Духът на Госпожа Ане Гурдон – и поръчението към нейните близки да не я натъжават

Книга „Рай и Ад“, Алан Кардек, Раздел Щастливи Духове

Тя беше една много млада жена, запомняща се със своя благ характера и най-изтъкнати качества, починала през ноември 1860 г. Тя принадлежеше на едно семейство въглищни работници в покрайнините на Сент Етиен, едно важно обстоятелство, за да оцените нейното положение като Дух.

ПРИЗОВАВАНЕ

Отговор: Тук съм.

Въпрос: Съпругът ви и баща ви ме помолиха да ви повикам и ще бъдат много щастливи да получат комуникация с вас.

Отговор: Радвам се да общувам.

Въпрос: Защо бяхте оттеглена толкова млада от обичта на семейството си?

Отговор: Защото завърших моите земни изпитания.

Въпрос: Идвате ли да ги виждате понякога?

Отговор: О! Аз винаги съм край тях.

Въпрос: Щастлива ли сте като Дух?

Отговор: Да, щастлива съм, надявам се, чакам, обичам. Небесата не ме плашат и се надявам с увереност и любов белите ми крила да пораснат.

Въпрос: Какво разбирате под бели крила?

Отговор: Надявам се да стана един Чист Дух и да блестя като небесни пратеници, които ме заслепяват.

Крилата на ангели, архангели, серафими, които са Чисти Духове, очевидно са само един атрибут, който хората си представят, за да представят бързината, с която те се транспортират, защото ефирната им природа им предоставя всякакви ресурси за преминаване през пространствата. Те обаче могат да се появят пред човеците с тези аксесоари, за да предават своите мисли, по същия начин, по който другите Духове придобиват облика, който са имали на Земята, за да бъдат разпознати.

Въпрос: Могат ли близките ви да направят нещо, за да ви зарадват?

Отговор: Могат. Нека тези скъпи същества вече не ме натъжават като виждам техните оплаквания, след като вече знаят, че не съм загубена за тях. Нека мисълта им за мен бъде сладка, лека, а спомена за мен – благоуханен. Аз преминах като едно цвете и нищо тъжно не трябва да продължава да живее след моето преминаване.

Въпрос: Как езикът ви е толкова поетичен и има толкова малко общо с положението, което госпожата имаше на Земята?

Отговор: Душата ми е тази, която говори. Бог допуска деликатни Духове да се въплъщават сред най-грубите човеци, за да ги накара да усетят сладостите, които ще достигнат и разберат по-късно.

Без това обяснение толкова логично и така в съответствие с Божията загриженост за Неговите създания, ние едва ли бихме си дали сметка за един факт, който в началото може да изглежда като една аномалия. В действителност, какво е по-изящно и по-поетично от езика на Духа на тази млада жена, отраснала и възпитана в среда на най-груба работа? Много пъти се вижда и обратното: по-нисши Духове инкарнирани сред по-напреднали хора, с противоположната цел. С оглед на техния собствен напредък, Бог ги поставя в един просветен свят, а понякога също и за да послужат като изпитание на този свят. Каква друга философия би могла да реши такива въпроси?