18 свидетелства на дезинкарнирани Духове какъв е бил техния преход от земния към духовния живот, които определят своето положение като щастливо.
Г-н Жобар Директор на Музея на индустрията в Брюксел, роден в Бизе (Горна Марна); починал в Брюксел от масивен инсулт на 27 октомври 1861 г., на 69 години.
Г-н Жобар беше почетен президент на Спиритисткото общество на Париж. Планирахме да го призовем на сесията на 8 ноември, когато предусещайки нашето желание, той спонтанно даде следната комуникация:
„Ето ме тук, мен, когото щяхте да призовете и който желая да се манифестирам преди това на този медиум, от когото напразно исках подкрепа досега.
„За начало искам да ви разкажа моите впечатления от момента на отделяне на моята душа. Усетих едно страхотно разтърсване и внезапно си спомних моето раждане, моята младост и моята зряла възраст; целият ми живот се показа ясно в паметта ми. Аз почувствах само едно предано желание да се озова в областите, разкрити от любимата ни вяра. След това цялата тази суматоха се успокои. Бях свободен и тялото ми лежеше инертно.
Ах, скъпи мои приятели, какво голямо удоволствие бе да сваля тежестта на тялото! Какъв екстаз да обхвана Космоса! Но не вярвайте, че изведнъж аз съм се превърнал в един от избраниците Господни; не, аз съм сред духовете, които научили малко, но имат още много да учат.
Не ми отне много време да си спомня за вас, моите братя в изгнание, и аз ви уверявам, че цялата ми симпатия и молитвите ми ви обгръщат.
„Искате ли да знаете кои бяха Духовете, които ме приеха и какви бяха моите впечатления? Приятели мои, там бяха всички онези, които призовавахме, всички братя, с които споделяхме работните си задачи. Видях великолепие, но не мога да опиша. Посветих се на разграничаване на това, което е истинно в комуникациите, готов да коригирам всички грешни изявления, подготвен накрая да бъда рицар на истината в другия свят, както бях във вашия.”Жобар
1 Когато бяхте жив, вие ни препоръчахте да ви призовем, когато вече сте напуснал Земята; ние го правим, не само за да изпълним вашето желание, но преди всичко, за да засвидетелстваме отново нашата искрена и жива симпатия, а също и в интерес на нашето поучение, защото вие, по-добре от всеки друг, сте в състояние да ни предадете точни обяснения за света, в който се намирате. За това ще се радваме, ако искате да отговорите на нашите въпроси.
– В този момент най-важно е вашето обучение. Що се отнася до симпатията, вече не просто чувам изразяването ѝ през ушите, но аз я виждам, и това възприятие представлява един голям напредък.
2 За да фиксираме нашите идеи и да не се отклоняваме, първоначално питаме на кое място се намирате тук и как щяхме да ви видим, ако можехме?
– Аз съм близо до медиума; щеше да ме видите с вида на Жобар, който седеше на вашата маса, защото тленните ви очи, много ограничени, могат да видят духовете единствено с техния тленен вид. (т.е. както е изглеждало физическото им тяло)
3 Бихте ли имали възможността да станете видим за нас, и ако не можете да го сторите, каква е пречката?
– Предразположеността, която е съвсем индивидуална. Един ясновиждащ медиум би ме видял, другите не биха могли.
4 Това същото място ли е, което заемахте, когато бяхте жив и посещавахте нашите сесии, и което пазим за вас? Тогава онези, които са ви виждали там, трябва да си ви представят такъв, какъвто сте бил. Ако не сте с вашето материално тяло, то вие сте с флуидното тяло, което има същата форма; ако не ви виждаме с очите на тялото, то ние ви виждаме с очите на мисълта; ако не можете да общувате чрез речта, можете да го направите писмено с помощта на един преводач; нашите отношения по никакъв начин не са прекъснати от вашата смърт и можем да разговаряме с вас толкова лесно и цялостно, както преди. Така ли стоят действително нещата?
– Да, и вие го знаете отдавна. Много пъти ще заемам това място, и дори без ваше знание, защото Духът ми ще обитава сред вас.
Обръщаме внимание на тази последна фраза: „Духът ми ще обитава между вас”. При сегашните обстоятелства това не е един фигуративен език, а една реалност. От знанието, което Спиритизмът ни дава за природата на Духовете, е известно, че един дух може да бъде сред нас, не само чрез мисълта, но лично, с помощта на своето етерно тяло, което го прави една отличаваща се индивидуалност. Следователно един Дух може да живее след смъртта сред нас така добре, както когато тялото му е имало живот; и още по-добре, тъй като може да идва и да си тръгва, когато пожелае. Така имаме едно безкрайно множество от невидими гости, някои безразлични, други свързани с нас чрез обич; и за тези последните се отнасят думите: „Те живеят сред нас“, които могат да се преведат така: „Те ни помагат, вдъхновяват ни и ни защитават.“
5 Неотдавна вие седяхте на същото това място; изглеждат ли ви странни условията, в които се намирате сега? Какъв ефект произведе у вас тази промяна?
– Тези условия не ми изглеждат странни, защото моят дезинкарниран дух се радва на една яснота, която не оставя в несигурност нито един от въпросите, които взема да разглежда.
6 Спомнихте ли си, че сте били в същата ситуация преди последното си съществуване? Мислите ли, че нещо се е променило?
– Спомням си предишните си съществувания и смятам, че съм се подобрил. Виждам и асимилирам това, което виждам; по време на предишните ми инкарнации с дух в смутно състояние, аз възприемах единствено земните си провали.
7 Спомняте ли си предпоследното си съществуване, това което предшества инкарнацията като г-н Жобар?
– В предпоследното си съществуване аз бях един работник, механик, погълнат от мизерията и желанието да усъвършенствам работата си. Бидейки Жобар, аз сбъднах мечтите на бедния работник и възхвалявам Бог, чиято безкрайна доброта направи така, че от семето, което беше поставил в мозъка ми, да покълне растение.
8 Правили ли сте комуникации на друго място?
– Общувах макар и малко. На много места един дух взе моето име; няколко пъти бях близо до него, без да мога да общувам директно; моята смърт е толкова скорошна, че все още завися от определени земни влияния. Необходима е една съвършена симпатия, за да мога аз да изразя своята мисъл. След недълго ще действам без разлика, но, повтарям, все още не мога. Когато умре един до някъде известен човек, той е призоваван от всички страни; и един голям брой духове се стремят да се облекат с неговата идентичност; това се случи с мен при различни обстоятелства. Уверявам ви, че скоро след освобождението малко Духове могат да комуникират, дори чрез един предпочитан медиум.
9 Виждате ли Духовете, които са тук с нас?
– Виждам главно Лазар и Ераст; малко по-далеч, Духът на Истината, реещ се в пространството; след това едно множество приятелски духове, които ни заобикалят, нетърпеливи и добронамерени. Бъдете щастливи, приятели, защото добрите влияния ви защитават от бедствията на грешката.
10 Докато бяхте жив споделяхте изказаното мнение за формирането на Земята чрез инкрустирането на четири планети, които са били съединени. Все още ли вярвате в това убеждение?
– Това е една грешка. Новите геоложки открития доказват конвулсиите на Земята и нейното последователно формиране. Земята, както и другите планети, има свой собствен живот и на Бог не му беше необходим този голямо безпорядък, или подобно струпване на планети. Водата и огънят са единствените органични елементи на Земята.
11 Не мислихте ли също, че хората могат да влязат в каталепсия за неограничено време и че човешката раса трябва да е била доведена на Земята в това състояние?
– Илюзия на моето въображение, което винаги надхвърляше целта. Каталепсията може да бъде дълготрайна, но не и безкрайна. Това са традиции, легенди, допълнени от ориенталското въображение. Приятели мои, много страдах, преглеждайки илюзиите, с които съм хранел духа си, не се заблуждавайте относно това. Научих много и мога да кажа, че моят интелект, готов да асимилира обширни и различни изследвания, беше запазил от последната ми инкарнация вкуса към удивителното и към сложното, извлечено от народните представи.
За сега не съм много загрижен за чисто интелектуалните въпроси, в смисъла, в който вие ги разбирате. Как бих могъл да го сторя, заслепен и омагьосан от чудния спектакъл, който ме заобикаля?
Само връзката със Спиритизма, по-силна, отколкото вие човеците успявате да си представите, може да привлече съществото ми към тази Земя, която напускам, не с радост – това би било жестоко – но с дълбока признателност за освобождението.
Когато Дружеството откри една подписка в полза на работниците от Лион , през Февруари 1862, един от членовете дари петдесет франка, от които двадесет и пет от свое име и двадесет и пет от името на г-н Жобар, който даде следната комуникация по този въпрос:
„Поласкан съм и много благодарен, че не съм забравен от моите спиритистки братя. Благодаря на великодушното сърце, което направи дарението, което аз щях да направя, ако все още живеех във вашия свят. В този, в който сега живея, няма нужда от пари; за това беше необходимо да ги извадя от кесията на приятелството за да дам материални доказателства, че съм трогнат от нещастието на моите братя от Лион.
Смели работници, които пламенно обработвате лозята на Господа, колко трябва да вярвате, че милосърдието не е една безполезна дума, защото големи и малки ви показаха симпатия и братство. Вие сте на великия човешки път на прогреса, нека Господ ви пази на него и да можете да бъдете по-щастливи. Приятелските духове ще ви подкрепят и вие ще триумфирате.
Аз започвам да живея духовно, по-спокоен и по-малко обезпокояван от неуместните призовавания, които по един непознат път се стичаха към мен. Модата царува дори сред духовете; когато модата да се призовава Жобар отстъпи място на друга и аз отида в нищото на човешката забрава, ще помоля истинските ми приятели, наричам така онези, чийто интелект не забравя, да ме призоват; тогава ще се задълбочим по въпросите, разгледани много повърхностно и вашият Жобар, напълно преобразен, може да ви бъде полезен, това иска той с цялото си сърце.Жобар
Когато изминаха първите моменти, посветени на утешаване на своите приятели, г-н Жобар се настани сред духовете, които работят активно за социалното обновление, докато чакаше следващото си завръщане сред живите, за да вземе по-пряко участие в тази дейност. След това много пъти даваше на Парижкото Общество, на което остана член, комуникации с безспорно превъзходство, без да се отклонява от оригиналността и духовния възторг, които съставляваха базата на неговия характер, и правеха също той да бъде разпознаван дори преди да е поставил своя подпис.
0 Коментара