18 свидетелства на дезинкарнирани Духове какъв е бил техния преход от земния към духовния живот, които определят своето положение като щастливо.
Г-н Сансон, бивш член на Парижкото Спиритистко Общество, починал на 21 април 1862 г. след една година на жестоки страдания.
Предусещайки края си, той адресира следното писмо до президента на Дружеството:
„В случай на изненадваща раздяла между тялото и душата ми, имам честта да ви напомня за една молба, която вече отправих преди около година: става дума да призовете моя Дух възможно най-бързо, и толкова пъти, колкото сметнете за подходящо, така че безполезен член на нашето Общество, по време на моето присъствие на Земята, аз да мога да послужа за нещо, когато съм отвъд гроба, давайки във вашите призовавания средствата за изучаване фаза след фаза на различните обстоятелства, които съпътстват това, което обикновено хората наричат смърт, но което за нас, спиритистите, е просто една трансформация според непроницаемите планове на Бог, но винаги полезна за целта, която той предлага.
„В допълнение към тази молба, която е едно упълномощаване да ми окажете честта с този вид духовна аутопсия, която моят малък напредък като дух може би ще направи стерилна и при която вашата мъдрост ще ви отведе естествено да не удължавате освен до един определен брой опити. Осмелявам се лично да помоля вас и всички мои колеги да имате добрината да помолите Всемогъщия да позволи на добрите Духове да ми помогнат с техните добронамерени съвети, и по-специално Свети Луи, нашия духовен президент, с цел да ме ръководи при избора и времето на едно прераждане, тъй като от настоящия момент това много ме притеснява. Страх ме е да не се излъжа относно духовните ми сили и да не помоля Бога твърде рано и твърде самонадеяно за един етап в тяло, в което да не мога да оправдая божествената доброта, но което, вместо да послужи за напредъка ми, ще удължи престоя ми на Земята или другаде, в случай, че се проваля.“
За да отговорим на желанието му да бъде призован възможно най-скоро след смъртта му, ние отидохме до погребалния дом с някои членове на Обществото и в присъствие на тялото, един час преди погребението се състоя следния разговор.
С това имахме една двойна цел: да изпълним последната воля на г-н Сансон и да наблюдаваме още веднъж положението на душата в един момент, толкова непосредствен до смъртта, и това е един изключително интелигентен и просветен човек с дълбоко познаване на спиритистките истини. Искахме да констатираме влиянието на това знание върху състоянието на духа, за да разберем неговите първи впечатления. Очакванията ни се оправдаха. Г-н Сансон описа момента на прехода със съвършена осъзнатост; той се беше видял да умира и беше видял духа си свободен от тялото; едно малко обичайно събитие, което се дължи на извисяването на неговия Дух.
I
Погребален дом, 23 април 1862г. – 2 дена след смъртта.
Отговорите, които духът Сансон дава след като е повикан:
1 Призоваване:
– Идвам на вашия апел, за да изпълня моето обещание.
2 Скъпи г-н Сансон, с удоволствие изпълняваме едно задължение: да ви призовем възможно най-скоро, след смъртта ви, каквото беше вашето желание.
– Това е една специална благодат от Бог, който позволява моя Дух да може да комуникира. Благодаря ви за доброжелателството, но съм слаб и треперещ.
3 Вие страдахте толкова много, че можем, мисля, да ви попитаме как се чувствате сега. Още ли изпитвате вашите болки? Какви усещания изпитвате, сравнявайки настоящото положение, с това от преди два дни?
– Положението ми е доста щастливо, защото вече не чувствам нищо от някогашните ми болки. Възстановен съм, чувствам се като нов, както обичате да казвате помежду си. Преходът от земния към духовния живот първоначално беше неразбираем за мен, защото понякога оставаме за няколко дни, без да си възвърнем яснотата на ума. Но преди да умра, аз направих молитва към Бог да го помоля да мога да говоря с тези, които обичам, и Бог ми отговори.
4 След колко време възвърнахте яснотата на вашите идеи?
– След осем часа. Бог, пак ви повтарям, ми даде един знак за неговата доброта. Той ме прецени, че съм достатъчно достоен и никога не бих могъл да му се отблагодаря достатъчно.
5 Напълно ли сте сигурен, че вече не принадлежите на нашия свят? Как го потвърдихте?
– Разбира се, вече не съм във вашия свят; но винаги ще бъда край вас, за да ви защитавам и подкрепям, за да проповядвам милосърдието и безкористността, които ръководеха живота ми. След това ще преподавам истинската вяра, спиритистката вяра, която трябва да издигне вярата в справедливото и доброто. Аз съм силен, много силен, с една дума: трансформиран. Вече не бихте разпознали стария болен, който трябваше да забрави всичко, оставяйки далеч зад себе си всяко удоволствие, всяка радост. Аз съм Дух, моята родина е Космосът, моето бъдеще е Бог, който свети в необятността.
Иска ми се да можех да говоря с децата си, защото щях да ги науча на това, което винаги са отказвали да повярват.
6 Какво изпитвате при гледката на тялото си тук край нас?
– Мое тяло, бедни и незначителни тленни останки; ти трябва да станеш на прах… а аз пазя добри спомени за всички, които ме ценяха. Гледам тази бедна деформирана плът, обиталище на моя Дух, преживяване на толкова много години! Благодаря ти, бедно мое тяло! Ти пречисти моя Дух и страданието, десетократно свято, ми даде една много похвална позиция, тъй като имам способността веднага да говоря с вас.
7 Запазихте ли мислите си до последния момент?
– Да, духът ми запази своите способности; аз не виждах вече, но по-скоро предусещах. Целият живот се разгърна в паметта ми и последната ми мисъл, последната ми молба беше да мога да говоря с вас, което правя сега. След това помолих Бог да ви пази, за да се сбъдне последната мечта на живота ми.
8 Имахте ли съзнание за момента, в който тялото ви издиша последния си дъх? Какво се случи с вас в този момент? Какво усещане изпитахте?
– Животът спира и зрението, или по-скоро виждането на инкарнираният Дух изгасва; открива се празнотата, непознатото и, увлечени от не знам какво влияние, се озоваваме в един свят, където всичко е радост и величие. Повече не чувствах, не разбирах, но въпреки това бях изпълнен с едно неописуемо щастие. Вече не чувствах гнета на болката.
9 Знаете ли… какво възнамерявам да прочета по време на погребението ви?
(Едва бях изрекъл първите думи и преди да съм довършил Духът отговори. И още повече отговори, без да задавам никакъв друг въпрос, по повод една тема, повдигната сред присъстващите, доколко е удобно да се прочете тази комуникация на гробището, заради други хора, които може да споделят или да не споделят тези мнения.)
– Ах, приятелю! Аз знам, защото ви видях вчера и ви виждам днес; удовлетворението ми е огромно!… Благодаря! Благодаря! Говорете, за да ме разберат и да ви оценят. Няма от какво да се страхувате, защото уважавате смъртта; говорете тогава, за да имат вяра невярващите. Сбогом; говорете; смелост, увереност и дано моите деца се обърнат към една уважавана вяра!
Подпис Ж. Сансон
По време на церемонията на гробището той продиктува следните думи:
„Нека смъртта не ви ужасява, приятели мои. Тя е един етап за вас, ако знаете как да живеете добре. Тя е едно щастие, ако сте го заслужили достойно и сте се справили добре с изпитанията си. Повтарям ви: смелост и добра воля!
Придавайте само посредствена стойност на благата на Земята и ще бъдете възнаградени; човек не може да се наслаждава твърде много, без да отнема благосъстоянието на другите и без да нанася една огромна морална вреда. Лека ми пръст!“
II
Спиритистко Общество на Париж, 25 април 1862 г. – 4 дена след смъртта
1 Призоваване:
– Аз съм близко до вас, приятели мои.
2 Много сме доволни от разговорът, който проведохме с вас в деня на погребението ви и, тъй като вие го позволявате, ние ще се радваме да го допълним за наше поучение.
– Подготвен съм, щастлив съм, че помислихте за мен.
3 Всичко, което може да ни просвети за състоянието да на невидимия свят и да ни накара да го разберем, е от голямо поучение, защото лъжовната идея, която се създава за него, е това, което много пъти води до неверие. Затова, не се учудвайте от въпросите, които можем да ви зададем.
– Изобщо няма да се изненадам и очаквам вашите въпроси.
4 Вие описахте с блестяща яснота преминаването от живота към смъртта; казахте, че в момента, в който тялото издиша последния си дъх, животът прекъсва и виждането на инкарнирания Дух изчезва. Този момент придружен ли е от едно мъчително, болезнено чувство?
– Без съмнение, защото животът е една непрекъсната поредица от болки, а смъртта е допълнение към всички болки; от тук има едно насилствено разкъсване, сякаш Духът трябваше да направи едно свръхчовешко усилие, за да се освободи своята обвивка, и това усилие е, което поглъща цялото ни същество и прави така, че да загубим съзнание за трансформацията, през която преминаваме.
Този случай не е общ. Опитът доказва, че много Духове губят съзнание преди смъртта, а при онези, които са достигнали до една определена степен на дематериализация, раздялата става без усилие.
5 Знаете ли съществуват ли духове, за които този момент е по-болезнен? Например по-болезнено ли е за материалиста, за онзи, който вярва, че в този момент за него всичко свършва?
– Със сигурност, предвид че подготвеният Дух вече е забравил страданието, или по-скоро, свикнал е да страда и спокойствието, с което посреща смъртта, го предпазва от двойно страдание, защото той знае какво го очаква. Моралното страдание е по-силно и липсата му в момента на смъртта е едно голямо облекчение. Онзи, който не вярва, наподобява на осъден на смърт, който вижда сатъра и неизвестното. Има една прилика между тази смърт и смъртта на атеиста.
6 Съществуват ли до толкова закоравели материалисти, които сериозно да вярват, че в този върховен момент ще бъдат пуснати в нищото?
– Без съмнение до последния момент има хора, които вярват в небитието; но в момента на раздялата Духът прави един дълбок размисъл, съмнението го обзема и го измъчва, защото той се пита в какво ще се превърне; опитва се да разбере нещо, но не успява. Отделянето не може да се осъществи без това впечатление.
При едно друго обстоятелство един Дух ни даде следните думи относно какъв е краят на невярващия:
„Твърдо невярващият в последните си мигове преживява мъката от такива ужасни кошмари, в които се вижда на ръба на една скала, готов да падне в бездната. Прави напразни усилия да избяга, но не може да ходи; иска да се хване за нещо, да достигне някаква опорна точка, и усеща, че се подхлъзва; иска да помоли за помощ и не може да изрече нито звук; в тези случаи се вижда как умиращият човек се извива, стиска ръце, издава приглушени писъци, сигурни признаци на кошмара, в който е затворен. В един обикновен кошмар събуждането слага край на безпокойството и вие с радост осъзнавате, че всичко е било само сън; но кошмарът на смъртта често се удължава много време, дори години след смъртта, и това, което прави усещането дори по-болезнено за духа, са сенките (мрака), в които понякога той е хвърлен.“
7 Казахте, че в момента на смъртта повече не сте виждали, а само сте предусещали. Не можехте да виждате повече с тялото, това е разбираемо. Но преди да угасне животът, зърнахте ли вече светлината от света на Духовете?
– Това ви казах по-рано: моментът на смъртта дава едно ясновидство на Духа. Очите вече не виждат, но Духът, който притежава едно много по-дълбоко зрение, незабавно открива един непознат свят и истината, появявайки се внезапно, му доставя моментно или една дълбока радост или едно неописуемо страдание, в съответствие със състоянието на неговото съзнание и спомена за изминалия му живот.
Така е в момента, който предшества онзи момент, в който Духът губи съзнание, което обяснява използването на думата моментно, защото същите впечатления – приятни или болезнени – продължават след пробуждането.
8 Разкажете ни какво ви впечатли, какво видяхте в момента, когато очите ви се отвориха за светлината? Можете ли да ни опишете, ако е възможно, вида на нещата, които ви се показаха?
– В момента, в който успях да дойда на себе си и да видя какво имам пред очите си, бях като заслепен и не разбирах добре, защото яснотата на съзнанието не се връща незабавно. Но Бог, който ми даде един дълбок знак за своята доброта, ми позволи да възстановя способностите си. Видях се заобиколен от много и верни приятели. Всички Духове закрилници, които идват да ни помагат, ме заобиколиха и ми се усмихнаха; оживяваше ни едно неповторимо щастие; и аз самият, силен и в добра форма, можех без усилие да се движа из Космоса. Това, което видях няма наименование в човешкия език. Аз обаче ще дойда да ви разкажа за всички мои радости, но без да надхвърлям границата, която Бог изисква. Знайте, че щастието, както го разбирате помежду си, е една измислица. Живейте мъдро, свято, в дух на милосърдие и любов, и ще бъдете подготвени за впечатления, които дори и най-великите ви поети не биха могли да опишат.
Народните приказки, без съмнение, са пълни с абсурдни неща; но не съдържат ли те, в някои аспекти, описание на това, което се случва в Света на Духовете? Разказът на г-н Сансон не звучи ли като приказка за един човек, който заспал в бедна, тъмна колиба и се събудил в един дворец, насред сияен двор?
III
9 В какъв вид ви се явиха духовете? В човешка форма ли?
– Да, скъпи приятелю, на земята духовете ни учат, че в другия свят запазват преходната форма, която са имали във вашия свят и това е вярно. Обаче каква разлика съществува между безформената машина, която мъчително влачи след себе си своя кортеж от изпитания, и чудната флуидност на тялото на духовете! Грозотата вече не съществува, защото физиономичните черти са загубили твърдостта на изражението, която формира отличителния характер на човешката раса. Бог направи блажени всички тези грациозни тела, които се движат с цялата деликатност на формата; езикът им има интонации, които са непредаваеми за вас, а погледът им има дълбочината на една звезда. Опитайте се да видите с мисълта какво Бог, архитектът на архитектите, може да направи в своето всемогъщество, и ще добиете една бегла представа за формата на духовете.
10 А вие как се виждате? Възприемате ли себе си в една лимитирана, ограничена, макар и флуидна форма? Усещате ли, че имате глава, торс, ръце, крака?
– Духът, бидейки запазил човешката си форма, макар и обожествена, идеализирана, има, без съмнение, всички части, за които говорите. Чувствам перфектно краката, ръцете и пръстите си, защото ние можем, по наша воля да ви се явим или да се ръкуваме с вас. Аз съм близо до вас и се ръкувах с всичките си приятели, без те да усетят; нашата флуидна същност може да бъде навсякъде, без да е пречка в пространството, без да предизвиква усещане, ако това е нашето желание. В момента вие сте скръстили ръце и моите ръце са във вашите. Казвам ви: обичам всички ви, но тялото ми не заема пространство, светлината минава през него. И това, което бихте нарекли чудо, ако беше видимо за вас, за Духовете е едно непрекъснато действие през цялото време.
Зрението на Духовете няма връзка с човешкото зрение, така както и тялото ви няма действителна прилика, защото всичко е променено като цяло и по същество. Духът, повтарям, има една божествена проницателност, която се простира над всичко, до там, че да е способен да отгатва дори вашите мисли; също, когато е подходящо, може да заеме формата, която най-добре го пренася във вашите спомени. Но в действителност висшият дух, който е завършил своите изпитания, обича формата, която е успяла да го доведе по-близо до Бога.
11 Духовете нямат пол. Въпреки това, тъй като съвсем доскоро вие все още бяхте един мъж, във вашето ново състояние клоните ли повече към мъжка, отколкото женска природа? Същото ли се случва с Дух, който е напуснал тялото си вече от много време?
– Не е нужно да принадлежим към мъжка или женска природа: духовете не се възпроизвеждат. Бог ги е създал според волята си, и щом по своя удивителен замисъл, е поискал Духовете да се инкарнират на Земята, той трябваше да добави размножаването на видовете посредством мъжкия и женския пол. Но вие усещате това, без да е необходимо каквото и да е обяснение, че Духовете не могат да имат пол.
Винаги се е казвало, че духовете нямат пол; половете са необходими само за възпроизвеждането на телата; тъй като духовете не се възпроизвеждат, половете биха били безполезни за тях. Въпросът ни нямаше за цел да констатира този факт, но поради скорошната смърт на г-н Сансон, искахме да знаем дали той още пази някакво впечатление от земното си състояние. Пречистените духове разбират съвършено своята природа, но сред нисшите Духове, вкопчени в материята, има мнозина, които вярват, че още са на Земята, и поддържат същите страсти и същите желания; те вярват, че все още са мъже или жени, ето защо съществуват онези, които казват, че духовете имат пол. И така са възникнали някои противоречия, дължащи се на повече или по-малко напредналото състояние на духовете, които общуват; грешката не е в духовете, а в онези, които ги разпитват и не си направят труда да задълбочат въпросите.
12 Сред духовете, които са тук, виждате ли нашия духовен президент, свети Луи?
– Той винаги е близо до вас, а когато отсъства, търси да остави един висш дух, който да го замести.
13 Не виждате ли други духове?
– Простете; Духът на Истината, Свети Августин, Ламенаж, Сонет, свети Павел, Луи и други приятели, които призовахте, са винаги във вашите сесии.
14 Как ви изглежда сесията? За вашето ново виждане, тя такава ли ви се струва, както когато бяхте жив? Хората имат ли същия вид за вас? Всичко толкова отчетливо ли е, толкова ясно ли е?
– Много по-ясно, защото аз мога да чета мислите на всички и много се радвам за доброто впечатление, което ми оставя добронамереността на всички събрали се духове. Надявам се, че същото разбирателство може да се случи не само в Париж, чрез обединението на всички групи, но и в цяла Франция, където групите се разделят и си завиждат една на друга, подтиквани от смущаващи духове, които обичат безпорядъка, докато Спиритизмът трябва да бъде пълната, абсолютна забрава на „аза“.
15 Казахте, че можете да четете мислите ни; можете ли да ни помогнете да разберем как става това предаване на мисълта?
– Това не е лесно; да ви кажа и да ви обясня това уникално чудо във виждането на духовете, би било необходимо да отворя за всички вас един арсенал от нови агенти, и да бъдете толкова мъдри, колкото нас, което не е възможно, защото вашите способности са ограничени от материята.
Търпение! Станете добри и ще постигнете това; в момента имате само това, което Бог ви дава, но с надеждата да напредвате непрекъснато; по-късно ще бъдете като нас. Стремете се да умрете добре, за да знаете много. Любопитството, което е стимул на човека, който използва разума, ви води спокойно до смъртта, запазвайки ви удовлетворяването на всички ваши минали, настоящи и бъдещи любопитства. Аз обаче ще ви кажа, разбира се с трудност, за да отговоря на въпроса ви: въздухът, който ви заобикаля, неосезаем като нас, транспортира отпечатъка на вашите мисли; дъхът, който издишвате, е, така да се каже, написаната страница на вашите мисли; те се четат и коментират от духовете, които ви заобикалят непрекъснато; те са пратеници на един божествен телеграф, от който нищо не убягва.
0 Коментара