18 свидетелства на дезинкарнирани Духове какъв е бил техния преход от земния към духовния живот, които определят своето положение като щастливо.
Човек на доброто, загинал при инцидент, и познат на медиума, докато е бил жив.
Бордо, 11 февруари 1861 г.
1 Можеш ли да ни дадеш някои подробности за твоята смърт?
– След удавянето, да.
2 Защо не по-рано?
– Ти ги знаеш.
(Медиумът действително ги знаеше.)
Този материал може да чуете и на НАШАТА ПОДКАСТ ЕМИСИЯ В YOUTUBE с аудио епизоди – https://www.youtube.com/playlist?list=PLnTgcZReG7_p0haDmA76Puk_M61YcpYM3 Свидетелства на Духове в различно положение – книга „Рай и Ад“ на Алан Кардек
3 Искаш ли да ни опишеш твоите усещания след смъртта?
– Дълго време не разпознавах себе си, но с Божията благодат и помощта на онези, които ме заобикаляха, когато светлината изгря, тя ме заля. Можеш да се довериш, защото винаги ще намериш повече, отколкото си очаквал. Нищо не е материално, всичко достига до скритите сетива: това, което нито окото, нито ръката могат да достигнат; разбираш ли ме? Това е едно духовно възхищение, което надхвърля твоето разбиране, защото не съществуват думи, които да го обяснят: това не може да се почувства освен само с душата.
Моето събуждане беше много щастливо. Животът е един от онези сънища, който въпреки гротеската идея, свързана с тази дума, мога да опиша само като ужасен кошмар. Представи си, че си заключен в един заразен затвор, че тялото ти, проядено от червеите, които проникват в мозъка на костите ти, е окачено над горяща пещ; че пресъхналата ти уста дори не намира въздух, за да се освежи; че твоят дух, пълен с ужас, вижда само чудовища около теб, готови да те погълнат; представи си най-накрая всичко, което фантастиката на сънищата може да създаде, което е най-отвратително, най-ужасно, и изведнъж си представи, че се оказваш пренесен в една сладка райска градина. И се събуждаш заобиколен от всички онези, които си обичал и за които си плакал; виждаш около себе си техните обожавани лица, които ти се усмихват от щастие; и вдишваш най-нежните аромати; освежаваш пресъхналото си гърло в извора на жива вода; чувстваш тялото си повдигнато в безкрайното Пространство, което го носи и люлее, както бризът прави с едно цвете, откъснало се от върха на едно дърво, чувстваш се обгърнат от Божията любов, както роденото дете е обгърнато от любовта на майка си, и ти не би имал нищо повече от една несъвършена представа за този преход. Опитах се да обясня щастието на живота, което очаква човека след смъртта на тялото му, но не можах.
Може ли безкрайността да бъде обяснена на онези, които са затворили очите си за светлината и чиито крайници никога не са успявали да напуснат тесния кръг, в който са затворени? За да ти обясня вечното щастие, ще кажа: обичай, защото само любовта може да те накара да го почувстваш и който казва любов, казва липсата на егоизъм.
4 Твоята позиция беше ли щастлива от самото ти влизане в света на духовете?
– Не; трябваше да платя човешкия си дълг. Сърцето ми ме караше да предчувствам бъдещето на духа, но аз нямах вяра. Трябваше да изкупя безразличието си към моя Създател, но неговата милост взе предвид малкото добро, което можах да направя, болките, които бях понесъл със смирение, въпреки страданието си, и неговата справедливост, която има едни везни за измерване, които хората никога няма да разберат, претегли доброто с толкова великодушие и любов, че злото скоро беше забравено.
5 Можеш ли да ми дадеш новини за твоята дъщеря? (Тя беше починала 4-5 години преди баща си.)
– Тя е на мисия на Земята.
6 Щастлива ли е като дете? Не искам да съм недискретен, питайки този въпрос.
– Знам го добре; да не би да не виждам твоите мисли като една картина пред очите ми? Не; като дете тя не е щастлива, напротив; всички нещастия на вашия живот трябва да я достигнат; тя обаче трябва да разпространява чрез пример онези велики добродетели, от които правите благородни речи. Аз ще ѝ помогна, защото трябва да бдя над нея; тя обаче няма да има много трудности да преодолее препятствията, тя не е в изкупление, а на мисия, затова бъди спокоен за нея и ти благодаря, че я помниш.
В този момент медиумът изпита едно затруднение да пише и каза: „Ако това е един страдащ дух, който ме възпира, моля да си напишете името.“ – Една страдалка.
7 Искате ли да ми кажете вашето име?
– Валерия.
8 Искате ли да ми кажете какво е причинило страданието ви?
– Не
9 Съжалявате ли за своите грешки?
– Вие го знаете добре.
10 Кой ви доведе тук?
– Сиксдение.
11 С каква цел го стори?
– За да можете да ми помогнете.
12 Вие ли бяхте тази, която преди малко ме възпря да пиша?
– Той ме постави на негово място.
13 Каква връзка съществува между вас?
– Той ме напътства.
14 Помоли го да се присъедини към нас за молитва.
След молитвата Сиксдение взе обратно думата:
„Благодаря ти за нея; ти разбра, няма да те забравя; мисли за нея.“
(към Сиксдение) 15 Като дух имаш ли много страдащи духове, които да напътстваш?
– Не; обаче, веднага щом съпроводим един от тях към доброто, ние се посвещаваме на някой друг, без да е нужно да изоставяме първите.
16 Как можеш да задоволиш една бдителност, която трябва да се умножава безкрайно с вековете?
– Трябва да разберете, че тези, които ръководим, се пречистват и напредват, следователно ни създават по-малко работа; в същото време ние също се издигаме и докато се издигаме, нашите способности се развиват, нашата сила се излъчва пропорционално на чистотата ни.
Бележка: Низшите духове следователно са подпомагани от добри духове, чиято мисия е да ги напътстват; тази задача не е отдадена ексклузивно на инкарнираните, но те трябва да допринесат за нея, защото за тях тя е едно средство за напредък. Когато един низш дух започне да се поставя като пречка за една добра комуникация, както в настоящия случай, без съмнение не винаги го прави с добро намерение, но добрите духове го позволяват било като доказателство, или с цел този, към когото той се обръща, да работи за своето усъвършенстване. Неговата упоритост, наистина, понякога се изражда в обсебване, и колкото по-упорит е той, толкова повече доказва колко голяма е нуждата му от помощ. Следователно е една грешка да го отхвърляме; необходимо е да се погледне на него като на един беден човек, който идва да иска милостиня и да кажем: той е страдащ дух, който добрите духове ми изпращат да работя върху неговото образование; ако аз успея, ще имам радостта от това, че съм повел една душа към доброто и че съм съкратил нейните страдания.
Тази задача често е болезнена. Без съмнение би било по-приятно винаги да имаме красиви комуникации, да говорим само с духове по наш избор. Но закрилата на добрите духове не се заслужава само с търсене на нашето собствено удовлетворение и отказ от възможностите да правим добро, които ни се предлагат.
0 Коментара