Книга „Рай и Ад“, Алан Кардек
РАЗДЕЛ V САМОУБИЙСТВО
На 7 април 1858 г. около седем часа вечерта един човек на около 50 години, добре облечен, пристигнал в „Самаритан”, в Париж, и помолил да му приготвят баня. След два часа, тъй като не излязъл от банята, притесненият служител влязъл да види дали на човека не му е прилошало. Тогава той станал свидетел на една ужасна сцена: нещастникът бил прерязал гърлото си с бръснач и цялата му кръвта се беше смесила с водата във ваната. Тъй като не успели да идентифицират кой е бил човека, трупът бил изпратен в моргата.
Духът на този човек, призован в Парижкото Спиритистко Общество, шест дена след дезинкарнирането си даде следните отговори:
1 – Призоваване.
(Отговор от духовния водач на медиума) – Чакайте, той е тук.
2 – Къде сте вие сега?
Отговор – Не знам… Кажете ми къде съм.
3 – Вие сте на едно събиране на хора, които се занимават с духовни изследвания и които са доброжелателни към вас.
Отговор – Кажете ми дали съм жив… Задушавам се вътре в този ковчег.
Душата му, макар и отделена от тялото, все още бе напълно свързана с него чрез мощни флуидни връзки, сякаш беше потопена в бурен водовъртеж от сили. Земните идеи са толкова силни все още, че той не вярваше, че е мъртъв.
4 – Какво Ви мотивира да дойдете при нас?
Отговор – Чувствам се облекчен.
5 – Какъв беше мотива, който ви отведе към самоубийство?
Отговор – Мъртъв ли съм?… Не, все още… Аз съм в тялото си… Вие не знаете как страдам!… Задушавам се… дано някой състрадателен опита да ми дадете глътка милост!
6 – Защо не оставихте никакви улики, за да може да бъдете разпознат?
Отговор – Изоставен съм, избягах от страданието, за да намеря мъчение.
7 – Все още ли имате същите мотиви да останете неизвестен?
Отговор – Да, не слагайте едно нажежено желязо в раната, която кърви.
8 – Не бихте ли искали да ни кажете вашето име, възраст, професия, вашият адрес?
Отговор – Не… определено не.
9 – Имахте ли едно семейство, жена, деца?
Отговор – Аз бях изоставен, никой не ме обичаше.
10 – Какво сте направили, за да не бъдете обичан от никого?
Отговор – Колко хора са като мен! …Човек може да бъде изоставен в семейството, когато никой не го обича.
11 – Поколебахте ли се в момента на самоубийство?
Отговор – Аз жадувах смъртта… очаквах почивката.
12 – Мисълта за бъдещето не ви ли накара да се откажете от намерението си?
Отговор – Вече в нищо не вярвах, бях без надежда. Бъдещето е надеждата.
13 – За какво си мислехте, когато усетихте, че животът ви е угасва?
Отговор – Аз не мислех, аз чувствах… Но животът ми не свърши… моята душа е свързана с тялото… Усещам червеите, които ме ядат.
14 – Какво почувствахте, когато процеса на смъртта приключи?
Отговор – Приключил ли е?
15 – Беше ли болезнен моментът, в който животът свърши?
Отговор – По-малко болезнен, отколкото по-късно. Единствено тялото страда.
16 – (Към Духа на Свети Луи) – Какво иска да каже Духът с думите, че моментът на смъртта е бил по-малко болезнен, отколкото след това?
Отговор – Духът се освободи от едно бреме, което го потискаше, усещайки дълбоко впечатленията в ума си.
17 Винаги ли това е състоянието след самоубийство?
Отговор – Да. Духът на самоубиеца остава привързан към тялото до края на периода предназначен за земния му живот. Естествената смърт е освобождаване от връзките на живота, самоубийството разбива този процес изцяло, (но оставя връзките между тяло и душа непокътнати).
18 – Същото това състояние ли се възниква при всяка инцидентна смърт, която съкращава естествената продължителност на живота, независимо от волята?
Отговор – Не… Какво разбирате под самоубийство? Духът е виновен единствено за собствените си дела, извършени по своя воля.
Това съмнение относно настъпването на смъртта е много често срещано сред хората наскоро дезинкарнирани, особено сред онези, които не са издигнали душата си над материалните неща. В началото изглежда едно много странно явление, но то се обяснява много естествено. Ако попитате един индивид, намиращ се за първи път в сомнамбулистично състояние, дали спи, почти винаги той отговаря „Не“. Питащият е този, който задава въпроса по грешен начин, използвайки една неподходяща дума. Идеята за сън, на нашия обичаен език, е свързана със спирането на всички наши сетивни способности. За това сомнамбулът, който мисли, който вижда, не вярва, че спи. Всъщност той изобщо не спи в обичайния смисъл на думата. Следователно той отговаря с Не, докато не се запознае с този начин на разбиране на нещата.
Същото се случва с човека, който току-що се е дезинкарнирал. За него смъртта е унищожаване на битието. И като сомнамбула, той вижда, чувства, говори, така че не се чувства мъртъв, докато не получи интуицията за своето ново състояние. Тази илюзия е винаги повече или по-малко болезнена, защото никога не е напълна и оставя у Духа един вид тревога. В примера по-горе това е едно истинско изпитание, поради усещането за червеите, които разяждат тялото и поради продължителността, която трябва да бъде същата, както времето на живота, което човека би имал, ако не го беше съкратил.
Това състояние е често срещано сред самоубийците, но не винаги се представя с идентични условия. Варира преди всичко по продължителност и интензивност в съответствие с обстоятелствата, които утежняват или смекчават грешката.
Усещането на червеите и разлагането на тялото вече не е по-специално за самоубийствата, а често дори и за тези, които са живели повече един материален, отколкото духовен живот.
По принцип няма грешка, която да не се наказва, но не съществува единно и абсолютно правило за средствата за наказание.
0 Коментара