18 свидетелства на дезинкарнирани Духове какъв е бил техния преход от земния към духовния живот, които определят своето положение като щастливо.
Г-н Ван Дърст – бивш държавен служител; умира в Анверс през 1863 г. на възраст 80 години.
Малко след смъртта му един медиум попита неговия Духовен Водач дали би могъл да призове г-н Ван Дърст, а той отговори: „Този дух излиза бавно от своята обърканост; той би могъл вече да ви отговори, но комуникацията би му струвала много повече затруднения. Затова аз ви моля да изчакате още четири дена и той ще ви отговори. Дотогава той вече ще узнае за добрите намерения, които сте проявили към него, и ще дойде при вас като благодарен и добър приятел.“
Този материал може да чуете и на НАШАТА ПОДКАСТ ЕМИСИЯ В YOUTUBE с аудио епизоди – https://www.youtube.com/playlist?list=PLnTgcZReG7_p0haDmA76Puk_M61YcpYM3 Свидетелства на Духове в различно положение – книга „Рай и Ад“ на Алан Кардек
Четири дни по-късно духът продиктува следното:
„Приятелю мой, животът ми беше едно доста малко бреме на везните на вечността, но далеч не се чувствам нещастен; аз съм в скромното, но сравнително щастливо състояние на човек, който е причинил малко вреда, без да визирам съвършенство с това. Ако в една малка сфера съществуват щастливи хора, то аз съм един от тях. Съжалявам само за едно нещо, че не знаех това, което вие знаете сега; моята обърканост и смут щеше да са много по-малки и не толкова болезнени.
Наистина, бяха огромни: да живееш и да не живееш; да виждаш тялото си, към което си силно привързан и въпреки това да не можеш повече да си служиш с него; да виждаш онези, които си обичал и да усещаш как мисълта, която те свързва с тях, изчезва, колко ужасно е! О, какъв жесток момент!
Какъв миг, когато объркването те обхване и те задушава, а миг по-късно тъмнина! Да чувстваш и миг по-късно да си анулиран! Искаш да осъзнаеш своето „Аз“, а не можеш да го възстановиш; вече не съществуваш и все пак чувстваш, че съществуваш, но си в едно дълбоко безпокойство!
И след това, след едно неоценимо време, време на потиснати тревоги, защото човек вече няма силата да ги почувства, след това време, което изглежда безкрайно, бавно се преродих за съществуването, за да се събудя в един нов свят! Няма повече материално тяло, няма повече земен живот, но безсмъртен живот! Вече няма хора с плътски тела, а леки форми, духове, които се движат с лекота по всички страни, движат се около теб и не можеш да ги обхванеш с поглед всичките, защото те се носят в безкрая! Да имаш Космоса пред себе си и да можеш да го пресечеш само с волята си, общувайки чрез мисълта с всичко, което те заобикаля! Приятелю, какъв нов живот! Какъв брилянтен живот! Какъв живот на удовлетворение!… Поздрави, поздрави, о вечност, която ме съдържаш в гръдта си!… Сбогом, Земя, която толкова време ме отдалечаваше от естествената стихия на душата ми!
Не, аз не те искам повече, защото ти си Земята на изгнанието и твоето най-голямо щастие, нищо не е!
Макар че, ако аз знаех това, което вие знаете, началото ми в този друг живот щеше да е по-лесно и по-приятно за мен! Щях да имам знанието, преди да умра, за това, което трябваше да науча по-късно, в момента на раздялата, и душата ми щеше да се отдели по-лесно. Вие сте на пътя, но никога, никога не може да стигнете твърде далеч! Кажете това на сина ми, но го казвайте много пъти, докато той повярва и се поучи; така че при пристигането си тук да не бъдем разделени.
Довиждане на всички, довиждане приятели; очаквам ви и докато сте на Земята, често ще идвам да се уча заедно с вас, защото все още не знам толкова много, колкото мнозина от вас; но тук, където вече нямам препятствия, които да ме задържат, и където не съм толкова възрастен, че да е отслабена силата ми, бързо ще се науча. Тук се живее бързо и се напредва, защото пред себе си виждаме толкова красиви хоризонти, че нямаме търпение да ги прегърнем.
Довиждане, оставям ви, довиждане.
Ван Дърст”
0 Коментара