В нощта непосредствено след преживяванията, които описахме, Министърът ни покани да посетим сестра Клара, която щеше да помоли за помощ в полза на просветляването на Одила.
Аз се чувствах все повече и повече привлечен към живия роман на тази група души, които съдбата беше хванала в мрежите си.
Ако ми беше позволено, веднага бих се върнал при бунтуващия се Марио Силва или при търпеливия Амаро, за да наблюдавам разгръщането на историята, чиито глави лежат
гравирани върху живите страници на техните сърца.
Все пак беше необходимо да се изчака.
Докато търсихме да намерим Клара, лунната светлина се спусна със сребърни пръски над пейзажа, който беше покрит с цветя.
С ум прикован към тревогите произтичащи от работата, която изискваше нашето внимание, аз попитах Кларенсио нещо за сътрудничеството, което възнамерявахме да поискаме.
По каква причина той би искал съдействието на друг, когато той толкова успешно се бе обърнал към умовете на преродените Естевес и Армандо? Не ги ли облагодетелства регресията на паметта, чак до далечните дни на борбата в Парагвай? Защо да не успее с поучението също и на нещастната болна сестра?
Министърът ме изслуша толерантно и ми отговори:
– Самозаблуждаваш се. Не винаги да поучаваш означава да трансформираш. В действителност аз имам достатъчно развита магнитна сила, способна да действа върху умовете на нашите спътници във възстановяването; обаче аз все още не разполагам с пречистеното чувство, способно да гарантира обновяването на душата. Без съмнение, в рамките на моите ограничения аз мога да говоря на интелекта, но не се чувствам на висотата да избавя сърцата. За тази цел, за дешифриране на сложните лабиринти на моралното страдание, е от съществено значение да си достигнал по-високи нива на човешкото разбиране.
Бях готов да започна нови въпроси обаче, нашия съветник ни показа една красива сграда в близост.
Заобиколена от дървета, които служеха за украшение на просторни цветни лехи, къщата на Клара ни се стори като малък колеж или красив интернат за момичета.
До известна степен не се бяхме излъгали.
Нашата домакиня не живееше в една образователна институция, но въпреки това поддържаше в дома си едно истинско училище, толкова големи и ярки бяха обучителните сбирки, които тя знаеше как да организира.
Тя ни прие в обширна зала, където с внимание я слушаха четиридесет ученика в разнообразно състояние, които се бяха настанили по желание в различни групи, без никакви белези на външната среда да подсказват училищна обстановка.
С широки и ясни очи, които се отличаваха великолепно на изражението с аристократични черти на лицето, рамкирано от гъста коса, Клара изглеждаше като една млада мадона, посред най-добрите дарове на младостта и зрелостта. Тя протегна малките си фини ръце, отговаряйки с искрена радост на нашите поздрави.
Нашият съветник се извини за намесата ни в работата ѝ.
– Не се притеснявайте – подчерта събеседничката, с естествен чар – ние се намираме посред един бърз курс за важността на гласа в служба на словото. Може да се присъедините към нас.
Нашият клас е просто един разговор…
Като погледна с доброта Министъра, тя заключи:
– Седнете. Аз съм тази, която се извинява, че ви карам да чакате още малко. След няколко минути ще можем да поговорим насаме.
И като се върна към обикновения си стол, който нямаше нищо общо с учителска катедра, без каквото и да е поведение на професор, толкова силна беше благата атмосфера на майчинството, която знаеше как да излъчи от себе си, тя започна да казва на стажантите:
– В съответствие с урока тази вечер, словото, каквото и да е то, се явява неизменно надарено с специфична електрическа енергия, освобождавайки лъчи с динамичен характер. Умът, както
знаем, е непрестанен генератор на сила, посредством положителните и отрицателни нишки на чувствата и мислите, произвеждайки речта, която винаги е един електромагнитен разряд, регулиран от гласа. Именно поради тази причина във всички наши сфери на дейност гласът дава тон на външното ни изразяване, изисквайки пречистване на вътрешния живота, тъй като словото, след умствения импулс, лежи в основата на творението; именно чрез словото хората се приближават и приспособяват към службата, която им се полага, а чрез гласа работата може
бъде облагодетелствана или да изостане в пространството и времето.
В рамките на леката пауза, която се получи спонтанно, една симпатична дама попита:
– Но за да имаме решение на проблема, необходимо ли е никога да не се ядосваме?
– Да, – поясни инструкторката спокойно, – несъмнено е, че гнева не носи полза на никого. Той не е нищо повече от опасно късо съединение на психичните ни сили, поради дефект в инсталацията на нашия емоционален свят, хвърлящ разрушителни лъчи около нашите стъпки…
Усмихвайки се добродушно, тя добави:
– В такива случаи, ако край себе си нямаме някой притежаващ изолационния материал на молитвата или търпението, внезапният дисбаланс на нашите енергии създава най-големи щети за живота ни, защото разстроените мисли, когато се задържат навътре, провокират временна слепота на нашия ум, хвърляйки ни в усещания от далечното минало, които усещания ни повличат до злополучни преживявания на низшата бруталност без дори да го осъзнаем. Гнева, както знаем, не може и не трябва да се появява в това, което казваме. Създанието в ярост е едно динамо извън контрол, контакта с което може да генерира най-непредвидени смущения.
Един млад мъж, с явен интерес към уроците, каза:
– Ами ако заменим термина „гняв” с термина „възмущение”?
Сестра Клара се замисли за момент и отговори:
– Всъщност не бихме могли да завършим нашите бележки, без да анализираме възмущението като състояние на душата, понякога необходимо. Естествено, важно е да се избягват ексцесиите. Когато някой се противопоставя на друг заради дреболии по всяко време на деня той обезценява даровете на живота, пропилявайки ги безотговорно, без ни най-малка полза за себе си или за другите. Нека си представим възмущението като покачване на напрежението в
електроцентралата на нашите органични ресурси, което създава специални ефекти върху ефективността на нашите задачи. В изключителните случаи, в които подобна разлика в потенциала възниква в нашия личен живот, не можем да забравим да контролираме тона на гласа. Точно като управлението на електроенергията изисква внимание към волтажа, ние трябва да наблюдаваме нашето възмущение, особено когато е наложително да го излеем чрез словото, насочвайки в нашия глас само такава сила, която може да бъде употребена от онзи,
към когото отправяме товара на нашите чувства. Съществено важно е да модулираме фразите, които казваме, така както електрическото излъчване се модулира…
И пред събранието, което отчиташе уроците ѝ с оправдано уважение, тя продължи след кратък интервал:
– Нашият живот може да бъде се сравнен с един голям образователен курс, в чиито безброй класове даваме и получаваме, помагаме и ни се помага. Спокойствието във всички обстоятелства винаги ще бъде най-добрият ни съветник, но в някои аспекти на
нашата борба, възмущението е необходимо, за да маркира нашето отвращение
срещу умишлените актове на бунт срещу Законите на Господ.
В това високо напрежение на духа обаче ние никога не трябва да даваме път на насилието и никога не трябва да губим достойнството, с което сме били пременени, получавайки от Божественото Доверие благодатта на висшето знание. Достатъчно е в това състояние да се въздържаме от действията, които вътрешно не одобряваме, защото нашето отношение е ток на магнитна индукция. Около нас онзи, който ни симпатизира, обикновено прави това, което вижда, че ние правим. Нашият пример, поради това, е една ос на привличане. Затова трябва да сме много внимателни със словото, в моментите на високо напрежение в нашия емоционален свят, така че нашия глас да не избухва в дивашки крясъци или в жестоки забележки, които не са нищо повече от смъртоносни изстрели, които нанасяме на другите, посявайки тръните на антипатията и бунта, които ще навредят на собствената ни задача.
Един приятел, който следеше урока с необичаен интерес, попита уважително:
– Сестра Клара, как да тълкуваме смущенията на гласа, като например заекването и диплофонията (едновременно производство на два различни звука)?
— Без съмнение — информира услужливо инструкторката — гласовите органи също преживяват борби и изпитания, когато се изисква пренастройка. Чрез посредничеството на гласа ние извършваме различни престъпления на психическа тирания и чрез него зависи да поправим сключените дългове. Болести от този вид ни принуждават да работим по възстановяването в мълчание, тъй като понасяйки чуждите коментари, ние се учим малко по малко да управляваме собствените си импулси, привеждайки ги към линията на доброто.
Съветничката, която говореше с абсолютна простота и по начина на една майка-ангел, която се обръща към децата си, коментира за още няколко минути специфичната тема с изненадващо съвършенство на дефиницията.
След това, когато урокът свърши, в красивия дом останаха само няколко млади жени, които бяха намерили в нашата домакиня отдадена благодетелка.
Клара ни покани в малка съседна стая и Министъра ѝ съобщи целта на нашето посещение. Някой на Земята имаше нуждата да я чуе с цел да се промени. Събеседничката попита загрижено за особеностите на службата, която възнамерявахме да осъществим.
Кларенсио обобщи драмата, която беше привлякла вниманието ни.
0 Коментара