След това влязохме в най-просторната спалня в къщата, където една млада жена лежеше съкрушена и неспокойна.
Тя изглеждаше на около двадесет и пет години. Измъченото ѝ нежно лице показваше хармонична красота. То беше сякаш излязло от едно скъпоценно платно, макар че гладкостта на чертите ѝ контрастираше с безпокойството и страха в тъмните очи и неподдържаната ѝ разрошена коса.
Край нея лежеше друга жена, без физическо тяло.
Подпирайки се на голяма възглавница, тя създаваше впечатление на защита към безспорно болното момиче, но неяснотата на погледа и мрачния ореол, който я заобикаляше, не ни остави и капка съмнение относно нейната позиция на вътрешен дисбаланс.
Тя държеше дясната си ръка (на тила) над продълговатия мозък на сломената и болна жена, сякаш искаше да контролира впечатленията на нервната ѝ система, а сиви нишки, които се спускаха от главата ѝ като пипала на октопод, обгръщаха сърдечния енергиен център, неутрализирайки центровете на силата (чакрите).
Тъй като и двете бяха безразлични към нашето присъствие, бе възможно да ги наблюдаваме внимателно, идентифицирайки позицията на палач и на жертва.
Изваждайки ни от мълчаливите въпроси, в които бяхме обхванати, Кларенсио обясни:
– Младата дама е Зулмира, новата господарка на този дом, а дезинкарнираната сестра, която понастоящем вампиризира тялото ѝ, е Одила, първата съпруга на Амаро и майка на Евелина, болезнено преобразена от ревността, в която е потънала. Решена да се бори с онази, която смята за свой враг, тя се магнетизира (привлича) към нея, през периспиритуалното тяло в мозъчната област, властвайки над сложна мрежа от нервни стимули и повлиява върху метаболитните центрове, с което дълбоко променя органичния пейзаж.
– Но защо няма реакция от страна на преследваната Зулмира? – попитах аз в недоумение.
– Защото Зулмира, нашата инкарнирана приятелка, падна в същия вибрационен модел. – поясни инструкторът. – Тя също се посвети на съпруга си с изискващ егоизъм. Амаро винаги е бил много привързан баща. Предишният му брак му остави две малки деца, но малкият Жулио, красиво осемгодишно дете, изгуби своето съществуване в морето. Втората съпруга никога не прие привързаността на бащата към осиротелите от майка деца и чувстваше неприязън. Тя се бунтуваше, оплакваше и постоянно се показваше наранена пред малките прояви на бащинска нежност, преплитайки се, поради същата причина, с дисбалансираните енергии на непримиримата партньорка на Амаро, пометена от смъртта. В своите болезнени притеснения, Зулмира дори пожела смъртта на едно от децата. Тя претендираше да притежава сърцето на любимия мъж абсолютно само за себе си. И защото грижите на Амаро бяха особено фокусирани върху момчето, много пъти тя мълчаливо излъчваше копнеж да го види да се дави на плажа, където плуваше. Една сутрин, когато наглеждаше доведените деца, тя отдели Евелина от брат ѝ, позволявайки на малкия навлизане по-навътре във водите. Целта бе постигната. Една бърза вълна изненада малкото момченце, което се къпеше, захвърляйки го на дълбокото.
Жулио бе неспособен да си върне баланса и тялото му изплува на повърхността.
Страданията на семейството бяха огромни. Железничарят се почувства психически дистанциран от новата си съпруга, определяйки я като небрежна и жестока към децата. Зулмира, от своя страна, съкрушена от събитието и пазейки в себе си косвената отговорност за настъпилото бедствие, падна обсебена пред пагубното влияние на съперницата си, която я обсеби и покори от невидимия план.
Кларенсио направи малка почивка и продължи:
– Чувството за вина винаги е един срив на съвестта и посредством него силите на мрака успяват да се вмъкнат… Зулмира, поради разрушителното угризение на съвестта, падна на същото емоционално ниво на Одила и двете се сблъскаха в един смъртоносен конфликт, недостъпен за очите на обикновените хора. Това е един случай, в който земната медицина е напълно неефективна.
Министърът замълча.
Сякаш улавяйки присъствието ни по интуиция, Одила се раздвижи и, прилепвайки по-силно към горката жена, изкрещя:
– Никой няма да я освободи! Аз съм нещастна майка, ограбена от своя дом… Поела съм справедливостта в моите собствени ръце…
И взирайки се в болната жена с ужасно изражение, тя добави:
– Убийца! Убийца!… Ти уби моето момченце! Ти също ще умреш!…
Болната отвори широко очи. Крайна бледност покри лицето ѝ. Тя не чу думите на противничката си, която беше невидима за нея, но увита в магнитната вълна, която я обгръщаше, тя се почувства, че сякаш умира.
Кларенсио я погали по челото и каза спокойно:
– Горкото момиче!…
Иларио и аз инстинктивно се приближихме до Одила, за да я прогоним възможно най-бързо, но доброжелателния инструктор ни възпря с жест, предупреждавайки:
– Силата няма да помогне. Двете са напълно свързани една към друга. Разделянето им насила би довело до вреда с непредвидими последствия. Раздразнението на дезинкарнираната жена ще натежи твърде много на мозъчните центрове на Зулмира и липотимията (припадъка) може да доведе до парализа или дори смърт на тялото.
– Но тогава – извика Иларио, смутен, – как да развалим този неправомерен съюз? Не е ли редно да се отстрани обсесора от жертвата?
Кларенсио се усмихна и разясни:
– Тук картината е друга. В телесната сфера, физическата капсула, т.е. тялото, е ценен изолатор за небалансираните енергии на нашия ум. В нашия план на действие, обаче, и в проблема, който наблюдаваме, тези сили могат да се прелеят заплашително върху нещастната жена, чието тяло може да се сравни с една слаба лампа, върху която би било опасно да се пуска твърде силен електрически поток. Повредата би била напълна.
– Какво бихме могли да направим? – попита разочарован Иларио.
Трябва да действаме по структуриране на мислите на нещастната сестра, поела инициативата в преследването. Важно е да дадем друга посоката на нейната воля, измествайки нейния психически център и давайки ѝ други интереси и различни стремежи.
– И не можем ли да започнем, като я увещаваме?
Министърът ведро отговори, без да отстъпва:
– Може би в момента не бихме могли или няма да знаем как. Подготовката е незаменима.
Нищо не ни коства да направим един разговор за малко порицание… – заяви моят спътник удивен.
– Да, едно чисто и просто леко поучение може би би било подходящо, обаче, не трябва да забравяме, че мозъчната организация на жертвата остава силно нагнетена. Нашата намеса в духовното поле на Одила трябва да бъде привлекателна и безопасна, за да се избегнат шока и сътресенията, които биха имали катастрофални последици за другата. Нито вредна сладост, нито твърде настъпателна енергия…
Инструкторът обърна състрадателен поглед към двете жени и продължи:
Ситуацията в тази къща е много деликатна. Необходимо е да потърсим някой, който вече е събрал в душата си достатъчно любов и разбиране за да разговаря с двете, използвайки съзидателната сила на обновлението.
Той се замисли за момент и добави:
– Мисля, че може да разчитаме на сестра Клара. Ще помолим за нейната помощ. Тя ще успее да измени Одила с нейните увенчани със светлина думи и да я склони да работи за собствената си трансформация. Засега от наша страна е възможно само да дадем известно облекчение и нищо повече.
Той препоръча Еулалия да помогне на Евелина за пренастройка на психиката, от която момичето се нуждаеше, и след това приложи магнетизиращи успокояващи пасове на Зулмира, от глава до пети.
Сякаш леко упоена, пациентката премина от раздразнение към спокойствие и за очите на съпруга си, който беше дошъл тихо и подреждаше нейните възглавници, тя спеше.
0 Коментара