Бландина, която изглеждаше доста запозната с детските проблеми, присъединявайки се към разговора, който Кларенсио водеше, отбеляза с интерес:
– В действителност Законът е неизменен, но дезинкарнираното дете често е тревожен проблем. Почти винаги има любящи хора, които го следват отблизо, подкрепяйки съдбата му, въпреки това съм наблюдавала хиляди деца, които поради естеството на изпитанията, в които са се замесили, страдат изключително много, в очакване на благоприятни възможности за придобиване на ценностите, от които се нуждаят.
И усмихвайки се любезно, тя добави:
– За мен случаят на Жулио не е най-болезнения. Посещавала съм отделения за ре-балансиране в които отсядат наши братя и сестри, останали в същото състояние, както когато са били насилствено откъснати от плътта, подобно на зелени плодове от дървото, на което се развиват… Процеси на болна психика, които само благословените регенеративни периоди в плътта ще успеят да излекуват…
– Можем ли да получим от вашия опит някои обективни примери? — попита любопитно Иларио.
– Ах! Много са!… – размишляваше любезно нашата събеседничка – за една по-практическа демонстрация имаме абсурдите на интелектуалната мегаломания. На Земята има хора, които не са внимателни към екстравагантностите на интелигентността и превръщат лукавството и суетата в климат, който дишат. Те настояват за инерцията на сърцето, отвращават се от извисените чувства, които те интерпретират като глупава сантименталност и превръщат главата си в една лаборатория за извращаване на ценностите на живота.
Те не се грижат за нищо друго, освен само за собствените си интереси, не обичат, освен само себе си. Те обаче не осъзнават, че изсъхват вътрешно, нито си представят жестоките резултати от насочване на ума към злото.
Често, в светската борба, те се открояват в положение на могъщи потисници, с огромен потенциал за влияние върху приятели и врагове, познати и непознати. Но този успех е илюзорен. Те падат под тежестта на смъртта за голямо облекчение на съвременниците си и започват да приемат вибрациите им на отблъскване и отвращение.
Такива същества естествено стават жертва на самите себе си и страдат от най-сложни психични дисбаланси.
След периоди на пречистване повече или по-малко дълги след прехода на смъртта (т.е. престой в ниските чистилищни зони на духовния свят), те се връщат обратно към плътта, нуждаейки се от тишина и самота за да се разплетат от низшите обвивки, в които са се обвързали, точно както семето се нуждае от изолация в тъмната дупка, за да дезинтегрира тежките елементи, които го свиват, за да разцъфне отново.
Момичето се усмихна интелигентно и продължи:
– Да си представим, че земята откаже да помогне на семената, които се надяват да се възродят. Почвата ще ги изгони и вместо кълнове освободени за триумфа на посаждането, ще имаме само сухи семена, в мъчително безпокойство, дезориентиращи реколтата. В действителност, по-голямата част от майките е съставена от възвишената фаланга на души в най-красивите преживявания на любов и саможертва, обич и себеотрицание, готови да страдат и да умрат за доброто на потомството, което Божественото Провидение е поверило на техните нежни и предани ръце; но все пак има и жени, чието сърце все още се намира в пълен мрак. Повече жени, отколкото майки, те остават обсебени от тази идея на удоволствия и притежания, и безгрижни за малките деца, благоприятстват смъртта им. Непрякото и несъзнателно детеубийство е широко практикувано в света. И тъй като дългът изисква изкупуване, отлаганията на решението на поетите ангажименти води до огромни страдания в съществата, които се подлагат на биологичните шокове на реинкарнацията и виждат осуетени своите надежди за освобождаване пред Закона.
След една пауза, която се получи естествено, аз попитах:
– Но не очертава ли Законът фиксирани принципи? Да не би сестрата да казва, че едно дете може да се дезинкарнира извън деня, посочен за неговото освобождаване?
– Да, без съмнение – отсече министърът, който ни слушаше – съществува един структуриран план в Духовния свят за нашите човешки задачи; на нас обаче принадлежи как да насочим собствените си импулси в тях. Като общо правило, множество същества рано напускат плътското тяло, по време на служби на помощ и пречистване, но при много обстоятелства небрежността и неразумността на родителите са отговорни за неуспеха на децата им.
– Тук – обясни деликатно Бландина – получаваме много молби за съдействие, в полза на малките, застрашени от фрустрация (бебета в риск от аборт). Имаме сестри, които хранейки нещастни мисли отравят майчиното мляко, компрометирайки органичната стабилност на новородените. Виждаме двойки, които чрез непрестанни кавги излъчват магнитни лъчи със смъртоносен характер върху нежните малки деца, съсипвайки здравето им, и намираме непредпазливи жени, които поверяват дома си на хора, които са близо до животинското и в търсене на нездравословни удоволствия, не се срамуват да прилагат сънотворни върху крехките същества, които изискват открита обич… В някои случаи успяваме да възстановим хармонията с желаното оздравяване; обаче често сме принудени да станем свидетели на провала на нашите най-добри цели.
– В тези случаи… – намесих се аз, търсейки допълнителни разяснения.
Бландина обаче, забелязала личното ми запитване, добави:
– В тези случаи все още и винаги Законът е неизменен. Изпитанията и задачите търпят забавяне във времето, но ще бъдат изпълнени в крайна сметка. Това, което не е осъществено в един век, може да бъде изпълнено в друг. Нашата добра воля и нашето приложение на Божествените Цели могат да съкратят всякакъв вид служба. Който упорства в посока на доброто, по-скоро постига победа.
И с красива усмивка, която играеше на младежкото ѝ изражение, тя добави:
– Не си струва да избягваме отговорности, защото времето е безкомпромисно и защото работата, която ни се полага, няма да бъде прехвърлена на никой друг.
Иларио, който проследи разговора с изключителен интерес, каза размишлявайки:
– В древните времена на Земята, според класическата теология, предполагахме, че невинните след смъртта остават в Лимбо (от Божествена Комедия на Данте Алигери – Първия кръг на ада, където са душите на некръстените, които са живели праведно), без славата на небето и без мъките на ада, а в последно време и с новите концепции на Спиритуализма, ние вярвахме, че дезинкарнираното дете веднага ще заеме обратно своята личност на възрастен…
– В много ситуации това е, което се случва – обясни мило Бландина – когато Духът вече е достигнал до висок еволюционен клас, поемайки ментално управление над самия себе си, той придобива способността лесно да се отделя от изискванията на физическата форма, преодолявайки трудностите на преждевременната дезинкарнация. Познаваме големи души, които са се прераждали на Земята за много кратък период, просто с цел пробуждане на сърцето на скъпи хора за придобиване на морални ценности, възстановявайки, скоро след извършената служба, съответния им вид, който им е обичаен. Въпреки това, за по-голямата част от децата, които се дезинкарнират, пътят не е същият. Душите, все още затворени в несъзнателния автоматизъм, се намират относително далеч от способността за самоуправление. Те почиват и остават направлявани от Природата, като малки деца в майчиния скут. Те не знаят как да развържат връзките, които ги затварят в строгите принципи, които ръководят света на формите и заради това те се нуждаят от време, за да се обновят в правилното развитие. Поради тази причина не можем да се откажем от периодите на възстановяване за тези, които се отделят от физическото тяло в бебешката фаза, тъй като след биологичния конфликт на прераждането или дезинкарнацията, за тези, които се намират в първите стъпки на овладяване на умствената сила времето трябва да функционира като незаменим елемент от възстановяването. И вариацията в продължителността на това време ще зависи от личното усърдие на учащия за придобиване на вътрешна светлина, чрез самото морално усъвършенстване.
Бяхме очаровани от ясните и прости изказвания на нашата събеседничка Бландина, чиито думи с такава лекота и ведрост се докоснаха до сериозните житейски проблеми.
В нейните прости и достъпни словесни формули, ние бяхме в състояние да схванем тревожните неизвестни при грижите за децата.
Бландина знаеше как да съчетава разбиране и благосклонност, наставлявайки ни с проницателност.
Трогнат от поясненията ѝ, които определяха ценните ѝ културни познания, аз размислих:
– Използвайки подобни пояснения, можем да разберем с повече сигурност болезнените процеси на вродените заболявания и коварните болести, които атакуват периода на детството в света. Винаги ме обладаваше мъчително недоумение пред синдрома на Даун и епилепсията, летаргичния енцефалит и менингита, проказата и рака, в нежното детско тяло.
– А какво да кажем за непоправимите бедствия – каза Иларио с емоция – бедствията, които грабват прекрасните цветя от дома, оставяйки майките и бащите безутешни (инцидентите, при които деца са сериозно ранени или осакатени)? Множество пъти аз търсих отговор на ужасните въпроси, които ни измъчват пред малките разкъсани тела, в болниците за преливане на кръв, без да мога да избягам от този мрачен лабиринт.
В предишния си живот на Земята Иларио е бил лекар, за това споделя впечатления от лекарския си опит.
– Да – поясни мило сестрата – поправките ни измъчват в плътта, но без тях не бихме достигнали до собствената пренастройка.
– Всеки един от нас се преражда на Земята – заяви министърът – за да проявим в плътната материя наследството от блага или злини, които сме интегрирали във фините тъкани на душата. В същността си патогенезата трябва да включва изследвания, които се връщат обратно към духовното тяло, така че да не достигне погрешни или напълно нереалистични заключения. Връщайки се на Земята, привличаме приятни или неприятни събития според сферите на работа, които вече сме овладели или според нашите нужди от изкупление.
С добро настроение той подчерта:
– Плътта, в известен смисъл, при много обстоятелства не е само един божествен съд за растежа на нашите възможности, но и един вид чудотворен въглен, поглъщащ токсичните вещества и остатъците от мрака, които донасяме в периспиритуалното тяло.
Тогава се загледах по-настойчиво в крехката фигура на Бландина. Защо тя се беше посветила по този начин на такава сложна работа?
Нямаше ли да е по-редно да чуем този разговор от устните на симпатичната Мариана, която се намираше там заедно с нас, в нейната позиция на уважавана матрона?
Изказах мислите си и дискретно попитах младата жена за причината за тежката задача, с която се е ангажирала.
Светлината на усмивката, която украсяваше лицето на Бландина угасна, като отворено цвете, което внезапно се затвори. В стаята надвисна тежка тишина.
Но благосклонното и скромно изражението на лицето ѝ се смекчи и тя заговори, почти наставнически:
– Бях омъжена в моето последно съществуване и само след три земни години отново се видях в духовния живот. Аз не можах да погаля мое детенце, изпълнявайки мечтите си като жена, но днес знам, че трябва да се превъзпитам в любовта на майката, според дълговете, които съм сключила в миналото. Наистина изпитвам голяма обич към децата. И все пак обаче аз имам еднакво огромни морални дългове към тях…
Темата навлезе в една лична зона, която трябва бъде неприкосновена в нашите очи.
Поради тази причина Кларенсио ми направи мълчалив знак и разговорът се насочи в друга посока.
0 Коментара