Могат ли Духовните Благодетели да помагат по време на църковните служения и ритуали?
Иларио, придържайки се към подновяването на лекцията, попита сестра Бландина дали е управителка на парка, в който се намирахме, на което тя скромно информира:
– Не ми отдавайте такава заслуга. Имам различни задачи тук и на друго място, и въпреки това аз съм обикновена служителка. Нашата образователна институция е настойник на повече от две хиляди деца, но под моята грижа остават само дванадесет. Ние сме един голям комплекс от домове, в които много души на жени се приспособяват към достойната мисия на майчинството. При нас множество деца намират подслон и развитие в нужната им област. Почти всички са предназначени да се върнат на Земята за реинтеграция в съответното им обучение.
– А централното управление? – попита моя колега за подробности.
– Не се намира тук. Паркът е една от няколкото структури изграждащи огромна организация за помощ и образование, от която сме защитени днес. В основата си нашата къща е едно голямо училище, благословено с всички необходими ресурси за наше ползване. При нас функционират най-добрите процеси за духовна подготовка, в полза на онези, които ще се преродят в плът, и на другите, които по-късно ще се насочат към Висшите Сфери.
– Но тук има ли заложено дори начално училище за ограмотяване?
– Разбира се, че има. – каза нашата млада приятелка. – Ние трябва да впрегнем всяко възможно средство, което ни е на разположение, за пробуждане на духа. Образоването на интелекта може да не е основно условие за нашето щастие, но то е съществено важно за растежа на нашата душа. Тези, които не знаят да четат, не могат да виждат както трябва.
И усмихвайки се, добави:
– Еволюцията, компетентността, усъвършенстването и пречистване са последица от постоянен усилен труд. Колкото повече расте познанието ни, толкова по-далечни се чувстваме от почивката. Липсата на активност действа слепващо на нашите ментални енергии фокусирайки ги върху по-ниските планове на живота. Трудът е нашата благословия.
След такива възвишени бележки по отношение на продължаващата работа ние инстинктивно се обърнахме към отдадената Мариана, която беше останала в мълчание край нас.
Дали нейните задължения също бяха свързани с грижа за децата?
Иларио деликатно и дружелюбно я попита, на което тя отговори любезно:
– Аз помагам на моята внучка в нейните отговорности тук; но личната ми по-съществена работа се случва в един католически храм, с който се обвързах дълбоко по време на последната ми реинкарнация.
Това събуди нашето любопитство. Намека за „един католически храм“ обозначаваше религиозна принадлежност.
Мариана спря да говори за момент, когато усети, че в Бландина се надигна безценен прилив от възвишени емоции. Бяха ли двете духовно разделени една от друга тук?
Мариана, която имаше милата аура на възхитителните жени, когато достигнат своята зрялост, се усмихна благосклонно и заяви:
– Не се учудвайте. Споделям с Бландина изучаването на божествените закони, за да обновя духа си с оглед на голямото бъдещето, което предстои, но любовта, която все още изпитвам към старите другари в човешката борба ме ограничава с дълго забавяне в служба на сътрудничеството, в стария дом на религиозната вяра, към който се привързах.
– Между другото – каза министърът, находчиво – Божията помощ е като слънцето, което излъчва лъчите си за всички. Институциите и душите, които се обръщат към Небесния Отец, получават ресурсите, от които се нуждаят, според способностите за приемане, които демонстрират.
Заинтересуван обаче от бележките, които разкриваха всеки път все по-ценни неща, Иларио попита:
– На каква основа се формира процесът на помощ в църквите? При условие, че сме възпрепятствани за директна комуникация как би било възможно да си сътрудничим в полза на нашите братя римо-католици?
– Много просто – услужливо поясни Мариана – молитвената служба е най-сигурното средство за нашето влияние. Умът, който се поставя в молитва, установява една нишка на естествен обмен с нас…
Но не по един забележим начин – изясни нашият колега с внимание.
– Чрез мисълта – обясни уважително събеседничката. – Интуицията е от полза във всички нива, и колкото по-висока е пропорцията на благородни качества в съществото, толкова по-обширна е зоната на осъзнатост, с която си служи за регистриране на духовната помощ. Общественото поклонение, което се извършва в съвремието, безспорно не благоприятства контакта на висшите сили с обикновения ум. Посредствените интереси, довели хората до църквата, съставляват солидна преграда срещу небесната помощ. А загрижеността за богатство и показност, почти винаги поддържани от духовенството на тези длъжности, редица пъти осуетява нашите най-добри усилия, защото докато вниманието на душата е привързано към външните неща, сили, противоположни на доброто и светлина, намират положителни възможности да сеят фанатизъм и раздори. И дори така, преодолявайки подобни препятствия, винаги е възможно да се направи нещо в полза на ближния.
– По време на литургията, например, – продължи Иларио наблюдателно, – вашата съвместна работа изпълнима ли е?
Мариана придоби ведро изражение на лицето и добави:
– Ние съставляваме големи легиони от чираци на братството в действие. Колкото и неприятни да изглеждат картините на битката, нашето задължение е да служим.
След лека пауза тя продължи:
– Когато литургията се подчинява на чисто социална церемония и протокол, функционираща като проява на суета или власт, нашето сътрудничество неизменно се свежда до нула.
И усмихвайки се каза:
– Какво би трябвало да сторим в един акт на ласкателство, при който поклонниците на материалното богатство или безчестието окуражават неморалното поведение на недобросъвестни хора? Има тържествени литургии за освещаване на хитри политици и златни магнати, които всъщност са истинско светотатство в името на Христос. От друга страна, има литургии за душите на починалите, които представляват подигравка с болката на онези, които са били взети от смъртта, които са поръчани да се отпразнуват от амбициозни роднини, които понякога дори се радват на отсъствието на мъртвите, показвайки се нетърпеливи да ограбят тленните останки, в надпреварата за завещания и нотариални кантори. Тези литургии силно замърсени с пари са толкова студени за мъртвите, колкото гробниците, в които е намерила убежище обезобразената им плът. Но ако религиозният акт е простичък и споделен от искрени умове и сърца, склонни към евангелско милосърдие и съсредоточени върху светлината на молитвата, с най-добрите чувства, които изпитват, поклонението приема голяма стойност чрез вибрациите на мир и обич, които изпраща в посока на този, към когото е адресирано. Често скромните литургии, изпълнени с първите птичи песни на утрото, са най-благоприятстващи нашата помощ.
Можем по-сигурно да координираме възможностите, които са в рамките на нашия обсег, и да ги приспособим в полза на тези, които очакват от нас необходимата им подкрепа.
Иларио се замисли за момент, възползвайки се от интервала, който се получи в разговора, и каза:
– В църквите съществува въпроса относно покровителството. Нека си представим, че е издигнат определен храм в памет на Жерар Маджела*. Това изразява ли един вид задължение за духа на великия европейски мистик?
Жерар Маджела – Светец почитан от католическата църква, покровител на бременните.
– Със сигурност не става дума за едно поробващо задължение, а за една служба, която почита името му и която със сигурност ще заслужи от него определено признание в комбинация с отговорност. Трябва обаче да признаем, че работата на доброто, каквато и да е тя, остава свързана с Исус. Въпреки това, ако някой служител на Господа е обвързан с работа, която трябва да бъде извършена, доколкото е в състояние ще стори най-доброто да я обогати с благословии.
– Но… в случай, че се появи някакво светилище, посветено на предполагаем герой на добродетелта? Нека си представим някой от Земята, който е отведен до олтара чрез налагане на човешката власт, без достатъчно заслуги пред Господа… Инкарнираните вярващи биха му приписали сила, която не притежава за да се разпорежда… В какво положение би се намирал храма, който е посветен на него?
Мариана учтиво отбеляза въпроса и обясни:
– При едни такива обстоятелства пратениците на Исус ще поемат отговорност за институцията, разпределяйки там ползи, адекватни на заслугите и нуждите на всеки един.
– А типа помощ? Дали е за духовно обновление или просто помощ за инкарнираните вярващи?
– Ах! – коментира Мариана, искрено – работата е сложна и е разделена на множество сектори. Тя не се ограничава до сферата на физическата опитност. Безброй души, когато са извън тялото си (по време на съня), прибягват до олтари, молейки за разяснение… Други, след смъртта си, се предават на неуравновесени емоции, призовавайки закрилата на обявени за светци Духове… Тук е необходимо да коригираме, а Отвъд да помагаме… Сега трябва да инжектираме една реконструктивна мисъл в този или онзи заблуден ум, след това е наложително да хармонизираме обстоятелствата, в полза на този или онзи нуждаещ се… Повечето хора приемат религията, но не се тревожат за нейното прилагане. Оттук се ражда ужасното увеличаване на страданията и неразбирането.
Логиката на Мариана ни очарова.
Иларио обаче продължи да разпитва, аналитично:
– Но въпреки, че е наясно с истината, която раздялата с физическото тяло ни налага, вярвате ли, сестро, че католическата организация е достатъчна, за да ръководи съвременния свят?
Тя се усмихна тъжно и отвърна:
– Приятелю мой, между съдействието и одобрението има чувствителна разлика. Обществото помага на детето, без да се вдетинява. Църквите, родени от Християнството, вървят по път към голямо обновление. Прогресът просто го изисква. Идеите за рая и ада и ексцесиите от политически характер в църковната йерархия утвърдиха големи сътресения в обикновената душа. От нас обаче зависи да разгледаме религиите, които остаряват, като силно узрели плодове. Пулпата, променена от времето, трябва да бъде отделена настрана, но семената са от съществено значение за производството на бъдещето.
Нека помогнем на старите църкви, вместо да ги обвиняваме. Всички ние сме деца на Небесния Отец и навсякъде, където има и най-малкият зародиш на Християнството, там ще се появят средства за възстановяване на човека и общността за Христос, нашия Господ.
Разговорът беше завладяващ и сякаш в очите на Иларио светеха още въпроси, удивен толкова, колкото и ние от разясненията, които получи, но часът беше изтекъл.
Един знак от Кларенсио ни даде да усетим, че е дошло време за връщане.
0 Коментара