Духът на Жулио след изкупителния живот от 1 годинка
Амаро и семейството му, подпомагани от някои съседи, повиха скованото тяло на момчето, докато ние се връщахме обратно към Дома на Благословията.
Забелязах, че духът на Жулио, приютен в прегръдките на Одила, там изглеждаше отпуснат и спокоен, както никога преди това не го бях виждал.
Докато нашите сестри обменяха идеи по отношение на бъдещето, аз попитах ръководителя за спокойствието, което сега се манифестираше у малкия.
Кларенсио услужливо информира:
– Жулио се пренастрои за да може да продължи еволюционната борба, която му се полага. Злощастното прераждане за него имаше не само значение на изкупление, необходимо на Духа, който е изоставил учебна опитност*1, но също и ефект на едно изцелително лекарство. Престоя във физическото поле функционира като средство, което премахна раната, която той носеше в деликатните тъкани на душата. Плътта в много случаи е като един филтър, който задържа нечистотиите на периспиритуалното тяло, освобождавайки го от определени злини натрупани в него.
*1 – изоставил учебна опитност – в предишното прераждане е изоставил живота по свое желание, а сега бива лишен от опитността в тяло рано, за да я оцени.
– Това означава…
Министърът обаче ме прекъсна, като подчерта:
– Това означава, че Жулио отсега нататък ще може да се появява в здраво тяло, спечелвайки заслуги за получаване на една надлежно планирана реинкарнация, която обхваща извисени цели на служене. За няколко месеца с нас по естествен начин той ще се е развил достатъчно за да се завърне на Земята в похвалното състояние на хармония в самия себе си.
– Но ще се върне ли така, за толкова кратко време? – попитах, възхитен.
– Надяваме се да бъде така. Той трябва да се погрижи за растежа на благородни качества за вечния живот, за които единствено връщането в телесното училището може да способства. Освен това трябва да съжителства с Амаро, Зулмира и Марио Силва, по такъв начин, че да се побратимят истински с тях, според чистата любов, на която ни учи Христос.
– Тези бележки – замислих се аз – внасят нова яснота в нашето изследване на живота. – Следователно разбираме, че сложните и продължителни заболявания имат специфична функция. Вродените малформации, синдрома на Даун, парализата…
– Да – потвърди съветника – нахлуването на душата в областите на дисбаланс понякога е толкова надълбоко, че трябва да премине едно по-продължително пътуване за връщане обратно към нормалното.
Усмихвайки се, той добави:
– Времето на възстановителния ад съответства на времето на предумишлената вина. В много фази от нашата еволюция ние сме привлечени към мрежите на плътта, което винаги отразява нашата присъща индивидуалност, точно както глината е поставена в горещината на пещта или както нечистия метал е хвърлен във врящия тигел. Пречистването изисква усилия, жертви, търпение.
Пред заслепения ни поглед хоризонтът беше боядисан с пъстри цветове, възвестяващи слънцето, което сякаш изгряваше в едно море от светлина и злато.
Много надалеч звездите избледняваха, а близо до нас – леки облаци се движеха припряно, раздухани от вятъра.
Съзерцавайки необятността, Кларенсио отбеляза:
— Когато нашият Дух схване някаква частица от вселенската слава, той се събужда за най-възвишени надежди. Мечтае за достъп до божествените сфери, копнее да се събере със свещени любови, които го очакват в далечните предни редици, за това с охота приема тежките работи по пренастройката. Какво са в действителност за нас няколко десетилетия на отречение на Земята, в сравнение с великолепието на вековно щастие в светове на мъдрост и възвисяваща работа!…
– Ах! Ако хората само осъзнаеха!… – съгласих се, спомняйки си бунта, който толкова често ни вреди в света.
— Някой ден те ще разберат — възрази оптимистично Кларенсио; – всички същества прогресират и напредват към Бога. Земният човек ще съзрее за това по-дълбоко разбиране и щастлив ще възхвалява помощта на болката. Жълъдът с годините се превръща в стар дъб, богат на красота и полезност, а духът с хилядолетията се трансформира в забележителен гений, увенчан с любов и мъдрост.
След минутка мълчаливо преклонение пред Природата, инструкторът продължи:
– Връщайки се към случая на Жулио, не можем да забравим, че хиляди Интелекти (духове), между люлката и гроба, търсят собственото възстановяване. До степента на проясняването на съвестта ни и засилване на чувството ни за отговорност, ние осъзнаваме, че нашето духовно облагородяване е задача, която не може да се прехвърли на друг. Дължим на себе си това, което ни се случва по въпросите на доброто или злото.
– Важно е да се наблюдава – каза Иларио замислено – как за реконструкцията на мира животът изисква обединението на онези, които са воювали помежду си… В миналото Жулио се хвърли в пропастта на самоубийството под влиянието на Амаро и Зулмира, след оскърбление към Марио Силва…
– И сега – завърши Кларенсио – той е реабилитиран с помощта на Зулмира и Амаро, по начин, по който да се хармонизира отново с медицинския работник. Естествено е да бъде така.
– Но къде беше Жулио, преди да се върне в света, чрез нашия приятел железничаря? – попитах аз.
– След като беше елиминирал собственото тяло, задоволявайки обикновена лична прищявка, той страда дълги години печалните последици от умишления си акт в сферите в съседство на Земята. Трябваше да понася мъченията от отравянето, които се повтаряха отново и отново в психичното му поле. Преждевременната смърт, когато означава бунт пред лицето на безкрайно състрадателните закони, които ни управляват, ограничава Духа, като провокира продължително очистване в духовната сфера. Ние не можем да заблудим времето, а планираното съществуване се подчинява на определена квота от време, която следва ние да изчерпим в честна работа. Когато не сме се възползвали достатъчно от тези ресурси, ние сме изправени пред огромни дисбаланси в нашата собствена организация.
– Такъв дух самичък ли страда?
– Не винаги. – информира инструкторът – Когато не се намира в мъченическа самота, той, съвсем логично, е там, където се задържа мисълта му.
В отговор на нашата любознателност той добави:
– Мислите на Жулио се подхранваха от психическата атмосфера на Зулмира, Амаро и Марио Силва, които служиха като основни точки на ненавист. Исус учи, че човека ще има своето съкровище там, където е сърцето му и всъщност всички ние привличаме, в духа, хора, места и предмети, към които са свързани нашите чувства.
– Но Жулио беше ли в контакт с тях в духовните сфери или в преживяванията на физическия свят?
– Той просто участва в живота им, а животът е същия, в който и да е сектор на борбата. Въпреки това, тъй като мразеше Амаро по-дълбоко, той тегнеше с по-голяма сила върху него. По време на престоя си в духовния свят железничарят преживя яростното преследване от Жулио, слушайки неговите обвинения и оплаквания в районите на чистилището; и преди да се прероди, в сегашното си положение, беше от близо следен от Жулио, който измъчваше ума му и изискваше от него необходимата помощ за формирането на новото тяло. Поради лекомислието на Амаро, когато беше в личността на Армандо, Жулио беше тръгнал към самоубийство. Точно поради тази причина Законът позволи на Жулио обединение с приятеля, трансформиран в противник, от който изискваше подновяване на пропуснатата възможност.
Кларенсио ни погледна по специален начин и добави:
– Между кредитора и длъжника винаги съществува духовната нишка на ангажимента.
– По този начин Амаро трябва да е имал една малко проблемна младост? – размишлявах аз с цел обучение.
– Да, както се случва с повечето младежи и от двата пола, в ежедневната битка той се събуди много рано за идеала за бащинство. В сънищата, извън плътното си тяло, той срещаше противника си, който го молеше да се върне в света и, нетърпелив да се помирят, мислеше за брак с изключително безпокойство, като искаше само да уреди сметката, която разпознаваше, че дължи. Все още много млад той откри Одила, която го чакаше, според споразумението на двамата поето в духовния живот; Въпреки това, вибрациите на Жулио наистина бяха толкова смущаващи, че първата съпруга на нашият приятел не успя да го посрещне веднага, получавайки първо Евелина, тъй като връзката на двойката с нея се основаваше на мила привързаност. Само след първородното тя се адаптира за въплъщението на страдащия самоубиец…
– Тази точка от нашия разговор, – спомних си аз с уважение, – ми напомня за вътрешните конфликти на много момчета и много момичета на Земята. Понякога се осмеляват на брак с абсолютната непригодност за големите отговорности, сякаш са задвижени от невидими пружини, без никакво съобразяване с изискванията на благоразумието. Като че ли биват атакувани от внезапна лудост, пренебрегвайки всички съвети от дома или от приятели, за да се събудят по-късно с много сериозни и тежки проблеми, ако не и под облак на огромни разочарования. Сега разбирам… В основата на младежките мечти, почти винаги живеят мъчителни дългове, от които не може да се избяга…
– Да – потвърди министърът – много емоционални страсти в света отговарят на автентични обсесии или психози, с които само реалността може да се справи успешно. В много случаи зад желанието за брачен съюз вибрира миналото, чрез молбите на дезинкарнирани приятели или врагове, на които дължим ефективно сътрудничество за повторното овладяване на плътското тяло. Емоционалното безпокойство може да изразява мрачните лабиринти на задните редици…
Разсъждавайки върху борбите на душата, хвърлен в житейските преживявания с толкова много загадки за решаване, в паметта ми се появи един стар въпрос, който обикновено ми идваше в главата.
– А ангелите-пазители? – попитах аз.
Изправен пред изненадата, която се появи на лицето на нашия съветник, аз благоговейно подчертах:
– Простете, но аз все още съм прохождащ ученик в духовния живот. Има ли ангели-пазители в нашата сфера?
Кларенсио ме погледна учудено и каза:
– Духовете-покровители се намират във всички сфери. Важно е обаче да се направят някои забележки относно темата. Анализирани в тяхната божествена превъзходност, Ангелите на възвишената бдителност ни следват по дългия път на еволюцията. Те се разкриват за нас, в рамките на Законите, които ни управляват, обаче не можем да забравим, че всички се движим в многоизмерни кръгове. Веригата на издигане на духа тръгва от дълбините на бездна към върховната небесна слава.
Лека пауза предизвика бащинска усмивка на устните на инструктора, който продължи:
– Редно е да си спомним, че ние оформяме нашата нетленна индивидуалност в пространството и времето, с цената на продължителни и трудни преживявания. Идеята за едно божествено и съвършено същество, неизменно край нас, на разположение на нашите прищевки или на милостта на нашите дългове, не съответства на справедливостта. Кое земното правителство би изпратило един от своите най-мъдри служители, специализиран в гарантирането на доброто на всички, за да се залепи изключително към съдбата на един единствен човек, почти винаги упорит култиватор на сложни проблеми и в нужда, поради тази причина, от най-суровите уроци в живота? Защо трябва да се задължава един архангел, слизащ от Вечната Светлина, да следва, стъпка по стъпка, един умишлен егоист или мързелив човек? Всичко изисква логика, здрав разум.
– С подобна бележка имате предвид, че ангелите-пазители не живеят с нас?
– Не казвам това, – заяви благодетелят.
И нежно добави:
– Слънцето е с червея, поддържайки го в пещерата, на милиони и милиони километри, без червеят да е със Слънцето.
Сестрите, които ни следваха, една до друга, във възторг от съзерцанието на небето, с обич коментираха бъдещето на Жулио, психически отдалечен от нашия разговор.
Бележката на нашия съветник ни наложи сериозни размишления и може би поради тази причина в групата се настаняваше тишина, но Кларенсио, осъзнавайки, че въпросът изисква по-широко разяснение, продължи:
– Ангелът, според правилното значение на термина, е пратеник. Сега има пратеници от всякакво положение и от всякакъв произход и поради тази причина древността винаги е признавала съществуването на добри ангели и зли ангели. Ангел-пазител според по-старите религиозни концепции, е един израз, който дефинира небесния Дух, който бди над създанието в името на Бог или човек, който се посвещава на друг безкрайно, като му помага и го защитава. Във всеки регион с нас живеят Духове познати на нашия живот и на нашата борба. От най-бруталните същества до най-пречистените, ние имаме веригата на любовта, в чиито брънки можем да олицетворим душите, които се обичат или които са в синхрон една с друга, в рамките на безкрайната градация на прогреса.
Духовното семейство е една констелация* (съзвездие) от Интелекти, чиито членове са на Земята и в Небесата. Този, който вече може да вижда малко повече помага за проглеждането на онзи, който все още се бори за да се отърве от собствената си слепота. Всички ние, колкото и ниско да сме в мащаба на еволюцията, притежаваме недалеч от нас, някой, който ни обича за да ни тласне към извисяване. Това можем да проверим в кръговете от по-плътна материя. Ние постоянно имаме сърца, които ни почитат и се посвещават на нашето добро. От всички земни привързаности, нека подчертаем например, предаността на майките. Майчинският дух е един вид ангел или пратеник, въпреки че често все още е егоист по отношение на грижите за децата си.
Освен че майчината любов може да страда от много недостатъци, когато се сблъска с основни принципи на братството и справедливостта, ние имаме майчини връзки на привързаност и симпатия от най-завладяващите, способни на най-високи саможертви за нас, макар че са обусловени понякога от егоистични цели. Не можем обаче да забравим, че възхитителният алтруизъм на утрешният ден започва в тясната привързаност на днешния, както дървото е част от зародиша.
Всички същества индивидуално разчитат на похвални отдадености на подобни същности, които се привързват към тях. Истинското сирачество не съществува. В името на Любовта всички души получават помощ, където и да се намират. По-големите братя помагат на по-малките. Учителите вдъхновяват учениците. Родителите помагат на децата. Приятели се свързват с приятели. Спътници помагат на спътници. Това се случва на всички нива на Природата и, неизбежно, на Земята, сред онези, които все още живеят в плът, и онези, които вече са прекосили тъмния проход на смъртта. Гърците знаеха това и прибягваха до своите невидими гении. Римляните разбираха тази истина и се покланяха на домашните духове. Геният-пазител винаги ще бъде един доброжелателен Дух за протежето, но е наложително да отбележим, че връзките на привързаност около нас се намират все още по възходящия марш към по-високите нива на живот.
С цялата почит, която им дължим, важно е да разпознаем в семейните Духове, които ни защитават, велики и уважавани герои на доброто, но все още на дистанция от вечното ангелство. Естествено, те напредват в облагородени линии, във високи нива, но те все още чувстват индивидуални наклонности и страсти, в посока към универсализиране на чувствата. Поради този мотив в различните религиозни училища с голяма уместност чуваме популярната интуиция да твърди: – „нашите ангели-пазители имат различия“, или дори „нека кажем молитва към ангелите-пазители”, разпознавайки инстинктивно, че семейните духове от личния ни живот все още се намират в полето на специфичните привързаности и те понякога се нуждаят от апел към по-висшата природа за да се погрижат за този или онзи вид служба.
Пристигнахме в Дома на Благословията и разясненията на инструктора от незабравимата лекция се отпечатаха в душата ни, принуждавайки ни към пълна тишина.
Бландина обаче дойде при нас и разчувствана попита съветника:
– Великодушен приятелю, можем ли да сме напълно убедени, че Жулио трябваше да се дезинкарнира сега?
– Напълно. Законът работи точно. Няма място за каквото и да е съмнение.
– А онези струи на тъмна мисъл, които излизаха от медицинския работник, сякаш отравяха нашия болен?
– Ако ние не бяхме с него, – каза министърът, – те щяха на практика да забързат смъртта на детето и все пак Законът щеше да се изпълни; обаче тези тъмни мисли на Марио се върнаха към него самия. Той ги е излъчил с очевидна цел да убие и поради това изпитва разкаянието на един истински убиец.
Грациозната резиденция на Бландина, към която вървяхме, сега беше пред очите ни.
Кларенсио я потупа добродушно и заключи:
– Нека останем убедени, дъще моя, че на което и да е място и по всяко време ще получим от живота в съответствие с нашите собствени дела.
0 Коментара