От следващата 7ма Глава на книга Между Земята и Небето ще започнем да се запознаваме с миналото на нашите герои и по-специално техен общ минал живот по време на войната в Парагвай. За тази цел изготвихме кратък предговор за да добиете представа в каква обстановка се развива живота на тези души, които съвремието отново събира под различни имена и тела за да уредят отношенията си.
Парагвайската война (1864 – 1870) е най-големият международен въоръжен конфликт, който се случва в Латинска Америка, и се води между Парагвай и Тройния съюз – Бразилската Империя, Аржентина и Уругвай.
Причините варират от гранични въпроси, през политически спорове, възхода на Солано Лопес със неговата политика на експанзия чак до бразилското вмешателство във външни работи.
В книгата „Бразилия, сърцето на света, родината на Евангелието“, Умберто де Кампос, през погледа на духовната призма, описва следното:
„(…) модериращата силата на Короната не успя да елиминира определено ядро на суета, която се беше утаила в националната душа, карайки я да почувства своето надмощие над останалите Южноамерикански нации. В рамките на тези опасни идеи на колективна суета, Бразилия погрешно смяташе, че има правото да се намесва в делата на съседните щати в изгода на собствените си интереси. (…)
А страните от Южна Америка гледаха подозрително на арогантното надмощие в бразилската политика, с цел да се предпазят от нейните неправомерни намеси.“
Загубите от въоръжените действия и произтичащите от тях болести се оценяват на 400 000 души.
Парагвай е изчислил своите жертви между 60% и 70% от населението си, 90% от които са мъже.
Парагвайската икономика, която беше обещаваща по това време, и до днес все още се бори да се възстанови.
На Бразилия и отне десетилетия, за да изплати външния си дълг, придобит за финансиране на войната.
Натискът на бившите бойци, с подкрепата на хората на изкуството и сектори от печата, ще доведе през 1888 г. до премахването на робството и една година по-късно до падането на Монархията.
Моралните последици от конфликта бяха не по-малко опустошителни.
Духовните наставници ни информират, че Бразилия е придобила един голям дълг пред Божествените Закони, чиято поправка по-късно ще доведе до печалните социални кризи, поставяйки страната сред онези, с най-много насилие в света.
Наред с Робството, кармичните последици от Парагвайската война са една от духовните причини за човешките драми, развиващи се около трафика на наркотици и смъртните случаи, причинени от огнестрелни оръжия.
Страната обаче се ангажира да изплати този дълг към парагвайската нация чрез големи инфраструктурни и селскостопански дейности, които генерират доходи и напредък и за двете нации.
Много жестокости бяха практикувани и от двете армии, които доведоха до много обсесивни процеси в бъдещите прераждания, стартиращи още от детството.
Божествената милост винаги е действала в посока на поправяне на извършените грешки чрез прераждането и насърчавайки свещените родствени връзки дава шанс на духовете от двата фронта да коригират, да простят и изкупят опустошителните последици от някогашните си действия.
Всеки въоръжен конфликт и неговите ужасни последици рано или късно ще донесат горчивите си плодове, и ще са необходими няколко поколения, за да бъдат изплатени подобаващо всички дългове.
Завършваме този предговор с думите на скъпия Учител Исус:
„Блажени кротките и смирените, защото те ще наследят земята…“
0 Коментара