Забравеното ясновидство

Книга „Репортажи от отвъдното“, дух автор Ирмао Х, чрез психографията на медиума Шико Шавиер

Глава 3 – ЗАБРАВЕНОТО ЯСНОВИДСТВО

(Допълнителен материал към Курс Механизми на Медиумизма през погледа на Спиритизма)

Бенисио Фернандес беше чест посетител на една спиритистка група, но никога не успяваше да избегне своето огромно раздразнение, че не участва в директното виждане, в движещите се картини на невидимата сфера. Той горещо желаеше най-напредналите медиумни дарби. Направи множество упражнения за да ги получи. Обичайната работа стартираше и ето го там нашият приятел в дълбока концентрация, нетърпелив да улови разкриващите видения. Въпреки това всичко около сетивния му свят беше очакване и тишина.

С края на срещата, той слушаше описанията на някои другари, прикривайки собствената си скръб. Този наблюдавал присъствието на Приятелски духове, онзи пък съзерцавал прекрасна символична картина. Говореше се за послания, екрани, за светлини между гледките. Сред честите посетители преминаващи през групата, изплуваха ценни случаи на преживени факти. Винаги имаше някой да коментира едно незабравимо събитие с доктринален привкус, случило се в семейството му.

Бенисио не можеше да прикрие завистта и неудовлетворението си и се сбогуваше, почти грубо, с нервно, странно и мълчаливо лице, за да се отдаде у дома на мъчителни мисли.
По каква причина не успях да възприема проявите на духовния план? Би ли било справедливо да придружава усилията на другарите, когато, според него, се чувстваше пренебрегнат в своите нужди?

Това нещо придобиваше характер на ужасно обсебване. Нашият приятел вече не криеше вътрешния си дискомфорт. Ако някой след молитва го попиташе за собствените му наблюдения, той изясняваше с прям тон: „Не видях нищо, не чувствам нищо. Вярвам, че съм един камък!“

Това поведение разкри дълбоко отчаяние на разтревожените другари. Ситуацията ставаше все по-лоша и по-лоша, когато една нощ Бенисио сънува, че акостира в духовния свят, призован от един приятел, желаещ да получи неговите директни новини. В един пейзаж с неописуема красота, манифестирания наставник го прегърна и се замисли над неговата горчивина. Бедният човек беше заслепен от това, което видя, без да намери начин да изрази чувството на радост, което беше в душата му; и все пак отговори – без колебание:

– Велики мой благодетелю, не мога да се оплача от моите земни борби, но не бива да крия моята голяма болка.

Уважаемата същност направи един въпросителен жест, и Бенисио продължи:

– За мое съжаление, въпреки че участвам в усилията на една благородна асоциация на
евангелски изследвания, никога не съм виждал Духовете!. . .

– Но да не би да страдаш от временна слепота! – възрази почтеният приятел, приветливо. – Забравяш, може би, че твоето ниво на работа също е населено с Духове в различни степени на еволюционно издигане?! Да не би да вярваш, че жителите на Земята са личности, чужди на вселенската общност?

Бенисио Фернандес изпита огромен шок. Тази неочаквана интерпретация смути мислите му. Тъй като искаше да изправи грешката в своите мисли, подчерта с известно разочарование:

– Изпитвам изгарящо желание да зърна Духовете-закрилници, да целуна ръцете им всеки
ден, изказвайки им своята благодарност.

– Забрави ли старата си майчица? – попита загриженият наставник. – Вече колко време мина откакто не си спомняш да се молиш за нея, да целуваш любящите ѝ ръце? Да не би да вярваш, че побелелите коси не се нуждаят от обич? А за твоят чичо; изтощен от най-тежките професии на света, за това, че помага на майка ти в нейното вдовство? Забрави ли, Бенисио, онези Духове-закрилници на твоя живот?

Ученикът на Земята изпита хапещ студ в душата, и все пак продължи:

– Разбирам… Но не мога да избегна желанието да се свържа с благородните същности, които ръководят задачите там и да узная техните висши намерения.

– Не си ли спомняш за своя шеф на ежедневната работа? – попита почтеният благодетел.

– Той е един добър ръководещ Дух. Допускаш ли, че твоят работен офис и неговата администрация са се появили в света на случаен принцип? Не пренебрегвай възможността да интегрираш висши програми на действие от твоя ръководител на земните дела. Помогни му с искрена добронамереност. Преди да разгледаш решенията му с поривите на критиката, потърси някакъв начин да допринесеш с твоите усилия, уважавайки неговите предложения.

И тъй като събеседникът се развълнува дълбоко, любящият пратеник продължи:

– Забрави ли директорите на доктриналната институция, където търсиш облаги? Тези братя
често биват клеветени и неразбрани. Помисли за техните саможертви. Почти винаги страдат от атаките на човешката злоба и се нуждаят от безкористни другари за великодушната работа на техните братски организации. Редно е да не бъдеш просто сътрудник помагащ с материалните разходи, но да си активен участник в евангелската работа, т.е. искрен партньор на Исус Христос.

Земният чирак се почувства изключително засрамен. Идеите му се промениха с
главоломна скорост. Въпреки това, във вида си на светски човек, несклонен да отстъпва
от собствените си мнения, той отговори с болезнен тон:

– Да, мили приятелю, признавам справедливостта и величието на вашите наблюдения;
но в моите земни дейности исках да видя поне един страдащ Дух, някаква нуждаеща се или невежа същност. . .

Възползвайки се от спонтанната пауза с последните аргументи, обичният пратеник отново каза:

– Обезсърчени души, сред рани и мъка? Същества, нуждаещи се от помощ и
светлина? Не си ли спомняш малките деца, които Небето ти даде? Не влизаш ли заслепен през портите на твоята институция, до степен да не виждаш болните и злочестите, които търсят помощ там от Евангелието на Исус Христос? Никога ли не си виждал онези, които се приближават до извора на благословиите, обзети от дребнави и престъпни намерения, ужасни обсесори на верните работници?

Сега Бенисио беше във възторг, демонстрирайки, че най-накрая е разбрал.

– Продължаваш ли да не помниш ценното ясновидство, което Бог ти е поверил? – продължи
духовният наставник, загрижено. – Ако все още не си успял да зърнеш Духовните Благодетели,
или злосторниците, които те заобикалят на Земята, как искаш да познаеш и да класифицираш силите на Небесата? Върни се у дома и се опитай да видиш!…

В този момент Бенисио се почувства обезпокоен от експлозията на един огромен шум.
Беше будилникът, който звънеше. Събуди се, разтърка очи и за няколко минути се приготвяше да вземе извънградския влак.

Тази сутрин, когато Бенисио Фернандес стана, изпи кафето си и прегърна жена си и децата си по-нежно. Всяка вещ в скромния му дом сега се показваше пред очите му, по-различна и по-ценна. Преди да тръгне отиде да целуна ръцете на парализираната си майка, което не беше правил от дълго време; попита за стария си чичо, който беше излязъл по-рано, и, погълнат от грандиозни мисли, той отиде на работа, размишлявайки върху Божественото Провидение, което му беше позволило да получи един урок за цял живот.