Съдържа едно сравнително изследване на доктрините за преминаването от телесен към духовен живот, за бъдещите наказания и награди, ангелите и демоните, вечните наказания и т.н., последвано от множество примери за истинското положение на душата по време и след смъртта.
Прехода през смъртта и как ние самите да живеем, така че един ден безпроблемно и безболезнено да се върнем в духовната родина, бързо осъзнавайки и връщайки паметта си за това кои сме – са темите, на които ще е посветен този нов учебен проект, базиран върху книгата на Алан Кардек „Рай и Ад“ и коментарите, споделения опит на различни практикуващи медиуми спиритисти.
НАШАТА ПОДКАСТ ЕМИСИЯ В YOUTUBE с аудио епизоди – Свидетелства на Духове в различно положение – книга „Рай и Ад“ на Алан Кардек
ЧАСТ II
Глава 1 Преходът
1 Увереността в бъдещия живот не премахва опасенията относно преминаването от този към следващия живот. Мнозина не се страхуват от самата смърт; това от което се страхуват е момента на прехода. Има ли страдание или не по време на това преминаване? Това ги безпокои и фактът има дори още по-голяма значимост, тъй като от него никой не може да избяга. От едно пътуване на Земята може да се откажат, но в този случай и богатите, и бедните трябва да преодолеят преминаването и ако то е болезнено, нито социалното положение, нито богатството биха смекчили тяхната горчивина.
2 Виждайки спокойствието в някои смъртни случаи и ужасните конвулсии на агония, които се случват при други, можем да си представим, че усещанията, които се изживяват в този момент, не винаги са еднакви. Но кой би могъл да ни просветли по тази тема? Кой би могъл да опише физиологичния феномен на раздялата между душата и тялото? Кой би ни разказал впечатления от този върховен момент? По този въпрос Науката и Религията мълчат. Защо е така? Защото и на едната, и на другата им липсва познание за законите, които управляват отношенията между Духа и материята; едната се спира на прага на духовния живот, а втората, на прага на материалния живот. Спиритизмът е свързващото звено между двете, само той може да каже как се случва преходът, било то чрез по-положителните представи, които дава за природата на душата, било чрез докладите на тези, които вече са напуснали живота. Знанието за флуидната връзка, която обединява душата и тялото, е ключът към този феномен, както и към много други явления.
3 Инертната материя е нечувствителна, това е един доказан факт; само душата изпитва усещанията на удоволствие и на болка. По време на живота, всяко разпадане на материята има отражение върху душата, която получава едно впечатление повече или по-малко болезнено. Душата е, която страда, а не тялото. Тялото е само инструмент на болката, докато душата е пациентът. След смъртта тялото, бидейки отделено от душата, може да бъде осакатено без последствия, защото то няма да почувства нищо; душата, от своя страна, бидейки отделена от него не получава никаква вреда от разпада на това тяло. Тя има свои собствени усещания, чийто източник не е в осезаемата материя.
Периспиритът е флуидната обвивка на душата, от която не се отделя нито преди, нито след смъртта на тялото, и с която формира единно цяло, тъй като не може да възприемем едното без другото. По време на живота периспиритуалния флуид навлиза във всички части на тялото и служи като средство за физическите усещания на душата; по същия начин, чрез този посредник, душата действа върху тялото и ръководи движенията му.
4 Изчезването на органичния живот води до разделяне на душата и тялото чрез прекъсване на флуидната връзка, която ги обединява, но тази раздяла никога не е внезапна; периспиритуалния флуид се освобождава малко по малко от всички органи, така че отделянето е пълно и абсолютно само когато не остане и един единствен атом от периспирита, свързан с една молекула на тялото.
Болезненото усещане, което душата изпитва в този момент, е свързано със сбора от точките на контакт, които съществуват между тялото и периспирита, и с по-голямата или по-малка трудност и мудност, които разделянето проявява.
Затова няма смисъл да крием факта, че в зависимост от обстоятелствата, смъртта може да бъде повече или по-малко болезнена. Тези различни обстоятелства ще разгледаме сега.
5 Нека установим като принцип следните четири случая, които могат да се считат за екстремни ситуации, помежду които съществува един голям брой нюанси:
1) Ако в момента на изчезването на органичния живот, отделянето на периспирита е напълно завършено, душата не би почувствала абсолютно нищо.
2) Ако в този момент придържането на двата елемента е в цялата си сила, ще се произведе един вид разкъсване, което реагира много болезнено върху душата.
3) Ако връзката е слаба, раздялата ще бъде лесна и ще се случи без сътресения.
4) Ако след пълния край на органичния живот все още съществуват многобройни точки на контакт между тялото и периспирита, душата може да почувства ефектите от разлагането на тялото, докато връзката не бъде напълно прекъсната.
Следователно страданието, което съпътства смъртта, е подчинено на силата на сцепление, която обединява тялото и периспирита; всичко, което може да помогне за намаляване на тази сила и за ускоряване на разделянето, прави преминаването по-малко болезнено. И накрая, ако отделянето се реализира без никакви затруднения, душата не изпитва никакви неприятни усещания.
6 При преминаването от телесния към духовния живот се случва и един друг феномен от главно значение: объркването или смущението. В този момент душата изпитва едно вцепенение, което моментно парализира нейните способности и неутрализира, поне отчасти, усещанията. Тя изпада в състояние на каталепсия, така че почти никога не е съзнателен свидетел на последния дъх. Казваме почти никога, защото има случаи, в които тя може да е в съзнание, както ще видим по-късно. Объркването, следователно, може да се счита за едно нормално състояние в момента на смъртта; продължителността му е неопределена: варира от няколко часа до няколко години. Докато смущението се разсейва, душата се оказва в ситуацията на човек, който се събужда от един дълбок сън. Идеите са объркани, неясни и несигурни; вижда се като през една мъгла; зрението се избистря малко по малко, паметта се връща, душата се разпознава. Това събуждане е много различно според индивидите; за едни е спокойно и дава приятно усещане; за други е изпълнено с изключителен страх и безпокойство, създавайки ефекта на един ужасен кошмар.
7 Моментът на последния дъх, следователно, не е най-болезненият, защото като цяло душата не осъзнава себе си. Но преди него тя понася разпадането на материята по време на конвулсиите на агонията, а след това търпи тревогите на обърканото състояние. Нека бързо кажем, че това състояние не е общо. Интензивността и продължителността на страданието зависят от афинитета, който съществува между тялото и периспирита; колкото по-голям бъде този афинитет, толкова по-продължителни и по-болезнени ще бъдат усилията на Духа да се освободи от неговите връзки. Но има хора, при които силата на придържане е толкова слаба, че отделянето възниква от само себе си естествено. Духът се отделя от тялото, както един зрял плод пада от своя клон; такъв е случаят със спокойната смърт и мирното събуждане.
8 Моралното състояние на душата е основната причина, която влияе за по-малката или по-голяма лекота на отделянето. Афинитетът между тялото и периспирита зависи директно от привързаността на Духа към материята; тя достига максимална степен сред хората, които фокусират всичките си грижи върху материалния живот и материалните удоволствия; но тя е почти нулева сред тези, чиято пречистена душа предварително се е идентифицирала с духовния живот.
Тъй като бавността и трудността на отделянето са пропорционални на степента на пречистване и дематериализация на душата, от всеки човек зависи да направи този преход повече или по-малко лесен, повече или по-малко горчив, приятен или болезнен.
Като се има предвид това, едновременно като теория и като резултат от наблюдение, остава да изследваме влиянието на вида смърт върху усещанията на душата в последния момент.
9 При естествената смърт, която е резултат от угасване на жизнените сили поради възраст или поради болест, отделянето се извършва постепенно; у човека чиято душа е дематериализирана, и чиито мисли са откъснати от земните неща, отделянето е почти пълно преди истинската смърт; тялото все още живее органичен живот, но душата вече е навлязла в духовния живот; душата се прикрепя чрез една толкова крехка връзка с тялото, която се прекъсва лесно с последния удар на сърцето. В тази ситуация Духът може вече да е възвърнал своята будност и да бъде съзнателен свидетел на угасването на живота в своето тяло, чувствайки се щастлив, че се е освободил от него. За този Дух смущението е почти нулево. Преживява само един момент на спокоен сън и се събужда с едно неописуемо чувство на щастие и надежда.
За материалистичния и чувствен човек, който живее повече чрез тялото, отколкото чрез Духа, за когото духовният живот не е нищо, нито дори една реалност в неговата мисъл, всичко е допринесло за затягане на връзките, които го свързват с материята; нямало е какво да ги разхлаби по време на живота. При наближаване на смъртта, отделянето също става постепенно, но с продължителни усилия. Конвулсиите на агонията са признак на борбата, която Духът преминава понякога, за да разкъса връзките, които му се противопоставят, а друг път, защото се вкопчва в своето тяло, от което една неустоима сила яростно го изтръгва, частица по частица.
10 Духът е толкова привързан към телесния живот, колкото по-малко вижда отвъд него. Усеща как животът му се изплъзва и иска да го задържи; вместо да се остави да бъде увлечен от движението, което го подема, той се съпротивлява с всички сили и по този начин може да удължи битката с много дни, седмици и цели месеци. Без съмнение в този момент Духът не е напълно осъзнат; объркването е започнало много време преди смъртта, но това не означава, че той страда по-малко. Неопределеността, в която се намира, несигурността какво ще му се случи, увеличават неговите тревоги. Смъртта идва и нищо не е приключило, смутното състояние продължава, а той се чувства жив, но не знае дали е в материалния или в духовния живот; още се бори, докато последните връзки на периспирита не бъдат прекъснати. Смъртта слага един действителен край на болестта, но не спира последствията; докато съществуват точки на контакт между тялото и периспирита, духът чувства впечатления от него и страда от това.
11 Позицията на нематериалистичния Дух е много различна, дори в лицето на най-жестоките болести. Флуидните връзки, които го свързват към тялото, бидейки много слаби, се разкъсват без никакъв шок, поради неговата увереност в бъдещето, което той вече предвижда чрез мисълта, а понякога дори в самата реалност, което го кара да вижда смъртта като едно освобождение, а страданията си като едно изпитание. От там му идва едно морално спокойствие и едно смирение, което облекчава страданието му. След смъртта, въпреки че връзките биват прекъснати в този момент, не го застига никаква болезнена реакция; на събуждане той се чувства свободен, благоразположен, разтоварен от една голяма тежест, и много щастлив, че вече не страда.
12 В случаите на насилствена смърт условията не са съвсем същите. Никаква частична дезагрегация (разпад на материята) не би могла да причини едно предварително разделяне между тялото и периспирита; органичният живот с цялата си сила внезапно е прекъснат; отделянето на периспирита започва едва след смъртта; и в този случай, както и в други, тази раздяла не може да стане моментално. Духът, застигнат неочаквано, е малко като замаян; забелязвайки, че мисли, той вярва, че все още е жив и тази илюзия остава, докато разбере положението си. Това междинно състояние между телесния живот и духовния живот е едно от най-интересните за изучаване, защото представя уникалната ситуация на един Дух, който обърква своето флуидно тяло с материалното си тяло, и който преживява всички усещания на органичния живот. Това положение предлага едно безкрайно разнообразие на нюанси според характера, знанията и степента на морален напредък на духа. То е с кратка продължителност за онези, чиито души са пречистени, защото при тях има едно предварително отделяне, което
смъртта, дори и най-внезапна, не прави нищо повече освен да ускори изпълнението му. За други ситуацията може да се удължи с години. Това състояние е много често срещано, дори и в случаите на обикновена смърт. За някои това не е нищо болезнено, според качествата на духа, но за други е една ужасна ситуация. Принципно при самоубийството тази ситуация е най-болезнена. Тъй като тялото е свързано с периспирита във всичките си фибри, всички конвулсии на тялото се отразяват върху душата, която изпитва големи страдания.
13 Състоянието на Духа в момента на смъртта може да бъде обобщено по следния начин: колкото по-бавно е отделянето на периспирита, толкова повече страда духът; бързината на отделянето е свързана със степента на моралния напредък на духа; за Дух, който не е материалист, който има чиста съвест, смъртта е един сън траещ няколко мига, свободен от всякакво страдание, от който събуждането е изпълнено с нежност.
14 За да работите за собственото си пречистване, да потискате лошите наклонности, да преодолявате страстите, необходимо е да видите предимствата и ползите от тази работа в бъдеще. За да се идентифицирате с бъдещия живот, да насочите стремежите си към него, предпочитайки го пред земния живот, е необходимо не само да вярвате в него, но също и да го разбирате; необходимо е да го представите в задоволителен за интелекта аспект, в пълно съответствие с логиката, със здравия разум и идеята, която имаме за величието, добротата и справедливостта на Бог. Сред всички философски доктрини, Спиритизмът е този, който упражнява най-голямо влияние в този аспект, чрез несломимата вяра, която дава. Сериозният спиритист не се ограничава просто да вярва. Той вярва, защото разбира и разбира, защото прибягва до своята проницателност и умение да разграничава. Бъдещият живот е една реалност, която непрекъснато се разгръща пред очите му; той я вижда и я докосва, така да се каже, през цялото време; съмнението не може да съществува в неговата душа. Телесният живот, толкова ограничен в сравнение с духовния живот, който е истинският живот, за него изчезва; оттук и малкото внимание, което отдава на инцидентите по пътя, и неговото смирение пред превратностите, чиято причина и полезност той разбира добре. Неговата душа се издига чрез преките връзки, които поддържа с невидимия свят; флуидните връзки, които го свързват с материята, отслабват и по този начин възниква едно първо частично отделяне, което улеснява преминаването от този живот към другия. Объркването, неделимо от прехода, е с кратка продължителност, защото веднага щом прекрачи прага, той се разпознава; нищо не му е странно и разбира своето положение.
15 Спиритизмът със сигурност не е незаменим за постигането на този резултат; нито пък има претенция, че единствен гарантира спасението на душата, но той го улеснява, със знанията, които предоставя, с чувствата, които вдъхновява, и с разположението, в което поставя Духа, така че той да разбере необходимостта да се подобрява. От друга страна, Спиритизмът също дава на всеки един средствата, които улесняват отделянето на други духове, в момента, в който те напуснат своята земна обвивка, и които съкращават времето на объркване чрез молитва и призоваване. Чрез искрената молитва, която е една духовна магнетизация, се провокира един по-бърз разпад на периспиритуалния флуид; чрез едно призоваване, проведено с мъдрост и благоразумие, и с думи на добронамереност и насърчение, Духът се изважда от вцепенението, в което се намира, което му помага да разпознае себе си по-скоро; ако той страда, трябва да бъде насърчен към покаяние, което единствено може да съкрати страданията му.
Примерите, които ще цитираме, представят духове в най-различни фази на щастие и нещастие в духовния живот. Не сме търсили такива примери в повече или по-малко бележитите герои от Античността, тъй като положението им може да се е променило значително след съществуването, от което ги познаваме, и поради което не биха предложили достатъчно доказателства за автентичност.
Извлякохме тези примери от обичайните обстоятелства на съвременния живот, защото са такива, с които всеки един може да се идентифицира повече, и от които може да се извлекат най-полезните уроци за сравнение. Колкото повече земното съществуване на Духовете се доближава до нашето, чрез социалното положение, чрез отношенията или роднинските връзки, толкова повече те ни интересуват и става по-лесно да проверим тяхната самоличност. Общите положения са най-многобройни, и за това всеки един може по-лесно да извлече приложението от тях.
Изключителните положения ни докосват по-малко, защото напускат сферата на нашите навици. Следователно те не са персонажите, които търсим; ако в тези примери се намират няколко известни личности, по-голямата част от тях са напълно неясни; имена с голям отзвук не биха добавили нищо към инструктажа и биха могли да обидят чувствителността. Ние не се насочваме нито към любопитните, нито към тези, които обичат скандалите, а към тези, които сериозно искат да се образоват.Тези примери биха могли да се умножат безкрайно, но тъй като сме принудени да ограничим техния брой, избрахме тези,
които биха могли да дадат повече яснота относно състоянието на духовния свят, било чрез положението на Духа, било чрез обясненията, които той беше в състояние да даде. Повечето примери не са публикувани до сега; само някои от тях бяха изнесени в списание „Ревю Спирите“. Премахнахме излишните детайли от тях, запазихме само съществените части за целта, която излагаме тук, и към тях добавихме допълнителните инструкции, с които успяхме да се сдобием по-късно.
0 Коментара