Бяхме стигнали на брега на морето посред нощ. Движението на духовния живот там беше много интензивно. Дезинкарнирани от различен произход отново срещаха приятели, които все още живееха на Земята, моментно отделени от тялото чрез анестезията на съня. Сред тях обаче се открояваха голям брой болни духове.
Старци, жени и деца се появяваха там по много различни начини, подкрепени от ръцете на множество духовни същности, които им помагаха.
До нас достигнаха поучителни разговори и болезнени оплаквания.
Магнетизиращи пасове за спешна помощ бяха прилагани тук и там… А въздухът, сравнен с това, което срещнахме в района на града, беше много различен.
Хладни бризове духаха, идвайки от далеч, като донасяха регенериращи принципи и вливаха в нас сладко усещане за благополучие.
– Океанът е чудотворен резервоар на сили – обясни Кларенсио изразително, – много членове от нашия план довеждат до тук болни събратя, все още свързани с тяло на Земята, с цел да получат възстановяване и почивка. Дезинкарнирани медицински сестри и приятели бдят над възстановяването на енергиите на техните повереници. Както се случва в залесената планина, атмосферата на морския бряг остава импрегнирана с безкрайните живителни ресурси на Природата. Незамърсеният кислород обединен с излъчванията на планетата се превръща в ценна храна за нашата духовна организация, особено когато все още пряко или косвено сме свързани с флуидите на по-плътната материя.
Сега преминавахме покрай една изключително болнава дама, легнала по гръб до водата, която получаваше магнетизиращи пасове от един духовен благодетел, просветлен в службата и молитвата.
Кларенсио ни остави за момент за да говори нещо с един приятел наблизо, и като се върна докладва:
– Това е една сестра от нашия личен кръг, тормозена от рак. Тя беше взета от физическото тяло чрез хипноза с цел да получи необходимата помощ. ( Хипнотичното въздействие е приложено върху жената, за да успеят духовните водачи да успокоят болките ѝ, тя да заспи и да доведат духа ѝ на това място с лечебни флуиди край брега.)
– Но – възразих аз, любопитен – този вид лечение може ли да спре дисбаланса на органичните клетки? Ще успее ли в действителност пациентката да се излекува?
Министърът се усмихна и поясни:
– Наистина, когато приятелските духове дават помощ, която се намесва във фините тъкани на душата, когато съществото частично е отделено от плътта, е възможно да се реализират чудеса. Работейки върху центровете на периспирита, понякога ние можем да осъществяваме дълбоки промени в здравето на пациентите, промени, които се фиксират и проявяват в соматичното тяло постепенно. Големи злини (сериозни болести) се коригират по този начин, огромни обновления се реализират така. Особено, когато открием молитвена служба в ума, обогатен от трансформираща вяра, улеснявайки по този начин нашата намеса чрез конструктивната пасивност на зоната, в която ние трябва да оперираме. Тогава работата в помощ може да реализира истински чудеса. Физическото тяло е поддържано от духовното тяло, към чиито матрици се наглася. И по този начин нашето влияние върху финия организъм е решаващо за плътното тяло, в което се проявява умът.
В този момент на обясненията обаче министърът поклати глава и добави:
— Все пак нашите действия са подчинени на Закона, който ни управлява. При проблема на нашата сестра, помощта от нашия план ще успее просто ѝ донесе малко успокоение. По причина на изпитанията, които бележат личния ѝ път и тя трябва да премине, заболяването достигна до неконтролируемо разрастване.
— Искате да кажете, че сега на нея ѝ се полага само една спокойна смърт? — попита внимателно Иларио.
— Именно – потвърди съветникът. – Благодарение на сътрудничество, което е в ход, тя ще се събуди в немощното си тяло по-ведра и по-утешена. Повтаряйки екскурзиите до тук, нощ след нощ, тя ще свикне с по-висшето разбиране на идеята за заминаване и смърт, като на свой ред предава на членовете на семейството си смирение и кураж за преминаване на раздялата. Тя ще се научи да допринася за облекчаване на техните страдания чрез своите усилия, малко по малко изграждайки своето вътрешно смирение… Усилвайки вътрешната светлина на своята съвест, тя ще се отдели от болната плът и от средата, която ѝ е скъпа, като някой, който намира във физическа смърт ценно освобождение за по-благородна служба. И така само след няколко седмици тя ще бъде много добре подготвена за своя нов път…
Кларенсио замълча.
Темата изискваше нови наблюдения и по-нататъшно изучаване.
— В такъв случай… — започнах да говоря колебливо.
Министърът обаче се усмихна съчувствено и отсече, пояснявайки:
— Вече знам твоето заключение. Това е вярно. Дългото боледуване е една скрита благословия, непозната сред хората, която представлява ценен подготвителен курс на душата за великото освобождение. Без продължителната болест бързият краен резултат в работата на смъртта е много труден.
В този момент обаче Зулмира и Одила пристигнаха на плажа на място недалеч от нас.
Кларенсио ни призова да обърнем внимание. Ние бързо ги заобиколихме, сякаш бяха болни сестри под наше наблюдение. Нито едната, нито другата усещаше нашето присъствие. Те също изглеждаха малко заинтересовани от кипящата духовна активност на алеята.
Първата съпруга на Амаро беше съсредоточила погледа си върху плячката, докато изражението на жертвата разкриваше неописуем ужас, както на онези, които са на предела на краен дисбаланс.
Зулмира имаше жестовете на човек, който мисли да се върне бързо в къщи, но ограничена от спътничката си, тя се придвижваше напред обзета от страдание и ужас.
И изричайки същите обвинения, които вече чухме, Одила набиваше мозъка на другата, повтаряйки безмилостно:
— Спомни си престъплението си, нещастнице! Спомни си ужасната сутрин, в която се превърна в убийца! Къде остави сина ми? Защо удави едно невинно дете?
— Не, не! – крещеше горката луда, – Не бях аз! Кълна се, че не бях аз! Жулио беше погълнат от вълните…
— А защо не бдеше над детето, което мъжът ми безразсъдно повери в коварните ти ръце? Не те ли обвинява собствената ти съвест? Къде е женската ти чувствителност? Ще ми платиш висока цена за престъпната небрежност… няма да ти позволя Амаро да те обича. Ще подхранвам неговата неприязън към теб, ще измъчвам хората, които пожелаят да ти помогнат, ще разруша самата къща, която си присвои и която ми принадлежи!… Самозванка! Самозванка!…
— Да, да… – съгласи се Зулмира, ужасена – Не съм го убила, но не изпълних каквото зависеше от мен да го спася! Прости ми! Прости ми! Обещавам да се посветя на възстановяването на мира за всички… Ще бъда една робиня на мъжа ти и ще го възстановя в ръцете ти; ще стана слугиня на дъщеря ти, чиито стъпки ще направлявам за добро, но от жалост остави ме да живея! Освободи ме! Съжали се над мен!…
— Никога! Никога! – викаше събеседничката студено – твоята грешка е непростима. Ти уби! Трябва да признаеш извършеното престъпление пред полицията!… Ще накарам главата ти да се сведе! Ще бъдеш вкарана в затвора за да се събереш с престъпниците от твоята категория!…
— Не! не! – молеше Зулмира с трогателни признаци на мъка.
— Ако не си убила сина ми, — извика жестоко другата, — тогава го върни в ръцете ми! Върни го! Върни го!
По това време и двете се озоваха на определено място на плажа.
Очите на бедната обсебена придобиха странен блясък.
— Беше тук! – изрева грубо преследвачката – тук изпълни зловещия план по унищожение на нашето щастие…
Сякаш докосната от тайни импулси, новата жена на Амаро се освободи от ръцете на Одила, които я задържаха, и навлизайки във водите, извика мъчително:
— Жулио! Жулио!…
Одила обаче, разстроена и полудяла, отново се хвърли да я преследва.
Усещайки приближаването ѝ, Зулмира се завъртя на пети и се втурна обратно към дома.
Ние придружихме и двете в гонитбата, без да ги изпускаме от поглед.
Транспортирайки се в къщата незабавно, давайки усещане, че спящото тяло беше мощен магнит, който я привлече, Зулмира се събуди, залята в пот, а физическия ѝ мозък запази впечатлението, че се беше скитала в ужасен кошмар.
Тя се опита да изкрещи, но не успя. Силите ѝ изчезнаха в неконтролируем нервен колапс.
Обзе я задух, a коронарните артерии целите се подуха.
Кларенсио се приближи и ѝ приложи лечебни и успокояващи флуиди.
Сърцето ѝ бавно се успокои, кръвообращението ѝ се върна към нормалния си вид. Именно тогава нещастната дама беше в състояние да извика за помощ.
0 Коментара