Храносмилателната система показваше дълбоки промени.
Лекарят действаше напразно, тъй като стомахът на болната се подиграваше с всички ресурси.
Не се забавихме да извършим работата по асистенция.
Действително бременната жена показваше застрашаващи условия.
Повтарящото се гадене провокира постепенното нахлуване на анемия.
Кларенсио обаче я подложи на продължителни магнетизиращи пасове, обещавайки, че мярката ще предизвика да последват необходимите подобрения.
Различни задължения призоваха нашето присъствие в други сектори.
Въпреки това, след сбогуване, Иларио попита за причината за подобно явление, което, заяви той, в цялата своя медицинска практика на Земята не бе успял да си обясни.
– Сигурни сме, че науката на бъдещето ще помогне на жената в защита срещу този вид органично раздразнение – потвърди Министърът с увереност – намирайки дефиниции от физиологичен ред за подобни конфликти, но в дълбочина дисбалансът има духовна същност. Майчиният организъм, абсорбирайки излъчванията на реинкарниращата се същност, работи като един ауспух на разпадащи се флуиди, такива флуиди, които не винаги са приятни или лесно поносимо от женската чувствителност. Оттук и причината за честото гадене, лечението на което до сега е много трудно.
Тази бележка ни предложи ценен материал за размишление.
Времето се разгръщаше седмица след седмица.
Настоявахме да посещаваме къщата на Амаро от време на време, призовани от работа или без повод, докато една сутрин Одила дойде при нас с радостта на едно щастливо дете, обявявайки, че момчето се е върнало към земната светлина.
В съответствие с одобрението на малкото семейство той отново щеше да бъде наречен Жулио.
Споделихме нейната дълбока радост и със солидарността на искрени приятели, се върнахме отново да го прегърнем.
0 Коментара