Следващата нощ, отговаряйки на нашата молба, Кларенсио ни заведе в дома на железничаря за наблюдения.
Влезнахме с уважение в стаята, където Одила ни прие, щастлива и мила. Всичко изглежда се развиваше безопасно. Жулио спеше. Не се беше събуждал повече, радостно ни информира пазителката. Имах впечатлението, че реинкарниращия се изчезваше малко по малко, в органичната конституция на Зулмира, сякаш бъдещата майка беше един чудотворен филтър, който го абсорбираше.
Дезинкарнираната майка Одила беше доволна и обнадеждена.
Предпочиташе да вижда малкото момченце поверено на дълбок сън. Страданията и стоновете му бяха разкъсали сърцето ѝ. Поради тази причина прераждането представляваше една благословия за тревожните майчински отговорности, на които тя бе пазителка.
Забелязахме, че у Жулио имаше огромна разлика. Финото тяло на момчето показваше невероятна трансформация. То беше изтъняло изненадващо.
Имах усещането, че той и Зулмира, душа с душа, се сливаха един в друг. Момичето беше придобило физическа цялостност и духовна жизненост, докато момчето губеше външното изражение. Жулио беше заспал с облекчение, докато младата дама показваше възхитително пробуждане за живот. Втората съпруга на Амаро се беше променила забележимо. Като хората, когато са повишени с нови отговорности на работното си място, тя беше по-весела и по-наясно със задълженията, които ѝ се полагаха.
Преливането на флуиди там беше очевидно.
Майчиният организъм приличаше на един алембик (дестилатор), предназначен да префини духовните енергии на реинкарниращия се, за да ги възстанови несъмнено на самия него, при формирането на новата му обвивка.
Регистрирайки нашето удивление, инструкторът обясни със своята обичайна доброта:
– Прераждането, колкото и дезинкарнацията, е един от най-забележимите биологични шокове. Съединен с генериращата матрица на майчиното светилище, в търсене на нова форма, периспиритът търпи влиянието на силни електромагнитни токове, които му налагат автоматично редуциране. Съставен в основата си от химически принципи подобни по свойства на водорода, изразени чрез молекули, разположени на значително разстояние една от друга, когато периспиритът е свързан с женския генетичен център (сакрална чакра), той изпитва значителна контракция, подобно на плътската дреха под електрически заряд с висока мощност. След това се наблюдава намаление на обема на финото тяло чрез намаляване на междумолекулните пространства. Цялата материя, която не служи във фундаменталната работа по претопяване на формата, се връща в етерното ниво, придавайки на периспирита този аспект на износване или на по-голяма флуидност.
— Искате да кажете, тогава… — осмели се Иларио в своето конструктивно любопитство.
– Имам предвид, че основните органогенни принципи на периспирита на Жулио вече се намират редуцирани във вътрешността на майчиния олтар, и подобно на магнит те ще събират около себе си ресурсите за формирането на новата плътска дреха, която ще бъде неговия следващ съд на проявление.
– А формата изтъняваща буквално пред очите ни? – попита моят колега, учуден.
– Тя е в активен процес на разтваряне.
И с прекрасната ведрост, която характеризираше духа му, той продължи разяснявайки:
– Физическото тяло също изглежда, че спи при дезинкарнацията, когато всъщност започва да връща обратно химическите единици, които го съставят на Природата, която му ги е предоставила временно. Разликата между двата процеса е, че дезинкарнираната душа, дори когато се намира в плачевно състояние на страдание и малоценност, напредва към относително освобождение, докато, когато се реинкарнираме, понасяме процеса на връщане към мрежите на плътната материя, макар да сме водени от благородните цели на еволюцията. Ето защо поведени към органична реконструкция, в ранните етапи на феталното развитие ние преживяваме отново, макар и набързо, цялото ни биологично минало. Всяко същество, което придобива наново физическата обвивка, при реконструкцията на формата, в която ще се представя на Земята, преживява автоматично цялото минало, което го засяга, задържайки се в най-висшата типична конфигурация, която вече е овладяло, за работата, която му принадлежи, според еволюционното стъпало, на което се намира.
Простият начин, по който Кларенсио разглеждаше толкова сложни проблеми, ни подтикна към сублимирани мисли относно величината на Вселенските Закони.
Там, изправени пред един често срещан случай на реинкарнация, подпомогнати само от нашите молитви в поклонението към братството, ние получихме обширни разяснения относно общия план на съществуване.
Вдъхновен може би от същия поток на размишления, които ангажираха духа ми, Иларио попита:
– Принципите, които анализирахме, функционират ли при еднакви други условия за животните?
– Разбира се, защо не? – отговори нашият съветник търпеливо – всички ние се намираме във великия поход на растеж към безсмъртието. По протежение на безкрайните линии на инстинкта, на интелигентността, на разума и сублимацията, ние всички оставаме обвързани със закона за прераждането като неизменно условие на прогреса. Ние започваме множество преживявания и ги подновяваме толкова пъти, колкото е необходимо във великото пътуване към Бога. Какавидите на интелекта в най-тъмните сектори на Природата еволюират до нивото на фрагментарния интелект, където са разположени животните от по-висок ред, които от своя страна се насочват към царството на човешкото съзнание, точно както хората малко по малко си проправят път към славните сфери на ангелите.
Инструкторът обаче се обърна към леглото, където лежаха майка и син, вътрешно свързани, и каза:
– Нека обаче се заемем със службата на настоящия час. Нека изучим случая под наше наблюдение, така че нашия дълг на солидарност да бъде добре изпълнен.
Забележката ни пренастрои.
Иларио, който също като мен показваше интерес да се възползва от урока, фиксирайки картината пред очите ни, поиска едно възможно най-просто обяснение за физико-психическото общуване на Зулмира и Жулио в този момент, на което Кларенсио, след като се замисли за момент, отговори:
– Нека си представим една узряла праскова, хвърлена в тъмния изкоп, с цел да се прероди. Разложена в своята структура, тя ще върне обратно към резервоарите на Природата всички елементи на пулпата и на другите обвивки, които покриват жизнените ѝ принципи, редуцирайки себе си в дълбините на почвата до един малък ембрион, който ще се трансформира в пространството и времето в ново прасковено дърво.
Урокът не можеше да бъде по-логичен и по-прецизен от това.
– Значи ето защо, – добави Иларио, ученолюбиво, – дезинкарнираните деца се нуждаят от по-дълъг или по-кратък период от време за да покажат умствено израстване, както се случва в обикновеното съществуване…
– Това се случва с по-голямата част от тях, – информира министърът, – макар че има изключения от правилото. При много обстоятелства такова изискване не съществува. Когато умът вече е развил определени качества, усъвършенствайки се в по-високи степени на духовно пречистване, той може да изхвърли от себе си елементите присъщи за състава на средствата за външно проявление, от които се нуждае в нива, по-нисши от него (т.е. характерните елементи на телата за по-ниските нива на съществуване). В такива случаи, Духът вече напълно доминира над законите за аглутинация на материята, на планетата, на която живеем, и поради тази причина той управлява феномена на собствената си реинкарнация без да му е подчинен.
Погледнахме ведрото лице на Зулмира, която дишаше спокойна и щастлива.
– Проблемът на Жулио, обаче — добавих аз, — ни се струва доста болезнен…
– Болезнен, но образователен, както при хилядите същества, всеки ден на Земята – размишляваше Кларенсио, невъзмутимо. – Нашият спътник сломен и болен, по причина на ангажименти придобити в плътта, отново в плътта ще намери своя път към собствената си пренастройка.
– А въпросът за наследствеността? — попита почтително моят спътник. – Жулио, губейки финото тяло, в което плачеше измъчван, ще се появи ли отново във физическото съществуване без болестта, която го тормозеше, за да наследи задължително биологичните характеристики на родителите?
Съветникът се усмихна изразително и каза:
– Наследствеността, която е приета в научното познание на света, има своите граници. Деца и родители, несъмнено, дори когато са далечни в морално отношение един от друг, те винаги запазват магнетичен афинитет помежду си; по този начин родителите осигуряват определени ресурси на реинкарниращия се Дух, но тези ресурси са обусловени към нуждите на душата, която се възползва от тяхното сътрудничество, защото дълбоко в себе си ние сме наследници на самите себе си. Ние асимилираме енергиите на нашите земни родители до степента на нашите добри или лоши качества, за прославената или измъчена съдба, която заслужаваме, поради нашите постижения или дългове, които се връщат на Земята с нас, произлизащи от нашите предишни опитности.
– Тогава имаме основание да вярваме, че Жулио ще носи със себе си болестта, която понасяше на нашето ниво, подобно на някой, който се премества в друг дом, но това не променя здравословното му състояние… – отбеляза Иларио разумно.
– Така е – обясни министърът, доволен – проблемът е от духовно естество. По време на бременността на Зулмира умът на Жулио ще остане свързан с майчиния ум, влияейки, както е редно, образуването на ембриона. Целият клетъчен космос на новият организъм ще бъде импрегниран от силите на болната мисъл на нашия брат, който се завръща в света. Следователно Жулио ще се прероди с недостатъците, на които все още е носител, макар и благоприятстван от генетичния материал, който ще събере от родителите си, в границите на закона за наследствеността, за съставяне на новата му обвивка.
След кратка пауза той заключи:
– Както виждаме, управлението лежи в ума. Съвестта очертава съдбата на човек, тялото отразява душата. Всяка агрегация на материята се подчинява на импулсите на духа. Нашите мисли фабрикуват формите, с които се ползваме в живота.
Инструкторът замълча.
Одила взе думата, коментирайки относно своите надежди за бъдещето.
Разговаряхме отново развълнувани.
И скоро след това една молитва на Министъра постави за нас края на възхитителната среща.
0 Коментара