Книга: „voltas que a vida dá“, (Обратите които животът дава) , дух Марк Виниций
Медиум Зибия Гаспарето
Помощта
В едно градче в провинцията, в едно скромно жилище, имаше една бедна вдовица, която с големи трудности се бореше да изкарва прехраната на своите осем деца.
Въпреки нейните усилия, трудния живот и повишената цена на основните артикули, направиха така, че даренията, които си бяха недостатъчни, да намаляват все повече и повече.
Това, което беше в излишество на най-богатите също беше ограничено и така имаше дни, когато тя и децата ѝ нямаха какво да ядат.
Жена със силна воля, тя переше дрехи за да спечелите няколко монети, които изчезваха в бездната на високите цени, толкова недостатъчни, че почти безполезни.
Един ден обаче нейното положение беше стигнало до крайната степен на мизерията. Суровата зима подкопа здравето на малките деца, и три от тях, на крехка възраст, лежаха в леглото, горящи от треска и непрекъсната кашлица. Нямаха нищо за ядене, а дъждовният сезон не ѝ позволяваше да пере дрехите на своите клиенти, тъй като с непрестанният дъжд не ѝ бяха дали работа.
Обзета от обезсърчение, тя започна да мисли да дезертира от живота. Почука на всички порти, но без резултат. Дължеше известни пари на жените, за които работеше и никоя от тях не искаше ѝ заеме още повече, като ѝ казваха, че с подобрението на времето нейните деца ще се почувстват по-добре.
Бедната жена, с измъчен мозък, при чуването на толкова болезнените за нейното сърце думи: „мамо, гладен съм“, започна сериозно да се замисля за самоубийство и за начина как да го извърши. Щеше да даде децата си и да се самоубие.
Нейният духовен наставник, загрижен, усещайки опасната ситуация, получи разрешение от висините да се намеси, смекчавайки тежкото изпитание, въпреки че знаеше, че е необходимо за нейното развитие.
Той разговаря с нейния духовен сътрудник, и решиха да получат материална помощ, която да облекчи временно ситуацията, позволявайки същевременно вярата и доверието в Божиите планове да ѝ дадат сили за бъдещето.
Дух-помощник излезе, за да намери ресурси, докато духовният наставник се опита да предаде на бедната жена увереност и спокойствие. Тя обаче, потънала в депресивни мисли, не получи от него вълните на светлина и надежда.
Междувременно Духът беше решил да потърси една определена дама, добре известна със своите дела на социално подпомагане. Изглеждаше определена за случая, тъй като съпругът на бедната вдовица беше един от работниците в индустриите на нейната фамилия.
Приятелският Дух я намери да чете, опъната в удобен фотьойл, поглеждайки от време на време към безспирния дъжд, който виждаше през стъклата на прозореца.
Той се приближи и започна да говори на духовните ѝ уши, разказвайки ѝ за трудностите на бедната нуждаеща се.
Госпожата не регистрира неговото присъствие, но загуби желание да чете и започна да си спомня за вдовицата с нейните осем деца, чийто съпруг беше починал при една злополука. Тя изпита непреодолимо желание да отиде веднага да ѝ помогне. Стана от фотьойла. Но поглеждайки студения и дъждовен ден, се отказа, мислейки си:
– Каква идея! Да изляза в такова време като това? Друг ден ще изпратя някой да види дали имат нужда от нещо. Може би ще намеря стари дрехи за тях…
Мързеливо, тя се настани да седне отново и покри краката си с едно вълнено одеяло, потапяйки се с решителност и удоволствие в четенето.
И Духът, колкото и усилия да правеше, не можеше повече да повлияе на мисълта ѝ, отдалечена от нейното изпълнение от ноктите на мързела.
Като видя, че там нищо не може да се направи, той си тръгна с желание да не губи време и отиде в къщата на един спиритист, който вече от известно време работеше в групи за братска помощ, посещавайки понякога нуждаещите се, с готовност да им помогне.
Обнадежден, Духът си спомни че го беше чул в доктринални сесии да изнася
дисертации по благотворителност и благодеяние. Тя дори се трогна от неговата искреност.
Денят вече беше към края си, а приятелският дух успя да го намери да довършва яденето си
следобеда, след един работен ден.
Той се зарадва виждайки изобилието на трапезата му и предвиди използването на остатъците, които със сигурност биха дали спокойствие и доверие на бедната вдовица, хранейки децата ѝ.
Той се приближи до него, докосвайки с ръка челото му и му предаде мисълта за подпомагане на нуждаещата се.
Спиритисткия лектор веднага си спомни бедна вдовица, която бе имал възможност да
посети в една помощна комисия и каза на съпругата си:
– Ти си нямаш понятие от икономия! Толкова много хора гладуват, а ние имаме
твърде много храна! Не е правилно. Трябва да приготвяш по-малко храна и да избягваш остатъците.
Съпругата не хареса предупреждението и му отговори:
– Аз не мога да позная количеството храна, което ще изядеш всеки ден! Ти варираш толкова много! А когато се появят гости в последния момент?
– Но днес не виждам никой! В такова време! Идва ми желание да отнеса всичко на онази вдовица, която посетих преди време…
Духът се зарадва. Всичко изглеждаше разрешено.
– Слушай, при такъв един дъжд? – каза жената -. Спомни си за глинестата почва, с която трябваше да се справиш, когато беше там?
— Вярно е — отвърна съпругът ѝ обезкуражен. – Не знам какво става… Нещо ми подсказва, че тя има нужда от нас. Следващата неделя ще се срещна с другарите от центъра и ще предложа
да ѝ направим едно ново посещение.
Разочарован, Духът видя, че той взе една книга на Спиритизма и с удоволствие седна в един
фотьойл и започна да го чете, удивен от красотата на нейните концепции…
Духовният благодетел моментално се почувства обезсърчен. Към кого да прибегне? Тези, които се назоваваха християни и работници на доброто не бяха успели да се освободят от желанието за комфорт и от мързела… А какво да очакваме от другите?
Във всеки случай трябваше да опита.
Той отправи молитва към Исус, умолявайки го за помощ.
Изненадан, той незабавно се оказа транспортиран до един скромен дом само на няколко метра от къщата на вдовицата. Интериорът беше скромен и няколкото мебели там бяха
вярно отражение на несигурното положение на живущата.
Една млада жена, но преждевременно остаряла, гледаше с презрение към парите, които бяха на масата, оставени преди няколко минути от един господин, с едно безразличие, към което годините я привикнаха.
Живееше сама. Нито една жена от квартала не я поглеждаше. Не бяха съгласни с нейния свободен начин на живот. Тя обаче никога не бе наранявала домовете, уважаваше ги. Нейните почитатели всичките идваха от далечни квартали.
Тази нощ тя се почувства по-самотна от всякога и с тъга си спомни за съдбата си на сирак, при която отделяйки я от другите братя, я беше запратили в ситуации, които нейната слабост
не знаеше как да победи.
Състрадателен към нейната болезнено психично състояние, приятелският Дух се приближи и
сложи нежно ръката си върху нейната глава, опитвайки се да я утеши.
Мислите за самоубийство, които се вихреха в ума ѝ бяха моментално отдалечени. Тя имаше желание да направите нещо добро преди да остави живота и, спомняйки си за вдовицата, дори и не мигна. Събра всички пари, които имаше и малко храна и излезе, безразлична към лошото време, насочвайки се към къщата на бедната жена.
Плахо почука на вратата. Вдовицата отвори.
– Доня Мария… – каза посетителката. – Пуснете ме да вляза за няколко минути! Трябва да говоря с вас…
Другият, онемяла, кимна и младата жена ѝ подаде парите и храната, които беше донесла. Неспособна да се сдържи, вдовицата я прегърна, благодарна, плачеща от радост. Бедното момиче, заразено от емоцията, също се разплака. Чувствайки се разбрана, тя ѝ разказа за цялото свое страдание, за своята самота и за желанието си за самоубийство.
Виждайки в нея огледалото на бъдещето, ако дезертира от живота, оставяйки децата си
сирачета, вдовицата, дълбоко трогната я прегърна и каза:
– Велика е Божията доброта, която ми позволи да видя навреме бездната, която идваше да се
отвори под краката ми! Никога няма да забравя, че ти беше моят ангел спасител! Ако искаш, можеш да останеш тук, да работиш и започнеш нов живот. Заедно ще се борим по-добре и ще успеем да победим. Ще бъдеш една дъщеря за мен!…
Прегърнати и развълнувани, те се сетиха да споделят храната между децата, които щастливо заобиколиха своята нова благодетелка. И докато те бързаха да ги обгрижат с радост,
духовните приятели с насълзени очи и щастливи сърца, се молеха и благодариха
на Господа…
0 Коментара