Автор духа Ирмао Х, книга „Басни и Апологети“ чрез медиума Франсиско Кандидо Шавиер
Разказва се в пустинята, че по времето на Моисей, Велики Мъдреци на духовността изучавали ресурсите, за да осигурят на света нов сценарий на откровения. С такова начинание хората щяха да могат да пътуват до царствата на смъртта, учейки малко по малко, за да се усъвършенстват според Божествения закон. След като проектът беше завършен, като детайлите му бяха присъщи за висшите власти, щеше да бъде направен естествен обмен между живите на планетата и живеещите в Отвъдното, постепенно свързвайки отново Земята с изгубения рай, чрез духовното пренастройване на нейните деца.
Информиран за инициативата, великият законодател на евреите започва да си сътрудничи с дезинкарнираните инструктори в изпълнението на опита.
Зачатъците на службата бяха организирани.
За да започнат им трябваше един женски организъм, достатъчно пасивен, който да служи като посредник между двата свята.
Тя щеше да чува безплътните и инкарнираните Духове с прецизно спокойствие, поставена в едно поле на деликатни вибрации, между двете сфери, и така дръзкия експеримент щеше да се инициира.
Темата беше нова и щеше да заинтересува милиони същества. Поради тази причина жената, която ще бъде посредник и инструмент, щеше да носи завоалиращи дрехи, за да не провокира телесни желания. Нейното положение нямаше да може да се установи по дрехите ѝ. Тя щеше да носи мъжка туника и нямаше да бъде известна нито с вътрешната си женственост, нито с привидната си мъжественост. Тя щеше бъде оракулът, предназначен да отвори нови пътища към умовете на избрания народ.
Евреите щяха да имат право да питат с благородство и да се възползват от службата при важни нужди, в една квота от двадесет процента от дейностите, т.е. да могат да се допитват до духовните водачи, като запазят останалите осемдесет процента от възможностите на задачата за духовния план, за предаване на учения от колективна полза.
Що се отнася до оракула, тя щеше да остане в позиция на безкористно служене на всички, без силни връзки на сърцето си, за да не компрометира работата и щеше да развива обикновена работа за ежедневния хляб чрез достойна пот, за да не изглежда като орхидея на мъртвите или пиявицата на живите. (коментар – Кардек обяснява много задълбочено темата че медиумите не бива да превръщат дарбата си в професия и да не взимат заплащане за връзката с духовете – в Евангелието и в Книга на Медиумите)
След като беше намерена Пития* (Делфийския оракул), която отговаряше на установените условия, работата започна.
Моисей се зарадва.
Кой знае? Може би инициативата би подобрила общия дух. Хората се нуждаеха от просветление чрез небесни дарове. Той ежедневно се опитваше да обясни задълженията на душата към Единия Бог; обаче срещаше само грубост и неблагодарност. Обществената намеса на Висшата Сфера вероятно щеше хвърли огромна светлина върху Декалога. Божествените заповеди, разбира се, щяха да бъдат тълкувани с възвишената красота, в която бяха облечени. И Заветът на Небето щеше да бъде прославен.
Службата беше открита с големи надежди. Първите няколко седмици беше период на адаптация на средата, който освен това мина светкавично бързо.
Когато народа разбра, че мъртвите общуват ефективно и че тази организация е съставена от утеха и истина, служението придоби смущаващи характеристики.
Евреи от всички племена се стекоха от всички страни. От пустинята, в която се намираха, тръгнаха пратеници към околните региони, разпространявайки новината.
Скоро оракулът беше заобиколен от импулсивно множество.
Моисей, който отначало се радваше, потръпна от страх.
Пития, която се беше посветила на експеримента с искрен оптимизъм, за един момент се озоваваше като крехка малка лодка на гребена на гневни вълни.
Подкрепена от една нишка от Духовния План, тя с голямо усилие избягваше пълното потапяне в странните кътчета на бездната, устояваше смело, в първите дни и мисията продължи, макар и необичайно.
Народа, за които бяха предназначени благословиите на общуването с Висшата Сфера, не разбираше установената служба. Никой не желаеше разяснения относно божествените заповеди. Не искаха да се информират за природата на светлината, която беше посетила Синай, а още по-малко приемаха поучителни насоки, с които да могат по-късно да достигнат по-висшите кръгове на живота.
Те искаха да се насладят на настоящия момент, да завладеят наследството на ближните си, да спечелят войни с чужденци, да складират жито и вино, да плячкосва необитаема земя, да завладяват беззащитни стада, да построят колесници от кървави триумфи.
За това оракулът, вместо да чува Висшата Духовност, която я подкрепяше в трудното начинание, започна да получава хиляди консултации относно най-низшите интереси на материалния живот.
Жестоко измамени от собствените си илюзии, мъжете и жените на Израел я покриха с външна слава; те я пренасяха от едно място на друго с празнични прояви и ѝ налагаха изключителна важност във висотите на славата.
И задачата продължи…
Саможертвените водачи на висшия живот придружаваха мисията, винаги готови да дадат помощ; въпреки това те никога не достигнаха и десет процента от извисените дела , които им се полагаха.
Народа само гледаше да избяга от изпълнението на Плановете на Върховния Отец. Не възнамеряваше да слуша гласовете от Висините, а да вдига шум и суматоха в ниското. Той по никакъв начин не искаше да издигне Земята до светлината на Небесното Царство, а по-скоро да превърне Божественото Царство в тъмно предградие на земните страсти.
В лицето на благодетелите, които идваха услужливо да му помагат, народа планираше единствено да отхвърли полезните трудности, да разреши въпроси от еволюционната драма низши по своята същност, с пълно придобиване на евтини услуги и еликсири на младостта.
Никой не търсеше работа, просветление, издигане, знание, усъвършенстване или собствено подобрение. С оглед на това оракулът беше много повече камъка на земните раздори, отколкото елемент на духовна конструктивност. Тя живееше като един спорен терен, предизвиквайки безкрайни кавги и разногласия.
Толкова много безплодни борби се разпалиха, че Мисионерите от Висините решиха да спрат експеримента. Тълпата беше твърде детинска, за да получи откровение, което дори не успяваше да зърне. В разгара на бурята, която ставаше все по-интензивна с капризите на израилтяните, свързващата нишка беше прерязана и оракулът изчезна във вихъра.
Бурята бушуваше. Дебатите се влошиха.
Появиха се плачевни посевки на омраза, обезсърчение и отчаяние. Тогава великият законодател, ужасен от поведението на своя народ, написа известните думи от глава XVIII на Второзаконие, поставяйки съветването с мъртвите сред забранените неща.
И забраната официално продължи в света повече от хиляда години, докато Христос лично не я отмени на върха на планината Тавор, разговаряйки с Духа на самия Моисей, пред смаяните ученици…
0 Коментара