Смъртта на ПРАВЕДНИЯ

18 свидетелства на дезинкарнирани Духове какъв е бил техния преход от земния към духовния живот, които определят своето положение като щастливо.

Малко след първото призоваване на г-н Сансон пред Парижкото Спиритистко Общество един Дух ни предаде следната комуникация с горното заглавие

Този материал може да чуете и на НАШАТА ПОДКАСТ ЕМИСИЯ В YOUTUBE с аудио епизоди – Свидетелства на Духове в различно положение – книга „Рай и Ад“ на Алан Кардек

„Смъртта на човека, с когото се занимавахте току-що, беше смърт на един праведен човек, тоест, придружена от спокойствие и надежда. Така както денят следва зората, по същия начин за него духовния живот следва земния, без травма, без разрив, и последният му дъх беше изпуснат в един химн на признание и любов. Малцина са онези, които преминават така този груб преход! Малобройни са, които след екстазите и отчаянията на живота, възприемат хармоничния ритъм на сферите! Точно както един здрав човек, осакатен от един куршум, все още страда от крайниците, от които е отделен, така душата на човек, който умира без вяра и надежда, се разкъсва и пулсира, когато излиза от тялото и се изстрелва в Космоса, несъзнателна за самата себе си.

Молете се за тези измъчени души, молете се за всеки, който страда; благотворителността не се ограничава само до видимото човечество, тя спасява и утешава също съществата, които населяват Космоса. Получихте едно трогателно доказателство чрез толкова бързата трансформация на този Дух*, подтикнат от спиритистките молитви, направени на гроба на един добър човек, когото искахте да разпитате и който искаше да ви помогне да напреднете по правилния път.

• Намек за Духа на Бернар, който се проявява спонтанно в деня на погребението на г-н Сансон, и получава помощ на свой ред. (вижте списание „Ревю Спирите“ от Май 1862 г., стр. 132.)

Любовта няма граници, тя изпълва цялото пространство, давайки и получавайки реципрочно своите божествени утешения. Морето се простира в една безкрайна перспектива, границата му сякаш се слива с небето и духът е очарован от спектакъла на тези две величия. Така любовта, по-дълбока от вълните, по-безкрайна от пространството, тя трябва да събере всички, живи и духове, в едно и също общение на милосърдието и да извърши възхитителното сливане между това, което е преходно и това, което е вечно.”

Жорж